Разпореждане № 3809 от 05.11.2025, Районен съд - Благоевград

РАЗПОРЕЖДАНЕ

№ 3809 гр. Благоевград, 05.11.2025 г.

РАЙОНЕН СЪД – БЛАГОЕВГРАД, VI ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в закрито заседание на пети ноември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател:

Димитър Р. Беровски като разгледа докладваното от Димитър Р. Беровски Частно гражданско дело № 20251210102540 по описа за 2025 година и за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл.410 и сл. ГПК.

Образувано е по заявление за издаване на заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК от „ЙЕТТЕЛ БЪЛГАРИЯ" ЕАД, ЕИК 130460283, със седалище и адрес на управление в град *****, представлявано от ***** - изпълнителен директор, заедно с ***** член на Съвета на директорите, чрез пълномощник срещу длъжника Ц. Г. С., ЕГН **********, от гр. *****, за заплащане на следните суми и на следното основание:

1. сумата в размер общо на 514,27 лева /петстотин и четиринадесет лева и двадесет и седем стотинки/, представляваща неплатени абонаментни такси и използвани услуги, от които:

- 74,91 лв. /седемдесет и четири лева и деветдесет и една стотинки/ - абонаментни такси за отчетен период 15.06.2023г. - 14.09.2023г. по Допълнително споразумение към Договор за мобилни услуги с предпочетен номер + *****;

- 138,27 лв. /сто тридесет и осем лева и двадесет и седем стотинки/ - абонаментни такси за отчетен период 15.06.2023г. - 14.09.2023г. по Договор за мобилни услуги с предпочетен номер +*****;

- 70,20 лв. /седемдесет лева и двадесет стотинки/ - абонаментни такси и използвани услуги за отчетен период 15.06.2023г. - 14.09.2023г. по Договор за мобилни услуги с предпочетен номер +*****;

- 230,89 лв. /двеста и тридесет лева и осемдесет и девет стотинки/ - абонаментни такси и използвани услуги за отчетен период 15.06.2023г. - 14.09.2023г. по Допълнително споразумение към Договор за мобилни услуги с предпочетен номер +*****;

2. сумата в размер общо на 1007,90 лева /хиляда и седем лева и деветдесет стотинки/ неплатени лизингови вноски, от които:

- 406,10 лв. /четиристотин и шест лева и десет стотинки/ - лизингови вноски за период от 15.06.2023г. до края на срока на договора - 24.12.2023г. по Договор за лизинг с предпочетен номер +***** за устройство марка APPLE iPhone 13 mini 128GB Midnight;

- 70,70 лв. /седемдесет лева и седемдесет стотинки/ - лизингови вноски за период от 15.06.2023. до края на срока на договора - 24.12.2023г. по Договор за лизинг с предпочетен 1 номер +***** за базови аксесоари;

- 49,70 лв. /четиридесет и девет лева и седемдесет стотинки/ - лизингови вноски за период от 15.06.2023г. до края на срока на договора - 01.01.2024г. по Договор за лизинг с предпочетен номер +***** за базови аксесоари;

- 382,90 лв. /триста осемдесет и два лева и деветдесет стотинки/ - лизингови вноски за период от 15.06.2023г. до края на срока на договора - 02.04.2024г. по Договор за лизинг с предпочетен номер +***** за устройство марка APPLE iPhone 13 mini 128GB Blue;

- 98,50 лв. /деветдесет и осем лева и петдесет стотинки/ - лизингови вноски за период от 15.06.2023г. до края на срока на договора - 02.04.2024г. по Договор за лизинг с предпочетен номер +***** за базови аксесоари;

3. сумата в размер общо на 146,06 лева - неплатени суми за предоставени мобилни устройства, от които: :

- 10,41 лв. /десет лева и четиридесет и една стотинки/ - сума за мобилно устройство марка APPLE iPhone 13 mini 128GB Midnight, начислена на основание т. 9, б.(б) от Договор за мобилни услуги с предпочетен номер +***** и представляваща разликата между стандартната (без абонамент) и преференциалната цена, на която е предоставено устройството;

- 41,93 лв. /четиридесет и една лева и деветдесет и три стотинки/ - сума за мобилно устройство марка Realme C11 32GB Grey, начислена на основание т.9, б.(б) от Договор за мобилни услуги с предпочетен номер + ***** и представляваща разликата между стандартната (без абонамент) и преференциалната цена, на която е предоставено устройството;

