Определение № 1441 от 14.05.2025, Окръжен съд - Пловдив
- Съд
- Окръжен съд - Пловдив
- Дело
- Въззивно частно гражданско дело 991/2025
- Вид
- Определение № 1441
- Подписан
- 14.05.2025
- В сила
- 14.05.2025
- Състав
- Анна Иванова Иванова, Иван Александров Анастасов, Мария Ангелова Ненова
Цитирани разпоредби
- чл.410 · Граждански процесуален кодекс
- чл.411,ал.1,т.2 · Граждански процесуален кодекс
- чл.3,б.Ж · Директива 2008/48/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 23 април 2008 година относно договорите за потребителски кредити и за отмяна на Директива 87/102/ЕИО на Съвета
- чл.99 · Закон за задълженията и договорите
- чл.11,ал.1,т.10 · Закон за потребителския кредит
- чл.22 · Закон за потребителския кредит
ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 1441 гр. Пловдив, 14.05.2025 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛОВДИВ, XIV СЪСТАВ, в закрито заседание на четиринадесети май през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател: Анна Ив. Иванова
Членове:
Иван Ал. Анастасов
Мария Анг. Ненова като разгледа докладваното от Анна Ив. Иванова Въззивно частно гражданско дело № 20255300500991 по описа за 2025 година
Производство по чл.413/2/ вр. с чл.410 от ГПК.
Подадена е жалба вх.№13098/7.04.2025 г. от „Агенция за контрол на просрочени задължения”АД, ЕИК:202527341, със седалище и адрес на управление: град София, ул.“Панайот Волов“29,ет.3 чрез юрк.Г.Б., с която моли съда да отмени разпореждане №754/30.01.2025 г. по ч.гр.д.№267/2025 г. на Пловдивския РС,23 гр.с., в частта, с която е отхвърлено заявлението по чл.410 ГПК срещу С. Г. Д. с ЕГН:********** за издаване на заповед за изпълнение и ИЛ за разликата над сумата 109,99 лв. до 325 лв. и вместо него да се постанови да се издаде Заповед за изпълнение за горницата над сумата 109,99 лв. до 325 лв., представляваща непогасена главница и чиста стойност на кредита.
Съдът, като провери събраните по делото доказателства и обсъди доводите по жалбата, намира за установено следното:
ЧЖ е подадена на 19.02.2025 г., а съобщението за оставяне на заявлението без уважение е връчено на 12.2.2025 г., поради което ЧЖ е подадена в срок и е допустима, разгледана по същество е основателна, съображения:
Производството е образувано по заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл.410 ГПК от „Агенция за контрол на просрочени задължения”АД против С. Г. Д. с ЕГН:**********за вземания, произтичащи от сключен между длъжника и „Изи Асет Мениджмънт“АД договор за потребителски кредит №*** от 9.03.2022 г., с който е предоставен кредит в размер на 800 лв. при ГПР -40,47%, ГЛП – 35% при обща сума на плащанията 475 лв.
Със заявлението са претендирани от длъжника следите неплатени суми по кредита:
584,99 лв.- главница, 40,57 лв.- договорна лихва , 157,22 лв.- мораторна лихва и законната лихва от 07.01.2025 г. до изплащане на вземането. Твърди се, че процесните вземания са прехвърлени на заявителя с договор за цесия от 03.07.2023 г., за което длъжникът е уведомен 1 по реда на чл.99 ЗЗД с писмо с обратна разписка от 05.07.2023 г.
РС е приел, че договор за кредит е нищожен поради наличие на неравноправни клаузи в договора по смисъл на ЗЗП във вр. с чл.11,ал.1,т.10 от ЗПК, във вр. с чл.411,ал.1,т.2 от ГПК, във вр. с решение на СЕС от 21.03.2024 г. по дело С-714/22. В решението на СЕС е казано, че когато в договор за потребителки кредит не е посочен ГПР, включващ всички предвидени разходи в чл.3,б.Ж от Директива 2008/48/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 23.04.2008 г., посочените разпоредби допускат този договор да се счита освободен от лихви и разноски, така, че обявяването на неговата нищожност да води единствено до връщане на предоставената главница“, поради което РС е приел, че Договорът за кредит е нищожен на основание чл.22 ЗПК във вр. с чл.11,т.10 от ЗПК, при което заемателят връща само чистата стойност на кредита, но не сължи лихви и други разходи по кредита. В тази връзка РС е уважил заявлението за сумата 109,99 лв.- главница ведно със законна лихва върху тази сума , считано от 07.01.2025 г. и е отхвърлил заявлението за сумата 475 лв.- горница до пълния претендиран размер на главницата от 584,99 лв., 40,57 лв.- договорна лихва , 157,22 лв.мораторна лихва и законната лихва от 07.01.2025 г.
Ч.жалбоподател не оспорва изводите на съда за нищожност на договора за крадит, оспорва размера на присъдената чиста сума на неплатената главница.
ЧЖ е основателна, тъй като чистата сума на неплатената главница е в размер на 325 лв., която се получава като от сумата на отпуснатия кредит -800 лв. се приспаднат всички направени плащания от кредитополучателя в размер на 475 лв.
Горното налага извода, че разпореждането на заповедният съд следва да се отмени в обжалваната част и да се върне делото на същия съд за произнасяне по същество и издаване на заповед за изпълнение за сумата 325 лв. -неплатена главница по договора за кредит, ведно със законната лихва от подаване на заявлението по чл.410 ГПК – 7.1.2025 г. до окончателното плащане, съгласно изложените по-горе мотиви. Разноски в полза на ч.жалбоподател не се присъждат, тъй като не са поискани.
Предвид горното съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ОТМЕНЯ разпореждане №754/30.01.2025 г. по ч.гр.д.№267/2025 г. на Пловдивския РС,23 гр.с., в частта, с която е отхвърлено заявлението по чл.410 ГПК на „Агенция за контрол на просрочени задължения”АД, ЕИК:202527341 срещу С. Г. Д. с ЕГН:********** за издаване на заповед за изпълнение и ИЛ по отношение на главницата за разликата над сумата 109,99 лв. до 325 лв. и вместо него да се постанови да се издаде Заповед за изпълнение за горницата над сумата 109,99 лв. до 325 лв., представляваща непогасена главница и чиста стойност на кредита, ведно със законната лихва от подаване на заявлението по чл.410 ГПК – 7.1.2025 г. до окончателното плащане и
ВРЪЩА делото на същия съд за продължаване на съдопроизводствените действия, 2 съгласно изложените по-горе мотиви.
Определението е окончателно.
Председател: _______________________
Членове:
1. _______________________
2. _______________________
3