Решение № 209 от 06.07.2022, Районен съд - Карлово

РЕШЕНИЕ

№ 209 гр. Карлово, 06.07.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – КАРЛОВО, І-ВИ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на осми юни през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: Асима К. Вангелова-Петрова при участието на секретаря Цветана Т. Чакърова като разгледа докладваното от Асима К. Вангелова-Петрова Гражданско дело № 20215320100570 по описа за 2021 година

Предявен е иск, с правно основание чл. 128, ал. 1 от СК.

Ищцата - Д. СТ. Д. твърди, че е баба по бащина линия на малолетното дете - Д. Н. Д., родена на 28.01.2011г. в гр. П. с ЕГН **********. С Решение № 1621 от 18.04.2013г., постановено по гр.д. № 9201/1012г. по описа на Районен съд - П., родителските права за детето били предоставени на майката - Г. М. М., като за бащата Н.Г.Д. бил определен режим на лични отношения, както следва: всяка втора и четвърта седмица за времето от 09.00ч. в събота до 19.00ч. в неделя, с преспиване; 20 дни през лятото, които не съвпадат с платения годишен отпуск на майката; за Коледните празници - всяка четна година от 10.00ч. на 24.12. до 12.00ч. на 25.12.; за Новогодишните празници всяка нечетна година - от 12.00ч. на 31.12. до 12.00ч. на 01.01.; за рождения ден на детето - 2 часа, за рождения и именния ден на бащата - с преспиване от 12.00ч. на съответния ден до 12.00ч. на следващия ден.

Режимът се изпълнявал, макар и с пречки от страна на майката до 18.10.2020г., когато синът й и баща на Д., Н.Д. починал. С него живеели в едно село - В., и винаги контактували с детето, когато същото било с баща си.

Познавало добре нея, както и прабаба си. Преспивала е при тях, помагали са в 1 грижите за детето и то ги познавало добре. В къщата им имало стая, определена за него.

След смъртта на баща й до настоящия момент контактите с внучката й били силно ограничавани от майката. Чрез съдействието на адв. Т.С., й било позволено да види детето няколко пъти за по 1-2 часа, като във всички случаи е посещавала мястото, на което Д. и майка й били в момента - С. или село Л..

Срещите били винаги в присъствието на майката. Детето не се виждало и не можело да поддържа контакти с леля си и братовчедите си, изобщо напълно било откъснато от семейството им. Телефонните й контакти с детето също били ограничени, като майката не позволявала да се обажда лично на Д..

Разговорите й се осъществявали чрез телефона на Г., като през цялото време разговорът бил на високоговорител и се контролирал от майката. Детето се чувствало неловко и притеснено от така създалата се ситуация, не се отпускало в присъствието на майката.

Твърди, че преди около 2 седмици провела разговор по телефона с ответницата, като помолила да вземе Д. за няколко дни през пролетната ваканция да й погостува, да се види с прабаба си и леля си, да прекара известно време с нея, но това категорично й било отказано. Също така й била ограничена и телефонната връзка. Няма информация относно състоянието на детето, заниманията му и интересите му в момента. Счита, че откъсването на детето от нея, напълно разрушавала връзката им, както и го откъсвало от връзката с близките на покойния му баща - леля, братовчеди, прабаба. В интерес на детето била тази връзка да бъде запазена и развивана през годините, а не загубена. Предвид обстоятелството, че бащата е починал, тя била единствената връзка, която е останала и не би могло да бъде полезно за детето, тази връзка да бъде разрушена. Намира, че в интерес на детето били регулярните контакти, а не такива, зависещи от настроенията и желанията на майката, независимо от обстоятелството, че многократно е изразявала желание да вземе детето и да го връща до дома на майката в гр. С., като е желала да прекарва време с детето извън времето му за училище и подготовка за училище, както и се е съобразявала с други лични техни съображения.

Уреждането на въпроса за продължителността и интензивността на контактите между нея и детето не можел да бъде разрешен по пътя на диалога, поради неразбирателството с майката, поради което обосновава 2 правен интерес от предявяване на настоящия иск.

