Решение № 227 от 19.02.2024, Окръжен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ

№ 227 гр. Пловдив, 19.02.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛОВДИВ, VIII СЪСТАВ, в публично заседание на седемнадесети януари през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Екатерина Вл. Мандалиева

Членове:

Радослав П. Радев

Недялка Д. Свиркова Петкова при участието на секретаря Елена П. Димова като разгледа докладваното от Екатерина Вл. Мандалиева Въззивно гражданско дело № 20235300500936 по описа за 2023 година Производството е по чл.258 и сл. ГПК.

Въззивният съд е сезиран с жалба депозирана от Община **** ЕИК ***** против Решение №607/13.02.2023г. постановено по гр.д.№9519/2021г. по описа на ПРС, десети гр.с., с което се признава за установено по иска предявен от К. К. У. ЕГН **********, Е. К. У. ЕГН ********** и П. К. У.

ЕГН ********** със съдебен адрес гр. *****, че ответника Община **** ЕИК ***** с адрес гр. ***** не е собственик на 161/674 ид.ч. от поземлен имот с идентификатор *****.*****.276 по кадастралната карта на гр. ****, целият с площ 740 кв.м. при съседи: *****.*****.2204, *****.*****.275, *****.*****.3033, *****.*****.274, *****.*****.280, *****.*****.279,

*****.*****.278, *****.*****.277 и *****.*****.9522. С постановеният съдебен акт в полза на К. К. У. ЕГН **********, Е. К. У. ЕГН ********** и П. К. У. ЕГН ********** е присъдена сумата 2210 лв., представляваща деловодни разноски пред първата инстанция. Решението се обжалва като неправилно, необосновано, постановено при неправилно тълкуване на събраните доказателства, в нарушение на материалния закон по

1 съображения подробно изложени в жалбата. Моли се настоящата инстанция да отмени първоинстанционният акт, като вместо това постанови друг, с който да отхвърли предявения иск като неоснователен. Претендират се разноски.

Въззиваемата страна К. К. У. ЕГН **********, Е. К. У. ЕГН ********** и П. К. У. ЕГН **********, чрез процесуалния им представител адв. П. Ю. оспорват жалбата като неоснователна, по съображения подробно изложени в отговора. Молят да се потвърди първоинстанционния акт като правилен и законосъобразен. Претендират разноски съгласно представения списък с направени такива.

ПЛОВДИВСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД след преценка на събраните по делото доказателства, допустимостта и основателността на жалбата, намира за установено следното:

Жалбата са подадена в законния срок, от страна имаща правен интерес да обжалва, срещу подлежащ на съдебен контрол акт, поради което се явява процесуално допустима и като такава следва да бъде разгледана по същество.

Първоинстанционният съд е сезиран с отрицателно установителен иск от ищците К. К. У., Е. К. У. и П. К. У. против Община ****, за признаване за установено спрямо ищците, че ответникът не е собственик на 161/674 идеални части от от поземлен имот с идентификатор *****.*****.276 по кад. карта на гр. ****, целият с площ 740 кв.м. при съседи: *****.*****.2204, *****.*****.275, *****.*****.3033, *****.*****.274, *****.*****.280,

*****.*****.279, *****.*****.278, *****.*****.277 и *****.*****.9522. В обстоятелствената част на исковата молба се твърди, че с нотариален акт от 23.08.1935 г. К. У. – наследодател на ищците К. У. и Е. У., закупил празно дворно място от 730 кв.м. в **** землище, м. „*****“. Със Заповед № СД46/01.03.1984 г. на ОбНС гр. **** било извършено отчуждение на 197 кв.м. от имота, като незасегната от отчуждителната процедура останала част от имота с площ от 533 кв.м. С нотариален акт от 18.12.1986 г. ищецът К. У. прехвърлил 1/6 ид.ч. от имота на дъщеря си А. П.. С протокол за съдебна делба по гр. д. № 1043/1987 г. по описа на Пловдивски районен съд на К. У. и А. П. в общ дял била отредена 1/2 ид.ч. от дворно място, цялото от 533 кв.м., съставляващо имот пл. № 276, вкл. в парцел ****-жил. строителство от кв.

2

**** по плана на гр. *****. Ищецът Е. У. получил в дял останалата 1/2 ид.ч. от имота по силата на покупко-продажба на 25.11.2004 г. от К. У. и А. П..

