Решение № 22 от 03.02.2022, Окръжен съд - Сливен

РЕШЕНИЕ

№ 22 гр. С., 02.02.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – С., ВТОРИ ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и шести януари през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: Мария Ян. Блецова Калцова

Членове:

Стефка Т. Михайлова Маринова

Симеон Ил. Светославов при участието на секретаря Нина Б. Кънчева като разгледа докладваното от Симеон Ил. Светославов Въззивно гражданско дело № 20222200500004 по описа за 2022 година

Производството е въззивно и е по реда на чл. 258, и сл. от ГПК.

Образувано е по въззивна жалба с вх. № 271257/16.11.2021 г. на ответника по делото М. АНТ. Д., ЕГН **********, със съдебен адрес: гр. С., ул. „Г.С.Р.**, чрез адв. Е.П., срещу Решение №260476/01.11.2021 г., по гр. д. № 80/2020 г. по описа на СлРс, с което е осъдена да заплати на А.И. С., ЕГН **********, сумата от 12 000 лв., представляваща двукратния размер на дадената като задатък сума по предварителен договор от 09.05.2019 г., ведно със законната лихва за забава, считано от 10.01.2020 г. до окончателното изплащане. С обжалваното решение въззивницата е осъдена да заплати на А.И. С., ЕГН **********, сумата от 2070 лв., направените по делото разноски.

Във въззивната жалба са изложени доводи за неправилност на обжалваното решение, поради допуснати съществени процесуални нарушения и необоснованост. Не били обсъдени събраните по делото показания на двете свидетелки относно удължаване на срока за сключване на окончателния договор, както и предприетите действия от въззивницата.

Въззивницата твърди, че са изпратени нотариални покани с обратни разписки до ищцатакупувач и ответницата-продавач, но същите не се явили на датата за сключване. Поради бездействието на страните, е предприела действия, с които да защити своите интереси, като сочи, че публичната продан е насрочена на 19.09.2019 г. и е проведена на 19.11.2019 г., т.е. след срока на поканата. Счита, че връщането на капарото от ответницата, спрямо която делото е прекратено било индиция, че не е предприела необходимите действия и е 1 възпрепятствала сключването на окончателния договор. Не са отчетени и лошите лични отношения между двете ответници. Претендира отмяна на обжалваното решения и отхвърляне на иска като неоснователен, както и присъждане на съдебни разноски за двете инстанции.

С въззивната жалба не са направени доказателствени искания.

В отговора на въззивната жалба въззиваемата страна е изложила доводи за правилност на обжалваното решение. Посочва, че безспорно се е установило сключения предварителен договор от 09.05.2019 г. и уговорката окончателния договор да бъде сключен, в срок до 10.06.2019 г., както и че такъв до 11.12.2019 г. не бил сключен. Счита и че безспорно от показанията на свид. Н.С. се установило намерението до изтичане на уговорения срок да сключи договора, както и отпадането на същото едва след изтичане на този срок. Намира доводът на въззивницата за допуснати съществени процесуални нарушение за неоснователен, тъй като първоинстанционният съд е анализирал показанията на двете свидетелки Р. Д. и Н.Б. относно категоричния отказ на въззивницата да сключи допълнително споразумение към предварителния договор за удължаване на срока за сключване, както и отказът и да продаде имота с предприетите от нея действия по публична продан. Това се установявало и от приложените материали по ИД № 1942/2018 г. по описа на ЧСИ Г. Г., а именно уведомление с изх. № 35870 от 26.06.2019 г., с което ЧСИ Г. е известила въззивницата, че по нейно искане на 07.08.2019 г. от 10 ч. ще пристъпи към принудително изпълнение и опис на имота, предмет на предварителния договор.

Анализирани били и предприетите действия на въззивницата относно притежаваната от нея 1/3 ид. Ч. от апартамента, а именно продажбата и на трето лица, както и възлагането на останалите 2/3 ид. Ч. от ЧСИ на същия купувач. В заключение иска от съда да остави без уважение въззивната жалба и да бъде потвърдено като правилно обжалваното решение, както и разноски пред въззивната инстанция.

С отговора не са направени доказателствени искания.

