Решение № 24 от 14.02.2022, Районен съд - Ловеч

РЕШЕНИЕ

№ 24 гр. Ловеч, 14.02.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ЛОВЕЧ, II СЪСТАВ, в публично заседание на петнадесети юни през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:

Председател: ГЕОРГИ Б. ХРИСТОВ при участието на секретаря НАТАША СТ. БОГДАНОВА като разгледа докладваното от ГЕОРГИ Б. ХРИСТОВ Административно наказателно дело № 20214310200366 по описа за 2021 година

Производство по реда чл.59 и сл. от ЗАНН.

С наказателно постановление № Р – 0048938 от 03.02.2021 г. на Директора на Регионална дирекция за областите Габрово, Велико Търново, Русе, Ловеч и Плевен със седалище гр.Русе към ГД „Контрол на пазара” към Комисията за защита на потребителите е наложено на *********** ЕАД, със седалище и адрес на управление *****************************, представлявано от изпълнителните директори Д.К.К. и М.С., административно наказание на основание чл.222 от Закона за защита на потребителите – имуществена санкция в размер на 500 лева, за нарушение на чл.123, ал.2, предл.2-ро от ЗЗП.

Недоволни от постановлението останали от дружеството, който чрез пълномощника си адвокат С.К. от САК са го обжалвали, като незаконосъобразно. В жалбата са наведени възражения за допуснати съществени процесуални нарушения при издаването на НП.

Изтъкнато е, че в НП не е посочено мястото на извършване на нарушението, като твърдя, че е отразено мястото, където е била извършена проверката, но не и където е било извършено нарушението. Като процесуални нарушения са посочени и неотразяване на датата на извършване на нарушението, както и че на същото не е била дадена правилна и точна квалификация. Изложени са подробни доводи в този смисъл.

Подробно в жалбата са изложени и доводи по същество на спора, като се възразява, че вмененото нарушение е несъставомерно. Според жалбоподателя, една от предпоставките, която следва да е налице, за да е осъществен състава на чл.123, ал.2 от ЗЗП е да е бил извършен ремонт на стоката. Твърдят, че такъв не е бил извършван, че телефонът само е бил тестван, но не и ремонтиран в оторизирания сервиз. Тълкуват нормата на чл.123, ал.2 от ЗЗП 1 и считат, че същата не вменява задължение на търговеца да впише в гаранционната карта извършения ремонт от сервиза, а че задължението се състои в това търговецът да удължи предоставената гаранция с дните, през които стоката е била на ремонт. Изтъкват, че тези срокове се установяват от протоколите за ремонт и актовете за удовлетворяване на рекламацията.

Подробно също така в жалбата са изложени съображения, че задължението за вписване на ремонта в гаранционната карта касае сервиза, където е бил извършен и в този смисъл може да се разсъждава, че дружеството следва да отговаря за това, че е допуснало от сервиза да не впишат ремонта, т.е. за допустителство. В тази връзка се позовават на разпоредбата на чл.10 от ЗАНН, съгласно която допустителите се наказват само в случаите, когато това е предвидено в съответния закон или указ, а такава разпоредба в ЗЗП липсва. В заключение в жалбата са развити доводи за маловажност на нарушението и възможността за прилагане на чл.28 от ЗАНН.

С жалбата е заявена и претенция за присъждане на юрисконсултско възнаграждение.

В съдебно заседание, редовно призовани, от дружеството не изпращат представител.

Въззиваемата страна, редовно призовани, не изпращат представител. Представили са писмено становище от Виктория Борисова – старши юрисконсулт в регионалната дирекция на КЗП, в което се оспорват възраженията на жалбоподателя и се развиват доводи по същество на делото. Пледира наказателното постановление да бъде потвърдено като законосъобразно издадено. Направено е възражение за прекомерност на претендирания адвокатски хонорар в случай, че жалбата бъде уважена. На основание чл.63, ал.5 от ЗАНН претендират присъждането на юрисконсултско възнаграждение в размер на 120 лева.

От събраните по делото писмени доказателства и от показанията на свидетелите В. Г.

Ч. и Гр. П. Б., както и от изложеното в жалбата и в писмените становища на страните, съдът прие за установена следната фактическа обстановка :

*********** ЕАД била със седалище и адрес на управление в

***************************** и се представлявало от изпълнителните директори Д.К.К. и М.С.. Дружеството стопанисвало търговски обект - магазин *******, намиращ се в гр.****************

На 27.05.2020 г. в магазина била извършена проверка от служители на Комисията за защита на потребителите – Регионална дирекция – Русе – свидетелките В.Ч. и Г.Б..

