Решение № 21 от 13.02.2025, Окръжен съд - Разград

РЕШЕНИЕ

№ 21 гр. Разград, 13.02.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – РАЗГРАД в публично заседание на четвърти февруари през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Ирина М. Ганева при участието на секретаря Светлана Л. Илиева като разгледа докладваното от Ирина М. Ганева Гражданско дело № 20243300100045 по описа за 2024 година

Производството е по чл.432 ал.1 и чл.409 КЗ ЗЗД.

Предявен е иск от В. Г. Г. за осъждане на „ЗК Лев Инс“АД да й заплати обезщетение в размер 250 000лв. за претърпени неимуществени вреди от смъртта на нейния син И. М. Й., вследствие на настъпило ПТП с участието на л.а. „Дачия Сандеро“ с рег. № ***, застрахован при ответното дружество, ведно със законната лихва от 5.01.2024г. до окончателното изплащане на сумата.

В обстоятелствената част на исковата молба ищцата излага твърдение, че на 8.11.2023г. в гр.Разград е настъпило ПТП, при което л.а. „Дачия Сандеро“, управляван от водача с превишена и несъобразена скорост, без да контролира непрекъснато МПС и без да осигури необходимата грижа към уязвимите участници в движението, е блъснал пресичащия на пешеходна пътека И. Й., който е претърпял множество телесни увреждания и е починал на 28.12.2023г. В исковата молба се твърди, че смъртта на пешеходеца е в пряка причинноследствена връзка с настъпилото ПТП.

Ищцата посочва, че пострадалият е бил нейно единствено дете, същият е нямал семейство и двамата са се грижели един за друг, което е поставило емоционалната им връзка на по-високо ниво от обичайното. След смъртта му е изпаднала в тежко стресово съС.ие, страда от нарушение на съня, често главоболие и тревожност. Болките и страданията, които търпи, са с по-голям интензитет предвид ненавременното настъпване на смъртта на нейния син.

В исковата молба се сочи, че към момента на ПТП лекият автомобил е застрахован със застраховка ГО при „ЗК Лев инс“АД. Ищцата е заявила претенция за изплащане на застрахователно обезщетение пред ответното дружество, което обаче е отказало да я уважи.

1

Ответникът „Застрахователна компания Лев инс“АД, представляван от изп.директори П.Д. и В.И., е депозирал писмен отговор на исковата молба чрез упълномощен процесуален представител, в който излага твърдения за липса на постановен изричен отказ и наличие на висяща процедура пред застрахователя. По същество поддържа становище за неоснователност на предявения иск. Оспорва претенцията по основание, без да излага конкретни аргументи. Оспорва и размера на претендираното обезщетение за неимуществени вреди, като счита, че е силно завишен.

Ответникът прави още възражение за съпричиняване на вредоносния резултат от пострадалия И. Й., като твърди, че в качеството му на пешеходец при пресичане на пътното платно не се е съобразил с приближаващите се превозни средства, както и че е навлязъл внезапно в платното за движение.

Съдът, след преценка на събраните доказателства и становищата на страните, констатира следната фактическа обстановка:

На 8.11.2023 г. около 16,40 часа, на бул. „Априлско възстание“ в гp. Разград, след кръговото кръстовище с ул. „Любен Каравелов“, до Автогара гр.Разград, се движел лек автомобил „Дачия“ с рег.№ ***, управлявян от св.В. Д., в посока към изхода на гр. Разград.

Скоростта на движение на лекия автомобил била 44,17 км/час. Времето било ясно, сухо, с добра видимост. Пътната настилка била суха, без неравности. Платното за движение е изградено с две самостоятелни платна, всяко с по две ленти за еднопосочно движение, непосредствено след кръстовището с кръгово движение. Има изградени пешеходна пътека тип зебра и разширение за автобусна спирка, сигнализирани с пътни знаци. Ограничението на скоростта за движение в района на кръговото кръстовище е до 50 км/час. В същото време пострадалият И. Й. като пешеходец предприел пресичане на платното за движение по пешеходната пътека от дясно на ляво спрямо посоката на движение на лекия автомобил, който в този момент бил преди кръговото кръстовище, на 48,8 метра от мястото на удара.