В съдебно заседание въззивната страна не се явява, но в депозираното становище сочи, че поддържа въззивната жалба. Счита, че е предприела всички необходими действия за сключването на окончателния договор и неявяването на ищцата обосновавало извод, че не е била готова да заплати цената, или е загубила интерес. Именно това следвало и от показанията на свид. Д.. Неявяването пред нотариус било основание за разваляне на договора и ищцата е виновна страна, поради неплащане на цялата цена за дяла, който е поискано да бъде прехвърлен. Следователно и за нея не останало друга възможност освен да продължи с изпълнителното производство. Претендира разноски за двете инстанции.

В съдебно заседание въззиваемата страна поддържа отговора на въззивната жалба.

Претендира разноски за въззивната инстанция съгласно представените документи, към които е представил и списък по чл. 80 от ГПК.

Въззивният съд намира въззивната жалба за допустима, тъй като отговаря на изискванията на чл. 260 и чл. 261 от ГПК, същата е подадена в законовия срок, от 2 процесуално легитимиран субект, имащ правен интерес от обжалването, чрез постановилия атакувания акт първоинстанционен съд.

При извършване на служебна проверка по реда на чл. 269 от ГПК настоящата съдебна инстанция констатира, че обжалваното съдебно решение е валидно и допустимо в обжалваната част. Съдът е разгледал предявения иск въз основа на въведените от ищеца фактически твърдения, при наличие на всички положителни процесуални предпоставки и липсата на процесуални пречки.

Настоящият съдебен състав намира, че формираната от първоинстанционния съд фактическа обстановка, така, както е изложена в мотивите на решението, е правилна и кореспондираща с доказателствения материал, но следва да бъде допълнена с анализ на показанията на свидетелите и материалите от приобщеното изпълнително дело. Ето защо на основание чл. 272 от ГПК, съдът препраща своята фактическа обстановка към установената от първоинстанционния съд и я допълва, както следва:

По делото е приобщено изпъл. № 1942/24.08.2018 г. по описа на ЧСИ Гергана Г. с рег.

№ 915 при Окръжен съд-С.. От съдържащите се в делото документи, в частност уведомление с изх. № 35870 от 26.06.2019 г., е видно, че по искане на взискателя М./въззивник-ответник/, съдебният изпълнител ще пристъпи към принудително изпълнение на имота, предмет на предварителния договор, на 07.08.2019 г. Установява се още, че по делото е осъществена публична продан на имота, като с постановление за възлагане с изх. № 70377/06.12.2019 г., за купувач на 2/3 ид. Ч. от имота е определен Г.К.М., ЕГН **********.

С разпореждане от 02.02.2020 г. изпълнителното дело е прекратено.

С отговора на исковата молба са представени и две покани озаглавени като „нотариални покани“, които са адресирани до другия продавач-обещател и ищцата по делото. Едната покана съдържа изявление за изкупуване на дял по реда на чл. 33 от ЗС и с оглед съдържащо се в него съдържание, е неотносима към настоящия спор. Втората покана е адресирана до ищцата и другия продавач-обещател, и съдържа изявление на въззивницата, че „в 5-дневен срок от получаването на поканата я кани да се яви пред нотариус на 15.08.2019 г. от 11 ч. за сключване на окончателен договор.“ Съдържа се и покана за извършване на задълженията по сключване на договора в указания срок. Посочено е и, че в случай на неизпълнение като продавач и съсобственик се дължи капаро и неустойка.

Съдържа се и предупреждение, че в случай на неявяване пред нотариус, е налице правен интерес да потърси правата си по съдебен ред, включително и чрез изпълнителното производство.

По делото е представено и копие от известие за доставяне с баркод № ИД PS 8808 00ZGV F, на „Български Пощи“ ЕАД, от което се установява, че получател на пратката е ищцата, с адрес съвпадащ с този на исковата молба, като е означено, че пратката съдържа покана за сключване на сделка при нотариус Колев. Означено е и че пратката е получена на 12.08.2019 г. от майката на получателя. Подател на пратката е въззивницата.

