Решение № 115 от 20.08.2021, Апелативен съд - Велико Търново

РЕШЕНИЕ

№ 115 гр. Велико Търново , 20.08.2021 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АПЕЛАТИВЕН СЪД – ВЕЛИКО ТЪРНОВО, ТРЕТИ ГРАЖДАНСКИ И

ТЪРГОВСКИ СЪСТАВ в публично заседание на тринадесети юли, през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:

Председател:

Членове:

ИЛИЯНА ПОПОВА

ГАЛЯ МАРИНОВА

МАЯ ПЕЕВА при участието на секретаря ИНА Д. СТОЯНОВА като разгледа докладваното от ИЛИЯНА ПОПОВА Въззивно гражданско дело № 20214000500096 по описа за 2021 година намери за установено следното:

Производството е по чл.258 и сл. от ГПК.

С решение № Р-402 от 04.08.2020 г. по гр.д. № 683/2018 г. Окръжен съд – Велико Търново е отхвърлил предявените от П. С. П. от гр. Лясковец искове с правно основание чл.

49 вр. чл. 45 от ЗЗД и чл. 84, ал. 3 от ЗЗД, против Прокуратурата на Република България гр.

София, Висш съдебен съвет гр. София и Република България, представлявана от Министъра на финансите, като неоснователни и недоказани. Осъдил е П. С. П. да заплати на Прокуратурата на Република България сумата от 100 лв.; на Висшия съдебен съвет сумата от 450 лв. и на Държавата, чрез Министъра на финансите сумата от 100 лв., представляващи юрисконсултско възнаграждение.

С решение от 11.12.2020 г. по гр.д. № 683/2018 г. на Окръжен съд – Велико Търново е допусната поправка на очевидна фактическа грешка в диспозитива на решение № Р402/04.08.2020 г. по горното дело, като е постановено диспозитивът на решението в частта му „Отхвърля предявените от П. С. П. от гр. Лясковец искове с правно основание чл. 49 вр. чл. 45 от ЗЗД и чл. 84, ал. 3 от ЗЗС, против Прокуратурата на Република България гр. София, Висш съдебен съвет гр. София и Република България, представлявана от Министъра на финансите гр. София, като неоснователни и недоказани“, да се чете, както следва:

„Отхвърля предявения от П. С. П. иск с правно основание чл. 49 вр. чл. 45 от ЗЗД за сумата 1 от 1 000 000 лв., представляваща обезщетение за причинени неимуществени вреди, и предявеният иск с правно основание чл. 84, ал. 3 от ЗЗД за сумата от 964 860 лв., представляваща мораторна лихва за забавяне от първата дата на увреждането – 01.08.2010 г. до окончателното изплащане на сумите, против Прокуратурата на Р.България, Висш съдебен съвет и Република България, представлявана от Министъра на финансите, като неоснователни и недоказани.“

Въззивна жалба против решение № Р-402/04.08.2020 г. е подадена от адвокат В.Ф., в качеството на особен представител на П. С. П.. В жалбата се твърди, че обжалваният съдебен акт е необоснован, поради обстоятелството, че съдът превратно е тълкувал събраните в производството доказателства, вследствие на което е направил погрешен правен извод, че в случая не е налице фактически състав на предявения иск и че действията на съответните служители на МВР и Прокуратурата на Република България са правомерни и законосъобразни. Според жалбоподателя неправилно първоинстанционният съд е приел, че тези твърдения се доказват от приложените по делото като писмени доказателства материали от прокурорски преписки, като в този смисъл неправилно и в противоречие със събрания доказателствен материал, Окръжният съд е приел, че предявеният иск се явява неоснователен и недоказан. Искането е да се постанови решение, с което да се отмени като неправилно решението на Окръжния съд и да се уважи предявеният иск, като основателен и доказан, както по основание, така и по размер, като всеки един от ответниците бъде осъден, съобразно обективираното в исковата молба искане.

Въззивна жалба срещу решението е подадена и лично от П. С. П.. С жалбата се заема становище за неправилност на обжалвания съдебен акт, за което са изложени подробни съображения. Направено е искане обжалваното решение да бъде отменено.

От ответната по жалбата страна Прокуратура на Република България е подаден писмен отговор, с който се изразява становище, че обжалваното решение е правилно и законосъобразно. Излага се, че по делото не са събрани доказателства за извършени неправомерни действия спрямо ищеца, за да бъде ангажирана отговорността на Прокуратурата на РБ. Направено е искане въззивната жалба да бъде оставена без уважение, като неоснователна. Претендира се присъждането на сторените по делото разноски, включително юрисконсултско възнаграждение за производството пред въззивната инстанция.