Пешеходецът се движел със спокоен ход, като до мястото на удара изминал разС.ие 5,1 метра. Св.Д. като водач на л.а.„Дачия“ не възприел своевременно намиращия се на пътното платно и пресичащ по пешеходната пътека пешеходец и го блъснал с предната дясна част на автомобила в лявата част на тялото му. Ударът настъпил върху пешеходната пътека, на 5,1 метра от десния й край. Вследствие на сблъсъка пострадалият Й. бил отхвърлен върху предния капак, главата му достигнала до предното обзорно сгъкло, след което паднал странично вдясно от автомобила върху настилката, на 9,2 метра след мястото на удара.

Впоследствие лекият автомобил преустановил плавно движението си на разС.ие 29,6 метра след мястото на сблъсъка. Не са установени спирачни следи.

Горните обстоятелства се установяват от св.показания на водача на автомобила Вл.Д., св.В. Х. – очевидец на ПТП и също участник в автомобилното движение, както и от назначената САТЕ, която съдът възприема изцяло, като изготвена от лице в кръга на неговите компетенции, след запознаване с материалите по делото и оглед на мястото на произшествието.

От заключението на САТЕ се изясняват и въпросите, оносими към възраженията на 2 ответника за съпричиняване. Скоростта на движение на лекия автомобил „Дачия“ преди настъпване на ПТП и в момента на удара е била 44,17 км/час. Скоростта на движение на пешеходеца при пресичане на платното със спокоен ход е била е 4,5 км/час. Опасната зона за спиране на л.а. „Дачия“ при конкретните условия с определената скорост на движение 44,17 км/час е 25,67 метра и се изминава за време 3 секунди. В момента на възникване на опасността л.а. „Дачия“ се е намирал на 50 метра от мястото на удара. При сравнение на опасната зона от 25,67 метра с отС.ието до мястото на удара – 50 метра се налага извод, че опасността е възникнала извън опасната зона за спиране на автомобила. Освен това наличието на пресичащи пешеходци на платното за движение и на пешеходна пътека е сигнализирано с два пътни знака - преди и след кръговото кръстовище, непосредствено преди пешеходната пътека. Така водачът е имал възможност да предотврати удара в случай, че е бил внимателен при управлението на автомобила. Същият би могъл да възприеме своевременно пешеходеца, да намали скоростта и да спре пред пешеходната пътека, за да го пропусне.

От дуга страна, в момента на предприемане на пресичане пешеходецът И. Й. не е имал възможност да възприеме автомобила като опасност, тъй като последният е бил на голямо разС.ие – 50 метра от мястото на удара, и тректориите на движение на пешеходеца и автомобила не са се пресичали – МПС все още е бил преди кръговото кръстовище.

Пешеходецът е могъл да възприеме автомобила като опасност едва в момента, когато същият е излязъл от кръговото кръстовище и се е насочил към пешеходната пътека – на разС.ие около 10 метра от мястото на удара, което автомобилът изминава за време по-малко от 1 секунда. Опасността за пешеходеца е възникнала внезапно, за кратко време и той не е имал възможност да реагира по никакъв начин, за да предотврати удара.

По делото е назначена СМЕ във връзка с изясняване на обстоятелствата относно получените от И. Й. телесни увреждания, причините за получаването им, проведеното лечение, причините за настъпилата смърт и наличието на причинно-следствена връзка между получените при ПТП увреждания и настъпилата смърт. Вещото лице, чието заключение съдът възприема изцяло, установява, че при ПТП от 8.11.2023г. пострадалият е получил тежка съчетана травма: травматичен шок; травматична кома; ОДН от централен произход; травма на главата: Фрактура на лява теменна кост /париетална/ кост, субдурален /под твърда мозъчна обвивка/ хематом в ляво, травматичен кръвоизлив под меки мозъчни обвивки /САХ/ с пробив в страничните мозъчни стомахчета /латерални вентрикули/, вътремозъчен /интрацеребрален/ хематом в ляво, мозъчен оток, хематом и разкъсноконтузна рана на главата, кървене от ляво ухо; травма на корема и таза: ретроперитонеален хематом, фрактура на хълбочната /илиачна/ и седалищна кост в ляво, фрактура на срамната кост /пубис/ в ляво, отворена лява сакроилиачна /между хълбочната и кръстцовата кост/ става. Причината за получените множествени травми е процесното ПТП.

След инцидента екип на ЦСМП гр.Разград е транспортирал пострадалия до Спешно отделение на МБАЛ Разград. Й. е настанен за лечение последователно в ОАИЛ и ОХ на болницата за периода 8.11. – 16.12.2023г. Приложено е комплексно лечение в интензивни 3 условия. При дехоспитализацията е назначено домашно лечение.

