Решение № 650 от 15.05.2023, Районен съд - Велико Търново

РЕШЕНИЕ

№ 650 гр. Велико Търново, 15.05.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ВЕЛИКО ТЪРНОВО, XVII СЪСТАВ, в публично заседание на тринадесети април през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: АННА ДИМОВА при участието на секретаря ВИЛЯНА ПЛ. ЦАЛОВА като разгледа докладваното от АННА ДИМОВА Гражданско дело № 20224110102726 по описа за 2022 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството по делото е образувано по искова молба на "Топлофикация ВТ" АД – град Велико Търново срещу Ц. В. П.. Процесуалният представител на ищцовото дружество развива съображения, че ответникът е потребител на топлина енергия, доставяна му от „Топлофикация ВТ” АД за обект, находящ се в град Велико Търново, ***, като за месец декември 2019 година, месец януари, месец февруари, месец март, месец август, месец ноември, месец декември 2020 година, месец януари, месец февруари, месец март, месец април, месец октомври, месец ноември и месец декември 2021 година, за месец януари, месец февруари и месец март 2022 година дължи главница в общ размер на 127.64 лева. Последната е формирана като сбор от дължимите от ответника суми за незаплатена топлинна енергия, отдадена в сградната инсталация и такса за разпределение на топлинна енергия. Твърди, че задължението на длъжника за заплащане на горните суми произтича от чл. 153, ал. 1 ЗЕ, като собственик на жилище, което се намира в сграда – етажна собственост с работеща абонатна станция. Посочва, че на основание чл. 32, ал. 6 вр. ал. 1 от ОУ ответникът е изпаднал в забава с изтичането на 30 дневен срок от месеца, за който се отнася консумацията, поради което претендира обезщетение за забава по чл. 86, ал. 1 ЗЗД върху всяко главно вземане, което е в общ размер на 16.79 лева. Направено е искане да бъде прието за установено, че ответника му дължи горните суми, за които има издадена 1 заповед за изпълнение по Ч.гр.д. № 2299/2022г., ведно със законната лихва върху главницата от датата на подаване на заявлението по чл. 410 ГПК до окончателното изплащане на задължението. Претендира да бъдат присъдени направените от дружеството разноски както в исковото, така и заповедното производство.

Препис от исковата молба е връчен редовно на ответника по делото, който в срока по чл. 131, ал. 1 е депозирал отговор на исковата молба. Развива съображения, че предявените по делото искове са неоснователни, доколкото след смъртта на Н. Б. Т. не владее и не ползва имота, за да дължи заплащане на доставена топлинна енергия в него. Оспорва доставянето на топлинна енергия в сградата.

Съдът, като взе предвид становищата на страните и представените по делото доказателства, намира за установено от фактическа страна следното:

Не е спорно по делото, че ответникът е собственик на недвижим имот, находящ се в град Велико Търново, ***, като наследник на Н. Б. Т. /Справка № 1411160 от 31.10.2022 година за отдалечен достъп на Агенция по вписванията – л. 28-30 от делото/, като в проведеното на 25.01.2023 година съдебно заседание това обстоятелство е обявено за безспорно между страните.

От Протокол от 14.10.2010 година от ОС на етажната собственост за дялово разпределение на топлинна енергия и 4 броя списъци към него /12-16/ се установява, че собствениците на самостоятелни обекти в процесната сграда, притежаващи поне 2/3 от собствеността са взели решение ищеца по делото да извършва услугата дялово разпределение на топлинна енергия. В тази връзка на 04.11.2010г. между него и потребителите в процесната сграда – етажна собственост е сключен Договор № ДР-512010 от 04.11.2010 година при ОУ за извършване на дялово разпределение на топлинна енергия /л. 11/. По делото са приложено и заверени копия на Протокол от ОС на собствениците в ЕС от 04.11.2019 година за отоплителен сезон 2019-2020, ведно с 4 броя списъци от 04.11.2019 година за присъствалите на ОС /л. 18-24/, както и подадени заявки до ищеца за отопление на сградата, в режим на етажна собственост, в която се намира и процесният недвижим имот за отоплителните сезони 2019/2020 година /л. 17/, за 2020/2021 година /л. 25/ и за 2021/2022 година /л. 26/.