МОЛИ съда, да постанови решение, с което да определи следните мерки на лични отношения с внучката й - Д. Н. Д., а именно: през седмица в събота и неделя, с приспиване в дома й в село В., като взима детето в събота в 09.00ч. и го връща в неделя в 18.00ч.; през ваканциите по 3 дни с приспиване, а през лятото - 20 дни, които не съвпадат с платения годишен отпуск на майката.

Ответницата - Г. М. М. счита така предявения иск за допустим, като заведен от активно легитимирано лице, но за изцяло неоснователен, тъй като към момента уважаването не е в интерес на детето да бъде постановен претендирания режим във вида по исковата молба, поради което моли претенцията да бъде отхвърлена, ведно със съответните последици. Не оспорва посоченото в исковата молба относно наличието на роднинска връзка между детето и ищцата, както и че е налице влязло в сила Решение № 1621/18.04.2013г., с което за бащата – Н.Г.Д. е определен режим за осъществяване на лисни отношения.

Намира за невярно твърдението на ищцата в исковата молба, че определеният от съда режим на лични контакти за бащата с детето бил изпълняван „с пречки от страна на майката“. Всъщност, приживе бащата никога не се е възползвал в пълен обем от правото си на лични контакти с детето, включително и по отношение на периода от 20 дни през лятото. През летните периоди баща й я е водил в къщата на ищцата, но още на третия, четвъртия ден, Д. се е обаждала на майка си да я вземе, тъй като пребиваването там не й било комфортно. Този установен начин на общуване на детето с бащата не се дължал на пречки, поставяни от майката, а именно поради действията и отношенията с бащата, който не е взимал детето всяка втора и четвърта седмица от месеца, в събота и неделя, а много по-рядко и без да спазва определените в решението дни. Имали са пълно съгласие с майката на детето, която се е съобразявала с неговото удобство и по никакъв начин не е възпрепятствала установения от бащата режим на лични контакти с детето.

Твърди, че докато бащата на Д. бил жив, детето не е установило близки и доверителни отношения с бабата, макар при упражняване на лични отношения да е било водено от баща си в нейната къща. Самата баба не е изявявала лично желание да го вижда, докато синът й бил все още жив, като промяната в това отношение на ищцата била в резултат от две сполетели я 3 трагични събития в една и съща година.

В исковата молба се правил опит да бъде представена майката като пречка в едни отлично развиващи се лични контакти на детето с неговата баба. Всъщност, удобно ищцата избягва да изложи цялостната фактическа обстановка, която да изясни в пълна степен на съда причините за депозираната от нея искова молба. В тази връзка на първо място, следва да се отбележи, че никога не е имала конфликти и спорове по каквито и да е въпроси с ищцата до момента на смъртта на нейния син Н.Д.. Всъщност двете с ищцата били в сравнително добри отношения преди този момент. Видно от приложените удостоверения за наследници, ищцата е преживяла две огромни трагедии в рамките само на няколко месеца, а именно смъртта на съпруга й на 01.04.2020г. и смъртта на сина й на 18.10.2020г. Още след смъртта на съпруга й, ищцата изживяла изключително силна мъка, като самото дете при посещение в дома на бабата с баща си, видяло че стените на стаята на баба й били отрупани със снимки на покойния й съпруг, поставени след смъртта му, жената се затрупвала с негови вещи и отказвала да приеме смъртта на съпруга си - по начин, виден и травмиращ самото дете. На детето направило силно впечатление, че бабата редовно плачела със снимка на съпруга си в ръка и че същата спяла прегърнала дрехи на покойния си съпруг. В този период покойният към настоящия момент Н.Д. и майката на детето решили, същото да не остава в дома на бащата, за да не става свидетел на нестихващата мъка на баба си. След кончината на сина й, ищцата започнала да проявява силен интерес към внучка си Д.Д., което поначало изглеждало нормална и закономерна реакция на една любяща баба. Ищцата, необезпокоявана, е виждала лично внучката си, водила е с нея телефонни разговори и чат кореспонденции. Постепенно забелязала, че детето често се разстройвало от контактите си с ищцата, чувало крясъци от страна на детето в телефонни разговори с бабата, след което детето плачело и имало нужда да бъде успокоявано дълго време след това. Оказало се, че разговорите на бабата с детето се свеждали единствено до оплакване на покойния баща на детето, както и изразяване на дълбоко съжаление по отношение факта, се детето било „останало сираче“ и „чука на чужди врата”, тъй като живее в дома на съпруга на майка си. Една от изключително травматичните ситуации за детето, в които бабата е поставяла на изпитание крехката му психика, било когато детето в чат кореспонденция и от личния профил на баща си във 4 електронната платформа Фейсбук получава множество негови снимки и два стиха свързани отново със смъртта на бащата. Тогава у детето се заражда идеята, че баща й е все още жив и й пише съобщения. Плачейки детето споделя случилото се с майка си и дълго време не е могло да бъде утешено.

