Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 260005 от 02.02.2021, Районен съд - Първомай

Съд
Районен съд - Първомай
Дело
Гражданско дело 168/2018
Вид
Решение № 260005
Подписан
02.02.2021
В сила
06.03.2021
Състав
СОФИЯ СОТИРОВА МОНЕВА

Цитирани разпоредби

Р Е Ш Е Н И Е

№ 260005 гр. Първомай, 02.02.2021 г.

В И М Е Т О

Н А Н А Р О Д А

РАЙОНЕН

СЪД – ПЪРВОМАЙ, втори съдебен състав, в публично заседание на единадесети септември две хиляди и деветнадесета година с

Председател: София Монева при участието на секретаря Петя Монева, след като разгледа докладваното от съдията гр. дело № 168 по описа за 2018 г., за да се произнесе, взе предвид следното:

Предявени са обективно кумулативно съединени искове с правно основание чл. 432, ал. 1 от Кодекса за застраховането КЗ) и чл. 86, ал. 1, изр. 1 от Закона за задълженията и договорите (ЗЗД).

Ищецът В.И.И., ЕГН: **********, с адрес: ***, процесуално представляван по пълномощие от адв. В.Д.М., вписан в регистъра на Адвокатска колегия – Стара Загора, с адрес за съдебна кореспонденция: ***, моли съда да осъди ответника Застрахователна компания „ЛЕВ ИНС” АД, ЕИК: ***, със седалище и адрес на управление: ***, представлявано от М.С.М.-Г. и П.В. Д. в качеството на Изпълнителни директори и по процесуално пълномощие от юрисконсулт К.Н.А., да му заплати сумата от 5 000, 00 (пет хиляди) лева, представляваща застрахователно обезщетение по застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите – предмет на Застрахователна полица № 22115000973071, за неимуществени вреди, претърпени в резултат на пътнотранспортно произшествие, настъпило на 22.02.2016 г. на кръстовището между ул. „Христо Смирненски“ и ул. „Черноризец Храбър“ в гр. Първомай, обл. Пловдив, по вина на водача на лек автомобил марка „Хюндай” с рег. № ***, ведно със законната лихва, считано от датата на увреждането –

22.02.2016 г., до окончателното изплащане на задължението.

Претендира и присъждане на сторените в настоящото производство съдебно-деловодни разноски, а на основание чл. 38, ал. 2 във вр. с ал. 1, т. 2 от Закона за адвокатурата (ЗА) – и на адвокатско възнаграждение в полза на адв. В.М..

Излагат се фактически твърдения, че на 22.02.2016 г. в гр. Първомай, обл. Пловдив, при управление на лек автомобил марка „Хюндай” с рег. № *** М.П.З.,

ЕГН: **********, чиято гражданска отговорност била обект на застрахователна закрила при ответното дружество по застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите – предмет на валидна Застрахователна полица № 22115000973071, виновно нарушила правилата за движение по пътищата, като не спряла на пътен знак „Б2“, навлязла в кръстовището между ул. „Христо Смирненски“ и ул. „Черноризец

Храбър“, блъснала движещия се по пътя с предимство велосипедист в лицето на ищеца и му причинила телесни увреждания, изразяващи се в контузия в областта на лявата подбедрица с изразен травматичен оток, палпаторна болезненост, две охлузвния по предната повърхност, затруднени и болезнени движения, както и руптура в областта на заден рог на ведиален мениск, разтежение на предната кръстна връзка и поплитеален лигамент на лявата колянна става. В причинна връзка с настъпилото пътнотранспортно произшествие пострадалият претърпял болки, страдания и неудобства, като понастоящем не бил в състояние да спортува поради атрофия на наранения си крайник.

На 04.08.2016 г. потърпевшият сезирал ответното дружество с претенция за изплащане на обезщетение за неимуществени вреди в размер на 15 000, 00 лева, но с Писмо изх. № 9192/08.11.2016 г. застрахователят му предложил обезвреда в размер на 200, 00 лева.

В срока по чл. 131, ал. 1 от ГПК е постъпил Отговор вх. № 4402/09.07.2018 г., с който ответникът признава наличието на валидно застрахователно правоотношение към датата на пътния инцидент, както и иска до размера от 200, 00 лева. За разликата до 5 000, 00 лева моли за отхвърлянето му като неоснователен.

Оспорва и дължимостта на законна лихва за периода, предхождащ 29.08.2016 г.

