Решение № 2344 от 19.04.2024, Софийски градски съд
- Съд
- Софийски градски съд
- Дело
- Въззивно гражданско дело 3123/2024
- Вид
- Решение № 2344
- Подписан
- 19.04.2024
- В сила
- 19.04.2024
- Състав
- Нели Алексиева, Диляна Господинова, Елена Светлинова Шипковенска
Цитирани разпоредби
- чл. 429, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 433, ал. 1, т. 8 · Граждански процесуален кодекс
- чл.435 и сл. · Граждански процесуален кодекс
- чл. 435, ал. 2, т. 6 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 436, ал. 3 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 116, б. "в" · Закон за задълженията и договорите
Личните данни в текста са заличени.
РЕШЕНИЕ
№ 2344 гр. София, 19.04.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ЧЖ-VI-Е, в закрито заседание на деветнадесети април през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:
Председател: Нели Алексиева
Членове:
Диляна Господинова
Елена Св. Шипковенска като разгледа докладваното от Нели Алексиева Въззивно гражданско дело № 20241100503123 по описа за 2024 година
Производството е по реда на чл.435 и сл. от ГПК.
Образувано е по жалба на В. П. Д. и Д. Г. Г., срещу отказ от 19.02.2024 г. на частен съдебен изпълнител У.Д., рег. № 858 КЧСИ, по изп. д.
№ 20138580400021, да прекрати изпълнителното производство, на основание чл. 433, ал. 1, т. 8 от ГПК.
Жалбоподателите намират обжалвания акт за неправилен и незаконосъобразен. Считат, че изпълнителното производство следва да се счита прекратено по силата на закона, тъй като взискателят не е поискал и по делото не са извършени изпълнителни действия в периода от 2013 г. до 2015 г. Поддържат, че спирането на изпълнението по искане на взискателя не спира действието на сроковете по чл. 433, т. 8 от ГПК, поради което към датата, на която вземането е прехвърлено на взискателя „Еос матрикс“ ЕООД /20.12.2022 г./ изпълнителното дело е било прекратено по силата на закоиа, а изпълняемото право по издадения изпълнителен лист е погасено по давност.
Иска от съда да отмени обжалвания отказ на частния изпълнител, като прогласи прекратяването на изпълнителното производство към 26.09.2015 г. по силата на закона и укаже на съдебния изпълнител да преустанови извършването на изпълнителни действия по прекратеното изпълннтелно дело.
1
Препис от жалбата е връчен на взискателя по изпълнителното дело „Еос матрикс“ ЕООД, като в законоустановения срок е подадено възражение срещу жалбата, в което се излагат доводи за нейната недопустимост, евентуално неоснователност.
Съдебният изпълнител по изп. д. № 20138580400021 е изложил мотиви по обжалвания отказ, съгласно разпоредбата на чл. 436, ал. 3 ГПК.
Жалбата е депозирана в срок от легитимирана страна, срещу подлежащ на обжалване акт, поради което е допустима. Изложените в подаденото от взискателя възражение и в мотивите на съдебния изпълнител доводи за недопустимост на жалбата поради наличието на вече постановено съдебно решение /решение № 2363/09.05.2023 г. на СГС, по в. гр. д. № 3045/2023 г./ по жалба на длъжниците срещу предходен отказ на съдебния изпълнител да прекрати изпълнителното производство, на основание чл. 433, ал. 1, т. 8 от ГПК, настоящият съдебен състав намира за неоснователни.
Предмет на настоящата жалба е отказ на съдебния изпълнител, който е постановен след постановяване на решение № 2363/09.05.2023 г., съответно не е бил предмет на проверка при предходното произнасяне на СГС.
Постановеният на 09.05.2023 г. съдебен акт не се ползва със сила на пресъдено нещо относно обстоятелството настъпили ли са предпоставките за прекратяване на процесното изпълнително дело поради неизвършване на изпълнителни действия в период по-дълъг от две години, съответно това произнасяне на съда не е пречка постановеният нов отказ на съдебния изпълнител по новозаявеното на 19.02.2024 г. искане на длъжниците за прекратяване на изпълнението, на същото основание, да бъде разгледан по реда на гл. 39 от ГПК, доколкото предмет на настоящата жалба е акт на съдебния изпълнител, изрично посочен в чл. 435, ал. 2, т. 6 от ГПК, по който акт няма предходно произнасяне на съда.
Изпълнителното производство е образувано на 09.01.2013 г. по молба на „Обединена българска банка“ АД, въз основа на изпълнителен лист от 25.09.2012 г., издаден от СРС, по гр. д. № 42566/2012 г., с който длъжникът В. П. Д. е осъдена да заплати на кредитора главница по договор за кредит в размер на 212894.25 лв., ведно със законна лихва за периода от 13.09.2012 г. до изплащане на вземането, както и договорни и наказателни лихви по договора и направените в заповедното производство разноски. С молбата взискателят посочва, че към датата на образуване на делото е налице 2 доброволно погасяване на част от задължението по изпълнителния лист /6000 лева/, като за събиране на останалата дължима сума се иска да бъдат предприети действия по принудителното й събиране, чрез насочване на принудителното изпълнение върху ипотекирания в полза на кредитора недвижим имот - налагане на възбрана и извършване на опис, както и чрез налагане на запор върху трудовото възнаграждение на длъжника.
