Решение № 40 от 03.04.2025, Окръжен съд - Плевен
- Съд
- Окръжен съд - Плевен
- Дело
- Търговско дело 132/2024
- Вид
- Решение № 40
- Подписан
- 03.04.2025
- Състав
- КРАСИМИР ИВАНОВ ПЕТРАКИЕВ
Цитирани разпоредби
- чл.19 ал.3 · Граждански процесуален кодекс
- чл.290 · Граждански процесуален кодекс
- чл.362 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 362, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
- чл.363 · Граждански процесуален кодекс
- чл.367 · Граждански процесуален кодекс
- чл.373 · Граждански процесуален кодекс
- чл.374 · Граждански процесуален кодекс
- чл.586 ал.1 и ал.2 · Граждански процесуален кодекс
- чл.586 ал.1 и ал.2 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 19, ал. 1 · Закон за задълженията и договорите
- чл.19 ал.3 · Закон за задълженията и договорите
- чл.77 ал.2 т.1 · Закон за кадастъра и имотния регистър
- чл. 137, ал. 1, т. 7 · Търговски закон
- чл. 637 · Търговски закон
Личните данни в текста са заличени.
РЕШЕНИЕ
№ 40 гр. Плевен, 03.04.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛЕВЕН в публично заседание на двадесет и шести март през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател: КРАСИМИР ИВ. ПЕТРАКИЕВ при участието на секретаря ЦВЕТОМИР ОЛ. ЦЕНКОВ като разгледа докладваното от КРАСИМИР ИВ. ПЕТРАКИЕВ Търговско дело № 20244400900132 по описа за 2024 година
Иск с правно основание чл.19 ал.3 от ЗЗД.
Постъпила е искова молба от „ИНФРА ЕКСПЕРТ“ АД, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление: гр. София, ул. ***, представлявано от И. В.
В. срещу „ПРОМИШЛЕНО СТРОИТЕЛСТВО – ХОЛДИНГ“ ЕАД /н./ , ЕИК ***, представлявано от синдик П. И. Ц., с която е предявен иск с правно основание чл.19 ал.3 от ЗЗД вр. чл.362 от ГПК.
В исковата молба се твърди, че на 07.08.2017 г. между ищеца „ИНФРА ЕКСПЕРТ“ АД, от една страна, като купувач и ответника „ПРОМИШЛЕНО СТРОИТЕЛСТВО – ХОЛДИНГ“ ЕАД /н./, от друга страна, като продавач е сключен Предварителен договор за покупко-продажба на сграда, по силата на който ответникът се е задължил да прехвърли на ищеца правото на собственост върху собствения си недвижим имот с идентификатор *** по кадастралната карта и кадастралните регистри, одобрени със Заповед № РД-18-56/18.09.2007 г., представляващ общежитие със застроена площ от 345 кв.м., брой етажи 10, която сграда е разположена в поземлен имот с идентификатор ***, находяща се в гр. Плевен, ул.
***. Продажната цена на гореописания имот е в размер на 220 000,00 евро без ДДС, която съгласно чл.1 ал.3 от Предварителния договор е погасена чрез издаден и предаден запис на заповед за тази стойност. Съгласно тази клауза, 1
Предварителният договор представлява протокол, удостоверяващ предаването от страна на ищеца на записа на заповед на ответника. Крайният срок за прехвърляне по нотариален ред на собствеността върху гореописания недвижим имот, съгласно чл.1 ал.4 от Предварителния договор е до 07.08.2024 г., като изповядването на сделката е следвало да се извърши в кантората на нотариус Р. И., рег. № ***.
Ищецът твърди, че до настоящия момент ответникът не е прехвърлил собствеността върху подробно описаната по-горе сграда, находяща се в гр.
Плевен.
Ищецът моли съда, да постанови решение, с което да обяви за окончателен сключения на 07.08.2017 г. между страните Предварителен договор на основание чл.19 ал.3 от ЗЗД, с който ответникът прехвърля собствеността върху следния свой недвижим имот с идентификатор *** по кадастралната карта и кадастралните регистри, одобрени със Заповед № РД-18-56/18.09.2007 г., представляващ общежитие със застроена площ от 345 кв.м., брой етажи 10, която сграда е разположена в поземлен имот с идентификатор ***, находяща се в гр. Плевен, ул.
