Решение № 181 от 16.12.2024, Окръжен съд - Ямбол

РЕШЕНИЕ

№ 181 гр. Ямбол, 16.12.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ЯМБОЛ, II ВЪЗЗИВЕН СЪСТАВ, в публично заседание на единадесети декември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Петранка Ст. Жекова

Членове:

Гергана Ж. Кондова

Николай Ив. Кирков при участието на секретаря Миглена П. Коматарова в присъствието на прокурора Ж. П. И. като разгледа докладваното от Гергана Ж. Кондова Въззивно наказателно дело от общ характер № 20242300600423 по описа за 2024 година

За да се произнесе взе предвид следното:

Въззивното производство е образувано по жалба на защитника – адвокат от АК-***** на подсъдимия К. А. И. с ЕГН **********, срещу Присъда № 133/28.10.2024 г., постановена по НОХД № 690/2024 г. по описа на Районен съд Ямбол.

С присъдата, подс.И. е признат за виновен в това, че на **.**.**** г. около 10:00 часа, в с. ******, обл. ****, на ул. *****, в дом №*, е отнел чужди движими вещи – сумата от 685.96 лв. от владението на Н. А. Г. от с. ******, обл. ****, с намерение противозаконно да ги присвои, като е употребил затова сила, поради което и на основание чл.198, ал.1 вр.чл.54 от НК е осъден на лишаване от свобода да срок от 3 години, което да бъде изтърпяно при първоначален общ режим.

В жалбата се навеждат доводи за неправилност на обжалваната присъда като постановена в нарушение на материалния и процесуалния наказателен закон, както и за явна несправедливост на наложеното с нея наказание. Изтъква се становище, че подсъдимият не е осъществил престъплението „грабеж" тъй като не е приложил физическа сила при отнемането на паричната сума от пострадалия, чийто интензитет 1 да бъде определен като такъв, който да се е оказал решаващ за извършването на престъплението. Счита се също, че събраните по делото доказателства са противоречиви помежду си и те не доказват по безспорен начин повдигнатото спрямо подс.И. обвинение за престъпление по чл.198 ал.1 от НК. Твърди се и за допуснато в хода на съдебното производство съществено нарушение на процесуалните правила, изразяващо се в неизпълнение от страна на районния съд на задължението по чл.281, ал.7 от НПК, а именно - преди да бъдат прочетени показанията на пострадалия Н. А.

Г., подс.И. не е бил предупреден от съда, че прочетените показания могат да се ползват при постановяване на присъдата и едва след това да бъде запитан дали дава съгласието си за това. Посочва се, че наложеното ефективно наказание лишаване от свобода е явно несправедливо, т.к. като очевидно не съответства на обществената опасност на деянието и дееца, на смекчаващите отговорността обстоятелства, както и на целите на наказанието предвидени в чл.36 от НК, като не на последно място неправилно е било отказано прилагането на условното осъждане. Според защитника, наложеното наказание е явно несправедливо с оглед на чистото съдебно минало на подсъдимия, младата му възраст - едва навършил ** години, липсата на травматични увреждания по пострадалия и предварителна подготовка при извършването на деянието, сравнително ниската стойност на предмета на престъплението - под минималната работна заплата, частичното възстановяване на паричната сума от страна на подсъдимият. Изразява мнение, че целите на наказанието предвидени в чл.36 от НК не биха постигнали своя ефект, ако още при първото противоправно деяние от страна на подсъдимия, той ще трябва да изтърпи ефективна присъда, която освен това ще го възпрепятства да завърши средното си образование.

На изложените основания претендира отмяна на присъдата и връщане на делото за ново разглеждане от друг състав на първия съд. Алтернативно настоява за изменение на присъдата чрез намаляване на размера на наложеното наказание лишаване от свобода до размер от една година и с приложение на института на условното осъждане, като на осн.чл.66, ал.1 от НК подсъдимият бъде освободен от изтърпяване на намаленото наказание за изпитателен срок от три години.

Представителят на Окръжна прокуратура – гр.Ямбол изразява становище за неоснователност на въззивната жалба и моли съда да потвърди обжалваната осъдителна присъда.