С постановление от 29.01.2013 г. съдебният изпълнител е наложил възбрана върху недвижим имот, собственост на длъжника по изпълнителното дело - В. Д. - Г.а и на ипотекарния длъжник Д. Г. Г., представляващ съпружеска имуществена общност, а именно: апартамент № 2, на трети етаж, във вход "А" на жилищна сграда находяща се в гр. София, СО, район "Оборище", ул. ****, със застроена площ 81,62 кв.м, заедно с 4,678 % идеални части от общите части на сградата и от правото на строеж върху държавна земя.
Със запорно съобщение изх. № 3945/11.02.2013 г., до третото задължено лице „М.-К.“ ООД, е наложен запор на трудовото възнаграждение на В. Д. – Г.а.
С Постановление от 28.03.2013 г. е наложена възбрана върху недвижим имот, собственост на длъжника по делото В. Д. — Г.а, а именно: ½ идеална част от дворно място, находящо се в гр.Бяла, община Бяла, област Варна, представляващ поземлен имот с идентификатор № *** кв.м., с площ от 1280 кв.м.
С Протокол от 21.03.2013 г. е извършен опис на ипотекирания недвижим имот, като с протокол от 17.05.2013 г. е насрочена публична продан на имота. Така насрочената от 20.05.2013 г. до 20.06.2013 г. публична продан е спряна по искане на взискателя от 21.05.2013 г., поради подписаната от длъжника декларация за доброволно изплащане на задълженията към банката.
С молба от 26.09.2013 г. взискателят е поискал да бъде спряно изпълнителното дело, поради сключване на извънсъдебно споразумение с длъжника, като бъдат вдигнати само наложените запори върху трудовото правоотношение, съответно банковите сметки, а наложените възбрани на всички недвижими имоти не бъдат вдигани. С постановление от същата дата съдебният изпълнител спира изпълнителното производство.
Длъжниците не оспорват, че такова споразумение е сключено на 3
20.09.2013 г., между банката и длъжника, като с него е уреден начина на заплащане на дълга на месечни анюитетни вноски. /такива твърдения са изложени от ищците и в подадената от тях искова молба, във връзка с която е образувано посоченото от тях в жалбата гр. д. № 12801/2022 г. по описа на СГС, ГО, като по това дело е установено, че в периода 04.10.2013 г. – 03.11.2022 г. са плащани суми от името на длъжника във връзка с това споразумение/.
С договор за цесия от 21.09.2022 г. „Обединена българска банка“ АД прехвърля вземанията си по изпълнителното дело на „Еос матрикс“ ЕООД, като на основание чл. 429, ал. 1 от ГПК, цесионерът е конституиран като взискател по делото, във връзка с подадена от него молба на 03.11.2022 г.
На 20.12.2022 г. длъжниците са поискали прекратяване на изпълнителното производство, на основание чл. 433, ал. 1, т. 8 от ГПК, като подадената жалба срещу постановения по това искане отказ на съдебния изпълнител е оставена без уважение с решение № 2363/09.05.2023 г. на СГС, по в. гр. д. № 3045/2023 г.
На 20.09.2023 г. „Еос матрикс“ ЕООД иска изпълнителното производство да бъде възобновено и да се насрочи оценка и публична продан на ипотекирания имот, собственост на длъжниците.
Съдебният изпълнител назначава ново експертно заключение за определяне на оценка на имота, като изготвената оценка е предявена на длъжниците с протокол от 09.01.2024 г. Във връзка с оспорване на оценката от страна на длъжниците е назначена повторна оценка.
На 19.02.2024 г. длъжниците правят искане за прекратяване на изпълнителното производство, на основание чл. 433, ал. 1, т. 8 от ГПК, като с обжалвания в настоящето производство акт на съдебния изпълнител това искане е оставено без уважение, поради липса на основания за такова прекратяване.
Съгласно разпоредбата на чл. 433, ал. 1, т. 8 от ГПК, изпълнителното производство се прекратява с постановление, когато взискателят не поиска извършването на изпълнителни действия в продължение на две години, с изключение на делата за издръжка. В изпълнителния процес взискателят има задължение да поддържа висящността му със своите действия и искания, тъй като изцяло в негов интерес е да бъде събрано вземането му, като тази висящност не е обусловена само от 4 подаването на молба за образуване на изпълнително производство и липсата на предпоставки за неговото прекратяване. Движението на изпълнителното производство зависи от волята на взискателя, от това дали е поискал прилагането на определен изпълнителен способ от съдебния изпълнител, дали е поискал извършването на конкретни изпълнителни действия в рамките на този изпълнителен способ, дали е внесъл таксите и разноските, дължими за тяхното осъществяване, както и от това дали е поискал съдебният изпълнител да повтори неуспешни изпълнителни действия или неизвършени такива.