Това продължило месеци наред, в които майката на детето се опитвала да обясни на ищцата, че с поведението си последната вреди на психиката на детето, вместо да му бъде опора за преодоляване на смъртта на бащата.

Поради всичко изложено и изцяло в интерес на запазване крехката психика на едно деветгодишно момиче, загубило баща си, майката решила да постави под неин контрол контактите на бабата с детето, но без да ги ограничава - изисквала е да бъдат в домашна обстановка и в нейно присъствие, поне докато Д. не се успокои и не поиска сама да остане насаме с баба си. Това била истинската причина лични контакти и към настоящия момент да се осъществяват единствено в присъствието на майката, както правилно било посочено в исковата молба. Тези мерки били предприети от майката и съгласувани с детето, което изразявало нежелание да се вижда с баба си, а още по-малко да ходи на гости в дома на ищцата, именно поради засилващата се мъка по отношение на покойния си баща, при контакт със същата. Твърди, че принципно правилно било изложеното в исковата молба, че в интерес на детето е да осъществява лични контакти с всички роднини по произход, но в случая контакти с бабата към настоящия момент и в психическото състояние, в което ищцата се намирала, биха довели до едно задълбочаване на страданието на детето и увреждане на неговите интереси, вместо да му бъде помогнато постепенно да се възстанови от претърпяната загуба и да продължи нормалния си ритъм на живот. Поради всичко изложено счита, че поне към настоящия момент, не е в интерес на детето да осъществява лични самостоятелни контакти с ищцата, включително с гостуване и преспиване.

В случай, че съдът не възприеме изложеното, то моли да се вземе предвид, че исканият режим на лични контакти с детето е твърде разширен и на практика бил невъзможен за изпълнение, тъй като самото дете няма да пожелае да бъде спазван. От друга страна исканият режим бил режим на лични отношения, който в практиката се определя за родител, но не и за други роднини по произход. Това било така, тъй като било недопустимо да 5 бъдат ограничавани правата на родителите в такава степен за сметка на правата на останалите роднини по произход.

Моли съда мерките, които ще постанови в рамките на настоящото производство, да бъдат съобразени на първо място с интереса на детето в конкретната ситуация, който интерес да изведе от събраните в хода на делото доказателства. Моли съда да има предвид, се Д. учи в трети клас в НУ „Н.П.“ С., два пъти в седмицата посещава уроци по английски език, всяка събота и неделя й се организират излети и семейни пътувания с майка й и нейния съпруг. Детето се отнасяло към съпруга на майка си като към втори баща и имали изключително добри и доверени отношения, към които бабата изпитвала излишна ревност и неприязън.

Съдът, след преценка на събраните по делото доказателства, прие за установено следното от фактическа страна:

Установява се от представеното удостоверение за раждане от 24.02.2011г., издадено въз основа на акт за раждане № 0109 от 01.02.2011г. на Община П., че Г. М. М. и Н.Г.Д. са родители на малолетното дете - Д. Н. Д., родено на 28.01.2011г. в град П. с ЕГН **********.