Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Определение № 389 от 31.05.2024, Окръжен съд - Габрово

Съд
Окръжен съд - Габрово
Дело
Въззивно частно гражданско дело 233/2024
Вид
Определение № 389
Подписан
31.05.2024
В сила
25.09.2024
Състав
Веселина Топалова, Ива Димова, Симона Миланези

Цитирани разпоредби

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 389 гр. Габрово, 30.05.2024 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – ГАБРОВО, СЪСТАВ I, в закрито заседание на тридесети май през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Веселина Топалова

Членове:

Ива Димова

Симона Миланези като разгледа докладваното от Ива Димова Въззивно частно гражданско дело № 20244200500233 по описа за 2024 година и за да се произнесе взе предвид следното:

Производството по делото е образувано по частна жалба подадена от адв. Р. И., в качеството и на пълномощник на С. Е. Т., против определение № 140 от 12.04.2024 г. постановено по гр.д. № 408/2023 г. по описа на РС – Габрово, с което е изменено Решение № 28/20.03.2024 г., постановено по гр.д. № 408/2022 г. по описа на Районен съд - Дряново в частта, в която „Агенция за събиране на вземания” ЕАД, ЕИК ***, седалище и адрес на управление гр. ***, бул. „***” № *, офис - ***, ет. *, офис *, представлявано от Ю. Ю., е осъдено да заплати на адв. Р. Х. И. от АК гр. Габрово, ЕГН **********, с адрес на кантора гр. ***, ул. “*” № *, сумата от 783,71 лв. – адвокатско възнаграждение за оказана безплатна правна помощ на ответницата, като намалява същото от 783,71 лв. на 300,00 лв.

В жалбата се излагат подробни доводи за увеличаване на определеното от съда адвокатско възнаграждение. Сочи, че обемът на положения труд не е по-малък от други подобни казуси и заплащането на хонорара не зависи от крайния изход на спора. Моли да се отмени обжалваното определение и размера на адвокатското възнаграждение да бъде изменен в предвидения в чл. 7, ал. 2, т. 1 от Наредба № 1/2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения.

В срок е постъпил отговор на частната жалба от „Агенция за събиране на вземания“ ЕАД, в който частната жалба се оспорва като неоснователна, по подробно изложени доводи.

Моли да се отхвърли в цялост частната жалба.

Жалбата е подадена в срок, от легитимирано лице, срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, поради което същата е процесуално допустима. Разгледана по същество същата се явява основателна.

Производството по гр.д. № 408/2022 г. по описа на РС- Дряново е образувано по искова молба на „Агенция за събиране на вземания” ЕАД срещу С. Е. Т. от гр. Габрово.

Предявен е установителен иск за сумата от 8 300,85 лв., ведно със законната лихва върху главницата, считано от подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение до окончателното изплащане на вземането. Прави доказателствени искания за присъединяването на ч.гр.д. № 257/2022 г. по описа на Районен съд – Дряново и назначаване на съдебно-счетоводна експертиза. С оглед становище на ответната страна иска възможност 1 за ангажиране и на други доказателства – писмени, гласни и експертни заключения.

От анализа на събраните по делото доказателства се установява, че между ответницата Т. и адв. И. е подписан договор за правна защита и съдействие за представителство по гр.д. № 408/2023 г. по описа на ДРС и евентуално други дела във връзка с него, до приключване на спора пред всички инстанции. Договорено е безплатно възнаграждение по чл. 38, ал.1, т. 2 от ЗА – материално затруднено лице. Подписано е пълномощно за процесуално представителство по делото. Адвокат И. се е явил на двете съдебни заседания, като на първото е направил възражения, с които е бил допълнен предварителния доклад по делото, който после е приет за окончателен и в съдебното заседание, в което е изслушано заключението на вещото лице и делото е било обявено за решаване.

С решение № 28 от 20.03.2024 г., съдът е приел, че на процесуалния представител на ответника се дължи адвокатски хонорар в размер на 1 130,09 лв., изчислен по правилата на чл. 7, ал. 2, т. 2 от Наредба № 1/2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения, съобразно материалния интерес. Съобразно отхвърлената част на иска на адв. И. е присъдено възнаграждение в размер на 783,71 лв.

