Определение № 157 от 14.02.2025, Окръжен съд - Разград
- Съд
- Окръжен съд - Разград
- Дело
- Въззивно частно гражданско дело 81/2025
- Вид
- Определение № 157
- Подписан
- 14.02.2025
- В сила
- 14.02.2025
- Състав
- Валентина Петрова Димитрова, Ирина Миткова Ганева, ЦВЕТАЛИНА МИХОВА ДОЧЕВА
Цитирани разпоредби
- чл. 410 · Граждански процесуален кодекс
- чл.410 ал.3 · Граждански процесуален кодекс
- чл.411 ал.2 т.1 · Граждански процесуален кодекс
- чл.413 ал.2 · Граждански процесуален кодекс
ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 157 гр. Разград, 14.02.2025 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – РАЗГРАД, ВТОРИ ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ
СЪСТАВ, в закрито заседание на тринадесети февруари през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател: Валентина П. Димитрова
Членове:
Ирина М. Ганева
ЦВЕТАЛИНА М. ДОЧЕВА като разгледа докладваното от Ирина М. Ганева Въззивно частно гражданско дело № 20253300500081 по описа за 2025 година
Производството е по реда на чл.274 ал.1 т.2 в.в. с чл.413 ал.2 ГПК.
Постъпила е частна жалба от „Агенция за събиране на вземания“ЕАД, представляван от изп.директор З.Банкина, подадена чрез пълномощник, против определение № 449/10.12.2024г. по ч.гр.д. № 818/2024 г. по описа на Районен съд Исперих, с което е отхвърлено заявлението за издаване на заповед за изпълнение по реда на чл. 410 ГПК против Х. В. С.. В жалбата са цитирани определения, постановени от окръжни съдилища и е изложено възражение за неправилност и незаконосъобразност на обжалвания съдебен акт.
Жалбоподателят моли определението да бъде отменено и въззивната инстанция да се произнесе по същество.
Въззивният съд, след преценка на извършените процесуални действия от заповедния съд, намира следното: Производството по делото е образувано пред РС Исперих по депозирано заявление от „Агенция за събиране на вземания“ЕАД за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК срещу Х. В. С. за плащане в полза на заявителя на парични задължения, както следва: 709,79 лева главница по договор за заем, ведно с законната лихва върху тази сума считано от датата на подаване на заявлението до изплащане на вземането;
111,21 лева договорна лихва за периода от 11.01.2024г. до 11.08.2024г.; 707,60лв. възнаграждение по договор за допълнителни услуги и 78,49 лева лихва за забава за периода от 12.01.2024г. до датата на подаване на заявлението в съда. В обстоятелствената част на заявлението се съдържат твърдения за сключен договор за паричен заем, отпуснат от „Микро кредит“АД на Х. В. С.. Впоследствие вземането на кредитора било прехвърено с договор за цесия на настоящия заявител „Агенция за събиране на вземания“ЕАД.
С разпореждане № 1736/29.11.2024г. районният съд е оставил без движение заявлението с указание до заявителя да представи договора за цесия между него и „Микро 1 кредит“АД. Разпореждането е получено на 4.12.2024г., но в дадения срок указанията не са изпълнени. Вместо това заявителят е представил писмено становище, в което е изложил съображения за липса на необходимост от представяне на поисканото доказателство. С обжалваното разпореждане съдът е отхвърлил заявлението поради неизпълнение на даденото указание.
Обжалваното разпореждане е правилно. Специалната разпоредба на чл.410 ал.3 ГПК поставя изискване към заявителя по вземане, произтичащо от потребителски договор, да приложи договора, ако е в писмена форма, заедно с всички негови приложения и изменения, както и приложимите общи условия, ако има такива. Съобразно разпоредбата на чл.411 ал.2 т.1 ГПК, ако искането не отговаря на чл.410 ГПК, съдът дава указания на заявителя да отстрани нередовностите в тридневен срок от съобщението. Ако това не бъде сторено, заявлението се отхвърля.
В разглеждания случай заявеното от „Агенция за събиране на вземания“ЕАД вземане произтича от сложен фактически състав – договор за потребителски кредит и последващ договор за цесия между първоначалния кредитор и заявителя. Предвид наличието на правопораждащия юридически факт – договор, сключен с потребител, е приложима разпоредбата на чл.410 ал.3 ГПК. В този случай към заявлението следва да бъдат приложени както първоначалният договор за потребителски кредит с общите му условия, така и договорът за цесия между стария и новия кредитор на вземането и писмено доказателство, установяващо съобщаването на цесията на длъжника. В заявлението по чл.410 ГПК „АСВ“ЕАД изрично е посочил, че приложението към договора за цесия, с което е прехвърлено вземането на „Микро кредит“АД от Х. В. С., е подписано на 22.04.2024г., от което следва, че е сключено в писмена форма.
В съответствие с изискванията на чл.411 ал.2 т.1 ГПК районният съд е оставил заявлението без движение. Дадените указания на заявителя за представяне на договора за цесия са съответни на горецитираните разпоредби и поради това законосъобразни. В дадения срок указанията не са изпълнени, поради което заявлението подлежи на отхвърляне, съгл. чл.411 ал.2 т.1 ГПК. Като е предприел действия в същия смисъл, районният съд е постановил законосъобразен акт.
Частната жалба е неоснователна и следва да се остави без уважение.
Водим от горното, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
Оставя без уважение частната жалба на „Агенция за събиране на вземания“ЕАД, представляван от изп.директор З.Банкина, против определение № 449/10.12.2024г. по ч.гр.д.
№ 818/2024 г. по описа на Районен съд Исперих.
Определението не подлежи на обжалване.
2
Председател: _______________________
Членове:
1. _______________________
2. _______________________
3