Решение № 486 от 17.12.2025, Районен съд - Благоевград

РЕШЕНИЕ

№ 486 гр. Благоевград, 17.12.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – БЛАГОЕВГРАД, VII НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично заседание на двадесети ноември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Гергана М. Симеонова при участието на секретаря Илина В. Георгиева като разгледа докладваното от Гергана М. Симеонова Административно наказателно дело № 20251210200880 по описа за 2025 година Производството е по реда на чл. 59 и следващите от ЗАНН.

Образувано е по жалба, подадена от Н. Х. Ч. с ЕГН ********** с адрес ... срещу Наказателно постановление № 25-1116-001584/13.05.2025 г., издадено от началник група в сектор „Пътна полиция“ при ОДМВР -Благоевград, с което на жалбоподателя на основание чл.174, ал.1, т.2 ЗДВП са наложени административно наказание „глоба“ в размер на 1000лв. и „лишаване от право да управлява МПС“ за срок от 12 месеца за нарушение на чл.5, ал.3, т.1 ЗДвП.

В жалбата се релевират доводи за неправилност на атакуваното наказателно постановление, както и че при издаването му са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила. Твърдят се нарушения при провеждане на процедурата по вземане на кръвната проба и транспортирането й за провеждане на химическо изследване. Сочи се, че в нарушение на Наредба №30/2001 г., при издаването на талона за изследване на жалбоподателя, не е разяснено, че има право да избере начина за извършване на проверката – с доказателствен анализатор или с химическо изследване. С посочването в НП, че установената концентрация на алкохол в кръвта на жалбоподателя е 0,86 съгласно техническото средство и 0,85 съгласно протокола за химическо изследване се създавала неяснота и така били нарушени предвидените с чл.57, ал.1, т.5 ЗАНН изисквания към НП

Прави се искане за повторен анализ на дадената от жалбоподателя кръвна проба.

По изложените съображения се прави искане за отмяна на обжалваното наказателно постановление.

В съдебното заседание жалбоподателят, редовно призован се представлява от адв.У., която поддържа изложените във въззивната жалба доводи. Акцентира, че след повторно извършване на химически анализ на контролната проба на жалбоподателя, е установено наличие на алкохол в кръвта му, различна от посочената в наказателното постановление и прави алтернативно искане за изменение на наложените с НП 1 санкции. Претендира присъждане на направените по делото разноски за заплатено адвокатско възнаграждение.

Въззиваемата страна, редовно призована, не изпраща представител. Представено е писмено становище, в което се прави искане за оставяне на въззивната жалба без уважение и се релевира възражение за прекомерност на претендираните разноски за адвокатско възнаграждение.

Съдът, след като служебно провери обжалваното наказателно постановление, доводите на страните и събраните по делото доказателства приема за установено от фактическа страна следното:

На 26.04.2025 г. свидетелите И. Я. и Л. И. - служители на сектор „Пътна полиция“ при ОДМВР - Благоевград изпълнявали служебните си задължения в гр. Благоевград.

Около 12.35 ч. на бул. „Сан Стефано” срещу дом №13 полицейските служители спрели за проверка л.а.„Ауди 80", с рег.№ Е4225АХ, който се движел по бул. „Сан Стефано“ в посока от ул. „Славянска“ към ул.„Иван Михайлов“. При проверка на документите за самоличност на водача, Я. и И. установили, че автомобилът се управлява от жалбоподателя Ч..

На Ч. е извършена проверка с техническо средство „Алкотест Дрегер“ 7510 фабр.

№ ARВВ-0033, което отчело в проба № 3259 от 12.35ч. на 26.04.2025 г. концентрация 0.86 промила количество алкохол в кръвта, измерен в издишания от жалбоподателя въздух.

На Ч. бил издаден и връчен талон за медицинско изследване № 0169447, в който е отразен отчетеният от техническото средство резултат, в който жалбоподателят отразил с подписа си, че избира да бъде изследван за установяване на концентрация на алкохол в кръвта чрез медицинско и химическо изследване. С издадения талон за изследване на жалбоподателя е указано, че следва да се яви в СПО при МБАЛ Благоевград в срок от 40 минути, считано от връчването на талона. Екземпляр от талона за медицинско изследване със залепен на него стикер съответстващ на номера на талона е връчен на Ч. в 13.10ч. на 26.04.2025 г.