От „Агенция за събиране на вземания” ЕАД е подадена молба по реда на чл. 248 от ГПК, с която се иска да се измени решението в частта за разноските , като същите се намалят до 69,34 лв. за исковото производство. В отговора си на направеното искане, адв. И. взема становище по неоснователността на подадената молба и моли да се остави без уважение.

С обжалваното определение № 140 от 12.04.2024 г., първоинстанционния съд е приел, че за оказаната безплатна правна помощ на ответницата се дължи възнаграждение в размер на 300,00 лв., като съдът взима предвид вида и обема на осъществената правна защита, фактическата и правна сложност на спора, проведените в исковото производство две открити съдебни заседания, материалния интерес- установяване на вземане в общ размер от 8300,85 лв., както и размера на отхвърлените претенции – общо 5756,55 лв. Позовал се е на практиката на СЕС за размера на адвокатските възнаграждение по дело С-438/22. Изменил е решението в частта за разноските като го е намалил от 783,71 лв. на 300,00 лв.

Трайната съдебна практика приема, че представителство по чл. 36, ал. 1 ЗА е възмездно, тъй като за положения труд на адвоката се дължи възнаграждение, независимо от изхода на делото. Размерът на дължимото от ищеца възнаграждение, следва да бъде определен от съда, като този размер се съобразява с указаното в чл. 36, ал. 1 ЗА, препращащ к ъ м Наредба № 1/2004 г. , с оглед установяване минималното възнаграждение за вида процесуална дейност. По делото е установено, че след като делото е било насрочено от първоинстанционния съд, адв. И. се е ангажирал с процесуално представителство по делото.

Взел е становище преди първото съдебно заседание, като е направил възражение за недействителност на договора за потребителски кредит относно ГПР и подписването на ОУ, които са неразделна част от договора. Направил е възражение за наличие на неравноправни клаузи в договора и липса на преддоговора информация – формуляр в стандартен европейски обр. Пр. 2 към чл. 5, ал. 2 от ЗПК. Явил се е на проведените открити съдебни заседания на 27.06.2023 г. и на 27.07.2023 г. Взел е становище по предварителния доклад и съобразно направените от него възражения, същия е бил допълнен. Взел е участие при разпита на вещото лице по допусната съдебно-счетоводна експертиза.

След като са изпълнени всички изисквания за присъждане на адвокатско възнаграждение по реда на чл. 36 от ЗА във вр.чл. 38, ал.1, т. 2 от ЗА на адв. И. следва да бъде присъдено възнаграждение по реда на чл. 7, ал.2, т. 2 от Наредбата за минималните размери на адвокатските възнаграждения в размер на отхвърлената част на иск, така както е присъдена в решение № 28 от 20.03.2024 г. в размер на 783,71 лв.

С оглед на направения извод за дължимост на адвокатското възнаграждение в 2 размера присъден с постановеното решение, обжалваното определение № 140 от 12.04.2024 г., постановено по реда на чл. 248 от ГПК следва да бъде отменено, а молбата подадена от „Агенция за събиране на вземания“ ЕАД да се остави без уважение, като неоснователна.

Във връзка с гореизложеното, Габровски окръжен съд

ОПРЕДЕЛИ:

ОТМЕНЯ определение № 140 от 12.04.2024 г. постановено по гр.д. № 408/2022 г. по описа на Районен съд – Дряново, вместо което ПОСТАНОВЯВА:

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ молбата по чл. 248 от ГПК подадена от „Агенция за събиране на вземания” ЕАД, ЕИК ***, седалище и адрес на управление гр. ***, бул. „***” № *, офис - *, ет. *, офис *, представлявано от Ю. Ю., с което се иска изменение на Решение № 28 от 30.03.2024г. по гр.д. № 408/2022 г. на Дряновски районен съд, в частта за присъдените разноски на адв. Р. Х. И. по реда на чл. 38, ал.2 във вр. ал. 1, т. 2 във вр. чл. 36, ал. 2 от ЗА.

Определението подлежи на обжалване по реда на чл. 248, ал. 3 ГПК.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

3