Сочи, че по повод предявената от ищеца претенция на 05.08.2016 г. застрахователят е завел Щета № 0000-1000-03-16-7383, по която в изпълнение на договорните си задължения е определил застрахователно обезщетение в размер на 200, 00 лева.

В открито съдебно заседание ищецът чрез пълномощника си поддържа исковете, а редовно призовано, ответното дружество не се представлява, като със Становища вх. № № 3081/14.05.2019 г. и 5766/10.09.2019 г., подадени чрез процесуалния му представител пледира за отхвърлянето им.

Съдът, след като обсъди събраните доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, по порядъка на чл.

235, ал. 2 във вр. с чл. 12 от ГПК в контекста на наведените от страните съображения, приема от фактическа страна следното:

Въз основа на обявеното по реда на чл. 146, ал. 1, т. 3 и т. 4 от ГПК съвпадение във фактическите твърдения на страните, неоспорения Констативен протокол № 4/22.02.2016 г. за пътнотранспортно произшествие с пострадали лица (л. 17), съставен от полицейски орган при Районно управление – Първомай при Областна дирекция на МВР – Пловдив, и заключението на назначената съдебно-автотехническа експертиза (л. 87 – л. 100), което, като обективно, пълно и компетентно изготвено, се възприема от съда, се изяснява, че на 22.02.2016 г. в гр.

Първомай, обл. Пловдив, М.П.З., ЕГН: **********, чиято гражданска отговорност била обект на застрахователна закрила при ответното дружество по застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите, сключена със Застрахователна полица № 22115000973071, валидна от 03.04.2015 г. до 02.04.2016 г., управлявала лек автомобил марка и модел „Хюндай Купе” с рег. № *** по ул. „Христо Смирненски” в посока от запад на изток със скорост от около 29 км/ч. Без да спре на пътен знак „Б2”, навлязла в кръстовището с ул. „Черноризец Храбър”, по която междувременно ищецът се движел с велосипед от юг на север, и макар да задействала спирачната система, с предната част на моторното превозно средство го блъснала от лявата му страна. Посетилият мястото на злополуката полицейски служител удостоверил в гореспоменатия протокол констатации за ожулвания по предните броня и капак на автомобила, деформация на предната и задната капла и левия педал на велосипеда и охлузване и натъртване на долния ляв крайник на велосипедиста. В Справка УРИ

**********/22.12.2016 г. (л. 13), изготвена от Началника на Районно управление – Първомай, се съдържа информация, че виновният водач в лицето на М.З. бил санкциониран с влязло в сила на 23.06.2016 г. Наказателно постановление № 16-0325-000211/11.03.2016 г. по описа на същото полицейско подразделение.

По сведения от Фиш за спешна медицинска помощ № 9489/22.02.2016 г. рег. № 1622310 (л.

8) пострадалият бил прегледан и насочен към консултация с хирург от пристигналия в 19:54 часа на местопроизшествието екип от Центъра за спешна медицинска помощ – Първомай поради находка на палпаторна болка в областта на подбедрицата му.

Съдебномедицинското му освидетелстване на

24.02.2016 г. от д-р Й.М.Ш. – старши ординатор при Отделение по съдебна медицина при УМБАЛ „Свети Георги” ЕАД – Пловдив, документирано от последния в Съдебномедицинско удостоверение № 152/24.02.2016 г. (л. 7), установило контузия на лявата подбедрица с изразен травматичен оток, палпаторна болезненост, две охлузвания по предната повърхност с размери съответно 2х2 см и 4х2 см и затрудени и болезнени движения.

В Лист за преглед на пациент в спешно отделение №

015965/02.03.2016 г. (л. 15), издаден от д-р И.К. – ортопед-травматолог при Специализирано отделение „Ортопедия и травматология” при УМБАЛ „Свети Георги” ЕАД, е записано, че на 02.03.2016 г. по повод оплаквания на ищеца от болка и оток на ляв глезен, Резултатът от образно-диагностичното изследване на който под амбул. № 1395 от 02.03.2016 г. (л. 16), проведено в Отделение по образна диагностика в същата болница, не показал рентгенологично доловими посттравматични промени на обхванатите на графията кости, му бил препоръчан покой на крайника и проследяване от личния лекар.

Видно от Амбулаторен лист № 000148/22.06.2016 г. (л. 9), издаден от проф. П.С., същият назначил на пострадалия медикаментозна терапия на неуточнено мускулно увреждане, проявяващо се с палпаторна болка в областта на мускулатурата на ляво бедро и подбедрица при симтом на Ласек.

Според Амбулаторни листове № № 19/19.10.2017 г.

