Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 313 от 22.10.2021, Районен съд - Ямбол

Съд
Районен съд - Ямбол
Дело
Гражданско дело 1737/2021
Вид
Решение № 313
Подписан
22.10.2021
Състав
Марина Христова Христова Иванова

Други актове по делото

Цитирани разпоредби

  • чл.235 ал.3 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 414 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 415 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 422 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 78,ал.1 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 111 · Закон за задълженията и договорите
  • чл. 111, б."в" · Закон за задълженията и договорите
  • чл. 87 · Закон за задълженията и договорите
  • чл. 87, ал. 1 · Закон за задълженията и договорите
  • чл. 92 · Закон за задълженията и договорите
  • чл. 99 · Закон за задълженията и договорите
  • чл. 99,ал.3 · Закон за задълженията и договорите
  • чл. 99, ал. 3 и ал. 4 · Закон за задълженията и договорите

РЕШЕНИЕ

№ 313 гр. Ямбол, 22.10.2021 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ЯМБОЛ в публично заседание на деветнадесети октомври през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:

Председател: Марина Хр. Христова Иванова при участието на секретаря Т. С. К. като разгледа докладваното от Марина Хр. Христова Иванова Гражданско дело № 20212330101737 по описа за 2021 година

Производството по делото е образувано по искова молба на „ЮЦБ“ООД против Н. П. Д. , с която се претендира да бъде прието за установено по отношение на ответника, че дължи на ищцовото дружество сумите, за които е издадена заповед за изпълнение по ч.гр.д. №*** г. на ЯРС – 69,96 лв. – неустойка за предсрочно прекратяване на договор за далекосъобщителни услуги, както и разноски в производство.

В исковата молба се посочва, че по заявление на ищеца е издадена ЗИ по горепосоченото ч.гр.д., срещу която длъжникът възразил в законоустановения срок , което поражда правният му интерес от предявяване на настоящия иск.

Посочва се, че въз основа на сключени с мобилния оператор договори ответникът ползвал предоставени мобилни услуги под съответния клиентски номер.

Между праводателя на ищеца и ответника бил сключен договор за предоставяне на далекосъобщителни услуги от 28.07.2017 год., с което абонатът добавил за ползване мобилен номер при избран тарифен план, с месечна абонаментна такса 27, 99 лв. Въз основа на сключените договори били издадени фактури за отчетен период 22.07.2017 – 21.10.2017 год. Незаплащането в срок обусловило правото на БТК да прекрати едностранно индивидуалния договор на абоната , в който случай имал право и на неустойка, която ищецът изчислява на сумата от 69,96 лв.- сбор от трикратния размер на месечните такси за всяка абонаментна услуга от сключения договор.

Активната си легитимация ищецът обосновава с качеството си на цесионер по договор за цесия сключен между цедента „БТК“ЕАД със „С.Г.Груп“ ООД и договор за прехвърляне на вземанията от 01.10.2019 год., сключен между „С.Г.Груп“ООД и „ЮБЦ“ООД, който счита, че е надлежно съобщен на ответника, за което излага 1 подробни съображения. Иска се уважаване на иска, както и присъждане на разноски за заповедното и исковото производство.

В депозирания отговор ответникът посочва, че задълженията са погасени по давност на осн. чл. 111, б.“в“ЗЗД, както и оспорва надлежно съобщаване на цесиите.

На посочените основания се иска отхвърляне на иска.

В съдебно, ищецът не изпраща представител.

Ответникът се представлява от пълномощник, който оспорва иска.

След преценка на събраните по делото доказателства, съдът приема за установено следното от фактическа страна:

Не е спорно по делото, че по заявление на ищеца е образувано ч.гр.д. №*** год. на ЯРС, по което съдът е издал заповед за изпълнение, с която е разпоредено длъжникът да заплати на заявителя исковите суми. Предвид , че длъжникът е депозирал в срока по чл. 414 ГПК възражение и в едномесечния срок от уведомяването си за това, заявителят е предявил настоящия иск по чл. 422 ГПК.

Приложен е договор от 28.07.2017 год., сключен между „БТК“ЕАД и ответника, по силата на който на последния е предоставена мобилна услуга и мобилен апарат при избран тарифен план и допълнителна услуга. Договорът е сключен за срок от 24 месеца. В същия е предвидено и, че ако бъде прекратен преди изтичане на крайния му срок по искане или вина на абоната, включително при неплащане на дължими суми, абонатът дължи на БТК ЕАД неустойка в размер на оставащите до края на срока на договора, но не повече от трикратния им размер месечни абонаменти за услугите на срочен абонат.Приети са и ОУ на оператора.

