Решение № 245 от 14.07.2021, Апелативен съд - София
- Съд
- Апелативен съд - София
- Дело
- Въззивно наказателно дело от общ характер 435/2021
- Вид
- Решение № 245
- Подписан
- 14.07.2021
- Състав
- Вера Цветкова, Петър Гунчев, Маргаритка Шербанова
Цитирани разпоредби
- чл. 20 · Закон за движението по пътищата
- чл.20, ал.1 · Закон за движението по пътищата
- чл. 20, ал. 2 · Закон за движението по пътищата
- чл.129, ал.2 · Наказателен кодекс
- чл. 343, ал. 4 · Наказателен кодекс
- чл. 36 · Наказателен кодекс
- чл. 49, ал. 3 · Наказателен кодекс
- чл. 54 · Наказателен кодекс
- чл. 55 · Наказателен кодекс
- чл. 66, ал. 1 · Наказателен кодекс
- чл.314 · Наказателно-процесуален кодекс
- чл.334, т.3 · Наказателно-процесуален кодекс
- чл. 371, т. 2 · Наказателно-процесуален кодекс
- чл. 371, ал. 2 · Наказателно-процесуален кодекс
- чл. 373, ал. 2 · Наказателно-процесуален кодекс
РЕШЕНИЕ
№ 245 гр. София , 13.07.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 4-ТИ НАКАЗАТЕЛЕН в публично заседание на петнадесети юни, през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:
Председател:
Членове:
Вера Цветкова
Маргаритка Шербанова
Петър Гунчев в присъствието на прокурора БОЙКА ДИМИТРОВА като разгледа докладваното от Петър Гунчев Въззивно наказателно дело от общ характер № 20211000600435 по описа за 2021 година Производството е по реда на глава ХХІ от НПК.
С присъда от 26.02.2021г. по НОХД № 219/20г., Пернишки окръжен съд е признал подсъдимия В. Б. И. за виновен по повдигнатото срещу него обвинение за извършено престъпление по чл. 343, ал. 4, вр. Ал. 3, б. „Б“, вр.
Ал. 1, б. „В”, вр. Чл. 342, ал. 3, б. „Б“, вр. ал. 1 от НК, затова че на 12.05.2019 г. на АМ "Струма" в района на пътен възел „Боснек", км.29+550 в обл.Перник, при управление на моторно превозно средство - лек автомобил „Сеат Леон" с рег.№ ***, нарушил правилата за движение по пътищата, а именно: чл.20, ал.1 от ЗДвП - като водач на МПС не е контролирал непрекъснато пътното превозно средство, което е управлявал и чл.20, ал.2 от ЗДвП - при избиране на скоростта си на движение не се е съобразил с релефа на местността, със състоянието на пътя и на превозното средство за да бъде в състояние да спре пред всяко предвидимо препятствие, като с деянието си по непредпазливост е причинил смъртта на М. Е. Г. и средна телесна повреда на А. Е. Г., изразяваща се в закрита черепно- мозъчна травма с мозъчна контузия и излив на кръв под меките мозъчни обвивки, довело до разстройство на здравето, временно опасно за живота, поради което и при условията на чл. 58 а от НК му е наложил наказание ЛИШШАВАНЕ ОТ СВОБОДА за срок от ДВЕ ГОДИНИ и ДВА МЕСЕЦА, изпълнението на което наказание е отложено по реда на чл. 66, ал. 1 от НК за срок от ТРИ ГОДИНИ, както и наказание ЛИШАВАНЕ ОТ ПРАВО ДА УПРАВЛЯВА МПС за срок от ТРИ ГОДИНИ.
1
В тежест на подсъдимия са възложени направените по делото разноски.
Срещу така постановената присъда е постъпила жалба от частните обвинители Е.Г., С.О., Е.К., Н.К. и А.Г., чрез повереника им адв. М., в която се твърди, че същата е неправилна, незаконосъобразна, поради което следва да бъде изменена в частта, относно индивидуализацията на наказанията.
Излагат се подробни съображения относно наличието на множество отегчаващи отговорността обстоятелства, които не са били отчетени от страна на първоинстанционния съд. Така се е стигнало, според жалбоподателите, до наказание, което е явно несправедливо и не отговаря на тежестта на обществена опасност както на деянието, така и на дееца. Сочи се още, че няма как целите на наказанието да бъдат изпълнени чрез приложението на чл.66, ал. 1 от НК и института на отлагане на изпълнението на определеното наказание. Моли се за изменение на присъдата, като бъдат увеличени размерите на наказанията, които следва да понесе подсъдимия за извършеното от него деяние до максимално предвидените в закона, като наказанието ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА бъде изтърпяно ефективно.