***. Претендира направените разноски в настоящото производство.
С исковата молба, като писмено доказателства
Предварителен договор за покупко-продажба от 07.08.2017 г. е представен
В срока по чл.367 от ГПК е постъпил писмен отговор на исковата молба от П. И. Ц. в качеството му на синдик на „ПРОМИШЛЕНО СТРОИТЕЛСТВО – ХОЛДИНГ“ ЕАД /н./, ЕИК ***. Синдикът твърди, че не му е известно представляваното от него дружество да е сключвало предварителен договор с ищеца или друго трето лице с описания в исковата молба предмет, като посочва, че сред предадената му документация от предходния синдик – Н. Г. подобен документ не се съдържа. Заявява, че в търговската документация на несъстоятелния търговец не е открил ценна книга с издател „ИНФРА ЕКСПЕРТ“ АД, като посочва, че в счетоводството на търговеца не е открил отразяване на вземания от ищеца или отбелязване на посочения Предварителен договор в неговите търговски книги.
Ответникът не оспорва, че „ПРОМИШЛЕНО СТРОИТЕЛСТВО – ХОЛДИНГ“ ЕАД /н./, ЕИК *** притежава правото на собственост върху описания недвижим имот с идентификатор ***, представляващ 2 общежитие със застроена площ от 345 кв.м., брой етажи 10, находящ се в гр.
Плевен, ул. ***.
С писмения отговор не са представени писмени доказателства, както и не са направени доказателствени искания.
В срока по чл.373 от ГПК е постъпила допълнителна искова молба от „ИНФРА ЕКСПЕРТ“ АД, ЕИК *** чрез пълномощника – адв. Я. Ш. от САК, в който се изразява становище, че след като договорното правоотношение между страните не е оспорено от ответника, както и изпълнението на насрещните задължения, то искът за обявяване на Предварителния договор за окончателен е основателен.
Ищецът моли съда, да постанови решение, с което да обяви за окончателен сключения на 07.08.2017 г. между страните Предварителен договор на основание чл.19 ал.3 от ЗЗД, с който ответникът прехвърля собствеността върху следния свой недвижим имот с идентификатор *** по кадастралната карта и кадастралните регистри, одобрени със Заповед № РД-18-56/18.09.2007 г., представляващ общежитие със застроена площ от 345 кв.м., брой етажи 10, която сграда е разположена в поземлен имот с идентификатор ***, находяща се в гр. Плевен, ул.
***. Претендира направените разноски в настоящото производство.
В срока по чл.374 от ГПК не е постъпил допълнителен писмен отговор на допълнителната искова молба от ответника.
Окръжният съд, като прецени доводите, изложени от страните и доказателствата по делото, намира за установено следното:
Предявеният конститутивен иск с правно основание чл.19 ал.3 от ЗЗД е процесуално допустим и следва да бъде разгледан по същество.
Разгледан по същество, същият е неоснователен.
По делото е безспорно установено, че н а 07.08.2017 г. между ищеца „ИНФРА ЕКСПЕРТ“ АД, от една страна, като купувач и ответника „ПРОМИШЛЕНО СТРОИТЕЛСТВО – ХОЛДИНГ“ ЕАД /н./, от друга страна, като продавач е сключен Предварителен договор за покупко-продажба на сграда, по силата на който ответникът се е задължил да прехвърли на ищеца правото на собственост върху собствения си недвижим имот с идентификатор *** по кадастралната карта и кадастралните регистри, одобрени със Заповед № РД-18-56/18.09.2007 г., представляващ общежитие със 3 застроена площ от 345 кв.м., брой етажи 10, която сграда е разположена в поземлен имот с идентификатор ***, находяща се в гр. Плевен, ул.
***.
Продажната цена на гореописания имот е в размер на 220 000,00 евро без ДДС, която съгласно чл.1 ал.3 от Предварителния договор е погасена чрез издаден и предаден запис на заповед за тази стойност. Издаването и предаването на продавача на записа на заповед се удостоверява със същия договор, като в тази част представлява протокол.
Уговорен е краен срок за прехвърляне по нотариален ред на собствеността върху недвижимия имот, съгласно чл.1 ал.4 до 07.08.2024 г., като изповядването на сделката следва да се извърши в кантората на нотариус Р. И., рег. № ***.
По делото е издадено съдебно удостоверение, с което е дадена възможност на ищеца да се снабди с данъчна оценка на имота и със скица на същия от АГКК.
Въз основа на него е представено само удостоверение за данъчна оценка на имота, издадено от Община гр.Плевен, от което е видно, че същата е в размер на 1245751.90лв.
Съдът счита, че предявеният иск е процесуално допустим.