Със Заповед № 100А809/03.05.2010г. на Кмета на Община ****, в изпълнение на задължителни указания по прилагането на закона с Решение № 571/30.04.2009 г. на Административен съд – Пловдив по адм. дело № 2362/2008г., било отменено отчуждаването, извършено със заповедта от 01.03.1984 г., в частта, касаеща отчуждения имот с площ от 120 кв.м. С нотариален акт за собственост върху недвижим имот от 14.10.2015 г., издаден на основание чл. 587, ал. 1 ГПК, ищците К. У. и Е. У. били признати за собственици на площта от 120 кв.м., представляваща част от поземлен имот с идентификатор *****.*****.276 по КККР на гр. ****. Твърди се, че актът за общинска собственост бил издаден през 2006 г., преди отмяната на отчуждаването с последващата заповед от 03.05.2010 г., поради което ответникът с този акт не придобил права, което обстоятелство не било отчетено при изготвяне на КККР на гр. ****.

Предвид изложеното, твърдят, че ответникът Община **** не е собственик на идеални части от процесния поземлен имот с идентификатор *****.*****.276. Правният си интерес от предявяване на настоящият иск обосновават от обстоятелството, че ищецът П. У. поискал отстраняване на грешка в кадастралния регистър, но получил отказ, поради наличие на спор за материално право.

Ответникът Община **** оспорва предявения иск. Легитимира се като собственик на 161/674 ид.ч. от процесния имот с Акт за частна общинска собственост № 1260/21.08.2006 г. на район „*****“ на основание чл. 2, ал. 1, т. 2 ЗОС, във вр. с пар. 42 от ПЗР на ЗИД на ЗОС. Не оспорват, че ищците са собственици на 533 кв.м. от процесния имот и признават , че ищците са собственици на площ от 120 кв.м. от отчуждения имот с пл.№ 276 възстановена им със Заповедта от 03.05.2010 г. на кмета на общ. ****, с която наредено да се отмени заповедта от 1984 г. относно отчуждаването на имоти, включени в терен, определен за строителството на подлез „*****“. Твърдят обаче се, че разликата между отчужденото със Заповед №СД-46/01.03.1984 г и това, за което не е отменено отчуждаванет със Заповед

№10ОА909/03.05.2010г. представлява общинска собственост на основание чл. 2, ал. 1, т. 2 ЗОС, във вр. с пар. 7, ал. 1, т. 4 ПРЗ на ЗМСМА и на основание 3 пар. 42 ПЗР на ЗИД на ЗОС.

Първоинстанционният съд е приел, че отчуждителното мероприятие по заповедта от 1984г. относно 197 кв.м., които по графични данни са с поголяма площ / реално 225 кв.м./ е осъществено само досежно 94 кв.м., попадащи реално в разширението на ул. *****, като заповедта от 1984г. която е издадена с оглед мероприятие по разширение на ул. „*****“ е отменена за 120 кв.м. общо отчуждените 197 кв.м., които са останали в реални граници на имот №276. Актът за общинска собственост, на който се позовава ответна Община, съдът е приел, че доколкото е издаден през 2006г., преди влизане в сила на заповедта на кмета на общината № 100А 809/03.05.2010г., с която е отменена заповед № СД-46 от 01.03.1984г. на председателя на **** общински народен съвет, не може да се легитимира ответникът като собственик на идеални части от имота. Разликата в площите на отчуждените части, установена от вещото лице не променя тези изводи, тъй като е въпрос на точността на заснемане на имотите, която при старите планове съставяни в предходните години е по-ниска от съвременните, предвид развитието на техниката.

Основното оплакване в жалбата е, че общинска собственост на основание чл. 2, ал. 1, т. 2 ЗОС, във вр. с пар. 7, ал. 1, т. 4 ПРЗ на ЗМСМА и на основание пар. 42 ПЗР на ЗИД на ЗОС, е частта от имот №276, представляващ разликата между отчужденото със Заповед №СД46/01.03.1984г и това, за което не е отменено отчуждаването със Заповед №10ОА909/03.05.2010г, което обстоятелство не е взето от решаващият съд при постановяване на решението.

При извършената служебна проверка на решението съобразно правомощията си по чл.269, изр. първо от ГПК, съдът намира, че същото е валидно и допустимо.

Предвид горното и на основание чл.269, изр.2 от ГПК следва да бъде проверена правилността на решението единствено по изложените във възззивната жалба доводи.