Пред въззивния съд представителят на Софийска апелативна прокуратура пледира, че атакуваната присъда се явява правилна и законосъобразна, поради което следва да бъде потвърдена. Излага съображения, че правилно наложеното на подсъдимия наказание е редуцирано с 1/3, с оглед диференцираната процедура, по която е протекло съдебното следствие пред първоинстанционния съд. Също така сочи, че правилно е приложена разпоредбата на чл. 66, ал. 1 от НК, с оглед чистото съдебно минало на подсъдимия, естеството на извършеното деяние и диференцираната процедура, по която е протекло съдебното следствие пред първоинстанционния съд. Поради това моли въззивния съд да потвърди изцяло постановената първоинстанционна присъда.
Процесуалният представител на частните обвинители, адв. М., поддържа подадената жалба и моли за изменение на присъдата, като наказанията бъдат увеличени и наказанието ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА бъде изтърпяно ефективно от подсъдимия И.. Излага доводи, че поведението на подсъдимия като водач е било безразсъдно и не се е съобразил с множество обстоятелства, които индикират възможното възникване на ПТП.
Не е отчетено и обстоятелството, че подсъдимият, според частното обвинение, не е проявил критично отношение към случилото се. Поради това се моли за изменение на присъдата в посочения по-горе смисъл.
2
Защитата на подсъдимия И. в лицето на адв. П., оспорва подадената жалба и моли за потвърждаване на постановения първоинстанционен съдебен акт. Излага подробни съображения, че окръжният съд правилно и детайлно е установил фактическата обстановка и оттук е стигнал до верни изводи относно наличните смекчаващи и отегчаващи отговорността обстоятелства, респективно, до правилен извод какви по вид и размер наказания ще изпълнят целите, визирани в разпоредбата на чл. 36 от НК. Твърди, че по делото са налични множество смекчаващи отговорността обстоятелства, а претендираните от частното обвинение отегчаващи такива на практика са включени в състава на престъплението, за което подсъдимият е признат за виновен. Поради това моли за решение, с което първоинстанционната присъда бъде потвърдена.
Подсъдимият П. поддържа изцяло доводите, развити от защитника си.
В дадената последна дума подсъдимият поддържа казаното и предоставя на съда за постановяването на справедлив съдебен акт.
Софийски апелативен съд, след като обсъди доводите в жалбата ‚ както и тези, изложени в съдебно заседание от страните‚ и след като в съответствие с чл.314 от НПК провери изцяло правилността на атакуваната присъда, констатира, че не са налице основания за нейното отменяване поради следните съображения:
Приетата фактическа обстановка от първоинстанционният съд е съответна на направеното признание на фактическата обстановка от страна на подсъдимия И., както и на всички събрани по делото в процедурата по чл.
371, т. 2 от НПК доказателства: показанията на свидетелите С.О., Е.Г., И. Я./, Е.К., М. Л., Г.Г., Н. Ц., С.
Ц., Д. Г., Е. А., Ц. С., Н. А., К. И., Л. Ц., О. Ш., А.Г.,
Изготвените на фазата на досъдебното производство експертизи: съдебна химикотоксикологична експертиза , съдебно медицинска експертиза, 3 съдебно психолого-психиатрична експертиза по отношение комплексна медицинска и авто-техническа експертиза , на
А.Г., приложените писмени доказателства - протокол за оглед на местопроизшествието, скица и приложен фотоалбум, писмо от Дирекция „Национална система 112“, удостоверение за наследници, акт за смърт, справка за съдимост, документация, представена от Център за спешна медицинска помощ – гр. Перник, медицинска документация от МБАЛ „Рахила Ангелова“ АД – гр. Перник, медицинска документация за подсъдимия, представена пред първоинстанционния съд.
Така посочените доказателства са детайлно обсъдени от първата инстанция в мотивите към присъдата на ОС – гр. Перник, като са посочени подробни съображения относно тяхното значение и изводимите от тези доказателства факти и обстоятелства. С оглед спецификата на процедурата, по която е протекло производството пред първоинстанционния съд, същите не следва да бъдат предмет на детайлно обсъждане. С оглед пълнотата на изложението следва да се посочи, че фактическата обстановка е безспорна по делото, като единственият спор между страните е относно размерите на наказанията ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА и ЛИШАВАНЕ ОТ ПРАВО ДА УПРАВЛЯВА МПС и приложението на института на условното осъждане по чл. 66, ал. 1 от НК, като не е налице такъв относно фактическата обстановка, както като цяло, така и в отделни нейни части.
