Решение № 185 от 07.08.2026, Районен съд - Разлог

РЕШЕНИЕ

№ 185 гр. Разлог, 07.08.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – РАЗЛОГ, ІІ НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и трети февруари през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Антонина Д. Якимова участието на секретаря М. П. П., разгледа докладваното от Антонина Якимова, Адм. нак. дело №

20251240200522 по описа за 2025 година

Производството е образувано по жалба на Л.Д.Г., ЕГН*, жител на *, съд. адрес *, против НП №*/09.09.2025 г., издадено от Кмета на О.Р.. С атакуваното НП на жалбоподателя за нарушение по чл.172, т.2 от ЗВМП и на осн. чл.53 от ЗАНН, чл.426 и чл.472, ал.5 от ЗВМД е наложено наказание „глоба“ от 100.00 лева.

Жалбоподателят - редовно уведомен, не се явява лично в СЗ и се представлява от адв. Б. в СЗ и писмена защита. Моли съдът да отмени НП, като неправилно и незаконосъобразно.

Отрича се жалбоподателят да е извършил вмененото му нарушение. Позовава се и на допуснати процесуални нарушения.

Въззиваемата страна – Кмета на О.Р. - редовно призован, не изпраща представител.

РП-Б., ТО-Р., не изпраща представител..

От съвкупната преценка на събраните по делото док-ства, съдът намира за установено следната фактическа обстановка:

На 26.07.2025 г. св. И.П. разхождала кучето си – порода „М.б.“, по улиците г.Р.. Около 20.15 часа, докато Ю. била на у.„И.“, кучето и било нападнато от друго куче порода „Н.о.“, което Л.Д.Г. разхождал. Кучето което разхождал жалбоподателят Г. започнало да хапе кучето на П., като и двамата направили опит да разтърват животните.

Била извършена проверка от служители на РУ-Р., за което била уведомена и съответната РПБ., ТО-Р..

С постановление от 20.08.2025 г. на РП-Б., ТО-Р., е отказано да се образува досъдебно производство, като е прието, че не са налице данни за извършено престъпление от общ харр, включително такова по чл.325в, ал.1, от НК. Преписката е изпратена по компетентност на О.Р. за преценка относно наличие на адм. нарушение.

След постъпване на прокурорската преписка служители от о-л „Е.“ при О.Р., са се запознали със съдържащите се в нея материали. Въз основа на материалите по прокурорската преписка св. И.Б., в качеството си на актосъставител, съставила с/у Л.Г., АУАН №06 от 25.08.2025 г.

АУАН е съставен в отсъствието на нарушителя. Преди съставянето му същият не е бил поканен да се яви пред актосъставителя, нито са били предприемани действия по издирването му, от които да се установи, че не може да бъде намерен. След актът вече е бил съставен, общинските служители посетили търг. обект на *, в който работела съпругата на жалбоподателя. По молба на служителите тя се свързала с него по телефона, след което той 1 се явил на място. АУАН бил предявен на Л.Г., като той отказал да подпише акта, което било удостоверено с подписа на св. М.К..

Въз основа на съставения АУАН е издадено НП №*/09.09.2025 г. на кмета на О.Р., с което за нарушение по чл.172, т.2 от ЗВМП и на осн. чл.53 от ЗАНН, чл.426 и чл.472, ал.5 от ЗВМД, на Л.Д.Г. е наложено наказание „глоба“ от 100.00 лева.

Гореизложената фактическа обстановка се установява от показанията на свидетелите И.Б., М.К., И.П.-Ю., Ц.Г., К.О., както и от приобщените писмени док-ства – копие на постановление от РП-Б., ТО-Р., копие на жалба, копие на обяснения - 3 бр.; копие на протокол за предупреждение; копие на мед. документи – 3 бр.; копие на паспорти на кучета 2 бр.; справка; копие на сигнал до Кмета на О.Р. с вх. №*/27.08.2025 г., копие на мед. документи - 4 бр.; копие на протокол за проверка; АУАН №06 от 25.08.2025г..; писмо с изх.

№*1.00-541(1)/03.09.2025 г.;

Съдът кредитира показанията на свидетелите И.Б. – актосъставител и на св. М.К. единствено относно действията по съставяне на АУАН, тъй като същите не са очевидци на инцидента и изрично заявяват, че нямат лични възприятия за случилото се.

