Решение № 243 от 07.03.2025, Окръжен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ

№ 243 гр. Пловдив, 07.03.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛОВДИВ, XIV СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и трети януари през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Анна Ив. Иванова

Членове:

Иван Ал. Анастасов

Радослав Хр. Георгиев при участието на секретаря Валентина П. Василева като разгледа докладваното от Анна Ив. Иванова Въззивно гражданско дело № 20245300502884 по описа за 2024 година

Производство по чл.258 от ГПК.

Постъпила е въззивна жалба от С. А. П. с ЕГН:********** и Г. Р. П. с ЕГН:**********, чрез пълномощника си адв.М. С.-И. против решение №260040/10.06.2024 г., по гр.д.N18311/2018 г. на Пловдивския районен съд - 4 гр.с., В ЧАСТТА, с което се отхвърля като неоснователен предявеният от тях насрещния иск с правна квалификация чл. 124, ал. 1 ГПК за признаване за установено по отношение на Е. А. Д. и Й. Т. Д., че П . и са индивидуални собственици въз основа на делба и осъществено давностно владение на следните недвижими имоти, а именно: поземлен имот с идентификатор № *****.*****.***** по КККР на гр. *****, одобрени със Заповед № РД-18270/02.05.2019 г. на Изпълнителния директор на АГКК, с адрес на поземления имот: гр. *****, с площ от 1191 кв.м, с трайно предназначение на територията - урбанизирана, начин на трайно ползване - ниско застрояване до десет метра, стар идентификатор няма, с номер по предходен план: парцел *****, квартал 25 при посочените в решението граници, ведно с построените в поземления имот: сграда с идентификатор № *****.*****.*****.1, с предназначение:

1 жилищна сграда – еднофамилна, със застроена площ от 73 кв.м., с брой етажи:

1, ведно с принадлежащата площ, представляваща покрит вход за етажа в тази сграда и покрит вход за избата в същата сграда, разположени между сграда № *****.*****.*****.1 и сграда № *****.*****.*****.2; сграда с идентификатор № *****.*****.*****.2, с предназначение: друг вид сграда за обитаване, със застроена площ от 86 кв.м., с брой етажи: 1, с принадлежащите към нея навес от 3.00/3.30 с площ от 10 кв.м.; навес от 7.60/2.00 с площ от 1.5 кв.м., барбекю – с площ от 2.6 кв.м. и външна тоалетна с площ от 1.5 кв.м., както и сграда с идентификатор № *****.*****.*****.3, с предназначение: хангар, депо, гараж, с площ от 25 кв.м., с брой етажи: 1. и в частта, с което е допусната делбата между страните по отношение на процесния имот.

Във въззивната жалба са изложени съображения за неправилност и незаконосъобразност на решението. Считат, че неправилно съдът е приел, че П.и са държатели на идеални части от процесния имот на Д.и, че към датата на започване на упражняването на фактическата власт същите са били със съзнанието за притежаваните права от Д.и, че съдът не е отчел промяната в субективния елемент на владението, а именно промяната на намерението на П.и да държат вещта като своя, което се е доказвало от събраните по делото доказателства - намерението им за своене на дела на Д.и се доказвало от разпитаните по делото свидетели, от неплащането на данъците от Д.и и от липсата на собственическо поведение на Е. Д. след възлагането на имота по съдебна делба. Съдът не е отчел и осъществяваната от П.и фактическа власт върху притежаваната от Д.и ½ ид. ч. от процесния имот, изразяваща се в радикални промени – изграждане на още едно жилище, на гараж, на цялостната му поддръжка и експлоатация, заедно с всички постройки в него.

Счита се, че е неправилен изводът на съда, че след като при съдебна делба през 1981 г. процесният имот е възложен при равни права на Е. Д. и С. П., то презумпцията на чл. 69 ЗС е оборена. Иска се да се отмени решението на РС и да се постанови ново, с което да се уважи насрещния иск, да се отхвърли делбата на процесния имот. Претендира за разноски.

