Решение № 396 от 15.12.2023, Районен съд - Петрич

РЕШЕНИЕ

№ 396 гр. Петрич, 15.12.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПЕТРИЧ, ТРЕТИ НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично заседание на тридесет и първи октомври през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Андроника Ил. Ризова Ръжданова при участието на секретаря Людмила Маламова като разгледа докладваното от Андроника Ил. Ризова - Ръжданова Административно наказателно дело № 20231230200335 по описа за 2023 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 58д и сл. от ЗАНН.

Образувано е по жалба на П. М. Б., с ЕГН ********** и адрес : с. Д., обл.

П., ул. „Л.“ № * против Наказателно постановление (НП) № BG12042022/5800/Р8-721 от 05.10.2022 година на Директора на Национално тол управление (НТУ) към Агенция "Пътна инфраструктура" (АПИ), гр.

София, с което на жалбоподателя за нарушение на чл. 179, ал.3а от Закона за движението по пътищата (ЗДвП) е наложено административно наказание „Глоба“ в размер на 1 800 лева. С жалбата се излагат доводи за незаконосъобразност на издаденото наказателно постановление и се иска неговата отмяна, сочат се допуснати процесуални нарушения при ангажиране отговорността на жалбоподателя, както и недоказаност на вмененото нарушение и неговото авторство.

В съдебната фаза, редовно призован, жалбоподателят, не се явява, не се представлява.

Административнонаказващият орган (АНО) (въззиваемата страна) Директора на Национално тол управление (НТУ) към Агенция "Пътна инфраструктура" (АПИ), гр. София, редовно призован, изпраща представител – юрисконсулт Д. Р., която пледира за потвърждаване на наказателното 1 постановление. Представя писмени бележки, в които подробно аргументира тезата си за потвърждаване на наказателното постановление, тъй като било издадено законосъобразно и не били допуснати процесуални нарушения при издаването му. Претендират се разноски по делото под формата на юрисконсултско възнаграждение.

Районна прокуратура – Благоевград, Териториално отделение - Петрич, редовно призовани, не изпращат представител и не взема становище по жалбата.

В съдебната фаза се ангажират писмени и гласни доказателства.

Съдът, след като прецени по отделно и в тяхната съвкупност събраните по делото писмени и гласни доказателства, установи от фактическа страна следното:

На 12.04.2022 година в 15:14 часа свидетелят З. Д., изпълнявайки служебните си задължения на ГКПП „Кулата“, в направление излизане от територията на Р България, извършил проверка на ППС – влекач, марка и модел „СКАНИЯ Р 480 ЛА Х 2 МНА“, с рег. № РК2642ВН, с обща техническа допустима максимална маса над 12 тона, което се е управлявало от жалбоподателя П. М. Б.. След проверка в Електронната система за събиране на пътни такси по чл. 10, ал.1 от Закона за пътищата (ЗП), (т. нар. тол система), контролният орган – свидетеля З. Д. констатирал, че контролно устройство (техническо средство) с идентификатор № 10112, е засякло на дата 02.04.2022 година в 08:46 часа на Марикостиново, по път А-3, км 163+488, включен в обхвата на платената пътна мрежа, съгласно Приложение към т. 1 на Решение № 101 на Министерски съвет от 20.02.2020 г. за приемане на Списъка на републиканските пътища, за които се събира такса за изминато разстояние – тол такса гореописаното МПС като за посоченото ППС не била заплатена дължимата пътна такса, съгласно чл. 10, ал. 1, т. 2 от Закона за пътищата (ЗП). За извършеното нарушение е генериран запис от електронната система под формата на доклад и снимков материал като е наличен снимков материал, на който е виден регистрационният номер на автомобила. От същият се установява, че е заснет автомобил с регистрационен № РК2642ВН, датата и часа на движение. Изготвено е и Становище от отдел „Управление на информационната система и инфраструктура“, Национално тол управление, от което е видно, че за дата на извършване на нарушението няма получена тол декларация за сегмента на рамката, на който е отчетено нарушението.

Предвид констатираното нарушение и в кръга на службата си, на 12.04.2022 година, свидетелят З. И. Д., на длъжност инспектор в отдел „Пътни такси и разрешителен режим“ при Териториална дирекция Митница София към Агенция „Митници“, във връзка с възложените му функции е съставил против жалбоподателя П. М. Б., в качеството му на водач на процесното ППС и в негово присъствие Акт за установяване на административно нарушение (АУАН) № BG12042022/5800/Р8-721/12.04.2022г. Това процесуално действие актосъставителт е извършил и с участието на колегата си – свидетеля П. И. П..

