Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 659 от 04.11.2021, Апелативен съд - София

Съд
Апелативен съд - София
Дело
Въззивно търговско дело 462/2021
Вид
Решение № 659
Подписан
04.11.2021
Състав
Анелия Цанова, Николай Метанов, Христо Лазаров

Цитирани разпоредби

  • чл.145, ал.1, т.5 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.146 и сл. · Граждански процесуален кодекс
  • чл.172 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.235 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.235, ал.2 и ал.4 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.235, ал.2 и ал.4 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.258 и сл. · Граждански процесуален кодекс
  • чл.259, ал.1 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.263, ал.1 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.269 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.271, ал.1, предл.1 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.272 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.374 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.414, ал.2 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.415, ал.1 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.415, ал.2 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.415, ал.5 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.417 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.418, ал.5 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.422 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.101 · Закон за задълженията и договорите
  • чл. 240 · Закон за задълженията и договорите
  • чл.240, ал.1 · Закон за задълженията и договорите
  • чл.26 · Закон за задълженията и договорите
  • чл.26,ал.1,предл.3 · Закон за задълженията и договорите
  • чл.26, ал.2 · Закон за задълженията и договорите
  • чл. 26, ал.3 · Закон за задълженията и договорите
  • чл.38, ал.3 · Закон за задълженията и договорите
  • чл.40 · Закон за задълженията и договорите
  • чл.41, ал.1, предл.1 · Закон за задълженията и договорите
  • чл.42, ал.2 · Закон за задълженията и договорите
  • чл.63, ал.1 · Закон за задълженията и договорите
  • чл. 9 · Закон за задълженията и договорите
  • чл.92, ал.1 · Закон за задълженията и договорите
  • чл.26 ал.1 · Наказателен кодекс
  • чл.309 · Търговски закон

РЕШЕНИЕ

№ 659 гр. София, 04.11.2021 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 13-ТИ ТЪРГОВСКИ, в публично заседание на петнадесети юни през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:

Председател: Анелия Цанова

Членове:

Христо Лазаров

Николай Ст. Метанов при участието на секретаря Ирена М. Дянкова като разгледа докладваното от Николай Ст. Метанов Въззивно търговско дело № 20211001000462 по описа за 2021 година

Производството е по чл.258 и сл. ГПК.

Образувано е по въззивни жалби срещу различни части на решение № 260035 от 08.01.2021г., постановено по т.д.№1506/2016г. на Софийски градски съд, търговско отделение,

VI-17 състав, както следва:

1. Въззивна жалба вх.

№ 275769 от 08.02.2021г. по описа на Софийски градски съд /СГС/ на „Финансова къща Логос – ТМ“ АД, с ЕИК: 831382303, срещу решение

№ 260035 от 08.01.2021г., постановено по т.д.№1506/2016г. на Софийски градски съд, търговско отделение,

VI-17 състав, в частта, с която е отхвърлен предявения от

„Финансова къща Логос – ТМ“

АД, ЕИК 831382303, срещу „Ел Ди Пи Интернешънъл Груп“ ЕООД, с ЕИК: 202480429, и Л.

Д. П., с ЕГН: **********, иск с правно основание чл.422 ГПК, вр. чл.92, ал.1 ЗЗД за признаване за установено, че

„Ел Ди Пи Интернешънъл Груп“ ЕООД и Л. Д. П. дължат солидарно на „Финансова къща Логос – ТМ“ АД сумата от 89 358,68 лв., представляваща неустойка за забавено плащане на главницата по кредита, начислена за периода от 09.12.2018г. до 27.01.2019г., дължима за забавено плащане на главницата съгласно чл.10 от договор за заем, сключен на 08.10.2018г., между „Финансова къща Логос – ТМ“ АД, като заемодател, „Ел Ди Пи Интернешънъл Груп“ ЕООД, като заемател, и Л. Д. П., като солидарен длъжник.

Въззивникът твърди, че обжалваното решение е неправилно и незаконосъобразно, по подробно изложени съображения, като иска да бъда

1 отменено и бъде постановено ново решение, с което да бъде признато за установено вземането за неустойка.

Оспорва изводите на съда, като твърди, че определянето на неустойката по договора е съобразено със закона и задължителната практика на Върховен касационен съд, установена в Тълкувателно решение № 1 от 15.06.2010 г.

Това, че неустойката бързо нараства не е в противоречие със закона и не противоречи на задължителната практика на Върховен касационен съд.

Неустойката по договора е уговорена така, че да може да изпълнява своите функции.

Ако една неустойка нараства бавно, то тя няма как да изпълни своите обезпечителна, обезщетителна и санкционна функции. Неустойка, която нараства бавно, а не бързо, ще стимулира длъжника да не изпълнява своето задължение в срок и не само няма да може да изпълни посочените функции, а точно обратното. Нарастването на неустойката с бързи темпове цели да стимулира и дисциплинира длъжника да изпълни своите задължения в срок.