Предпоставка за настъпване на прекратителното основание по чл. 433, ал. 1, т.
8 от ГПК е липсата на искане от взискателя за извършването на изпълнителни действия, а не липсата на реално извършени такива, което според мотивите към т. 10 на Тълкувателно решение № 2/2013 г. на ОСГТК на ВКС е от значение за прекъсване на давността по чл. 116, б. „в“ от ЗЗД, но не и за наличието на горепосоченото прекратително основание. Тази разпоредба представлява санкция за тези кредитори, които за един сравнително дълъг период от време бездействат, като не полагат необходимите усилия за успешната реализация на съдебно признатите им и допуснати до принудително изпълнение права. Прекратяването на изпълнителното производство не означава, че имуществените права на кредитора, които са били предмет на принудителното изпълнение, се погасяват с прекратяване на делото, но освобождава длъжника от ограниченията, наложени му в хода на водения спрямо него изпълнителен процес. Доколкото взискателят продължава да бъде носител на материалното си право на вземане, същият разполага с възможността отново да поиска образуване на изпълнително дело срещу длъжника. Съгласно възприетото в Тълкувателно решение № 2/26.06.2015 г. на ОСГТК на ВКС, по тълк. дело № 2/2013 г. изпълнителните действия, които са от категорията на тези, прекъсващи законово установения двугодишен срок по смисъла на чл. 433, ал. 1, т. 8 от ГПК са следните: насочването на изпълнението чрез налагане на запор или възбрана, присъединяването на кредитора, възлагането на вземане за събиране или вместо плащане, извършването на опис и оценка на вещ, назначаването на пазач, насрочването и извършването на продан и т.н. до постъпването на парични суми от проданта или на плащания от трети задължени лица.
В случая от изпратения препис на изпълнителното дело, не се установява изпълнителното производство да е прекратено при условията на 5 чл. 433, ал. 1, т. 8 от ГПК по отношение на жалбоподателите.
С образуване на изпълнителното дело взискателят е поискал извършването на изпълнителни действия, като от последващите му действия и поведение не може да заключи, че е загубил интерес да реализира успешно съдебно признатите му и допуснати до принудително изпълнение права.
Обстоятелството, че същият е поискал спиране на изпълнителното производство поради постигнато доброволно споразумение с длъжника, съответно не е искал извършване на изпълнителни действия докато това споразумение е било изпълнявано от длъжника, не може да се приеме, че кредиторът се е дезинтересирал от развитието на изпълнителното производство и спрямо него следва да бъдат приложени негативните последици, изразяващи се в прекратяване на изпълнителното производство.
Цитираното от жалбоподателите в жалбата решение на ВКС № 45/30.03.2017 г., по гр. д. № 61273/2016 г. приема, че липсва основание за спиране на давностния срок за вземането за времето, в което изпълнителното производство е спряно по инициатива на взизискателя, съответно даденото разрешение се отнася за хипотезите, в които се погасява по давност самото вземане на кредитора срещу длъжника, но от възприетото с това решение не може да се обоснове настъпването на перемция /в хипотезата на чл. 433, ал. 1, т. 8 от ГПК/ на образуваното за принудително изпълнение на това вземане изпълнително производство. В процесния случай следва да бъде отчетена причината, поради която е поискано спиране на изпълнението и да бъде съобразено, че по времето, в което е било спряно изпълнителното производство кредиторът е получавал доброволно плащания от длъжника, в изпълнение на постигнатото между страните споразумение. Затова липсата на заявени към съдебния изпълнител искания за прилагане на изпълнителни способи в този период не може да се тълкува като отказ от страна на взискателя да получи реализация на допуснатото до принудително изпълнение негово вземане, а следва да се приеме за логична последица от съдържанието на постигнатото с длъжника споразумение /по време на спирането взискателят е получавал доброволно изпълнение от длъжника, съответно няма основание да се извършват действия по принудително събиране на сумите, които длъжникът плаща доброволно/. След цедиране на вземането на новия взискател, последният е отчел промяната в поведението на длъжниците /образуваното по инициатива на длъжниците исково 6 производство по гр. д. № 12801/2022 г., заявеното от тях искане за прекратяване на изпълнителното производство/ и своевременно е поискал възобновяване на производството и предприемането на принудителни действия по отношение на съсобствения на длъжника и ипотекарния длъжник недвижим имот. Ето защо настоящият съдебен състав счита, че в случая липсват основания за прилагане на неблагоприятни последици спрямо взискателя, като се приеме, че същият не е проявил изискваната от ГПК активност за поддържане висящността на изпълнителното производство и не е търсил изпълнение от страна на длъжника.
Разпечатката съдържа 39 от 51 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/9cf16fa5-d3c6-4988-ae82-6476098db348