2

В изготвения АУАН актосъставителя сочи, че след извършена проверка е установено, че ППС попада в категорията на ППС, за което е дължима, но незаплатена такса по чл. 10, ал.1, т.2 от ЗП. А досежно квалификацията, нарушението е правно квалифицирано с разпоредбата на чл. 179, ал.3а от ЗДвП. АУАН е предявен на жалбоподателя на същата дата 12.04.2022 година, който бил подписан без възражения. АУАН е връчен срещу подпис. Срещу така съставения Акт в законоустановения 7-дневен срок не е постъпило писмено възражение. В хода на извършената проверка, на 12.04.2022 г. жалбоподателят Б. е заплатил дължимата независимо от съответната административнонаказателна санкция, такса по чл. 10б, ал. 5 от Закона за пътищата в размер на 133,00 лева. Компенсаторна такса, предвид дадената възможност на жалбоподателя, съгласно чл. 189е, ал. 3 от ЗДвП по АУАН № BG12042022/5800/Р8-721/12.04.2022г., не е постъпила по сметка на АПИ.

След получаване на образуваната преписка от Директора НТУ към АПИ е издадено процесното наказателно постановление № BG12042022/5800/Р8721 от 05.10.2022 година. В издадения санкционен акт, от административнонаказващия орган са възприети изцяло фактическите констатации, изложени в АУАН, както и правната квалификация на нарушението, дадена от контролния орган – чл. 179, ал.3а от ЗДвП и е наложено на жалбоподателя административно наказание „Глоба“ в размер на 1 800 лева. Обжалваното наказателно постановление е изпратено за връчване на жалбоподателя с писмо изх. № 94-00-21848/20.10.2022г. Възражения относно начина и формата на връчване на наказателното постановление не се противопоставят в настоящото съдебно производство.

Материалната компетентност на Директора на НТУ към АПИ да издава наказателни постановления за нарушения по ЗДвП, се доказва от приетата по делото Заповед № РД-11-167 от 08.02.2021 година на Председателя на Управителния съвет на АПИ, видно от която Георги Атанасов Темелков е оправомощен да издава наказателни постановления по ЗДвП, т. е. последният се явява носител на санкционна власт, делегирана му от наказващия орган по закон съгласно чл. 189е, ал.12 от ЗДвП - Председателя на Управителния съвет на АПИ по надлежния ред с административен акт - Заповед. Персоналното заемане на длъжността от Георги Атанасов Темелков се установява от приложената Заповед № ЧР-СП-622 от 11.008.2022 година на Председателя на Управителния съвет на АПИ. Материалната компетентност на актосъставителя да съставя АУАН за нарушения по ЗДвП, също се доказа, тъй като свидетеля З. Д. е длъжностно лице от Агенция „Митници“, гр.

София. В случая по отношение компетентността на актосъставителя би могло да се приложи Заповед № 3АМ-332/32-66544 от 28.02.2020 година, която е издадена при действието на отменения към настоящия момент Устройствен правилник на Агенция „Митници“, тъй като подобна Заповед при действието на новия Правилник е приета едва на 08.08.2022 година и това е Заповед № 3АМ-1434/32-263874 от 08.08.2022 година на Директора на Агенция „Митници“, т. е. в случай, че няма последваща Заповед за отмяна, 3 следователно Заповед № 3АМ-332/32-66544 от 28.02.2020 година продължава да действа до 08.08.2022 година.

В хода на съдебното следствие като свидетел беше разпитан актосъставителят З. Д., който макар и да не помнеше конкретния случай потвърди изложените в АУАН констатации. Отделно от това, актосъставителят Д. сподели какво включва проверката по установяване на твърдяното административно нарушение, като по отношение установяване авторството на същото, свидетелят посочи, че актът се съставя на шофьора, който пристига с въпросното МПС. Същият се запознава с подробностите на нарушението, след което му се предоставя възможност да избере дали да заплати компенсаторна такса или максимална тол такса и да му се състави АУАН. В конкретния случай водача е избрал да му бъде съставен акт. Съдът кредитира показанията на свидетеля Д., доколкото същите са логични, последователни и добросъвестно дадени. Показанията му се подкрепят и от показанията на свидетеля по акта П. П..