Темпът на нарастване не е в противоречие с нейните функции, а ги прави възможни и действащи. Няма как неустойка в размер на 0.0001 % на ден да изпълни своите функции и да накара длъжника да изпълнява своите задължения.

Неправилно съдът е приел, че неустойката за кратък период от време достига стойността на неплатеното в срок парично задължение. Уговорената неустойка няма как да достигне стойността на неплатеното в срок парично задължение. Съгласно сключения договор максималния размер на неустойката не може да надвишава 50 % от заетата сума, т.е. не само за кратък период от време, но и за какъвто и да било период от време, няма как достигне стойността на неплатеното в срок парично задължение.

Съгласно чл.309 ТЗ не може да се намалява поради прекомерност неустойката, дължима по търговска сделка, сключена между търговци.

Неправилно съдът е приел, че причината за бързо нарастване на размера на неустойката за забава не е поведението на длъжника, а предвидената в договора по съгласие на страните завишена база при формирането й. Забавата на длъжника не е 1, 2 или 3 дни, а 50 дни, което е почти 2 месеца. Да се твърди, че поведението на длъжника не е причина за нарастване на неустойката е нелогично. Ако забавата е в рамките на няколко дни, този извод може да има логика, но когато длъжникът се забавя с 50 дни да се твърди, че той не е причината за нарастване на неустойката е неправилно.

Неправилно съдът е приел, че уговорената неустойка е средство за неоснователно обогатяване само на едната от двете насрещни страни по сделката - на заемодателя, за сметка на другата, което излиза извън присъщите й обезпечителна, обезщетителна и санкционна функции. Не може да се твърди, че неустойката излиза извън нейните три функции, като се посочва само една от тези функции - обезщетителната. Размерът на неустойката трябва да изпълнява и другите две функции, а именно обезпечителна и санкционна. Няма как да се осъществи санкционната функция на неустойката, ако размерът 2 е близък до възнаградителната лихва и покрива само използването на сумата за други длъжници. Уговорената неустойка трябва да изпълнява едновременно и трите свои функции.

В срока по чл.263, ал.1 ГПК „Ел Ди Пи Интернешънъл Груп“ ЕООД, ЕИК: 202480429, е представило отговор, в който поддържа становището за неоснователност на въззивната жалба, съответно за правилност на решението в обжалваната част, по подробно изложени съображения, и иска присъждането на направените разноски пред настоящата инстанция.

2. Въззивна жалба вх.№ 277281 от 10.02.2021г. по описа на СГС на Л.

Д. П., с ЕГН: **********, срещу решение №260035 от 08.01.2021г., постановено по т.д.

№1506/2016г. на Софийски градски съд, търговско отделение, VI-17 състав, в частта, с която е признато за установено по искове с правно основание чл.422 ГПК, предявени от „Финансова къща Логос – ТМ“ АД, с ЕИК: 831382303, срещу „Ел Ди Пи Интернешънъл Груп“ ЕООД, с ЕИК: 202480429, и Л. Д. П., с

ЕГН: **********, че „Ел Ди Пи

Интернешънъл Груп“ ЕООД и Л. Д. П. дължат солидарно на „Финансова къща Логос – ТМ“ АД на основание чл.240, ал.1 ЗЗД сума в размер на 217 292,71 лв., представляваща предоставената за временно ползване парична сума по договор за заем, сключен на 08.10.2018г., между „Финансова къща Логос – ТМ“ АД, като заемодател, „Ел Ди Пи Интернешънъл Груп“ ЕООД, като заемател, и Л. Д. П., като солидарен длъжник, която подлежи на връщане, ведно със законната лихва върху тази сума за периода от 11.04.2019г. датата на подаване на заявлението по чл.417 ГПК, до окончателното й изплащане, както и в частта, с която „Ел Ди Пи Интернешънъл Груп“ ЕООД и Л. Д. П. са осъдени да заплатят на „Финансова къща Логос – ТМ“ АД сума в размер на 17 182, 70 лв., представляваща направени разноски по делото.

Въззивникът твърди, че обжалваното решение е неправилно и незаконосъобразно, като постановено при съществени процесуални нарушения, при липсата на мотиви и нарушено вътрешно убеждение и служебно начало, по подробно изложени съображения, като иска да бъда отменено и бъде постановено ново решение, с което да бъдат отхвърлени изцяло предявените искове, като неоснователни и недоказани. Претендира сторените по делото разноски.

Твърди допуснати съществени процесуални нарушения от страна на СГС, опорочили крайните му изводи:

- нарушения на чл.146 и сл. ГПК – липса на доклад по смисъла на чл.146 ГПК; в определение от 13.08.2020г. е направен опит за „доклад“ по делото, но не са посочени никакви обстоятелства във връзка с предмета и заявеното спорно право, не са дадени никакви указания на ищеца кои факти и обстоятелства същия следва да докаже, за кои не сочи доказателства, не са дадени указания за посочване на относими за делото доказателства, които е пропуснал да извърши поради отсъствие, непълнота или неточност на твърдените факти и на сочените доказателства. В първото о.с.з. по делото на 14.10.2020г. не е направен доклад по чл.146 ГПК, който да бъде инкорпориран в протокола от съдебното заседание.