Представени са още фактура от 22.08.2017 год. , със срок за плащане 08.09.2017 год. за сумата от 50,56 лв.- услуги, подробно описани на стр. 2; фактура от 22.09.2019 год. със срок за плащане 09.10.2017 год. за сумата 78,54 лв. – услуги и баланс по предходен период; фактура от 22.10.2017 год., със срок за плащане 08.11.2017 год. за сумата 106,52 лв. – услуги и баланс по предходен период; фактура от 22.11.2017 год., със срок за плащане 09.12.2017 год. на стойност 457,94 лв. – корекции/представляващи неустойки/, дарения и услуги от партньори и баланс по предходен период.

Прието е и копие от договор за прехвърляне на вземанията, сключен на 16.10.2018 год., между „БТК“ЕАД– цедент и „С.Г.Груп“ООД– цесинер, по силата на който са прехвърлени вземания, подробно описани в Приложение №1. В чл. 5 от договора е посочено, че от датата на подписването му цесионерът се счита изрично упълномощен за уведомяване на длъжниците по прехвърлените вземания по реда на чл. 99,ал.3 от ЗЗД.Видно от потвърждение за прехвърляне на вземането , описаното в същото вземане срещу ответника в размер на 69,96 лв. е прехвърлено по силата на договор от 16.10.2018 год.

Прието е копие от договор за прехвърляне на вземанията от 01.10.2019 год., сключен между „С.Г.Груп“ООД – цедент и „ЮБЦ“ЕООД – цесионер, по силата на който цедентът е прехвърлил на цесионера свои вземания, по Договор за прехвърляне на вземанията от 16.10.2018 год. , индивидуализирани в Приложение №1- неразделна част от договора.

2

Представено е още Извлечение от Приложение №1 към договор за цесия от 17.05.2021 год., касаещо вземане срещу ответника на стойност 69,96 лв.

Ищецът е приложил към исковата молба Уведомление за цесия по чл. 99,ал.3 от ЗЗД от „БТК“ЕАД , действащо чрез пълномощника си „С.Г.Груп“ООД и от „ЮБЦ“ЕООД адресирано до ответника Н.Д..

При така установената фактическа обстановка, съдът прави следните правни изводи:

Правното основание на предявения иск е чл. 422 от ГПК и чл. 92 от ЗЗД.

Така предявения иск съдът намира за допустим, т.к. е предявен от легитимна страна – заявител в заповедното производство, в предвидения от закона едномесечен срок от уведомяването на заявителя по реда на чл. 415 ГПК.

В настоящото производство в тежест на ищеца е да установи при условията на пълно и главно доказване съществуването на вземането си по оспорената заповед за изпълнение, а именно, че между праводателя му и ответника е съществувало валидно облигационно правоотношение по повод договор за далекосъобщителни услуги, с твърдените съществени уговорки, че праводателят му е изправна страна по договора, доставил твърдените услуги, вкл. размера на претенцията си, както и надлежно съобщаване на цесията по реда на чл. 99 от ЗЗД.

Според съда безспорно се установи по делото, че праводателят на ищеца и ответника са били във валидно облигационно отношение по повод сключен договор за предоставяне на мобилни услуги. Предвид липсата на оспорване, съдът приема, че с полагане на подписа си ответникът, в качеството си на абонат е потвърдил, че е запознат със съдържанието му, с ОУ , съгласен е с тях и ги приема.

Основните възражения на ответника са , че извършената цесия не му е надлежно съобщена, както и че вземането е погасено по давност.

Съдът намира, че между стария кредитор на ответника и ищеца е сключен валиден договор за цесия , който е надлежно съобщен на длъжника. За да има действие договорът за цесия по отношение на длъжника, той следва изрично да бъде уведомен за извършеното прехвърляне и това уведомяване да е направено от цедента/ стария кредитор/ като това задължение на цедента има за цел да защити длъжника срещу ненадлежно изпълнение на неговото задължение, тоест срещу изпълнение на лице, което не е носител на вземането. Законодателят е въвел изискването съобщението за прехвърленото вземане да бъде извършено именно от стария кредитор, за да се създаде правна сигурност за длъжника и за да се обезпечи точното изпълнение на задължението му. Допустимо е по силата на принципа на свободата на договаряне съгласно чл. 9 ЗЗД, предишният кредитор /цедентът/ да упълномощи новия кредитор /цесионера/ да извърши съобщението до длъжника като негов пълномощник. Упълномощаването не противоречи на целта на разпоредбите на чл. 99, ал. 3 и ал. 4 ЗЗД. Според Решение №123 / 24.06.2009г. по т.д. №12/2009 год., 2 т.о. на на ВКС, законът не поставя изрично изискване за начина, формата и момента на съобщаването на цесията, затова съобщаването може да се извърши и в хода на съдебното производство по предявен иск за прехвърлено вземане/ какъвто е настоящия случай/ и няма как да бъде ингорирано като по правилата на чл.235 ал.3 от ГПК следва да се вземе предвид като факт, 3 настъпил след предявяване на иска, който е от значение за спорното право. Характер на такова съобщаване в хода на висящ процес няма самата искова молба, а връченото със самата искова молба уведомление за извършена цесия, изходящо от цедента и адресирано до длъжника. Установи се по несъмнен начин в настоящия казус, че към исковата молба е приложено уведомително писмо , изходящо от цесионера, в качеството му на пълномощник на цедента и от последващия цесионер, и адресирано до ответницата, с което е уведомена за извършената цесия, като препис от това уведомление , ведно с препис от исковата молба са връчени на ответника в хода на процеса.