Постъпил е отговор на въззивната жалба от Е. А. Д. и Й. Т. Д., с който оспорват жалбата, считат, че решението на РС е правилно и законосъобразно, иска се неговото потвърждаване. Считат, че изложените оплаквания във въззивната жалба са несъстоятелни, твърдяната промяна в 2 субективния елемент на владението е манифестирана едва през 2019 г. и в тази насока изводите на съда са правилни въз основа на свидетелските показания.

Всички свидетели са категорични, че до 2019 г. до смъртта на майката на Е. Д. и С. П., Д. е посещавала имота спокойно и безпрепятствено, разполагайки със собствен ключ, а жалбоподателите не са доказали действия, с които по категоричен начин да манифестират намерението си да се превърнат от държатели във владелци преди 2019 г. Иска се потвърждаване на решението и присъждане на разноски за настоящата инстанция.

Съдът, като прецени събраните по делото доказателства и доводите на страните, намира от правна и фактическа страна следното:

Предявеният иск е с пр.осн. чл.34 ЗС – фаза по допускането.

По направените доводи и възражения ПОС намира следното:

За да допусне делбата при квоти 1/16 ид.ч. за ищцата Д. и 7/16 ид.ч. за нея и съпруга й в СИО и 1/16 ид.ч. за ответницата П. и 7/16 ид.ч. за нея и съпруга й в СИО, ПРС е приел, че придобивното основание на съсобствеността върху процесния имот е съдебна делба, извършена с решение от 13.01.1981 г. по гр.д.

№4976/1980 г. на ПРС, с което в общ дял на Е. Д. и С. П. при равни права е поставен имота, представляващ дворно място от 1196 кв.м., парцел ХVII*****, кв.14 по плана на гр.*****, ведно с построената в същото дв.място едноетажна ЖС и навес; за уравняване на дяловете двете са осъдени да заплатят суми на останалите съсобственици и тъй като плащането е станало по време на брака им, имотът е станал СИО с техните съпрузи Й. Д. и Г. П. за сумата на уравнението.

По делото е приета СТЕ, изпълнена от ВЛ В. Г. /л.175 от д.РС/ заключение от 04.07.2022 г. – неоспорено от страните и според съда компетентно изготвено, от което се установява, че процесниятят имот е заснет с ИД *****.***** с площ -1191 кв.м., записан е като собственост на Е. Д. и С.

П., на основание решение №108/1981 г. на ПРС; от заключението е видно, че в имота има построена стара ЖС с ИД *****.*****.1 с площ 73 кв.м. , стопанска постройка с ИД *****.*****.2 с площ 139 кв.м. – за която няма издадени строителни книжа и разрешения и с ИД *****.*****.3 – гараж от 25 кв.м., за който има издадено РС №93/1989 г. на името на С. П.. ВЛ е констатирало при огледа на място, че в имота са направени и други подобрения /навес от 10 кв.м., навес от 15 кв.м., външна тоалетна -1,5кв.м. и 3 барбекю – 2,6 кв.м./, изчислило е и размерите на площите на съществуващите сгради в имота към настоящия момент, а именно стара сграда- ПЖ с площ 82 кв.м., нова жилищна сграда-МЖ с площ 82 кв.м. и гараж с площ 21 кв.м.;описаният в съд.решение от 1981 г. имот е идентичен с УПИ ХVI-*****, кв.25 по действащия регулационен план на гр.*****.

Не се спори по делото, че имотът се е владеел от ответниците, които са живели в него заедно с родителите на Е. и С., поради което те считат, че се го придобили по давност – чрез непрекъсното владение в продължение на 10 и повече години.

За да отхвърли насрещният установителен иск за придобиване на собствеността върху целият имот по давност, РС е приел, че ищците по насрещният иск не са доказали, че са започнали да дължат цялата вещ като своя като са променили упражняването на фактическата власт по отношение частта на Д.и от държане във владение за себе си с цел своене.