От въззиваемата страна Висш съдебен съвет е подаден писмен отговор, с който се заема становище за неоснователност на подадените жалби. Посочва се, че решението на Великотърновския окръжен съд е правилно и законосъобразно, постановено е в съответствие с материалния закон, със събраните по делото писмени доказателства, преценени в тяхната съвкупност и взаимовръзка и в съответствие с процесуалните правила.

Изложени са подробни съображения в тази насока. Отправено е искане въззивните жалби да бъдат оставени без уважение, като неоснователни. Претендира се присъждането на 2 юрисконсултско възнаграждение за производството по делото.

От страна на Държавата, представлявана от Министъра на финансите, не е постъпил писмен отговор по въззивните жалби.

След постановяване на решението на Великотърновския окръжен съд за поправка на първоинстанционното решение, е постъпила въззивна жалба, с вх.№ 1008377/22.12.2020г. от адвокат В.Ф., процесуален представител на П.П., с която отново заявява, че обжалва решение № Р-402 от 04.08.2020 г. по гр.д. № 683/2018 г. Окръжен съд – Велико Търново, поправено с решение от 11.12.2020г.на същия съд и иска да се отмени, след което да се уважи предявения иск. В съдебно заседание процесуалният представител на жалбоподателя уточнява, че тази жалба е против решението по същество, а не срещу решението за поправката.

В постъпилите отговори от Прокуратурата на Република България и от Висшия съдебен съвет се изразява становище, че жалбата е неоснователна и се прави искане да се потвърди обжалваното решение.

Великотърновският апелативен съд, като взе предвид оплакванията в жалбите, становищата на страните и доказател ствата по делото, приема за установено следното:

Производството по гр.д. № 683/2018 г. по описа на Великотърновски окръжен съд е образувано по искова молба на П. С. П. срещу Прокуратурата на Република България, Висшия съдебен съвет, Република България, представлявана от Министъра на финансите и Европейски съюз, представляван от Представителството на Европейската комисия в България. Ищецът твърди в исковата си молба, че на 01.08.2010 г. е бил призован с призовка от полицай С. К. в РПУ – Лясковец, във връзка с подадена срещу него жалба до Прокуратурата в гр. Горна Оряховица от неговите съседи М. и К., в която били изложени твърдения, че ищецът страда от психично заболяване и се нуждае от лечение. Твърди се, че във връзка с това той е давал обяснения на разследващ полицай Х. Х. от РПУ – Горна Оряховица. На 09.11.2010 г. отново бил призован в РПУ – Лясковец във връзка с втора жалба от съседите М. и К., въз основа на която е заведена полицейска преписка. Ищецът твърди, че няколко дни след дадените обяснения, служители на МВР са били изпратени от Прокуратурата в гр. Горна Оряховица, за да ги „карат в лудницата да ги лекуват“, на което ищецът се възпротивил и отказал да излезе от жилището си. Твърди, че впоследствие още няколко пъти служители на МВР са правили опит да отведат него и майка му за лечение и че това продължавало няколкократно до 14.03.2014 г., когато барети ги атакували престъпно и незаконно в 04.40 ч. през нощта със стрелба, за да ги убият. Ищецът твърди още, че е станал жертва на незаконни действия на Прокуратурата и подчинената й полиция, че е бил преследван като най-големият престъпник и терорист, че се е чувствал заплашен, че ще го вкарат насилствено и престъпно в лудницата. Ищецът е бил принуден да стои постоянно вкъщи през целия процесен период от почти четири години. Твърди, че вследствие действията на Районна прокуратура- Горна Оряховица, той бил подложен на психически 3 тормоз, на жестоко, нечовешко и унизително отношение, което уронило човешкото му достойнство и го принудило да върши и да приема действия против волята си, които породили у него чувство на страх, незащитеност и малоценност, от което тотално загубил вяра в българската прокуратура и полиция. Ищецът твърди, че е насочил иска си срещу ВСС, тъй като по силата на ЗСВ именно този орган назначава прокурорите при стриктно съблюдаване на нравствените и професионални качества, което задължение той не е изпълнил, не е извършил необходимият контрол над действията на прокуратурата и носи отговорност като работодател на прокурорите. Насочил иска си и срещу Република България, тъй като тя е предоставила властнически правомощия на Прокуратурата. Твърди, че държавата има споделена компетентност с Европейския съюз да осигури свобода, сигурност и правосъдие. Намира, че Държавата също носи отговорност като работодател на Прокуратурата. Ищецът твърди, че насочил иска срещу Прокуратурата на РБ, тъй като не е изпълнила своите задължения да ревизира и контролира работата на своята подчинена прокуратура. Направено е искане съдът да осъди ответниците да заплатят солидарно обезщетение за претърпените от него неимуществени вреди за времето от 01.08.2010 г. до 14.03.2014 г., през който период Прокуратурата на РБ и МВР са искали без наложена принудителна медицинска мярка от съд да настанят ищеца за принудително лечение в психиатрична болница, от което той е претърпял вреди в размер на 1 000 000 лв., ведно със законната компенсаторна лихва от датата на предявяване на исковата молба, ведно с мораторната лихва за забавяне от първата дата на увреждането – 01.08.2010 г. в размер на 964 860 лв. до окончателното изплащане на сумите.

