Разпореждане № 9879 от 05.09.2022, Софийски районен съд

РАЗПОРЕЖДАНЕ

№ 9879 гр. София, 05.09.2022 г.

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 13-ТИ СЪСТАВ, в закрито заседание на пети септември през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: С. Б. С. като разгледа докладваното от С. Б. С. Наказателно дело частен характер № 20221110208114 по описа за 2022 година

РАЗПОРЕЖДАНЕ гр. София, 05.09.2022 г.

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД , Наказателно отделение, 13 състав, в закрито заседание, в състав:

РАЙОНЕН СЪДИЯ: С. С. като разгледа н.ч.х.д. № 8114/2022 г. и за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е образувано въз основа на депозирана пред СРС тъжба от И. И. М. срещу М. Д. М.. В нея се твърди, че М. е осъществил състава на престъплението клевета, като е депозирал пред ДСП неистински сигнал срещу тъжителката, в който са разгласени позорни обстоятелства за нея – че е имала отношения по време на брака им с трето лице, че е въздействала на синовете си да се отчуждят от М. и че продължава да излага на опасност личността, здравето и възпитанието на двете им деца.

Като взе предвид съдържанието на горецитирания документ, съдът намери, че са налице предпоставки за прекратяване на наказателното производство по следните съображения:

Съгласно разпоредбата на чл. 247, ал. 1 от НПК, производството пред първата инстанция се образува: 1. по обвинителен акт и 2. по тъжба на пострадалия от престъплението.

Обстоятелството дали е налице тъжба, годна да инициира образуването на 1 наказателно производство за престъпление от частен характер, се преценява не на база на това как е озаглавен съответният процесуален документ, а на база това дали същият отговора на регламентираните в чл. 81 от НПК изисквания. Т.е. за да бъде валидно сезиран съдът, частната тъжба съгласно разпоредбата на чл. 81, ал. 1 НПК, следва да съдържа данни за лицето което я подава, лицата срещу които се подава, както и обстоятелства, касаещи престъпление от частен характер, което се твърди, че е осъществено спрямо частния тъжител.

Съобразно константната практика, задължение на съда е да квалифицира деянието на основа описаните в тъжбата обстоятелства, като съдът в никакъв случай не е обвързан с дадената в тъжбата квалификация на деянието или нейната липса. Ако деянието представлява престъпление което се преследва по тъжба на подалото тъжбата лице и са спазени другите предпоставки визирани в разпоредбата на чл. 81 от НПК, съдията докладчик предава на съд подсъдимия за престъплението посочено в тъжбата.

В конкретния случай изложените фактически твърдения не съдържат признаците на осъществено престъпление от частен характер и конкретно на престъпление по чл. 147 от НК, а на такова по чл. 286 ал.1 от НК, което се преследва по общия ред.

Разликата между набедяването в престъпление и клеветата в хипотезата на приписване на престъпление се отнася до лицето, пред което са изложени твърденията и от обекта на престъплението. Набедяването се извършва пред надлежен орган на властта, като с него се засяга нормалната дейност на държавните органи, които следва да проверят верността на изложените пред тях твърдения, докато с клеветата се засяга единствено доброто име и чест в обществото на пострадалия. В настоящия случай на М.М. е вменено деяние, изразяващо се по същество в представяне на неистински доказателства пред надлежен орган. Съгласно твърденията в тъжбата това е осъществено пред ДСП в съответната форма, във връзка с разногласие между родителите за упражняване на родителските права. Съгласно чл. 21 от Закона за закрила на детето ДСП извършва проверки по жалби и сигнали за нарушаване правата на децата и дава задължителни предписания за отстраняването им, ergo ДСП е компетентната институция да приеме и разгледа сигналите на М.М.. Евентуалната невярност на съдържащите се в тях твърдения не би имала за непосредствен обект засягане на доброто име на тъжителката в обществото, а би довела до засягане нормалното функциониране на държавните органи.

Недопустимо е въз основа на тъжба да се образува съдебно производство за престъпление, което следва да преследва по общия ред, по инициатива на държавното обвинение и при провеждане на досъдебно производство, каквото е престъплението по чл.

286 НК.

Съгласно разпоредбата на чл. 252, ал. 4, изр. първо, съдията-докладчик насрочва образуваното по тъжба на пострадалия производство, когато са налице основанията за разглеждането на тъжбата в съдебно заседание. По аргумент от противното, когато не са 2 налице основанията за разглеждането на тъжбата, делото не се насрочва в открито съдебно заседание. Когато процесуалният документ, с който е сезиран съда не отговаря на изискванията на чл. 81, вр. чл. 80 от НПК, защото в него не е описано деяние, което да осъществява състава на престъпление от частен характер, съобразно твърденията в него, то съдът е длъжен да прекрати наказателното производство, като основанието за това е предвидено в чл. 250, ал. 1, т. 1, вр. чл. 24, ал. 5, т. 1 и 2, вр. чл. 81, вр. чл. 80 от НПК.

Така мотивиран съдът

РАЗПОРЕДИ:

Р А З П О Р Е Д И:

ПРЕКРАТЯВА на основание чл. 250, ал. 1, т. 1, вр. чл. 24, ал. 5, т. 2 от НПК наказателното производство по н.ч.х.д. № 8114/2022 г. по описа на СРС.

Разпореждането подлежи на обжалване пред СГС в 15-дневен срок от връчването му на тъжителя и обвиняемия.

След влизане в настоящото разпореждане на основание чл. 205, ал. 2 от НПК да се изпрати за преценка на СРП препис от материалите по настоящото производство.

РАЙОНЕН СЪДИЯ:

Съдия при Софийски районен съд: _______________________

3