Разпореждане № 740 от 03.01.2024, Софийски районен съд

РАЗПОРЕЖДАНЕ

№ 740 гр. София, 03.01.2024 г.

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 155 СЪСТАВ, в закрито заседание на трети януари през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: ПЕТЯ П. СТОЯНОВА като разгледа докладваното от ПЕТЯ П. СТОЯНОВА Частно гражданско дело № 20231110144640 по описа за 2023 година

РАЗПОРЕДИ:

Р А З П О Р Е Ж Д А Н Е

№

03.01.2024 година

СОФИЙСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД състав град София

IIІ ГО, сто петдесет и пети

На трети януари две хиляди двадесет и четвърта година в закрито заседание в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ПЕТЯ П. СТОЯНОВА като разгледа докладваното от съдия Петя П.Стоянова гражданско дело № 44640 по описа за 2023 година на СРС, за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 410 от ГПК и е образувано по заявление, подадено от Е.М., с ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр.

****************************************, сграда М.Т. представлявано от управителя Р.И.М.Т., за издаване на заповед за изпълнение на парично задължение против Н. Д. Ц., с 1

ЕГН **********, от гр. София*******************, за сумата от 700 лв. - главница, дължима по договор за отпускане на револвиращ потребителски кредит, издаване и ползване на кредитна карта ************4 от 05.12.2017 г., сключен между Н. Д. Ц. и Б.П.П.Ф., договор за цесия от 13.07.2020 г., сключен между Б.П.П.Ф. и Е.М., сумата от 230 лв. - лихва за забава за периода от 18.07.2020 г. до 13.07.2023 г., със законната лихва върху главницата, считано от 19.07.2023 г. до окончателното изплащане на вземането, както и направените по делото разноски.

След запознаване със заявлението и приложените към него доказателства съдът приема за установено от фактическа и правна страна следното:

С разпореждане от 03.01.2024 г. съдът е уважил заявлението на заявителя за издаване на заповед за изпълнение за сумата от 700 лв. - главница, дължима по договор за отпускане на револвиращ потребителски кредит, издаване и ползване на кредитна карта ************4 от 05.12.2017 г., сключен между Н. Д. Ц. и Б.П.П.Ф., договор за цесия от 13.07.2020 г., сключен между Б.П.П.Ф. и Е.М., със законната лихва върху главницата, считано от 19.07.2023 г. до окончателното изплащане на вземането, както и за направените по делото разноски в размер на 154,30 лв.

По отношение на искането за издаване на заповед по чл. 410 от ГПК за сумата от 230 лв. - лихва за забава за периода от 18.07.2020 г. до 13.07.2023 г., съдът намира следното:

В производството по реда на чл. 410 от ГПК не е необходимо прилагане на документи, като е достатъчно твърдение от страна на заявителя, че длъжникът не е изплатил определена сума, както и посочване на основанието, на което същата се претендира.

Съобразно с новелата на чл. 410, ал. 3 от ГПК заявителят е приложил към заявлението договор за потребителски кредит от 05.12.2017 г., който намира правното си основание в чл.

9 от ЗПК, а длъжникът в настоящото производство има качеството на потребител по смисъла на чл. 9, ал. 3 от ЗПК. Новелата на чл. 7, ал. 3 от ГПК, обн. ДВ, бр. 100 от 2019 г., закрепваща служебното начало, възлага на съда да извърши проверка за наличието на неравноправни клаузи в договор, сключен с потребител, но същевременно задължавана съда да осигури възможност на страните да изразят становище по тези въпроси. Заповедното производство е формално и едностранно до издаване на заповед от съда. Ето защо съдът намира, че в рамките на заповедното производство не може да се осигури състезателност на страните и възможност да изразят становище по въпроси, свързани с отделни клаузи в договор, страна по който има качеството на потребител по смисъла на закона, в случая на Закона за потребителския кредит, който е специален спрямо Закона за защита на потребителите. Претенциите за присъждане на лихва за забава след прехвърляне на вземането без наличие на данни за прехвърляне на подобно вземане с договора за цесия, съдът намира, че е в противоречие със закона, което обосновава и вероятна основателност на неравноправни клаузи. Ето защо и с оглед на гореизложеното съдът намира, че са налице предпоставките на чл. 411, ал. 2, т. 3 от ГПК и искането за издаване на заповед по реда на чл.

410 от ГПК за посочената сума следва да бъде отхвърлено.

2

Мотивиран от гореизложеното, Софийският районен съд, 155 състав, Р А З П О Р Е Д И :

ОТХВЪРЛЯ заявлението за издаване на заповед за изпълнение на парично задължение на Е.М., с ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр.

****************************************, сграда М.Т. представлявано от управителя Р.И.М.Т., против Н. Д. Ц., с ЕГН **********, от гр. София*******************, за сумата от 230 лв. /двеста и тридесет лева/ - лихва за забава за периода от 18.07.2020 г. до 13.07.2023 г.

РАЗПОРЕЖДАНЕТО може да бъде обжалвано с частна жалба пред Софийски градски съд в едноседмичен срок, който за заявителя тече от връчване на препис от разпореждането, а за длъжника – в двуседмичен срок от връчване на заповедта.

РАЙОНЕН СЪДИЯ:

Съдия при Софийски районен съд: _______________________

3