Пред въззивната инстанция не са събрани нови доказателства, поради което съдът постановява акт си на базата на събраните такива пред първата инстанция. Доколкото фактическата обстановка е правилно и пълно изяснена от първоинстанционният съд, настоящият съдебен състав не намира за 4 необходимо подробно отново да я преповтаря, поради което касаещо същата на основание чл.272 ГПК, препраща към мотивите на първоинстанционния акт.

Няма спор между страните по отношение на следните факти:

С нотариален акт от 23.08.1935 г. К. У. – наследодател на ищците К. У. и Е. У., закупил празно дворно място от 730 кв.м. в ***** землище, м.

„*****“. Със заповед №СД -46 от 01.03.1984г. на **** общински народен съвет, е отчуждена част от имот пл. №276 с площ от 197кв.м., като включена в терен отреден за строителство на подлез „*****“. Незасегната от отчуждителната процедура останала част от имота с площ от 533 кв.м. Въз основа на заповедта е съставен е Акт за държавна собственост №1033 за отчуждената част с площ от 197 кв.м. През 2006г. е съставен Акт за общинска собственост №1260/21.08.2006г. с който като частна общинска собственост са актувани 161/674 ид.ч. от дворно място съставляващо УПИ X276, кв.**** по плана на кв. "*****" - ***.

Със заповед №156 от 30.08.1988г. на **** общински народен съвет, имот № 276, находящ се на ул. ***** бил отчужден, като включен в терен за строителството на жилищен блок **** "*****". Съставен акт за държавна собственост №2072/28.11.1989г. относно отчужденото дворно място от 533 кв.м. ведно с жилищна сграда и стопанска сграда. Със заповед СД-74 от 10.05.1991г. на **** общински народен съвет, е отменено отчуждаването постановено със заповед № 156 от 30.08.1988г., поради незапочване на строителството. Имотът е отписан като държавен със заповед АО-456 от 08.05.1992г. Няма спор, че ищците са собственици на 533 кв.м. от имот № 276, по отношение на които е било отменено отчуждаването.

С решение № 571/30.04.2009г. постановено по админастративно дело № 2362/2008г. на Административен съд – Пловдив, е отменен мълчалив отказ на кмета на Община **** относно отмяна на отчуждаването постановено със заповед № СД46/01.03.1984г. издадена на осн. чл.98, вр. чл.95 ЗТСУ /отм./ В изпълнение на съдебното решение, Кметът на Община **** издава Заповед № 100А 809/03.05.2010г., с която отменя Заповед № СД-46 от 01.03.1984г. на председателя на **** общински народен съвет, в частта с която е постановено отчуждаване на площ от 120 кв.м., определена съгласно заключението на вещо лице по адм.д. №2362/2008г. на Административен съд - Пловдив, 5 включена в УПИ Х-276 от кв. ****а по действуващия план и от кв. **** по отменения план на кв. "***** - ***", гр. ***** След влизане в сила на описаната по-горе заповед е съставен Констативен нотариален акт за собственост №*****, том II, дело *****г. на нотариус И. М., с който К. К. У. и Е. К. У. били признати за собственици на 120 кв.м. от поземлен имот с идентификатор *****.*****.276 по кадастралната карта на гр. ****.

Безспорно е установено по делото, че имот с идентификатор

*****.*****.276 съответства на имот пл. №276, за който по е отреден УПИ Х-276 в кв. **** по плана одобрен със заповед №ОА-1211/1984г Спорът пред настоящата инстанция се свежда до това: има ли и ако има, каква е разликата между площта от имот №276 отчуждена със Заповед №СД-46/01.03.1984г и площта, за която не е отменено отчуждаването със Заповед №10ОА909/03.05.2010г., и легитимира тази площ Община **** като собственик на 161/674 ид.ч. от поземлен имот с идентификатор *****.*****.276 по кад. карта на гр. ****, целият с площ 740 кв.м.

Ответникът по същество не оспорва, че от общо 197кв.м. отчуждените със Заповед №СД-46/01.03.1984г от имот №276, площта от 120кв.м. предмет на заповедта, с която е отменено отчуждаването, не са общинска собственост.

Не оспорва и обстоятелството, че от тази площ 197кв.м, мероприятието за което и извършено отчуждаването, е осъществено само досежно 94кв.м., попадащи реално в разширението на ул.“*****“.

Установява се от приетото пред първата инстанция заключение на вещото лице инж.Г., което съдът кредитира като обективно, безпристрастно и компетентно изготвено, че съгласно кадастралния и регулационен план на кв.