Въззивният съд подложи на внимателен анализ така описаните доказателства и не установи възможност въз основа на тези доказателства да се стигне до различни изводи относно фактите по делото, поради което прие следното от фактическа страна:
Подсъдимият В. Б. И. е роден на *** г. в гр. ***, ЕГН **********, живущ в гр. ***, ул. „***“ № 19. Подсъдимият е българин, български гражданин, със средно образование, женен, неосъждан, безработен.
При подсъдимия И. се констатират следните заболявания: исхемична болест на сърцето, Едноклонова коронарна болест, състояние след остър инфаркт на миокарда, хроничен холецистит, чернодробна стеатоза, хроничен бронхит и белодробен енфизем, поради което, с ЕР на ТЕЛК № 312 от 26.07.2019г. му е определена 50 процента трайно намалена 4 трудоспособност.
На 12.05.2019г. сутринта подсъдимият И. бил помолен от неговия приятел М. Г. да закарат брат му А.Г. до летището в гр.София, тъй като той трябвало да пътува до гр. Варна по работа. Г. казал на подсъдимия, че предишната вечер е употребил голямо количество алкохол и не се чувствал добре. Подсъдимият първоначално отказал, но тъй като Г. бил настоятелен, в крайна сметка се съгласил.
В ранния следобед на същата дата – 12.05.2019г., И., А.Г. и М. Г. потеглили от гр.*** към гр.София, като пътуването се осъществявало с лек автомобил „Сеат Леон“ с рег. № ***, собственост на бащата на двамата братя, св. Е.К.. Превозното средство било управлявано от подсъдимия И., докато А.Г. и М. Г. били заели съответно предната дясна и задната дясна седалка.
След като напуснал територията на гр. *** и преминал през района на гр.Дупница, управляваният от подсъдимия автомобил се включил в движението по автомагистрала „Струма“ в посока към гр. София.
Малко след 13:00 часа тримата навлезли на територията на област Перник. Достигайки района на пътен възел „Боснек“ на АМ „Струма“, управляваният от И. лек автомобил „Сеат Леон“ с рег.№ *** се движел в дясната пътна лента на автомагистралата със скорост от около 122 км/ч. В даден момент, при движение в условията на крива на ляв завой и наклон на спускане, подсъдимият загубил контрол над превозното средство, което внезапно се отклонило наляво по посоката му на движение. За да върне обратно автомобила в дясната лента за движение на автомагистралата, И. навил волана по посока на часовниковата стрелка, при което превозното средство променило посоката си на движение и се насочило към десния край на пътното платно. В този момент подсъдимият задействал спирачната система на автомобила, с оглед неговото стабилизиране, и въпреки че успял да намали скоростта на движение до 98 км/ч, предвид зададеното направление на превозното средство и разстоянието до намиращата се в дясно от пътя еластична метална ограда, последвал удар с предната дясна част на автомобила в нея. От силата на удара мантинелата се скъсала и намиращата се от лявата страна на автомобила част от металната ограда се забила в долната лява част на предната врата. След удара превозното средство се 5 завъртяло по посока на часовниковата стрелка, продължило движението си в затревената площ в дясно на автомагистралата в посока към гр. София, междувременно късайки колчета от вклинилата се в автомобила част от еластичната метална ограда, като при деформирането й същата преминала през задната лява врата и притиснала намиращия се на задната седалка М. Г..
Лекият автомобил продължил движението си в затревената площ, като същевременно частта от металната ограда се отделила от лекия автомобил, преди това огъвайки се около задната му част, след което последвал удар в металната мрежеста ограда на АМ „Струма“.
Малко след като лекият автомобил преустановил движението си, подсъдимият И., който бил в съзнание, но в силен шок от случилото се, погледнал към спътниците си и установил М. Г., който бил облегнат с лице към предната дясна седалка без жизнени признаци и с разкъсване от лявата му страна в областта на белия дроб, докато намиращият се до него на предната дясна седалка А.Г. бил в безсъзнание, но малко след това се събудил. Подсъдимият успял да излезе от катастрофиралия автомобил, след което се обадил на „спешен телефон“ 112. Предвид шока, в който се намирал, В. И. не успял да обясни на дежурния оператор какво точно се е случило, но бил подпомогнат от насъбрали се наблизо хора, станали неволни свидетели на инцидента. Малко след това на място пристигнали полицейски екип от ОДМВР-Перник и медицински екип от ЦСМП при МБАЛ „Р.Ангелова“ гр.Перник, които констатирали смъртта на М. Г. и междувременно оказали помощ на В.И., докато А.Г. все още се намирал в катастрофиралия автомобил, тъй като предната дясна врата била блокирала. На място пристигнал втори медицински екип и екип от PC „ПБЗН“ - гр.Перник, които успели да отворят предната дясна врата на лек автомобил „Сеат Леон“ с рег.№ *** и да извадят пострадалия пасажер.