Относно обстоятелствата свързани с инцидента, са налице съществени противоречия м/у показанията на И.П.-Ю. и св. К.О.. Първата твърди, че нейното куче – порода М.б. е било на повод, а немската овчарка е била свободна и е изскочила от храстите. Свидетелката О. сочи обратното – че немската овчарка е била водена от жалбоподателя Г. на повод, а болонката е била без повод и първа се е насочила към голямото куче. Съдът се доверява в тази част на показанията на св. О.. Същата е наблюдавала случващото се от близко разстояние –около 10 м., като е възприела поведението на двете кучета още преди възникването на инцидента.

Показанията й са обективни, конкретни и последователни относно местоположението на животните и действията им при случилото се. Що се отнася до показанията на св. П.-Ю. съдът намира, че същата е пряк участник в инцидента и от показанията й се установява, че станалото е било стресово за нея, като самата тя заявява, че не всичко й е „избистрено в съзнанието“. Това обстоятелство не поставя под съмнение възприетия от нея факт на нападението, но не позволява показанията й относно обстоятелствата непосредствено предхождащи инцидента да бъдат предпочетени пред тези на св. О., която е била непосредствен и безпристрастен наблюдател на случилото се.

Показанията на св. Ц.Г. не опровергават показанията на св. О., тъй като св. Г. изрично заявява, че не е възприела началото на инцидента, а е видяла кучетата едва след като конфликтът вече е бил започнал. Поради това съдът цени с доверие показанията й относно самото нападение и последващите действия по разтърваване на животните, но не и относно предхождащите обстоятелства.

По отношение на собствеността на процесното куче съдът намира, че събраните по делото док-ства не установяват Л.Г. да е негов собственик. Напротив, от представения ветеринарномед. паспорт е видно, че като собственик на животното е вписана К.Г. Тези данни се потвърждават и от представената разпечатка от регистъра на ветеринарния лекар, отговарящ за регистрацията на животното, според която поставеният на кучето микрочип е регистриран именно на името на К.Г.

Ето защо съдът не кредитира показанията на св. Б. в частта, в която същата твърди, че от ветеринарномед.я паспорт било установено, че собственик на кучето е Л.Г.. Това твърдение е в пряко противоречие със съдържанието на самия паспорт и с данните от регистъра на ветеринарния лекар.

Обстоятелството, че част от свидетелите определят животното като „кучето на Л.“, както и че към момента на инцидента именно той го е извеждал и впоследствие се е опитвал да го овладее, не е достатъчно за установяване на качеството му на собственик. Тези факти сочат единствено на фактическа връзка на Г. с животното към момента на случилото се, но не опровергават съдържащите се в писмените док-ства данни за неговия регистриран собственик.

2

При това положение по делото не се доказа Л.Г. да притежава качеството „собственик“, в което качество именно му е вменено неизпълнение на задължението по чл.172, т.2 ЗВМД.

При така установената фактическа обстановка, от правна страна съдът прие следното:

Жалбата е подадена в срок, пред надлежен орган и е процесуално допустима. Разгледана по същество е основателна.

Преценявайки събраните по делото док-ства поотделно и в тяхната съвкупност, съдът прие, че НП е незаконосъобразно на няколко различни основания.

На първо място - допуснато е съществено процесуално нарушение, изразяващо се в нарушение на процедурата по съставяне на АУАН и по-конкретно нормата на чл.40, ал.1, от ЗАНН. Същата е императивна и изисква АУАН да се съставя в присъствието на нарушителя, а когато същият е неизвестен, съставянето му в негово отсъствие е допустимо, ако не може да бъде намерен или след покана не се яви за съставяне на акта.

В случая от показанията на самите общински служители се установява, че актът е бил съставен в отсъствието на Л.Г. , без преди това същият да е бик поканен да се яви и без да са предприемани действия, от които да се установява невъзможност той да бъде намерен.

Напротив, след съставянето на акта служителите посетили търговския обект, в който се намирала съпругата му, тя се свързала с него по телефона и жалбоподателят се явил на място. Следователно не са били налице предпоставките на чл.40, ал.2 от ЗАНН, за съставяне на АУАН в негово отсъствие.