В съдебно заседание въззивникът-подсъдим редовно призован, не се явява. В задочното производство по реда на чл.269, ал.3, т.3 от НПК се представлява от служебно назначения му защитник от АК-****. Защитникът поддържа изцяло въззивната жалба и моли същата да бъде уважена по изложените в нея съображения.

Съдът, след като се запозна с изложеното във въззивната жалба, доводите на страните и обсъди поотделно и в тяхната съвкупност доказателствата, след цялостна 2 проверка на атакуваният съдебен акт и в съответствие с правомощията му по чл.313 и сл.от НПК, констатира от фактическа и правна страна следното:

Въззивната жалба е процесуално допустима като подадена от лице имащо право на жалба и в срока по чл.319, ал.1 от НПК, а разгледана по същество се преценя като частично основателна, поради следните съображения:

Възприетата от първоинстанционния съд фактическа обстановка е в съответствие и се подкрепя от събраните по делото в хода на досъдебното производство и на съдебното следствие гласни и писмени доказателства, поради което проверяващия съд намира за ненужно да я преповтаря. Анализът на целия събран по делото доказателствен материал, направен от РС, се споделя и от въззивния такъв.

Въззивната инстанция се присъедини към заключението на решаващия съд, според което събраните доказателствени източници, оценени поотделно и в тяхната съвкупност, установяват по безспорен начин изложената в мотивите на присъдата и възприета от двете съдебни инстанции фактическа обстановка по спора. Релевантните за решаване на делото обстоятелства са категорично установени от събраните и проверени чрез способите и по реда на НПК доказателства в хода на наказателното производство. Съображенията, които първоинстанционният съд е изложил относно доказаността на приетите фактическите обстоятелства и средствата за установяването им са аналитични, подробни, последователни и юридически издържани, те позволяват на страните и на горната инстанция да проследят формирането на вътрешното убеждение на решаващия съд по фактите, включени в обхвата на чл.102 от НПК.

При събиране на доказателствата, първоинстанционният съд не е допуснал наведеното в жалбата от защитника съществено нарушение на процесуалните правила.

Видно от протокола от проведеното на 28.10.2024 г. съдебно заседание по делото, прочитането на осн.чл.281, ал.1, т.5 от НПК на показанията на св.Н. Г. е осъществено след като на подсъдимия К. И. му е било разяснено и същият е бил предупреден от съда на осн.чл.281, ал.7 от НПК, че прочетените показания ще бъдат ползвани при постановяване на присъдата. Действително самото действие на съда по чл.281, ал.7 от НПК не е записано изрично в протокола, но от изявлението на подсъдимия става ясно по безспорен начин, че същото е осъществено и то преди подс.И. да даде своето съгласие за прочитане на показанията на пострадалия. При това положение, съдът намира за неоснователно възражението на защитника за допуснато в хода на проведеното съдебно следствие при събиране и проверка на доказателствата по делото, съществено нарушение на процесуалните правила. Така, при спазване на предвидения процесуален ред за събиране и проверка на доказателствата и след извършване на тяхната подробна, детайлна и правилна оценка, решаващият съд е достигнал до верни изводи от фактическа страна, а въззивният съд споделя дадената оценка за достатъчност, годност и достоверност на доказателствените материали.

3

За да приеме за установена фактическата обстановка районният съд внимателно и с прецизност е анализирал всички събрани по делото доказателства, включително и тези от тях, които си противоречат, като ясно, правилно и подробно обосновано е посочил в мотивите си кои от тях кредитира и кои не, като са посочени причините за това. Анализът на събраните доказателства, извършен от районният съд и изложен в мотивите към присъдата е правилен и съобразен със законовите изисквания, поради което въззивният съд напълно се солидаризира с него.

Направеният от съда анализ на доказателствената съвкупност е подробен, прецизен и обективен, без да се констатира подценяване или превратно тълкуване на доказателствените източници, които са обсъдени в тяхната пълнота и взаимна връзка.

