Заповед за изпълнение № 1066 от 02.06.2026, Районен съд - Лом

ЗАПОВЕД

ЗА ИЗПЪЛНЕНИЕ НА ПАРИЧНО ЗАДЪЛЖЕНИЕ по чл. 410 от ГПК гр. гр. Лом

Районен съд – Лом, Шести състав в проведеното на 02.06.2026 г. закрито разпоредително заседание по частно гражданско дело № 1359 по описа на съда за 2026 г., докладвано от Лилия Й. Любенова Димитрова, районен съдия, като разгледа подаденото заявление за издаване на заповед за изпълнение по реда на чл. 410 и сл. ГПК, след като прецени, че са налице предпоставките за уважаване на искането, на основание чл. 411, ал. 3 от ГПК РАЗПОРЕЖДА:

Длъжникът Г. К. Т. ЕГН: **********, адрес г**********, да заплати на кредитора АПС БЕТА БЪЛГАРИЯ ЕООД ЕИК: **********, адрес **********, общ.

Столична, обл. София (столица), сумите: 1 485,66 EUR (хиляда четиристотин осемдесет и пет евро и 66 цента), представляваща главница, ведно със законната лихва за период от 29.05.2026 г. до окончателното изплащане на вземането, както и разноски по делото: включващи дължимата държавна такса в размер на 25.26 евро /двадесет и пет евро и 26 евро цента/ и юрисконсултско възнаграждение – 40.90 евро /четиридесет евро и 90 евро цента/.

ОТХВЪРЛЯ искането на заявителя за издаване на заповед за изпълнение и изпълнителен лист срещу длъжника за сумите:

499,97 EUR (четиристотин деветдесет и девет евро и 97 цента), представляваща мораторна лихва за периода от 08.11.2025 г. до 12.05.2026 г., 642,04 EUR (шестстотин четиридесет и два евро и 04 цента), представляваща договорна лихва за периода от 07.11.2023 г. до 07.11.2025 г.,

2 332,71 EUR (двe хиляди триста тридесет и два евро и 71 цента), представляваща неустойка - за липсата на предоставено поръчителство,

3 994,82 EUR (три хиляди деветстотин деветдесет и четири евро и 82 цента), представляваща неустойка - за забава по договора,

869,34 EUR (осемстотин шестдесет и девет евро и 34 цента), представляваща такси, начислени по подов събиране на вземането.

Разпореждането, с което се отхвърля изцяло или отчасти заявлението, подлежи на обжалване от заявителя в едноседмичен срок от съобщението, с частна жалба пред ОС Монтана, от която не се представя препис за връчване.

При извършената служебна проверка по чл. 411, ал. 2 ГПК, съдът констатира очевидно неравноправни клаузи в договора, сключен с потребителя, поради което искането за тези суми се отхвърли.

Разпоредбата на чл.411, ал.2 от ГПК предвижда, че съдът разглежда заявлението в разпоредително заседание и издава заповед за изпълнение в срока по ал. 1, освен когато: искането не отговаря на изискванията на чл.410 от ГПК и заявителят не отстрани допуснатите нередовности в тридневен срок от съобщението; искането е в противоречие със закона или с добрите нрави; искането се основава на неравноправна клауза в договор, сключен с потребител или е налице обоснована вероятност за това; длъжникът няма 1 постоянен адрес или седалище на територията на Република България; длъжникът няма обичайно местопребиваване или място на дейност на територията на Република България.

В случая безспорно длъжникът има качеството на „потребител“ и съдът е задължен да провери дали договорът не съдържа неравноправни клаузи, тъй като тези клаузи не са обвързващи за потребителя.

Съдът намира, че в настоящият случай договорът за кредит е сключен в противоречие с императивна законова норма, съдържаща се в ЗПК. Разпоредбата на чл.19, ал.4 от ЗПК предвижда, че годишният процент на разходите не може да бъде по-висок от пет пъти размера на законната лихва по просрочени задължения в левове и във валута, определена с постановление на Министерския съвет на Република България.

Прочитът на съдържанието на клаузите за неустойка и съпоставянето им с естеството на сключения договор за паричен заем налага разбирането, че по своето същество т.нар.

„неустойката“ всъщност представлява скрито възнаграждение за кредитора.