От приложените заверени копия на Справка за задължения на абонат за периода от месец декември 2019 година до месец март 2022 година към 31.10.2022 година и Извлечение от сметка за топлоенергия към 07.09.2022 година /л. 9 и 10/ се установява, че на ответника е начислена за плащане сумата в размер на 127.64 лева, от която сумата в размер на 121.64 лева, представляваща цената за топлинна енергия, отдадена от сградната инсталация за месец декември 2019 година, месец януари, месец февруари, месец март, месец август, месец ноември, месец декември 2020 година, месец януари, месец февруари, месец март, месец април, месец октомври, месец ноември и месец декември 2021 година, за месец януари, месец февруари и месец март 2

2022 година, както и сумата в размер на 6.00 лева – такса за разпределение, като върху посочените суми е начислена и лихва за забава в размер на 16.79 лева. С покана за доброволно плащане, изх. № 139 от 01.09.2022 година на „Топлофикация – ВТ“ АД /л.

71/ ответникът е поканен да заплати дължимите суми за топлинна енергия, доставяне в процесния недвижим имот, но писмото се е върнало с отбелязване за непотърсена пратка /л. 72/. По делото са приложени и ОУ за продажба на топлинна енергия от „Топлофикация-ВТ“ АД на потребителите в град Велико Търново, одобрени с Решение № ОУ - 018/01.09.2008г. на ДКЕВР /л. 31-46/, които не са оспорени от ответника.

От заключението на изготвената по делото съдебно-техническа експертиза /л.

89-101/ се установява, че през процесния период абонатната станция № 35, намираща се на адрес в град Велико Търново, * е работила, като е доставяла на потребителите в СЕС топлинна енергия за отопление и БГВ. Сметките на ответника за всеки един от месеците, посочени в исковата молба, след изготвянето на изравнителната сметка за отоплителен сезон 2019 - 2020 г. включват като компоненти количества ТЕ , отдадена от СИ, съответно дължими суми за нея, дължими суми от изравнителна сметка и суми за такси за дялово разпределение. Правилно определените от експертизата суми за ТЕ, отдадена от СИ за имот, намиращ се в град Велико Търново, ул. * за процесния период от време са в размер на 116.99 лева, представляваща сума за ТЕ, отдадена от СИ, в размер на 4.64 лева – корекции, изравняване и други и 6.00 лева – такса разпределение.

През процесния период „Топлофикация – ВТ“АД е спазила нормативната уредба при определяне общото количество топлинна енергия, отдадена от СИ в процесната СЕС и нейното дялово разпределение, респективно сумите за нея. Уредът за търговско плащане в АС № 35 /топломера/ е бил с визуално отчитане. Индивидуалните уреди за дялово разпределение на ТЕ в процесната СЕС са марка „Brunata” - електронни с дистанционен отчет. В проведеното на 13.04.2023 година съдебно заседание вещото лице допълва, че съгласно материалите по делото сградната инсталация и отоплителната в това число, се захранват от една абонатна станция за цялата сграда.

От приложеното по делото Ч.гр.д. № 2299/2022 година на Районен съд – Велико Търново се установява, че въз основа на подадено заявление е издадена Заповед № 901 за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК от 12.09.2022 година, поправена с Определение № 1579 от 30.09.2022 година за процесните суми, срещу която длъжникът е възразил в срока по чл. 414, ал. 2 ГПК, поради което и на основание чл.

415, ал. 1, т. 1 ГПК на заявителя е указано, че може да предяви иск за вземането си.

От така установената фактическа обстановка съдът прави следните правни изводи:

Предявеният иск за установяване вземането на ищеца към ответника е процесуално допустим, доколкото е предявен в срока по чл. 415, ал. 1 ГПК от кредитор, в чиято полза е издадена заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК, срещу която 3 длъжникът е възразил в срока по чл. 414, ал. 2 ГПК и има за предмет посочените в заповедта за изпълнение суми. В този смисъл, в тежест на ищеца е да установи, при условията на пълно и главно доказване, наличието на валидно облигационно отношение с ответника със съответните му съществени елементи по договор за продажба на топлинна енергия при ОУ и качеството му клиент на топлинна енергия, точно изпълнение на договорните си задължения за доставяне на топлинна енергия, начина на дялово разпределение и съответствието му с нормативно определената методика за изчисляване на сумите за отдадена топлинна енергия в сградната инсталация, както и наличието на главен дълг на ответника и настъпила забава за последния за изпълнение на паричното задължение. В тежест на ответника по делото е да проведе насрещно доказване по горните обстоятелства и да докаже евентуалните си възражения, от които черпи благоприятни за себе си последици.