По делото са разпитани свидетелите С. Х. М. и Т. Й.ов Д., С. Р. М. и Г. К.

Д., които съдът кредитира като достоверни и обективни и непротиворечиви, се установява следното:

От показанията на разпитаните по делото свидетели С. Х. М. и Т. Й.ов Д., се установява, че докато е била жива майка им /тя е починала през 2019 г./, Е. идвала постоянно в имота, почти всеки ден, да я вижда; имотът не се заключвал, а Е. имала ключ и можела да влиза когато иска; след смъртта на майка й през 2019 г. Е. нямала достъп до имота. Е. знаела, че има ½ ид.ч. от имота, но не искала да безпокои майка си, а след смъртта й казала, че иска да си вземе дела.

Св.С. Р. М., приятелка на П.и и съседка, установи, че С. и мъжът й са гледали родителите докато били живи, а когато били болни ги водили по болници и доктори; Е. идвала като на гости, за погребения и по празници; пристройката била построена от С. и Г. през 80-те години; те направили ремонт на паянтовата къща, направили баня и тоалетна, сменили дограмата и направили изолация; не знае дали С. пуска сестра си в имота след смъртта на майка им.

Св.Г. К. Д. – приятел на П.и и комшия установи, че през 80-те години С. и Г. посторили пристройка в имота и гараж; свидетелят виждал Е. “от дъжд на вятър“, която влизала в къщата като гост, последно на погребението на майка 4 й; не знае дали С. и Г. са забранили на Е. да идва в имота; когато Е. идвала, влизала свободно.

От така събраните гласни доказателства, ПОС намира, че не установи в периода преди завеждане на делото за делба /ИМ е подадена на 16.11.2018 г./ в продължение на 10 и повече години ответниците П.и да са отблъснали достъпа на Д.и до имота /до 2019 г. Е. Д. е имала ключ от имота и го посещавала до смъртта на майка си/, с което да демонстрират пред ищците своето намерение за своене на процесния имот по смисъла на ТР №1/2012 г. на ОСГК на ВКС. Такова намерение те са демонстрирали според показанията на разпитаните свидетели едва след смъртта на майката на ищцата през 2019 г., поради което не е налице изискването Д.и да са упражнявали 10 годишно постоянно, непрекъснато, спокойно, явно и несъмнено владение върху имота.

Поради което не се доказа те да са го придобили по давност. Не се установи и твърдението на въззивниците П.и, че въззиваемите не са заплащани данъците на имота – по делото са приети квитанции за плащане на данък сгради и такса смет от Д.и за годините 2000,2002,2007,2011-2019 г. /л.44-48 от д.РС; приета е и нотариална покана, връчена на въззивницата на 23.04.2015 г., с която Е. Д. се противопоставя ответниците да извършват подобрения в имота без нейно знание и съгласие, иска се заплащане на обезщетение за неползване на нейната ид.ч. по 200 лв. месечно, което показва, че въззиваемата не се е дезинтерисирала от собствеността си.

Ето защо съдът намира, че насрещният иск е неоснователен и недоказан.

До същите изводи е достигнал и РС. По изложените съображения ПОС намира, че РС е постановил правилно решение, което следва да се потвърди. С оглед изхода на спора, въззивниците следва да заплатят на въззиваемата направените по делото пред ПОС разноски в размер на 1500 лв. – заплатен адв.хонорар.

Водим от горното съдът

РЕШИ:

ПОТВЪРЖДАВА решение №260040/10.06.2024 г. , по гр.д.N18311/2018 г. на Пловдивския районен съд - 4 гр.с.

ОСЪЖДА С. А. П. с ЕГН:********** и Г. Р. П. с ЕГН:********** да 5 заплатят на Е. А. Д. с ЕГН:********** сумата 1500лв.- платен адвокатски хонорар.

Решението може да се обжалва пред ВКС в едномесечен срок от съобщаването му на страните.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

6