Определение № 1200 от 29.03.2024, Окръжен съд - Варна

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 1200 гр. Варна, 29.03.2024 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, X СЪСТАВ ГО, в закрито заседание на двадесет и девети март през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Геновева Илиева като разгледа докладваното от Геновева Илиева Гражданско дело № 20233100102061 по описа за 2023 година

Производството е по реда на член 248 ГПК.

Образувано е по молба вх. № 6912/15.03.2024 г. от Прокуратурата на Република България, чрез прокурор И. Бухлева – Ван Каутер, с искане за изменение в частта за разноските на постановеното по делото Решение № 226/06.03.2024 г., като бъде намалена сумата от 1900 лв., присъдена на адв. П. Б. за предоставена безплатна правна помощ по делото – до 879 лв. В молбата се твърди, че неправилно дължимият размер на адвокатско възнаграждение бил определен по правилото на чл.36 от ЗАдв. вр. с чл. 7, ал.2, т.3 от НМРАВ. Същият трябвало да бъде определен по правилата на чл.7, ал.2, т.5 от НМРАВ и редуциран до 6% от изчислената сума, във връзка с процентното съотношение на уважения към отхвърления размер на предявения иск.

В срока по член 248, алинея 2 от ГПК насрещната страна В. К. М., чрез адв. П. Б. изразява становище за неоснователност на молбата.

За да се произнесе по нея, настоящият състав съобрази:

Молбата е подадена в срока по чл. 248, ал. 1 от ГПК и изхожда от надлежна страна, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество, същата е неоснователна по следните съображения:

Производството по делото е образувано по предявен от В. М. срещу Прокуратурата на Република България иск с правно осн. чл. 2, ал. 1, т. 3, пр.1 от ЗОДОВ за заплащане на сумата от 250 000 лв., претендирана като обезщетение за неимуществени вреди от незаконно повдигнато и поддържано обвинение по досъдебно производство № 122/2019г. по описа на ОД на МВР Варна за престъпление по чл. 311, ал. 1 НК, приключило с постановяване на оправдателна присъда № 14/20.09.2021г. по НОХД № 326/2020г. описа на Районен съд – Провадия, изменена с решение № 2/10.01.2022г. по ВНОХД № 1234/2021г. по описа на Окръжен съд – Варна относно оправдаването на подсъдимия, на осн. чл. 337, ал. 3 НПК, ведно със законната лихва, считано от 10.01.2022г. до окончателното изплащане на задължението.

С Решение № 226/06.03.2024г. на осн. чл. 2, ал. 1, т. 3, пр. 1 ЗОДОВ Варненски окръжен съд е осъдил Прокуратурата на Република България да заплати на ищеца сумата от 15 000 лв. - обезщетение за неимуществени вреди на горното основание, ведно със законната лихва, считано от 10.01.2022г. до окончателното изплащане на задължението, като е отхвърлил претенцията за разликата над присъдената сума - до пълния размер на иска от 250 1

000 лв.

На осн. чл. 38, ал. 2 от Закона за адвокатурата, ВОС е осъдил Прокуратурата на Република България да заплати на адв. П. Б. сумата от 1 900 лв., адвокатско възнаграждение за оказана безплатна правна помощ по делото.

Предвид задължителния на осн. чл. 633 ГПК за всички съдилища характер на решението на СЕС по дело C-438/22, както е прието и в определение № 50015/16.02.2024г. по ч.т.д.№ 1908/2022г., II т.о. на ВКС, размерите на адвокатските възнаграждения в НМРАВ могат да служат като ориентир при определяне служебно на размер на възнаграждения и дължими разноски за процесуално представителство.

В мотивите на съдебното решение, съставът на ВОС е съобразил фактическата и правна сложност на делото и конкретно положената работа от процесуалния представител на ищеца, както и ориентировъчния размер на възнаграждението по чл. 7, ал. 2, т. 3 от Наредба № 1/09.07.2004г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения.

Съдът не споделя възражението, че възнаграждението трябва да бъде определено съгласно пропорцията на чл.7, ал.2, т.5 от НМРАВ за целия размер на претенцията и редуцирано до 6% от присъдената сума. На основание чл. 10, ал. 3 от ЗОДОВ при уважаване на иска (изцяло или частично) ответникът дължи заплащане на ищеца и на възнаграждение за един адвокат, ако е имал такъв, съразмерно с уважената част от иска. При преценка към коя от хипотезите на чл.7, ал. 2 от НМРАВ да бъде подведен конкретния случай, за служебно /и ориентировъчно/ определяне на размер на адвокатско възнаграждение, съдът следва да вземе предвид сумата, до която приема, че искът е основателен, а не пълния размер на претенцията за обезвреда.

По изложените съображения, настоящият състав приема, че не са налице предпоставки за изменение на решението в частта за разноските. Молбата е неоснователна и следва да бъде оставена без уважение.

Водим от горното, съдът

ОПРЕДЕЛИ:

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ молба вх. № 6912/15.03.2024 г. от Прокуратурата на Република България, чрез прокурор И. Бухлева – Ван Каутер за изменение в частта за разноските на Решение № 226/06.03.2024 г., по гр. д. № 2061/2023 г. по описа на ВОС, на осн. чл. 248 ГПК.

Определението подлежи на обжалване пред Апелативен съд – Варна в двуседмичен срок от връчването на препис от акта на страните, по аргумент на чл.248, ал. 3 ГПК.

Съдия при Окръжен съд – Варна: _______________________

2