При така направените констатации, свидетелят Я. приел, че жалбоподателят е нарушил разпоредбата на чл. 5, ал.3, т.1, пр.1 ЗДвП, поради което в негово присъствието и на свидетеля И. съставил АУАН серия GA№3815855.

На същата дата в определеното с талона време за изследване, жалбоподателят се явил МБАЛ Благоевград за вземане на биологични проби за концентрация на алкохол в кръвта.

Съгласно протокол за химическо изследване №126 от 29.04.2025 г. в иззетата от жалбоподателя кръвна проба е доказан етилов алкохол в количество 0,85 промила.

Въз основа на АУАН № GA№3815855/26.04.2025 г., на 13.05.2025 г. началник група в сектор „Пътна полиция“ при ОДМВР Благоевград издал обжалваното наказателно постановление, което е връчено на жалбоподателя на 28.05.2025 г.

С депозираната въззивна жалба Ч. е направил искане за повторно изследване на предоставената от него кръвна проба.

На 05.07.2025 г. е извършено повторно химическо изследване за определяне на концентрацията на алкохол в контролната кръвна проба, взета от Ч., при което е установено наличие на алкохол /етанол/ в концентрация 0.64 на хиляда.

Изложената фактическа обстановка се установява от събраните по делото доказателствени материали: гласните доказателства, съдържащи се в показанията на разпитаните от съда свидетели И. и Я. и от приобщените към доказателствения материал по реда на чл. 283 НПК писмени доказателства: Протокол за повторно изследване за определяне концентрацията на алкохол, изготвен от вещи лица при ВМА, 2 писмо от Сектор "Пътна полиция", с приложение АУАН серия GA № 3815855/26.04.25 г.; Заповед № GPAM -1351112/26.04.2025 г.; Заповед № GPAM-1351113/26.04.2025 г;

Талон за изследване с № 0169447 и стикери; Дрегер 7510 - с номер ARBB0033; преминали последваща проверка анализатори на алкохол в дъха, в Лаборатория за проверка на анализатори на алкохол в дъха и радар скоростомери; Лист за преглед на пациента в СПО; Протокол за медицинско изследване и вземане на биологични проби за употреба на алкохол и/или наркотични вещества или техни аналози; Докладна записка с peг. № 1116р-4262/28.04.2025 г.; Съпроводително писмо с peг. № 1116р4775/14.05.25; Съпроводително писмо с peг. № 1899р-9871/30.05.25г.; Заповед № 8121 з-1632/02.12.2021 г.; Справка за нарушител/водач.

При изграждане на фактическите си констатации, районният съд се довери на показанията на свидетелите Я. и И., като отчете тяхната непротиворечивост, последователност и подкрепата им от приетите по делото писмени доказателства.

Показанията на тези свидетели се характеризират с висока доказателствена стойност, основана на липсата на данни за заинтересованост от изхода на делото и възпроизвеждане на непосредствените им възприятия за относими към предмета на доказване обстоятелства.

Като изясняващи релевантни към предмета на делото обстоятелства, районният съд кредитира и надлежно приобщените писмени доказателства.

Показанията на свидетелите и разпечатка от „Алкотест Дрегер“ 7510 с идент. фабр. № ARВВ 0033 за проба № 3259 съдържат данни за движението на управлявания от жалбоподателя автомобил, извършената му проверка за концентрация на алкохол в кръвта чрез техническото средство и установения от изпробването резултат.

Протоколите за химическо изследване са доказателствен източник за установената концентрация на алкохол в кръвните проби на жалбоподателя.

При така установеното от фактическа страна, съдът прие от правна страна следното:

Жалбата е подадена от легитимирано лице при спазване на преклузивния срок за обжалване определен по чл. 59, ал. 2 ЗАНН (НП е връчено на 28.05.2025 г., а жалбата е о т 04.06.2025 г.), и е насочена срещу обжалваем административно-наказателен акт, поради което се явява процесуално допустима.

Разгледана по същество жалбата е ч а с т и ч н о основателна, по следните съображенията:

При разглеждане на дела по оспорени наказателни постановления районният съд е инстанция по същество, с оглед на което дължи извършването на цялостна проверка относно правилното приложение на материалния и процесуалния закон, независимо от основанията, посочени от жалбоподателя.