3

- първоинстанционният съд не е разпределил доказателствената тежест според изискванията на чл.145, ал.1, т.5 ГПК.

- допуснато нарушение на разпоредбата на чл.235 ГПК, поради пълната липса на мотиви в обжалваното решение, липсата на обсъждане на доводите на страните, липсата на анализ на всички доказателства по делото поотделно и в тяхна съвкупност.

Излага подробни съображения за неоснователност на предявените искове, които твърди че не са обсъдени от първоинстанционния съд:

1. Между ищцовото дружество и Л. Д. П., като солидарен длъжник, няма и никога не е сключван нотариално заверен договор за заем от 08.10.2018г. с рег.

№ 5093 от

08.10.2018г. по регистъра на нотариус Д. Т. е рег.№*** в НК.

2. Нотариално заверения договор за заем от 08.10.2018г. с рег.№5093 от 08.10.2018г. по регистъра па нотариус Д. Т. с рег.№*** в НК/1А, както и на упълномощителната сделка по пълномощно от 05.10.2018г. с рег.№2907/2018г. на нотариус Б. Н. с peг. №*** към НК 121 са нищожни поради противоречието им със закона на основание чл.26 ал.1 - както и поради липса на съгласие на основание чл.26, ал.2 от ЗЗД. Пълномощното от 05.10.2018г. срег.№2907/2018г. на нотариус Б. Н. с рег.№*** към НК, с което В. Б. С. си е послужил, за да подпише от името на Л.П., и да го задължи в качеството му на солидарен длъжник по нотариално заверен договор за заем от 08.10.2018г. с рег.№5093 от 08.10.2018г. по регистъра на нотариус Д. Т. с рег.№*** в НК, е оттеглено преди подписването на договора за заем с декларация за оттегляне от 06.10.2018г. Оттегляйки пълномощията си от В. Б., преди сключване на договора същият е действал на 08.10.2018г. без представителна власт, поради което и извършените от него действия са недействителни и не пораждат права и задължения за Л.П..

Не са потвърждавани действията на пълномощника на основание чл.42, ал.2 ЗЗД. Ако действията на мнимия представител не са потвърдени от мнимо представлявания, този договор не може да обвърже последния, пораждайки правни последици за него. Договорът, сключен при липса на надлежна представителна власт е недействителен. За да е налице валидно потвърждаване на действията на упълномощеното лице, което е действало без представителна власт то това потвърждаване следва да е в писмена форма с нотариална заверка на подписа, каквото в случая не е направено, дори напротив направено е оттегляне на пълномощното с декларация за оттегляне връчена на пълномощника на 06.10.2018г.

Алтернативно прави възражение че договора е нищожен поради това, че противоречи на морала и добрите нрави на основание чл.26,ал.1,предл.3 ЗЗД. Противоречието на процесната сделка с добрите нрави се изразява в това, че при сключването й, мнимият пълномощникът в качеството му на заемател и заемодателят са действали в негова вреда по смисъла на чл.40 ЗЗД.

Налице е нееквивалентност на престациите по договора за заем, тъй като:

- дадения в залог и служещ като обезпечение по договора за заем скъпоценен камък - инвестиционен диамант с тегло от 4.24 карата, цвят D, вътрешно безупречен (IF), 4 шлифован с форма на брилянт, с отлични характеристики относно разреши, полиране и симетрия, съгласно Сертификат от international Gemological Institute (IGI лазерен номер F6F51747) от страна на мнимо представляващият на Финансовата къща е с цена в пъти поголяма от сумата по договора за заем;

- налице е увреждане и по отношение на уговорените клаузи за едновременна дължимост /кумулативност/ на лихви и неустойки по договора за заем, видно от чл.8 и чл.10 от него. Същите са очевидно ощетяващи и явно неизгодни, уговорени във вреда на заемателя по договора, репс. солидарния длъжник.

- в частта му относно сумата договорът противоречи на добрите нрави и представлява нарушаване на морални, неписани норми на обществения живот от гледна точка на които, морално недопустимо е сключеният договор да породи съответните правни последици.

Нищожността на договора в частта относно дадената в заем сума влече след себе си нищожност на целия договор, понеже тази част не може да се санира по смисъла на чл. 26, ал.3 ЗЗД, защото самото договорно правоотношение не би могло да обвързва страните без тази клауза.

По отношение на извършените спрямо въззивникът престъпни действия и абсолютната измама, на която е станал жертва от страна на мнимия представител - В. Б. С., иска да бъде съобразено следното:

Въпреки направеното от Л.П. оттегляне, В. е използвал пълномощните като на 08.10.2018г. е сключил нотариално заверен договор за заем от 08.10.2018г. с рег.