(л. 19 – л. 20) и 24/30.11.2017 г. (л. 18), издадени от д-р П.Д. – ортопед-травматолог при ДКЦ „Свети Георги” ЕООД – Пловдив, обективното състояние на пациента, характеризиращо се с хипотрофия на медиалната глава на четириглавия мускул на лявото бедро, палпаторна болка в областта на медиалната ставна цепка на лявото коляно и затруднено клякане, било диагностицирано като „Лезио менисци медиалис генус син. Инветерате” въз основа и на данните за руптура в областта на задния рог на медиалния мениск, растежение на предната кръстна връзка и поплитеален лигамент на лявата му колянна става, установени при извършена

Магнитно-резонансна томография № 2943/06.11.2017 г.

(л. 12) от д-р Е. Е. при Лаборатория за образна диагностика „СМДЛ Русев 91”, като му била предписана артроскопия и лечение с лекарствени препарати.

Изслушаната в хода на съдебното дирене съдебномедицинска експертиза (л. 74 – л. 77), която задълбочено, всестранно и професионално отговаря на поставените въпроси и се ползва с доверието на съдебния състав, заключава, че вследствие на процесния пътен инцидент на ищеца е причинена контузия на лявата подбедрица с изразен травматичен оток, палпаторна болезненост и две охлузвания по предната повърхност; разкъсване на задния рог на вътрешния мениск и разтягане на предната кръстна връзка и на връзките извън ставата отзад (поплитеална връзка) на лявата колянна става, като предпоследните две увреждания са довели до трайно затрудняване на движението на левия долен крайник за повече от 30 дни, което при липса на усложения обичайно се възстановява за около два месеца.

Вещото лице пояснява, че понастоящем травматичният оток, охлузванията и навяхването на предната кръстна връзка са преминали изцяло. Менискът обаче не самозараства, а оздравяването му изисква оперативно отстраняване на откъсналата се част по артроскопски способ. Ищецът е изпитвал и продължава да понася болки в крайните фази на движение на лявата си колянна става – например при клякане, стъпване на криво, нестабилност, като функцията на крака по правило не е затруднена освен през време на характерните за клиничното протичане на травмата на мениска периодични блокажи на коляното. При пострадалия се наблюдава и отслабване на мускулите на левия крайник (хипотрофия), което ограничава, но не изключва двигателната му способност и което е преодолимо посредством лечебна физкултура и физиотерапия.

В качеството на пълномощник на ищеца адв. В.М. отправил до ответното дружество писмена Претенция (л. 10) за заплащане на застрахователно обезщетение за претърпените от първия в резултат на катастрофата неимуществени вреди в размер на

15 000, 00 лева, която, придружена от набор от документи – констативния протокол за ПТП, съдебномедицинското свидетелство, образното изследване и листа за преглед в спешното отделение, изпратил до адресата с пощенска пратка на 04.08.2016 г., съгласно Служебен бон (л. 11), издаден на 04.08.2016 г. от „Български пощи” ЕАД. По повод получаването й на 05.08.2016 г. застрахователят регистрирал Щета №

0000-1000-03-16-7383 и с Писмо изх. № 9192/08.11.2016 г. (л. 5) съобщил на заявителя, че за обезвреда е определил сумата от 200, 00 лева и че за оформяне на евентуално споразумение следва да представи удостоверение за банкова сметка ***но пълномощно със съответните реквизити.

Сред доказателствените материали фигурира Служебна бележка (л. 14), издадена на 07.03.2018 г. от „Юробанк България” АД, в уверение на това, че ищецът е титуляр на разкрита на 08.11.2012 г. в същата банкова институция сметка с ΙΒΑΝ: BG37BPBI79241067928301.

При така очертаните фактически положения съдът по правилата на чл. 235, ал. 2 от ГПК намира от правна страна следното:

Предявеният иск черпи материалноправното си основание от нормата на чл. 432, ал.

1 от КЗ, която регламентира правото на увреденото лице да иска обезщетението пряко от застрахователя по застраховка „Гражданска отговорност” при спазване на изискванията на чл. 380 от КЗ. За съдебното му упражняване чл. 498, ал. 3 във вр. с ал. 1 от КЗ въвежда особена абсолютна процесуална предпоставка – отправена писмена застрахователна претенция по реда на чл. 380 от КЗ, по която застрахователят не плати в предвидения в чл. 496 от КЗ за окончателно произнасяне по нея тримесечния срок от заявяването й, откаже обезщетение или правоимащият не е съгласен с размера на определеното или изплатеното такова.