В тази насока, инстанцията не може да търпи упрек /какъвто отправя защитникът в жалбата/, защото при условията на чл.305, ал.3 от НПК и след пълен и обективен анализ на събраните доказателства, е мотивирал правните си изводи за взетото решение.

При правилно изяснена фактическа обстановка и на базата на анализ на събраните по делото доказателства решаващият съд е достигнал до законосъобразни и обосновани правни изводи, като е приел, че въззивникът-подсъдим К. И. е осъществил от обективна и субективна страна престъпния състав по чл. 198, ал.1 от НК, т.к. на **.**.**** г. около 10:00 часа, в с. ******, обл. ****, на ул. *****, в дом №*, е отнел чужди движими вещи – сумата от 685.96 лв. от владението на Н. А. Г. от с. ******, обл. ****, с намерение противозаконно да ги присвои, като е употребил затова сила.

Районният съд е направил пълен правен анализ на извършеното от подсъдимия деяние, който се споделя изцяло от въззивната инстанция.

Извършено е съставомерно деяние по посочения текст от материалния наказателен закон на РБ. Авторството на престъпното деяние се установява безспорно от кредитираните от съда гласни и писмени доказателства. Правилен е извода на решаващия съд, че от обективна страна, предмета на престъплението са чужди движими вещи, посочени в обстоятелствената част на обвинителния акт – пари на стойност 685,96 лева. Другият предмет на престъплението е самият собственик, респ. владелец на отнетите вещи, а именно – св.Н. Г., върху когото подсъдимият е упражнил сила.

Както вече бе посочено, вещите - предмет на посегателствата са били чужда собственост, което обстоятелство ясно е било съзнавано от подсъдимия. При извършване на деянието е налице и вторият елемент от състава на престъплението грабеж, визиран в чл. 198, ал. 1 от НК, а именно - отнемането на вещите от владението на другиго. Същото е осъществено чрез сила, изразяваща се в пряко физическо въздействие върху пострадалия, чрез опит да отвори пръстите на ръката му, в която държал парите, бутане на пострадалия и издърпване на парите от ръката му. Освен 4 това подсъдимият е взел вещите, като ги е отнесъл на място различно от мястото на инцидента. По този начин е била прекратена от една страна фактическата власт върху вещите, която до този момент се е упражнявала от собственика им. От друга страна подсъдимият е установил трайно своя фактическа власт върху тях. Налице е и престъпния акт изразяващ се в промяна на фактическата власт върху предмета на престъплението, настъпила в следствие на осъщественото деяние, с което и самото престъпление се счита за довършено. Елемент от обективната страна на грабежа /което престъпление е съставно и включва два акта, които са взаимно свързани, осъществени въз основа на едно решение и насочени към една и съща цел, а именно – кражба и принуда/ е и липсата на съгласие от страна на собственика, респ. владелеца на вещите – предмет на престъплението, за отнемането им. Видно от показанията на св.Н. Г., такова съгласие нито е било искано, нито е било давано от него.

Доводът на защитника, че употребената от подсъдимия сила при отнемането на паричната сума от пострадалия, не е от такъв интензитет, който да се е оказал решаващ за извършването на престъплението, не намира опора в доказателствения материал по делото. Както вече беше посочено, за отнемането на вещите – предмет на престъплението, е употребена физическа принуда /сила/ по отношение на собственика на последните. Употребата на сила е пряко физическо въздействие върху личността на собственика на инкриминираните вещи, което в конкретният процесен случай е от естество да препятства възможността собственика да попречи на подсъдимия да установи своя фактическа власт върху тези вещи. Използваната от подсъдимия физическа принуда /сила/, изразяваща се в опит да отвори пръстите на ръката на пострадалия, в която държал парите, бутането му и събарянето му и издърпване на парите от ръката му, съставлява начин, метод за парализиране съпротивата на собственика на отнетите вещи, който е възрастен човек, като по този начин подсъдимият е създал условия за отнемането им. Последното следва веднага след упражняване на силата от страна на подсъдимия, което изяснено по делото по безспорен начин обстоятелство е от важно значение за констатиране на наличието на функционалната връзка между двата акта, съставляващи изпълнителното деяние на грабежа.