Съгласно чл.19, ал.1 ЗПК годишният процент на разходите по кредита изразява общите разходи по кредита за потребителя, настоящи или бъдещи (лихви, други преки или косвени разходи, комисиони, възнаграждения от всякакъв вид, в т. ч. тези, дължими на посредниците за сключване на договора), изразени като годишен процент от общия размер на предоставения кредит. Съобразно §1, т.1 от ДР на ЗПК, „общ разход по кредита за потребителя“ са всички разходи по кредита, включително лихви, комисиони, такси, възнаграждение за кредитни посредници и всички други видове разходи, пряко свързани с договора за потребителски кредит, които са известни на кредитора и които потребителят трябва да заплати, включително разходите за допълнителни услуги, свързани с договора за кредит, и по-специално застрахователните премии в случаите, когато сключването на договора за услуга е задължително условие за получаване на кредита, или в случаите, когато предоставянето на кредита е в резултат на прилагането на търговски клаузи и условия.

Общият разход по кредита за потребителя не включва нотариалните такси.

Предвид изложеното, то е необходимо в ГПР да бъдат описани всички разходи, които трябва да заплати длъжникът, а не същият да бъде поставен в положение да тълкува клаузите на договора и да преценява кои суми точно ще дължи.

В процесния договор за потребителски кредит е посочен размер на ГПР, но това формално посочване съвсем не е достатъчно, за да бъдат изпълнени изискванията на чл. 11, ал. 1, т. 10 от ЗПК, транспониращи нормите на Директива 2008/48/ЕО от 23.04.2008 г. И без необходимост от специални знания може да се установи, че в посочения в договора размер на ГПР не са включени всички разходи по кредита. Видно е в случая, че става въпрос не за неустойка, а за допълнително възнаграждение, което следва да бъде включена изначално при формирането на ГПР. В процесния договор за кредит това не е сторено, следователно посоченият размер на ГПР не отразява неговата реална стойност, с което се нарушава изискването на чл. 11, ал. 1, т. 10 от ЗПК.

Посочването в договора за кредит на по-нисък от действителния ГПР представлява невярна информация относно общите разходи по кредита, което поведение следва да се окачестви като заблуждаваща търговска практика по смисъла на чл. 6, § 1 от Директива 2005/29/ЕО за нелоялни търговски практики, тъй като заблуждава или е възможно да заблуди средния потребител по отношение на съществен елемент на договора – неговата цена, и го подтиква или е възможно да го подтикне да вземе решение за сделка, което в противен случай не би взел. Това от своя страна означава, че клаузата относно общия размер на подлежащата на връщане сума по кредита от потребителя е неравноправна по смисъла на чл. 4, § 1 от Директива 93/13/ЕО и води до недействителност на договора за кредит в неговата цялост.

Освен това съгласно чл.33, ал. 1 ЗПК при забава на потребителя кредиторът има право само на лихва върху неплатената в срок сума за времето на забавата. Видно е, че в случая става въпрос за бланков договор, при който потребителя не е имал възможност да промяна клаузите му, които са били изготвени предварително и поради това потребителят не 2 е имал възможност да влияе върху съдържанието им. С оглед това клаузата, предвиждаща неустойки за забава по договора е нищожна сама по себе си на осн. чл. 146 вр. чл. 143 ЗПК.

Същото е важимо и за таксите, начислени по повод събиране на вземането, т.к. тази претенция противоречи на чл.10а, ал. 2 ЗПК.

Същевременно и в допълнение на изложеното, в противоречие с чл. 10, ал. 4 ЗПК, в договора липсва уговорка за дължимостта на тези разходи (такса), като липсва и действието, за което това вземане се дължи, което изискване е заложено в посочената разпоредба. Дори и същото да беше посочено обаче, доколкото както беше изложено, се касае за услуга, свързана с управлението на кредита, то подобна клауза отново би противоречала на чл. 10, ал. 1 и 2 ЗПК и би била недействителна.