- 93,72 лв. /деветдесет и три лева и седемдесет и две стотинки/ - сума за мобилно устройство марка APPLE iPhone 13 mini 128GB Blue, начислена на основание раздел IV, т. 2, б.(б) от Допълнително споразумение към Договор за мобилни услуги с предпочетен номер +***** и представляваща разликата между стандартната (без абонамент) и преференциалната цена, на която е предоставено устройството;

4. сумата в размер общо на 481,33 лева /четиристотин осемдесет и един лева и тридесет и три стотинки/ - начислени неустойки, от които:

-173,80 лв. /сто седемдесет и три лева и осемдесет стотинки/ - неустойка по Договор за мобилни услуги с предпочетен номер +*****, начислена поради неизпълнение по договора на основание т. 9, б. (а) от същия;

- 91,62 лв. /деветдесет и един лева и шестдесет и две стотинки/ - неустойка по Договор за мобилни услуги с предпочетен номер +*****, начислена поради неизпълнение по договора на основание т. 9, б. (а) от същия;

- 215,91 лв. /двеста и петнадесет лева и деветдесет и една стотинки/ - неустойка по Допълнително споразумение към Договор за мобилни услуги с предпочетен номер +*****, начислена поради неизпълнение по споразумението на основание раздел IV, т. 2, б. (а) от същото;

- ведно със законната лихва, считано от датата на подаване на заявлението - 31.10.2025г. до окончателното погасяване, както и разноски.

2

В обстоятелствената част на заявлението е посочено, че вземанията произтичат от незаплатени абонаментни такси и такса за потребление на мобилни услуги; неплатени лизингови вноски и неустойки за предсрочно прекратяване на услуги, по сключени между „Йеттел България“ ЕАД и Ц. Г. С. договори.

Заявителят е представил копие от цитираните по-горе договори, допълнителни споразумения, и фактури, и др.

Настоящата съдебна инстанция, след като се запозна със заявлението и приложенията към него, намира същото за частично основателно, предвид следите съображения:

Съгласно чл. 411, ал. 2, т. 2 и т. 3 ГПК, съдът отказва да издаде заповед за изпълнение, ако искането е в противоречие със закона или с добрите нрави, както и когато същото се основава на неравноправна клауза в договор, сключен с потребител или е налице обоснована вероятност за това, за което съдът следи служебно още в заповедното производство, съгласно чл. 7, ал. 3 ГПК.

При анализа на изложеното в заявлението и приложенията към същото и предвид качеството на кредитополучателя - физическо лице, съдът намира, че в случая се касае за договор за мобилни услуги, при който освен нормите на Закона за потребителския кредит и ЗЗД и с оглед качеството на кредитополучателя на „потребител“, приложение намират и нормите на ЗЗП - съгласно чл. 24 ЗПК, във вр. чл. 143 - чл. 148 ЗЗП, както и чл. 146, ал. 1 ЗЗП, които прогласяват неравноправните клаузи за нищожни, поради пряко противоречие с императивните норми, защитаващи потребителя като по-слаба в икономическо отношение страна.

Съдът намира, че клаузите, според които се дължи неустойки за предсрочно прекратяване на услуги, противоречат на принципите на равнопоставеност и добросъвестност на страните, като са нищожни, като противоречащи на добрите нрави, поради следното:

Неустойките, претендирани от кредитора, е регламентирана в нарочна клауза, фигурираща в договора за мобилни услуги, според която: „В случай на прекратяване на настоящия договор през първоначалния срок, за която и да е СИМ-карта/номер, посочен/а в него, по вина или инициатива на потребителя, последният дължи неустойка в размер на сумата за всички месечни абонаменти за съответния абонаментен план за всяка една СИМ- карта/номер до края на срока на договора, като максималният размер на неустойката не може да надвишава трикратния размер на месечните абонаменти“.

Тази уговорка е нищожна поради накърняване на добрите нрави (чл. 26, ал. 1, предл. 3 ЗЗД).

Според константната съдебна практика (вж. Решение № 247 от 11.01.2011 г. по т. д. № 115/2010 г., Решение № 229 от 21.01.2013 г. по т. д. № 1050/2011 г. и Решение № 252 от 21.03.2018 г. по т. д. № 951/2017 г. - и трите, постановени от състави при II т. о. на ВКС), съдът е длъжен служебно да следи за съответствието на клаузата за неустойка с добрите нрави, предвид значимостта им за действителността на договора и на отделните негови клаузи. Задължението да съблюдава служебно за спазването на добрите нрави изисква от съда при разрешаване на спор за заплащане на неустойка да извърши самостоятелна преценка за действителността на неустоечната клауза, независимо дали страните са се позовали на нищожността й.