Проверката била по повод постъпила с вх.№ Р-03-544/15.05.2020 г. в КЗП, звено Ловеч писмена жалба от потребител, която била относно закупен от него на 29.08.2019 г. от търговеца *********** ЕАД мобилен апарат „Samsung Galaxy А40”, с ИМЕИ :

*************** Към жалбата на потребителя било приложено и копие на гаранционна карта към фактура № 3612008770/29.08.2019 г., издадена от ************** ЕАД. В нея липсват описани ремонти на стоката, но в действителност, според потребителя, за мобилния апарат са предявявани пет пъти рекламации в магазин ******* в гр.************** За резултатите от проверката свидетелката В.Ч. съставила констативен протокол 2020 2

№ К – 2695053 от 27.05.2020 г. /л.41-43/, в присъствието на свидетелката Г.Б.. Протоколът бил съставен и в присъствието на Р.С.Р. – продавач в магазин *******, която подписала протокола. Бил поканен управителят на дружеството или упълномощено от него лице да предоставят в офиса на комисията в гр.Ловеч на 08.06.2020 г. следните документи : становище по жалбата, заверени копия на всички протоколи за приемане на устройството, сервизни протоколи, актове за удовлетворяване на рекламация.

На електронната поща на КЗП в гр.Ловеч са постъпили изисканите от търговеца документи, като същите били входирани с вх.№ Р-03-655/08.06.2020 година. От представените документи и заявеното от търговеца в становището му свидетелките констатирали, че потребителят е предявявал няколко рекламации, като при престоя на мобилния апарат в оторизиран сервиз на ******* са били извършвани следните дейности : за периода от 27.03.2020 г. - 01.04.2020 г. - сменен лентов кабел; в периода 08.04.2020 г. - 15.04.2020 г. - обновяване на софтуер и тест; в периода 21.04.2020 г. 29.04.2020 г. - смяна на системен конектор и лентов кабел и през периода 01.05.2020 г. 12.05.2020 г. - смяна на батерия.

Било представено и заверено копие от гаранционната карта на мобилния апарат /л.24/, от което свидетелките констатирали, че не били отразени датите на постъпване на устройството за ремонт, а са били отразени само датите на ремонтиране. С оглед на това, проверяващите служители от КЗП приели, че не може да бъде изчислен срокът на ремонта, за да бъде прибавен към гаранционния срок на стоката.

На 13.07.2020 г., на управителите на *********** ЕАД била изпратена покана за съставяне на АУАН /л.21/, като изрично било посочено в нея, че при неявяване, актът ще бъде съставен при условията на чл.40, ал.2 от ЗАНН, в тяхно отсъствие. Поканата била получена на 15.07.2020 г., видно от приложеното известие за доставяне /л.21 на гърба/, като представител на дружеството е следвало да се яви на 03.08.2020 г. за съставянето на АУАН.

Тъй като на указаната в поканата дата – 03.08.2020 г. не се явил представител на дружеството, то същия ден свидетелката В.Ч. съставила на *************** ЕАД АУАН 2020 № К-0048938/03.08.2020 г. /л.16-17/, в отсъствието на представител. Като свидетел при установяване на нарушението и по съставянето на акта се подписала Г.Б.. В акта Ч. описала констатираното при извършената проверка в магазина и при проверката на документи в офиса на комисията, като приела, че за въпросният мобилен телефон са били предявени четири рекламации на датите 27.03.2020 г., 08.04.2020 г., 21.04.2020 г. и на 01.05.2020 г., като са били извършвани ремонтни дейности за периода от 27.03.2020 г. до 12.05.2020 г., които не са били отразени в гаранционната му карта и това влияело на общия гаранционен срок на стоката, тъй като не позволява да бъде изчислен срокът на ремонта, за да бъде прибавен към гаранционния срок.

Актосъставителката Ч. приела, че това съставлява нарушение на разпоредбата на чл.123, ал.2, предл.2-ро от ЗЗП.

Актът бил връчен на 02.02.2021 г. на упълномощения представител на дружеството 3

Ц.П. /пълномощно на л.18/, която била преупълномощена за това от Й.И. – пълномощно на л.19-20 от делото. Ц.П. подписала акта и получила препис от него, като в графата за възражения такива не били посочени.

Няма данни по делото, в срока по чл.44, ал.1 от ЗАНН, да са били представени писмени възражения по съставения АУАН.

Въз основа на акта за нарушение било издадено обжалваното наказателно постановление, като наказващият орган приел, че за предявените рекламации на датите 27.03.2020 г., 08.04.2020 г., 21.04.2020 г. и на 01.05.2020 г., и извършените във връзка с тях ремонтни дейности за периода от 27.03.2020 г. до 12.05.2020 г., от *********** ЕАД не са отразили в гаранционната карта на мобилния апарат датите на постъпване на устройството за ремонт, а са отразили само датите на ремонтиране, поради което не може да бъде изчислен срокът на ремонта, за да бъде прибавен към гаранционния срок. Също, както и актосъставителя, наказващият орган квалифицирал тези обстоятелства като нарушение на разпоредбата на чл.123, ал.2, предл.2-ро от Закона за защита на потребителите и наложил на дружеството предвидената в чл.222 от ЗЗП имуществена санкция в размер на 500 лева.