Ответните страни са оспорили предявените искове.

С определение № 381/11.12.2019 г. на Апелативен съд – Велико Търново, постановено по в.ч.гр.д. № 439/2019 г. по описа на съда е потвърдено определение № 304/17.07.2019 г., с което е върната като недопустима исковата молба на П. С. П. против Европейския съюз, представляван от Представителството на Европейската комисия в България и производството в тази част е прекратено.

От фактическа страна се установява следното:

От приложената по делото преписка № 2453/2010 г. на РП-Горна Оряховица и намиращата се в нея справка, изготвена от С. К. – полицай при РУП – Горна Оряховица във връзка с извършени проверки по преписки с вх. № 9192/2010г., № 11121/2010 г. и № 1795/2010 г. се установява, че същият многократно е посещавал адреса на ищеца П.С. по повод подадените от него и майка му С. С. заявления, но никой не му е отварял вратата. От писмените материали е видно, че посочената преписка е образувана по повод множество жалби, подадени от ищеца П. С. П. и майка му С. С. срещу техните съседи – сем. К. и сем.

М., като с постановление от 27.12.2010 г. на Районния прокурор при РП – Горна Оряховица, на основание чл. 199 от НПК, са обединени преписка № 2910/2010 г. (образувана по жалба на С. С.) и преписка № 2453/2010 г. (образувана по жалби на С. С. и П.С.) в преписка № 4

2453/2010 г. по описа на РП – Горна Оряховица. Наблюдаващият прокурор е разпоредил извършването на проверка. Била извършена проверка от РУП-гр.Горна Оряховица, в хода на която било установено, че през годините отношенията между жалбоподателите и техните съседи К. и М. са се изострили, което станало повод за подаване на насрещни жалби. По преписката ищецът е дал писмени обяснения по повод подадена срещу него жалба от съседите му. По преписката са постъпвали множество жалби и сигнали от ищеца и неговата майка, уличаващи посочените семейства в извършването на престъпления от общ характер, по които са били извършвани проверки от служителите на МВР. От извършените проверки не са били установени данни за извършено престъпление от общ характер.

С постановление от 21.03.2011г. на прокурор при РП – Горна Оряховица е отказано образуването на досъдебно производство по преписка № 2453/2010 по описа на РП – Горна Оряховица и същата е прекратена, поради липса на данни за извършено престъпление от общ характер. Горното постановление е потвърдено с Постановление от 12.07.2012г. на Заместник-окръжния прокурор при ОП – Велико Търново.

Видно е от приложената по делото преписка № 2453/1010г., че в нея се съдържат материалите по преписка № 8433/2010г. От приложената по тази преписка докладна записка на инспектор при РУП гр.Горна Оряховица, УП-гр.Лясковец е видно, че е извършил възложена му проверка на 30.09.2010г. по депозираните жалби от лицата С. и Ж. К. и М. и Й. М., с която сезират РУ-Горна Оряховица за непрестанни клевети по техен адрес и подавани жалби от техните съкооператори С. С. и П.П.. В докладната записка е отразено, че ответниците по жалбата са запознати със същата и са им снети писмени обяснения по случая, в които са потвърдили, че между тях и съседите им има спор, който е провокиран от действията на М. и К.. С. и П. са предупредени с протокол за полицейско предупреждения на основание чл.56 от ЗМВР и им е разяснена наказателната отговорност по чл.130, 143, 144,146 и др. от НК. В докладната записка са изброени шест преписки по жалби на С. и П., по които са извършвани проверки и три преписки по жалби срещу тях от ответниците по техните жалби. Докладната записка с предложение за изпращане на ГОРС с мнение за прекратяване поради липса на престъпление.