Не се установява да е приложен и специалният ред по чл.40, ал.4 ит ЗАНН, за съставяне на акт в отсъствието на нарушителя въз основа на официални документи.

Допуснатото нарушение е съществено, тъй като е ограничило възможността на жалбоподателя още при съставянето на АУАН, да изложи възраженията си и да представи относими док-ства, включително относно собствеността на кучето и обстоятелствата, при които е възникнал инцидентът.

Наред с това, не е установено по категоричен начин надлежното връчване на препис от АУАН. В случая Г. е отказал да подпише акта, което е удостоверено с подписа на свидетел.

От приложената разписка обаче не се установява връчването на препис от АУАН.

Самостоятелно основание за незаконосъобразност е и начинът, по който адм. обвинение е формулирано в НП. Съгласно чл.57, ал.1, т.5 ЗАНН, НП трябва да съдържа описание на нарушението и обстоятелствата, при които е извършено. В процесното НП е посочено единствено, че Л.Г. „е допуснал домашния му любимец – куче порода Н.о., да нападне“ друго куче. Това описание не конкретизира в какво точно се състои вмененото неизпълнение на задължението по чл.172, т.2 ЗВМД. Посочената разпоредба задължава собствениците на домашни любимци да вземат мерки животните да не създават опасност за хора или други животни. В НП обаче не е посочено какво поведение Г. е бил длъжен и е пропуснал да предприеме – дали кучето е било оставено без повод, дали не е упражняван необходимият контрол в/у него или се твърди друго конкретно действие или бездействие. Така е описан преди всичко настъпилият резултат – нападението на другото куче, но не и конкретното поведение на жалбоподателя, ч/з което е осъществено твърдяното неизпълнение на задължението по чл.172, т.2 от ЗВМС. Това препяства възможността санкционираното лице да разбере в пълнота адм. обвинение с/у него и да организира защитата си.

Горните нарушения безспорно представляват съществени процесуални нарушения, ограничаващо правото на защита на наказаното лице. Те с самостоятелно основание за отмяна на НП, без необходимост от разглеждане на въпросите по същество на правния спор.

Дори, обаче да се игнорират горните доводи, следва да се приеме, че по делото не е доказано жалбоподателят да е извършил вмененото нарушение. Разпоредбата на чл.172, т.2 ЗВМД възлага задължението на собствениците на домашни любимци, а санкцията по чл.426 ЗВМД, е предвидена за неизпълнение именно на това задължение. От ветеринарномед.я паспорт и представената разпечатка от регистъра на ветеринарния лекар се установява, че процесното куче и неговият микрочип са регистрирани на името на К.Г., а не на жалбоподателя.

3

Обстоятелството, че Л.Г. е извеждал животното към момента на инцидента, не е достатъчно само по себе си да установи качеството му на собственик. Освен това от кредитираните в тази част показания на св. О. се установява, че голямото куче е било водено на повод, от който се е освободило при внезапно дръпване, като Л.Г. непосредствено след това е предприел действия за овладяването му.

Въз основа на горното, съдът приема че по делото не са събрани док-ства, които да обосноват по несъмнен начин виновно поведение от страна на жалбоподателя. Не се доказва той в качеството на собственик на процесното куче да е извършил вмененото нарушение, поради което неговата адм. нак. отговорност не следва да бъде ангажирана Ето защо обжалваното НП следва да бъде отменено като незаконосъобразно, поради допуснатите съществени нарушения на процесуалните правила, а и поради недоказаност на вмененото на жалбоподателя адм. нарушение.

При този изход на спора и с оглед отправеното искане, съобразно чл.63д, ал.1, ЗАНН, вр. чл.143, ал.1, АПК, в полза на въззивника следва да се присъди обезщетение за сторените разноски за възнаграждение на адвокат. Представеният договор за правна помощ размер 250.00 € не надвишава регламентираната по чл.18, ал.2, вр. чл.7, ал.2, т.1 от Наредба №* от 9.07.2004 г. минимална ст-ст за 1 инстанция, при което искането за разноски следва да бъде уважено изцяло.