Към момента на съставяне на АУАН и издаването на обжалваното НП, посочената като нарушена разпоредба на чл.123, ал.2, предл.2-ро от ЗЗП е била в редакцията си с ДВ, бр.99 от 2005 г., в сила от 10.06.2006 г. (изм. – ДВ, бр.23 от 2021 г., в сила от 1.01.2022 г.), а санкционната норма на чл.222 от ЗЗП е била в редакцията си, съгласно допълнението с ДВ, бр.13 от 2020 г., в сила от 14.02.2020 г. (изм. – ДВ, бр.23 от 2021 г., в сила от 1.01.2022 г.).

От тази фактическа обстановка и разглеждайки жалбата от правна страна съдът прие следното :

Жалбата е подадена в срока по чл.59, ал.2 от ЗАНН, от надлежна страна, поради което е допустима за разглеждане.

Атакуваното наказателно постановление е издадено от компетентен орган, видно от заповед № 674/21.08.2019 г. на Председателя на комисията за защита на потребителите /л.59/ и въз основа на АУАН, съставен от оправомощено за това лице, съгласно Заповед № 357 ЛС/22.04.2015 година /л.58/.

АУАН и наказателното постановление са издадени в предвидените от закона срокове, като неоснователно е възражението на жалбоподателя за това, че наказващия орган не е посочил мястото на извършване на нарушението. Изхождайки от вмененото му нарушение – това по чл.123, ал.2, изр.2-ро от ЗЗП ( в редакцията с ДВ, бр.99 от 2005 г., в сила от 10.06.2006 г.), то обжалваното постановление съдържа предвидения в нормата на чл.57, ал.1, т.5 от ЗАНН реквизит. Въпреки, че изрично не е посочено мястото на извършване на нарушението, то от изложеното в обстоятелствената част недвусмислено става ясно, че мястото е в гр.Ловеч, в обекта на търговеца – магазин ******, намиращ се на *****************, т.е. където жалбоподателят е дължал изпълнение, респективно където потребителят е направил рекламация и е представил за ремонт мобилния апарат. В случая, мястото на извършване на нарушението съвпада отчасти с това на проверката, тъй като в 4 последствие е имало и проверка по документи в офиса на КЗП в гр.Ловеч.

Не може да бъде споделено и възражението, че обжалваното НП не е посочен дата на извършване на нарушението. Като такава е посочен периода от 27.03.2020 г. до 12.05.2020 г., когато са били извършвани ремонтните дейности по телефона, въз основа на рекламациите от датите 27.03.2020 г., 08.04.2020 г., 21.04.2020 г. и 01.05.2020 година. В тази връзка, съгласно разпоредбата на чл.123, ал.2, изр.2-ро от ЗЗП ( в редакцията с ДВ, бр.99 от 2005 г., в сила от 10.06.2006 г.), когато рекламацията се удовлетворява чрез ремонт на стоката, извършените ремонти се отразяват в гаранционната карта и срокът на ремонта се прибавя към гаранционния срок, т.е. липсата на такова отразяване определя формата на изпълнително деяние на това нарушение като бездействие – лицето, което е било задължено да извърши определеното от закона действие, е пропуснало да направи това. При административно нарушение, изразяващо се в бездействие, датата на извършване на нарушението е датата, на която е било дължимо предписаното от закона действие. В този смисъл, процедурата по удовлетворяване на рекламацията не завършва със съставянето на сервизен протокол от оторизиран сервиз, в който е бил извършен ремонт на апарата, а следва да се счита за завършен едва със съставянето на акт за удовлетворяване на рекламацията. В разглежданият случай, за последната от четирите рекламации, тази от 01.05.2020 г., такъв акт е съставен на 12.05.2020 г. /л.26/, когато телефонът е бил върнат от сервиза в магазина на жалбоподателя. Това е и моментът, в който за санкционирания търговец е било вече налице задължение да нанесе в гаранционната карта данни за направената рекламация и за извършения във връзка с нея ремонт, както и да удължи срока на гаранцията с времето, през което мобилния апарат е бил на ремонт. А посочената в него дата 13.05.2020 г. е датата, когато телефонът е предаден обратно на потребителя. Подобен е случаят и с началото на периода, през който е било извършено нарушението – 27.03.2020 година. Ето защо, съдът намира, че правилно, като дата на извършване на нарушението е посочен периода 27.03.2020 г. – 12.05.2020 година. Въпреки, че в НП периода не е конкретно указан като датата на извършване на нарушението, то по начина, по който са описани данните в обстоятелствената част, за всеки обективно четящ не може да има съмнение кога наказващият орган е приел, че е извършено вмененото на жалбоподателя нарушение. Във връзка с тези съждения, следва да се има предвид и че в случая сме изправени пред хипотезата на т.нар. „продължено административно нарушение“. При него нарушителят непрекъснато осъществява състава на административното нарушение, докато не предприеме дължимото действие, предписано от закона.