Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Определение № 4070 от 24.09.2026, Софийски градски съд

Съд
Софийски градски съд
Дело
Търговско дело 86/2022
Вид
Определение № 4070
Подписан
24.09.2026
Състав
Валерия Родопова Диева

Цитирани разпоредби

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 4070 гр. София, 24.09.2026 г.

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ТО VI-17, в закрито заседание на двадесет и четвърти септември през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Валерия Р. Диева като разгледа докладваното от Валерия Р. Диева Търговско дело № 20221100900086 по описа за 2022 година

Производството по делото е било образувано по искова молба, подадена от М. З. З., с която при условията на обективно кумулативно съединяване са били предявени няколко иска от М. З. З. срещу „АЙ ПИ АКТ“ ООД и Б. Н. Б., както следва /съобразно уточнителни молби от 04.03.2022 г., 16.05.2022 г. и 27.10.2022 г./:

1) осъдителен иск за осъждане на ответното дружество „АЙ ПИ АКТ“ ООД и Б. Н. Б. да преустанови нарушаването на членствените права на ищеца, което се извършва от управителя на дружеството и се изразява в това, че му се отказва достъп до документацията, търговските книги и счетоводството на дружеството;

2) отрицателен установителен иск за признаване за установено по отношение на ответното дружество „АЙ ПИ АКТ“ ООД и Б. Н. Б., че Б. Н. Б. няма качеството на съдружник в „Ай Пи Акт“ ООД;

3) отрицателен установителен иск за признаване за установено по отношение на ответното дружество „АЙ ПИ АКТ“ ООД и Б. Н. Б., че Б. Н. Б. няма качеството на управител в „Ай Пи Акт“ ООД;

4) установителен иск за признаване за установено по отношение на ответното дружество „АЙ ПИ АКТ“ ООД и Б. Н. Б., че М. З. З. е управител на „АЙ ПИ АКТ“ ООД;

5) установителен иск за признаване за установено по отношение на ответното дружество „АЙ ПИ АКТ“ ООД и Б. Н. Б., че М. З. З. е едноличен собственик на капитала в „АЙ ПИ АКТ“ ООД, респ. че правноорганизационната форма на дружеството е ЕООД.

С влезли в сила определения от 13.04.2022 г., 23.12.2022 г. и 08.08.2025 г. съдът е върнал исковата молба в съответните части, като към днешна дата единственият висящ иск е този за осъждане на ответното дружество „АЙ ПИ АКТ“ ООД да преустанови нарушаването на членствените права на ищеца М. З. З., което се извършва от управителя на дружеството и се изразява в това, че му се отказва достъп до документацията, търговските книги и счетоводството на дружеството.

1

За да прецени редовността и допустимостта на предявения иск, съдът съобрази изложените от ищеца в исковата молба и множеството уточнителни молби твърдения, вкл. и от последната такава от 24.09.2026 г.

На първо място, съдът намира, че ищецът не е успял да изпълни дадените му с разпореждане от 30.07.2026 г. указания, тъй като не е изложи фактически твърдения за конкретните действия, с които твърди ответникът да е нарушил членствените му права, като индивидуализира същите по време, място и начин на извършване, доколкото в исковата молба и уточнителните молби (вкл. и уточнителната молба вх. № 29474/16.05.2022 г.) липсва подобна конкретизация, а освен това наведените от ищеца твърдения сочат не на действия на управителя на дружеството, с които се нарушават негови членствени права в дружеството, а на вътрешни противоречия и конфликти между М. З. и Б. Н. Б. като бивш съдружник и управител на дружеството. Според съда общите твърдения за това, че управителят е отказвал достъп на ищеца до търговските книги и счетоводството на дружеството за период от 2017 г. до сега не индивидуализира в достатъчна степен твърдяното нарушение, а оттам – не позволява на ответника да реализира правото си на защита. Оттам и предвид нередовността на исковата молба в тази част, тя следва да бъде върната.

На следващо място, от твърденията на ищеца и данните по делото съдът намира, че за ищеца липсва правен интерес от така предявения иск, т.е. същият е недопустим.

Съгласно разпоредбата на чл. 71 ТЗ всеки член на дружеството може с иск пред окръжния съд по седалището на дружеството да защити правото си на членство и отделните членствени права, когато бъдат нарушени от органи на дружеството.

Съгласно Тълкувателно решение № 1 от 6.12.2002 г. на ВКС по тълк. дело № 1/2002 г., ОСГК, искът по чл. 71 от ТЗ е предоставен на всеки член на дружеството, за да защити правото му на членство и отделните му членствени права, когато те бъдат нарушени от други, различни от Общото събрание органи на дружеството. С оглед вида на търсената защита искът може да бъде установителен, конститутивен или осъдителен. Той може да има за предмет установяването на действителните членствени права, оспорени или нарушени по един или друг начин от органи на дружеството – управител, съвет на директорите, управителен съвет, надзорен съвет и пр., осъждане на дружеството да преустанови нарушенията и/или отмяна на решения на орган на дружеството, различен от общото събрание. Искът не е насочен към промяна на членствени правоотношения, а само към съобразяването им с действителните права на съдружника/акционера от страна на органите на дружеството.