Издадено е удостоверение на въззивницата, по силата на което да се снабди с друго 3 такова от „Български пощи“ ЕАД, от което да е видно обратната разписка с баркод № ИД PS 8808 00ZGV F вписана ли е в съответната пощенска книга, пратката получена ли е на адреса и от кого.

От изявление от „Български Пощи“ ЕАД депозирано в РС-С. с вх. № 2270599/30.09.2021 г, се установява, че известието за доставяне с баркод № ИД PS 8808 00ZGV F е доставено в ПС 8808 С. 8 на 16.08.2019 г. на М.С. – баба на М.Д., въззивница и ответник по делото.

С исковата молба е представена и справка от службата по вписвания на вписвания, отбелязвания и заличавания по персоналната партида № 106013, от която е видно, че на 02/08.2019 г. е частично заличена възбрана от адм.орган на 1/3 ид. Ч. на М. АНТ. Д.. На 11.09.2019 г. е вписано, че въззивницата е прехвърлила чрез покупко-продажба 1/3 ид.ч. върху самостоятелен обект в сграда, който съвпада с посочения в предварителния договор апартамент.

В хода на съдебно дирене пред първоинстанционния съд са събрани гласни доказателствени средства, чрез разпит на трима свидетели, от които се установяват следните факти:

От показанията на свид. Н.Б. се установява, че не е съставен анекс за удължаване на срока за сключване на окончателен договор, както и че нова дата не е насрочена за сключване на договора, тъй като липсвали документи. Н.С. напомняла на адв. Михайлова, че е в нарушение на срока. Ищцата се отказала от покупката на апартамента, след като узнала от свидетеля, че ид.ч. на въззивницата е изнесена на публична продан. Също така споделила на свидетеля, че си иска капарото обратно и се свързало с Н.С., майка на М., която заявила, че капарото нямало да бъде върнато. Лично Нели заявила на свидетеля, че е искала да прехвърли идеалната част на ищцата, но тя не се съгласила.

Установява се от показанията на свид. Н.С., майка на въззивницата М.Д., че имат висящо изпълнително дело за незаплатена издръжка за сумата между 12 000-13000 лв., както и сключено споразумение с Р. за приспадане с таксите по изпълнителното дело с цел да събиране на вземането за издръжка. При сключването на предварителен договор, Р. била представлявана от адв. Михайлова. Всички документи за сключване на окончателния договор били съставени, с изключение на документа на Ванеса, която била малолетна и за която трябвало разрешение от съда. Към момента, в който следвало да бъде сключен окончателния договор, все още не е имало разрешение за Ванеса. След разговори с ЧСИ Г., ищцата се съгласила да изкупи дяла на М., а след това да изкупи останалите 2/3 ид. ч. на публична продан. Воден е и разговор с нотариус Н.К. за изповядване на сделката, но тогава ищцата се отказала с обяснение, че майка не и позволявала. В срока за сключване на предварителния договор ищцата имала намерение да сключи договора, но след изтичане на срока многократно заявила на свидетелката, че не желае да сключи договора. Дъщерят и изпратила нотариалните покани, но нито ищцата, нито Р. проявили заинтересованост, като едва след това предприела продажба на нейната част и публична продан на останалите части. Не били водени разговори за връщане на капарото. М. получила капаро 4000 лв., а тя 4 от нейно име получила с разписка 2000 лв. като капаро, преди да е изтекъл срока за сключване на окончателния договор.

От показанията на свид. Р. Д. се установява, че е предложила да бъде сключен анекс за удължаване на срока за сключване на окончателния договор, като с ищцата постигнала съгласие, но не и с другата продавачка – М. Ищцата съдействала за изпълнението на договора.

В останалата част показанията на свидетелите са неотносими към настоящия правен спор.

Съдът кредитира изцяло показанията на свид. Бааджи и свид. Р. Д., тъй като същите са последователни, вътрешно логично и взаимно допълващи се. Макар свид. Д. да е страна по процесната сделка и искът първоначално да е насочен и срещу нея, в последствие производството спрямо нея е прекратено, поради което съдът приема, че не е заинтересована от изхода на делото. Не са налице други доказателства по делото от които да бъде направен извод за липса на достоверност на посочените доказателствени средства.