По делото са налични доказателства, че бордово устройство е било изключено или неправилно включено в периода от 31.03.2022 г. в 8.52 часа до 18.04.2022 г.

Изложената фактическа обстановка, съдът прие за установена въз основа на разпитаните по делото свидетели и от приетите писмени доказателства, които са безпротиворечиви, относно подлежащите на доказване факти и установяват по несъмнен начин възприетата фактическа обстановка, като последователна и логична.

При така установената фактическа обстановка, съдът приема от правна страна следното:

Съдът счита, че жалбата е допустима, тъй като е депозирана в срока по чл. 59, ал. 2 от ЗАНН и е подадена от легитимиран субект /срещу който е издадено атакуваното наказателно постановление/, при наличие на правен интерес от обжалване и пред компетентния съд /по местоизвършване на твърдяното нарушение/. Съдът приема, че разгледана по същество, жалбата е основателна, по следните съображения.

При разглеждане на дела по оспорени наказателни постановления районният съд е инстанция по същество, с оглед на което дължи извършването на цялостна проверка, относно правилното приложение на материалния и процесуалния закон, независимо от посочените от жалбоподателя основания.

В изпълнение на това свое правомощие съдът констатира, че Наказателното постановление е издадено от оправомощено на основание чл.

189е, ал.12 от ЗДвП лице със Заповед на председателя на управителния съвет на АПИ, а АУАН е съставен от компетентен орган по смисъла на чл. 167а, ал.3а, т.1 и т.2 от ЗДвП, определен със Заповед на Директора на Агенция Митници.

Съдът, намира обаче, че в хода на административно-наказателното 4 производство са допуснати съществени процесуални нарушения, водещи до незаконосъобразност на издаденото наказателно постановление в следния смисъл.

В чл. 179, ал. 3а от ЗДвП е предвидена санкция за водачите, които управляват ППС от категорията по чл. 10б, ал. 3 от Закона за пътищата по път, включен в обхвата на платената пътна мрежа, за което не са изпълнени съответните задължения за установяване на изминатото разстояние, съгласно изискванията на ЗДвП за участъка от път, включен в обхвата на платената пътна мрежа, който е започнал да ползва или няма закупена маршрутна карта за същата, съобразно категорията на пътното превозно средство. Същите задължения са определени в разпоредбата на чл. 139, ал. 7 от ЗДвП и която гласи: „Водачът на пътно превозно средство от категорията на чл. 10б, ал. 3 от Закона за пътищата е длъжен преди движение по път, включен в обхвата на платената пътна мрежа, да закупи маршрутна карта за участъците от платената пътна мрежа, които ще ползва, или да изпълни съответните задължения за установяване на изминатото разстояние и заплащане на дължимата такса по чл. 10, ал. 1, т. 2 от Закона за пътищата, освен, когато тези задължения са изпълнени от трето лице.“. Абсолютно никъде в АУАН и в наказателното постановление не е посочено и конкретното нарушение, за което е санкциониран жалбоподателя. Посочено е единствено, че ППС попада в категорията, за която е дължима, но не е заплатена такса по чл. 10, ал. 1 т. 2 от ЗП, тъй като на 02.04.2022 г. в 08:46 часа …. засечено с контролно устройство …Не е описано каквото и да е действие или бездействие на жалбоподателя. По-надолу е описано, че жалбоподателят управлява ППС, за което е дължима, но не е заплатена пътна такса. С разпоредбата на чл. 139, ал.

7 от ЗДвП, както спомена съдът по-горе, е въведено в задължение на водачите на ППС от категорията по чл. 10б, ал. 3 от ЗП преди движение по път, включен в обхвата на платената пътна мрежа, да закупят маршрутна карта за участъците от платената пътна мрежа, които ще ползват, или да изпълнят съответните задължения за установяване на изминатото разстояние, и заплащане на дължимата такса по чл. 10, ал. 1, т. 2 от ЗП, освен когато тези задължения са изпълнени от трето лице. Разпоредбата на чл. 139, ал. 7 от ЗДвП не е вменена като нарушена от жалбоподателя нито в АУАН, нито в атакуваното наказателно постановление. Описаното в АУАН и наказателно постановление деяние не е квалифицирано с надлежната материалноправна разпоредба, която да съответства на вменените на жалбоподателя факти.