В настоящия случай се твърди предявяване на осъдителен иск за защита на членствено право на М. З. по чл. 123 ТЗ, а именно – правото му да преглежда книжата на дружеството. За да бъде допустим иск по чл. 71 ТЗ, следва да са изложени твърдения от страна на ищеца, че неговите членствени права се нарушават от страна на орган на дружеството, различен от Общото събрание /в последния случай защитата ще е по чл. 74 ТЗ/.

2

При преценка допустимостта на иска съдът изхожда от твърденията, изложени от ищеца в исковата молба и уточнителните такива. Ищецът твърди, че по силата на решенията от 26.10.2017 г. той е станал едноличен собственик на капитала на дружеството, което вече е с правноорганизационна форма ЕООД и той е управител на дружеството. При това положение твърденията му и отправеното към съда искане в действителност не са такива, които са насочени към защита на неговите членствени права, тъй като той не твърди орган на дружеството (различен от Общото събрание) да нарушава членствените му права и да не му предоставя достъп до дружествената документация и търговските книги на дружеството, а твърди конкретно физическо лице (Б. Б.), което формално продължава да е вписано като управител, но на практика по негови твърдения вече не е такъв, да не му осигурява достъп до съответните счетоводни книги и документация. По твърдения на самия ищец взетите на 26.10.2017 г. от Общото събрание на дружеството решения са действителни и пораждат незабавно действие във вътрешните отношения между дружеството, чрез неговите органи и съдружниците, независимо от вписването им или не в ТРРЮЛНЦ. В този смисъл обстоятелството, че въпреки че са взети решения с подобно съдържание, но същите не са вписани в ТРРЮЛНЦ нямат отношение към допустимостта на предявения иск. В практиката на ВКС се приема, че взетите от ОС на съдружниците в търговско дружество, правно и структурно обособено в ООД, решения, подлежащи на вписване в търговския регистър, имат незабавно действие във вътрешните отношения между дружеството, чрез неговите органи и съдружниците, т.е. от вземане на решението, и това действие не е в зависимост от вписването им по чл. 140 ТЗ, конститутивният ефект на което, вкл. в хипотезата на чл.140, ал. 4 ТЗ, е по отношение на трети лица. От това следва, че решението за изключването на Б. Н. Б. като съдружник и избора на М. З. като управител е породило своето незабавно действие по отношение на съдружниците, вкл. на ищеца, както и по отношение на самото дружество, чрез неговите органи, и за тези вътрешни отношения неизвършеното съобразно изискването на чл. 140, ал.

4 ТЗ и чл. 14, ал. 2 от дружествения договор вписване е правно ирелевантно.

Както се посочи, предмет на иска по чл. 71 ТЗ е защитата срещу нарушение или оспорване на членствени права от всеки орган на дружеството с изключение на ОС.

Защитата, предвидена в чл. 71 ТЗ, не намира приложение, в случай че нарушението изхожда от съдружник, който не е управител/изпълнителен директор на дружеството, както и когато нарушението на членствени права изхожда от трето за дружеството лице. При изложените от страна на ищеца твърдения, че едно трето за дружеството лице – изключеният съдружник Б. Б. ограничава правата му на едноличен собственик на капитала на дружеството, като не го допуска до счетоводството и дружествените книги на „АЙ ПИ АКТ“ ООД, съдът намира, че предявеният иск по чл. 71 ТЗ е недопустим – лишен от правен интерес.

В обобщение, правният интерес се определя съобразно характера на атакуваните действия /бездействия/ на органите на търговското дружество и в зависимост от възможността силата на пресъдено нещо на съдебното решение по предявения иск да 3 породи правни последици в отношенията между страните и да рефлектира върху обема и съдържанието на притежаваните от ищеца членствени права. Щом съдебното решение, постановено по предявения иск, няма да рефлектира върху членственото правоотношение на ищеца и притежаваните от него права, то и ищецът няма правен интерес от такъв иск.

Предвид изложените мотиви, съдът

ОПРЕДЕЛИ:

ВРЪЩА исковата молба с вх. на СГС № 1721/13.01.2022 г., подадена от М. З. З. срещу „АЙ ПИ АКТ“ ООД, с която е предявен иск за осъждане на ответното дружество „АЙ ПИ АКТ“ ООД да преустанови нарушаването на членствените права на ищеца М. З. З., което се извършва от управителя на дружеството и се изразява в това, че му се отказва достъп до документацията, търговските книги и счетоводството на дружеството и ПРЕКРАТЯВА производството по т. д. № 86/2022 г. на СГС, ТО, VІ-17 състав.

Определението може да се обжалва с частна жалба пред Софийски апелативен съд в едноседмичен срок от връчването му на страните – на ищеца М. З. З. чрез адв. С. на адрес гр. София, ул. **** – надпартерен етаж и на ответника „АЙ ПИ АКТ“ ООД – на адрес гр.

София, ул. „Странджа“ № 140, вх. Б, ет. 6, ап. 44.

Съдия при Софийски градски съд: _______________________

4