Съгласно разпоредбата на чл. 153, ал. 1 ЗЕ всички собственици и титуляри на вещно правно на ползване в сграда – етажна собственост, присъединени към абонатна станция или към нейно самостоятелно отклонение, са потребители /клиенти по сега действащата редакция на нормата/ на топлинна енергия. Следва да се отбележи и че по аргумент от чл. 153, ал. 6 ЗЕ дори при прекратено топлоподаване към отоплителните тела в имотите на потребителите, последните се считат за потребители на топлинна енергия, отдадена от сградната инсталация и от отоплителните тела в общите части на сградата.

В конкретния случай не е спорно по делото, че ответникът е носител на правото на собственост върху самостоятелен обект в жилищна сграда етажна собственост град Велико Търново, *, придобит от него по наследство от Н. Б. Т..

Безспорно се установява, включително от заключението по допуснатата съдебно-техническа експертиза и че сградата в режим на етажна собственост, в която се намира имота на ответника е присъединена към топлоснабдителната мрежа на ищцовото дружество чрез съответната абонатна станция. Видно от приложената по делото справка /л. 9/ на ответника е начислена за плащане сумата в размер на 127.64 лева - главница, представляваща сбор от вземания за неизплатена топлинна енергия, отдадена от сградната инсталация и такса разпределение за посочените месеци. От заключението по допуснатата съдебно-техническа експертиза, което не е оспорено от страните по делото, се установява и че топлинната енергия, отдадена от сградната инсталация, ведно с такса разпределение за процесния период от време е в размер на 126.37 лева. Следва да се има предвид, че начислената на ответника сума е единствено за топлинна енергия, отдадена от сградната инсталация, като ищецът не претендира топлинна енергия за отопление на имота. В този смисъл, дори когато отоплителните тела в жилището в този период са били отстранени или не са били включени, ответникът, по силата на самия закон остава клиент на топлинната енергия, отдадена от сградната инсталация. Категорично от заключението на съдебно-техническата 4 експертиза се установява, че през отоплителните сезони 2019/2020 година, 2020/2021 година и 2021/2022 година абонатната станция на жилищната сграда е работила и потребителите са ползвали топлоенергия за отопление, която е преминавала и през сградната инсталация. Следва да се има предвид, че задължението за плащане на отдадената от последната топлинната енергия пада върху всички собственици в сградата, доколкото съгласно чл. 38, ал. 1 ЗС и чл. 140, ал. 3 ЗЕ сградната инсталация е общата част на сградата и тази енергия се разпределя между всички абонати пропорционално на отопляемия обем на отделните имотите в сградата.

Предвид гореизложеното, настоящият съдебен състав приема, че предявеният иск е основателен и доказан за сумата в размер на 126.37 лева, представляваща сбор от дължимите от ответника суми за незаплатена топлинна енергия, отдадена в сградната инсталация и такса за разпределение на топлинна енергия за месец декември 2019 година, месец януари, месец февруари, месец март, месец август, месец ноември, месец декември 2020 година, месец януари, месец февруари, месец март, месец април, месец октомври, месец ноември и месец декември 2021 година, за месец януари, месец февруари и месец март 2022 година, поради което и като такъв следва да бъде уважен в тази му част. В останалата част за разликата над уважения размер до пълният предявен размер от 127.64 лева, която разлика е в размер на 1.27 лева, предявеният по делото иск е неоснователен и недоказан, поради което и като такъв следва да бъде отхвърлен в тази му част.

Разпечатката съдържа 24 от 38 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/9cf1f1a3-95ae-4a86-a2d9-f9b2bce5adfb