В изпълнение на това свое правомощие съдът констатира, че АУАН и наказателното постановление са издадени от компетентни органи. Съгласно т.2.1 на Заповед № 8121 з-1632 от 02.12.2021г. на министъра на вътрешните работи, полицейските органи в сектор „Пътна полиция“ при ОДМВР имат право съставят АУАН за нарушения на ЗДвП, а съгласно т.3.11 наказателни постановления могат да бъдат издавани от началника на група в СПП при ОДМВР- на обслужваната територия.

Ето защо актосъставителят и наказващият орган са материално и териториално компетентни да установят нарушението и да наложат за него административно наказание.

Съставеният АУАН и издаденото НП са в предвидената от закона писмена форма и съдържание, при спазване на установения ред и в сроковете по чл. 34, ал. 1 и ал. 3 ЗАНН. Спазена е и законово регламентираната процедура по съставянето и връчването 3 им, като съдържат всички изискуеми съобразно разпоредбите на чл.42 ЗАНН и чл.57 ЗАНН реквизити. Релевантните за обективната съставомерност на нарушението признаци са описани по ясен и конкретен начин, като дадената правна квалификация съответства на словесното описание.

Словесното описание на нарушението в двата акта не създава каквото и да било съмнение по отношение на мястото на извършеното нарушение с оглед прецизното посочване, както на улицата, по която се е движел управляваният от Ч. автомобил, така и посоката му на движение.

Предвид изложеното РС- Благоевград не констатира допуснати в хода на административнонаказателното производство съществени нарушения на процесуалните правила, обуславящи отмяна на санкционния акт.

Настоящият съдебен състав намира наказателно постановление, предмет на настоящия съдебен контрол и за материалноправно законосъобразно.

С разпоредбата на чл.5, ал.3, т.1, пр.1 ЗДвП по императивен начин на водача на пътно превозно средство е забранено да управлява пътно превозно средство с концентрация на алкохол в кръвта над 0,5 на хиляда.

От обективна страна на 26.04.2025 г. около в 12.35ч. в гр.Благоевград на бул. „Сан Стефано“ в посока от ул.„Славянска“ към ул. “Иван Михайлов“ Ч. е управлявал моторно превозно средство – лек автомобил “Ауди 80“ с рег. № Е4225АХ с концентрация на алкохол в кръвта си над 0,5 на хиляда, а именно 0.64 на хиляда, установено с химическо изследване

Въз основа на законовата делегация на чл.174, ал.4 ЗДвП редът, по който се установява употребата на алкохол е определен с Наредба № 1 от 19.07.2017 г. за реда за установяване концентрацията на алкохол в кръвта и/или употребата на наркотични вещества или техни аналози /Наредбата/. На основание чл. 27, ал. 3 от Наредбата в седемдневен срок от връчване на наказателното постановление, изследваното лице може да поиска за своя сметка повторно извършване на химически анализ чрез органа по производството, ако не е изтекъл срокът по чл.26, ал. 4.

В конкретния случай на 04.06.2025 г. жалбоподателят е депозирал въззивна жалба, в която се съдържа и искане за повторно изследване на предоставената от него кръвна проба, което искане е направено в предвидения с чл.26, ал.4 от Наредбата срок.

При извършения повторен химически анализ на контролната проба е установено, че опаковката и състоянието на контролната проба отговарят на изискванията на Наредбата.

Предвидената законодателна възможност за провеждането на контролно изследване по чл. 27, ал. 3 от Наредбата сочи, че установените от него резултатите следва да бъдат приети, доколкото това е и целта на повторното изследване и предвидения с него контрол- да се извърши проверка и съответно корекция на първото изследване.

Ето защо именно установената при повторното изследване концентрация на алкохол в кръвта следва да бъде съобразявана при преценката за извършено нарушение на чл.5, ал. 3, т.1 ЗДвП.

Повторният химически анализ, извършен по искане на жалбоподателя е установил наличие на алкохол в концентрация 0,64 на хиляда, поради което съдът приема за установено по несъмнен начин, че на описаните в наказателното постановление време и място жалбоподателят е управлявал МПС, с концентрация на алкохол в кръвта си над 0,5 на хиляда, а именно 0.64 на хиляда.