Законът за електронните съобщения урежда изрично случаите на недължимост на неустойка в хипотези на безвиновно прекратяване от потребителя на договор за мобилни услуги -в чл. 228, ал. 5 вр. с ал. 3 -при едностранно прекратяване на срочен договор за мобилни услуги в периода на влизането му в сила и в чл. 229а, ал. 1 -при едностранно прекратяване на безсрочен договор за мобилни услуги. Извън изрично уредените случаи уговарянето на неустойка при предсрочно прекратяване на договор за мобилни услуги, което има действие занапред, е допустимо (арг. и от чл. 228, ал. 1, т. 4, б. "в" ЗЕС), т.е. законът изрично признава правото на кредитора да обезпечи изпълнението с неустойка. В процесния случай договорната клауза е в съответствие със специалния закон, като касае обезпечаването на срочен договор извън посочените законови хипотези на недължимост на неустойка. Искът за неустойка се основава на клауза, съдържаща се и в индивидуалния договор. Самото прекратяване е уредено в Общите условия. Задължението за неустойка се предпоставя от неспазване на задължение от потребителя, който в случая не е заплатил предоставените мобилни телефонни услуги. Прекратяването на услугите е безспорен факт, т.е. операторът е упражнил правото си да прекрати договора едностранно. Клаузата дерогира общото правило на чл. 87, ал. 1 ЗЗД, като не предвижда форма, в която изявлението на кредитора да бъде отправено към длъжника. Т.е. може да бъде и конклудентно – с действията по прекратяване на услугите. Тези действия стават неминуемо достояние на абоната. Самата искова молба играе ролята на покана по смисъла на чл. 87 от ЗЗД. В този смисъл е практиката на ВКС (Решение № 218/29.11.2016 г. по гр.д. № 1306/2016 г., IV г.о., Решение № 4/23.06.2017 г. по т.д.№ 50183/2016 г., IV г.о. и др.). Ответникът не е изпълнил паричното си задължение до приключване на съдебното дирене, до който момент може да се приеме, че му е предоставен достатъчен срок от кредитора.

Поради това е налице и вторият елемент от фактическия състав, пораждащ задължение за неустойка. В случая претендираната от ищеца неустойка за предсрочно прекратяване на договора не се явява нито прекомерна, нито противоречаща на добрите нрави, предвид гореизложеното, поради което и искът следва да бъде уважен в пълния си предявен размер – 69,96 лв.

Следващото възражение релевирано в отговора на ответника е за погасяване на вземането с кратката тригодишна давност. Действително в процесния случай се касае за неустойка за неизпълнен договор, която се погасява с кратката тригодишна давност съгласно чл. 111 от ЗЗД. Искът по чл. 422 ГПК, предвид особения си характер се счита предявен с депозиране на заявлението за издаване на заповед за изпълнение, в процесния случай – 10.12.2020 год. пред СРС/а, не както ответникът счита на 08.04.2021 год., когато делото е изпратено по компетентност на ЯРС/. В случая следва да се има предвид, че по време на течението на давностния срок е бил приет Закон за мерките и действията в извънредното положение, обявено с решение на НС от 4

13.03.2020 год. – чл. 3, т.2, според който давностния срок е спрял да тече. Нормата на § 13 от ПЗР на ЗЗдравето /ДВ бр. 44 от 13.5.2020 г. / предвижда, че сроковете, спрели да текат по силата на ЗМДВИП, продължават да текат от изтичане на 7 дни от обнародване на този закон, т.е. започват да текат на 21.05.2020 г. Съобразявайки датата, на която е настъпил падежа за плащане на претенцията за неустойка – 09.12.2017 г. и датата на завеждане на иска – 10.12.2020 г., и предвид законовоуреденото спиране на давностния срок за период от над два месеца, съдът приема, че претенцията не е погасена по давност.Същата не би била погасена и в случай, че бъде прието, че началото на давностния срок тече от датата на фактуриране на задължението – 22.11.2017 год./.