Съдебната практика е постоянна по въпроса относно възможността за упражняване на конститутивния иск за обявяване на предварителен договор за окончателен по отношение на дружество, обявено в несъстоятелност. Приема се, че разпоредбите, касаещи спиране и забрана да се образуват съдебни производства по имуществени граждански и търговски дела срещу длъжника (чл. 637 ТЗ), не намират приложение по отношение на исковете, предявени на основание чл. 19, ал. 3 ЗЗД , по съображения, че с този иск не се претендира осъждането на ответника за изпълнение на определена престация, а се цели осъществяването на едно преобразуващо право по принудителен ред – касае се за право, което може да се осъществи само по исков ред (Решение № 503/17.08.2009 г. по гр. д. № 2941/2008 г. на ВКС, IV г. о. и цитираните в същото съдебни актове; Определение от 14.04.2011 г. по ч. т. д. № 913/2010 г. на ВКС; Определение № 299/16.07.2020 г. по ч. т. д. № 1485/2020 г. на ВКС. В тази връзка се приема от касационната инстанция, че доколкото се касае за право, което не може да бъде защитено в универсалното принудително 4 производство по несъстоятелност, тъй като изпълнението на задължението за сключване на окончателен договор не може да се осъществи в същото, то развитието на производство по несъстоятелност не може да бъде пречка пред допустимостта на исковете, чрез които може да се защити и реализира преобразуващото право (Определение № 96/30.05.2017 г. по ч. гр. д. № 425/2017 г. на ВКС, I г. о.).
При така събраните доказателства и изяснени фактически обстоятелства, съдът счита, че искът не е доказан по своето основание.
В производството по обявяване на предварителен договор за окончателен, съдът съобразно разпоредбата на чл.363 от ГПК е длъжен да провери и дали са налице предпоставките за прехвърляне на собствеността по нотариален ред, включително дали отчуждителят е собственик на имота. Тази проверка обхваща всички елементи от осъществяване на сделката, включително и възможността за прехвърляне на собствеността към момента на приключване на устните състезания по делото.
Съгласно чл.586 ал.1 и ал.2 от ГПК при издаването на нотариален акт, с който се прехвърля право на собственост или се учредява, прехвърля, изменя или прекратява друго вещно право върху недвижим имот, нотариусът проверява дали праводателят е собственик на имота и дали са налице особените изисквания за извършване на сделката. Правото на собственост се удостоверява със съответните документи. Когато праводателят не разполага с такива документи, правото на собственост се проверява по реда на чл. 587, ал.
2.
В настоящия случай не е представен никакъв документ – нотариален акт, вписан договор за покупка на държавен или общински имот или какъвто и да било друг титул за собственост, от който да е видно, че ответното „ПРОМИШЛЕНО СТРОИТЕЛСТВО – ХОЛДИНГ“ ЕАД /н./ е собственик на имота, предмет на предварителния договор. Направеното от синдика изявление от синдика, че не оспорва, че ответното дружество е собственик на описания имот не освобождава съда от задължението му да провери тази собственост. Липсата на съответен документ, с който същата да се удостовери не дава възможност на съда да приеме, че ответникът е собственик на имота към приключване на съдебното дирене и следователно не дава възможност да обяви предварителния договор за окончателен. Това задължение за съда е 5 законово възведено, известно на страните и не е необходимо същото да бъде указвано.
Съгласно императивната процесуалноправна норма на чл.363 от ГПК, съдът следва служебно (и без да са направени възражения и доводи от страна на ответника) да провери дали са налице предпоставките за прехвърляне по нотариален ред на собствеността върху недвижимия имот, който е предмет на предварителния договор, чието обявяване за окончателен е поискал ищецът.
Тази служебна проверка несъмнено включва, освен изрично посоченото в чл.
363 от ГПК - дали отчуждителят по предварителния договор е собственик на имота, а също - и дали не са налице нормативно уредени забрани за извършването на вещно-прехвърлителната сделка чрез обявяването на предварителния договор за окончателен - Решение № 172 от 4.07.2019 г. на ВКС по гр. д. № 3960/2018 г., IV г. о., ГК, докладчик съдията Боян Цонев – чл.290 ГПК. Съдът има задължение да провери и дали са изпълнени изискванията от формална страна за действителност на предварителния договор - чл. 19, ал. 1 ЗЗД , относно формата за действителност на предварителния договор; индивидуализацията на имота - дали имотът, описан в предварителния договор съответства на този, по отношение на който се иска обявяване на окончателния договор; дали цената, посочена в предварителния договор е определена и дали съответства на тази, за която се иска обявяване на окончателния; изпълнени ли са особените изисквания, респ. ограничения, които специални закони поставят за валидност на някои договори.
В изпълнение на това си задължение, съдът съобрази, че за да бъде осъществена продажба на недвижим имот във формата на нотариален акт е необходимо представянето на скица на имота. Скицата е необходима, както за индивидуализация на имота, като площ, съседи, съответен кадастрален номер, така и за вписването на договора. Това задължение е на страната и също се извежда от законовата норма на чл.77 ал.2 т.1 от ЗКИР, съгласно който за да бъде вписан нот. акт, съответно съдебното решение по чл.19 ал.3 от ЗЗД, което го замества, е задължително представянето на скица от кадастралната карта.