Според чл. 22 от ЗПК когато не са спазени изискванията на чл. 10, ал. 1, чл. 11, ал. 1, т. 7 - 12 и 20 и ал. 2 и чл. 12, ал. 1, т. 7 - 9, договорът за потребителски кредит е недействителен. Съгласно чл. 23 от ЗПК когато договорът за потребителски кредит е обявен за недействителен, потребителят връща само чистата стойност на кредита, но не дължи лихва или други разходи по кредита. Предвид изложеното съдът намери, че са налице основания за отхвърляне на заявлението, с изключение в частта за главницата, а именно по чл. 411, ал. 2, т.2, пр.1 ГПК- искането е в противоречие със закона, и по чл. 411, ал.2, т.3 искането се основава на клауза в договор, сключен с потребител, за която съществува обоснована вероятност да е неравноправна.

С оглед горното се отхвърлят всички заявени вземания извън предоставената чиста стойност на кредита съобразно заявената претенция за главница.

ОТХВЪРЛЯ искането на заявителя за определяне и присъждане на разноски за юрисконсултско възнаграждение в заповедното производство за размера над 40.90 евро /четиридесет евро и 90 евро цента/ до претендирания размер от 100 евро (сто евро), както и сумата за държавна такса над уважения размер за ДТ съобразно уважената част от претенцията – в размер на 25.26 евро /двадесет и пет евро и 26 евро цента/, до претендирания от 167.02 евро /сто шестдесет и седем евро и 02 цента/.

По отношение на разноските: Съгласно чл.78, ал.8 ГПК в полза на юридически лица се присъжда възнаграждение в размер, определен от съда, ако те са били защитавани от юрисконсулт, като размерът му не може да надхвърля максималния размер за съответния вид дело, определен по реда на чл.37 ЗПП. Това означава, че и без възражение за прекомерност от насрещната страна, съдът може да намали претендираното юрисконсултско възнаграждение. Съгласно чл.26 от НЗПП, към която препраща чл.37 ЗПП, за защита в заповедно производство възнаграждението е от 80 до 230 лв. /40.90 евро до 117,60 евро/.

Заявителят е претендирал /100 евро /195,58 лева/. С оглед размера на претендираното вземане съдът счита, че на заявителя се следва юрисконсултско възнаграждение в размер от 40.90 евро /четиридесет евро и 90 евро цента/, равняващо се на 80 лева. Освен това юрисконсултско възнаграждение в този размер се следва и защото не се касае за водене на исково производство, което се отличава с повече процесуални действия и съответно с повече положен юридически труд от страна на процесуалния представител и защото юрисконсултското възнаграждение в съдебната практика не се приравнява на адвокатското такова.

Заповедта за изпълнение в частта за разноските подлежи на обжалване по реда на чл.413, ал.1 от ГПК с частна жалба пред ОС Монтана в едноседмичен срок от съобщението.

Вземането произтича от следните обстоятелства: Заем № ********** от дата 07.11.2023г.: Неизпълнено парично задължение, произтичащо от Договор за потребителски кредит ********** сключен на 07.11.2023 г. /“Договор за потребителски кредит“/ между („Заемодател“ или „**********“ АД) с ЕИК **********, от една страна, и Т., ЕГН:

**********, („Длъжник“), от друга страна, за сумата в размер на 784.26 евро /главница/. С Договор за продажба и прехвърляне на вземания /Цесия/ от 16.2.2026г. /кредиторът / 3

„**********“ АД като цедент е прехвърлило своите вземания към Длъжника по описания договор за потребителски кредит на цесионера „АПС БЕТА БЪЛГАРИЯ“ ЕООД, ЕИК **********, със седалище и адрес на управление: г**********. На основание чл. 99, ал. 3 ЗЗД длъжникът е уведомен за станалото прехвърляне на вземания.

Присъдената сума може да бъде внесена по следната банкова сметка на титуляр AПС Бета България ЕООД IBAN: **********, валута на сметката: EUR, име на банката (BIC) или друг подходящ банков код: **********

ВАЖНА ИНФОРМАЦИЯ ЗА ДЛЪЖНИКА

1. Предоставя Ви се възможност в едномесечен срок:

1.1. Да подадете възражение по чл. 414 ГПК по образец, приложен към заповедта, че не дължите изпълнение на вземането по издадената заповед за изпълнение. Ако оспорвате само част от претенцията, следва да посочите тази част във възражението, в противен случай заявителят може да предяви иск за цялото вземане. Възражението може да бъде подадено писмено на хартиен носител до който и да е районен съд или в електронна форма чрез Единния портал за електронно правосъдие. В случай че възражението е неоснователно, може да понесете разноски в по-висок размер от посочения в заповедта.