Вещото лице прави още извод, че непосредствената причина за смъртта на Й. е установената при аутопсията му макро и микроскопски застойна гнойна бронхопневмония – резултат от продължителното залежаване след получената описана съчетана травма на 8.11.2023г. и е в пряка връзка с процесното ПТП.

След изписването му от болницата, И. Й. е отведен в хоспис в гр.Попово, където на 28.12.2023г. настъпила неговата смърт.

Във връзка с установяването на характера на отношенията между ищцата и пострадалия, както и на претърпените от майката болки и страдания вследствие на смъртта на нейния син, са разпитани свидетели и е изслушано вещо лице по назначена съдебнопсихологическа експертиза. Въз основа на събраните гласни доказателства се установява, че през 2018г. ищцата се е преместила да живее в гр.Разград, предвид напредналата й възраст и необходимостта синът й да полага грижи за нея. Двамата са живеели в едно домакинство и тъй като В. Г. била трудно подвижна и с редица заболявания, разчитала изцяло на грижите на И. Й. – той вършел цялата домакинска работа, ходел на покупки, извеждал я на разходка.

Разбирали се помежду си много добре. Нямали други роднини, освен племенници на ищцата, които обаче живеели в гр.Пловдив. Когато В. Г. научила за пътния инцидент, имала надежди синът й да оздравее. След смъртта му ищцата се затворила в себе си, спряла да контактува с познатите си хора, освен със св.Г. Д. и Н. А., които понастоящем се грижат за нея. Отслабнала, плачела, била съкрушена, защото не знаела какво ще прави без своя син.

От вещото лице, изготвило заключението по съдебно-психологическата експертиза, се установява, че по отношение на ищцата Г. са налице редица неблагоприятни житейски ситуации, даващи своето отражение при формиране на нейната личност и уменията й да се адаптира към променящите се условия на средата, справянето със стрес и кризи на личността – нехармоничен и рано прекъснат брак, засилена родителска отговорност като единствен родител, загуба на близките и липса на ефективно общуване с роднини, напредваща възраст и влошено здравословно съС.ие, свързано с ограничаване на физическата й активност и водещо до затруднено придвижване, силно затруднена автономност при изпълнение на ежедневните и базови потребности. Връзката между ищцата и нейния син е била силна и пълноценна. Възникналият инцидент, след който загива сина й, е внезапно събитие, при което индивида губи най-ценното – детето и семейството си едновременно. Само по себе си то е неочаквано с тежки негативни чувства и преживявания събитие. След първоначална фаза на зашеметеност се наблюдават високо ниво на тревожност, паника, отчаяние, тъга. Острите симптоми обикновено отзвучават след няколко дни до седмица, но предвид силната им интензивност и силната емоционална връзка с починалия, споделените преживявания и поведението на ищцата след загубата сочат за затруднения в адаптацията след събитието и прояви на усложнена форма на скръб и траур.

Налице е промяна в психологичното и емоционалното съС.ие на ищцата, което се е изявило с повишена тревожност, безпокойство, отчаяние, чувство на невъзможност за справяне, изолация и ограничаване на контактите, негативни интерпретации, загуба на смисъл и 4 перспектива, разстроен сън. Резултатите от психологическото изследване, данните от интервюто и свидетелските показания, анализирани от вещото лице-психолог, извеждат характеристики за наличие на тревожно-депресивни преживявания, в пряка връзка с активната психотравма вследствие загубата на сина й при претърпяното ПТП. Внезапната загуба на дете е силно травмиращо събитие, извеждащо на преден план негативни чувства и преживявания – чувството за безпомощност и липса на перспектива, загуба на смисъл по отношение на бъдещето, тъга и скръб, изразяващи се с плач, тревожност, усещане за несигурност, неясно бъдеще, страхове, както и промяна в социалното функциониране, което е силно ограничено. Психологът е установил и личностови особености, развили се като реакция, възникнала след тежкото житейско преживяване, като тези особености на личността (натрапливо говорене за загубата, плач, тъга) я правят лесно податлива на съС.ия с невротичен облик при поява на дразнители, свързани с психотравмата. Предвид естеството на връзката и значението на починалия за ищцата, лабилното емоционално съС.ие ще има дълга продължителност на фона на ограниченото социално функциониране и възрастта.