3

Съгласно постановките, възприети в Тълкувателно решение № 1 от 15.06.2010 г. по тълк. дело № 1 от 2009 г., ОСТК на ВКС, както и в съдебната практика, създадена след неговото приемане (вж. например Решение № 234 от 17.11.2016 г. по гр. д. № 1856/2016 г., III г. о. на ВКС), една клауза за неустойка е нищожна поради накърняване на добрите нрави, когато е уговорена извън присъщите обезпечителна, обезщетителна и санкционна функции.

Преценката за нищожност се прави за всеки отделен случай към момента на сключването на договора.

Логическата конструкция, върху която се базира обсъжданото разрешение, се извежда от обстоятелството, че автономията на волята и свободата на договарянето не са неограничени.

Страните могат да определят свободно съдържанието на договора само дотолкова, доколкото то не противоречи на закона и на добрите нрави. Добрите нрави не са писани правила, а съществуват като общи юридически принципи или произтичат от тях (вж. Решение № 776 от 05.01.2011 г. по гр. д. № 969/2009 г., IV г. о. на ВКС).

Критериите, от които е детерминирана преценката дали дадена неустоечна уговорка накърнява пределите на нравствената допустимост, трябва да се основават на: естеството на задълженията, изпълнението на които се обезпечава с неустойката; вида на неизпълнението, за обезщетяване на което е уговорена тя; начина на определянето - като глобална сума или процент от главницата; базата за нейното начисляване - съотношение между задължението и предварително определеното обезщетение за вредите; наличието или липсата на уговорка за плаващо нарастване на размера на неустойката, с оглед на продължителността на неизпълнението; наличието на други правни способи, обезпечаващи изпълнението; принципа за забрана за неоснователното обогатяване, респ. възможни са и други критерии (вж. Решение № 776 от 05.01.2011 г. по гр. д. № 969/2009 г., IV г. о. на ВКС, Решение № 228 от 21.01.2013 г. по т. д. № 995/2011 г., II т. о. на ВКС, Решение № 74 от 21.06.2011 г. по гр. д.

№ 541/2010 г., IV г. о. на ВКС, Решение № 142 от 12.03.2011 г. по т. д. № 336/2010 г., II т. о. на ВКС и Решение № 4 от 25.02.2009 г. по т. д. № 395/2008 г., I т. о. на ВКС).

Няма съмнение в практиката, че при договорните правоотношения със сукцесивен (продължителен във времето) характер клаузата, даваща възможност за претендиране под формата на неустойка на всички оставащи вноски/такси до края на договора, след неговото прекратяване и след като е отпаднало насрещното задължение на кредитора да предоставя ползването на съответната вещ или услуга, е нищожна точно заради колизията й с добрите нрави (вж. Решение № 193 от 09.05.2016 г. по т. д. № 2659/2014 г., Решение № 219 от 09.05.2016 г. по т. д. № 203/2015 г. и Решение № 110 от 21.07.2016 г. по т. д. № 1226/2015 г.- и трите, постановени от състави при I т. о. на ВКС).

В сега разглежданата хипотеза уговорената неустойка е предвидена точно за случай, при който доставчикът на далекосъобщителните услуги има възможност, при каквато и да е форма на неизпълнение на договорните задължения на абоната, да прекрати едностранно облигационноправната връзка помежду им, да преустанови предоставянето на съответните услуги и въпреки това да получи всички месечни такси до редовния краен срок на сделката.

Тази неустойка обезпечава всякакви форми на неточно изпълнение от страна на абоната.

Формирането на размера на неустойката е конструирано чрез сборуване на уговорените 4 пълни месечни такси до края на договора, които се дължат без доставчикът да предоставя каквито и да било услуги. Следователно на практика е възможно да се достигне до ситуация, при която и заради най-малкото отклонение от договорните си задължения абонатът да дължи под формата на неустойка цялата стойност на уговорените услуги, без реално да ги е ползвал. По този начин доставчикът ще получи имуществена облага от насрещната страна, без да предоставя ползването на услугите и то в размер, какъвто би получил, ако договорът не беше прекратен (т. е. ако ги беше предоставил).