Решение № 448 от 07.04.2025, Районен съд - Плевен

РЕШЕНИЕ

№ 448 гр. Плевен, 07.04.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПЛЕВЕН, XI ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на първи април през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Ася Тр. Ширкова при участието на секретаря ПЕТЯ СТ. ИВАНОВА като разгледа докладваното от Ася Тр. Ширкова Гражданско дело № 20254430100228 по описа за 2025 година

Делото е образувано по искова молба от М. К. П., с ЕГН **********, с постоянен адрес: гр.***”, бл.№35, вх.А, ет.2, ап.6, чрез пълномощник адв. С.

С. Т. против „Ф.Б. ЕООД. Ищецът твърди, че е сключил с ответното дружество на 27.03.2023г. Договор № 1250017 за предоставяне на потребителски кредит, по силата на който получил кредит в размер на 2500 лева, при срок на кредита от 18 месеца, при лихва в размер 875 лева и следва да върне на дружеството сума в размер на 3375 лева, при ГПР 49.66 %, лихвен процент 35 %. Твърди, че съгласно чл.5 от Договора, кредитът се обезпечава с Поръчителство предоставено от “**** в полза на “Ф.Б.” ЕООД, поради което следвало да сключи Договор за гаранция (поръчителство) с дружеството "****", по който Договор за гаранция (поръчителство), М. П. следвало да заплати сумата от 2525 лева, представляваща такса за предоставяне на гаранция (поръчителство). Ищецът твърди, че заплатил по процесния кредит на вноски сумата от 5192,36 лв. Навежда доводи, че договорът е недействителен, тъй като съгласно чл.22 ЗПК вр. чл.11 ал.1 т.10 ЗПК не е посочен годишен процент на разходите и общата сума, дължима от потребителя. Съгласно чл.19 ал.1 ЗПК ГПР изразява общите разходи по кредита за потребителя, настоящи или бъдещи (лихви, други преки или косвени разходи, комисиони, възнаграждения от всякакъв вид, вт. ч. тези, дължими на посредниците за сключване на 1 договора), изразени като годишен процент от общия размер на предоставения кредит. Съобразно §1, т.1 ДР на ЗПК, "Общ разход по кредита за потребителя" са всички разходи по кредита, включително лихви, комисиони, такси, възнаграждение за кредитни посредници и всички други видове разходи, пряко свързани с договора за потребителски кредит, които са известни на кредитора и които потребителят трябва да заплати, включително разходите за допълнителни услуги, свързани с договора за кредит, и по- специално застрахователните премии в случаите, когато сключването на договора за услуга е задължително условие за получаване на кредита, или в случаите, когато предоставянето на кредита е в резултат на прилагането на търговски клаузи и условия. Общият разход по кредита за потребителя не включва нотариалните такси". Ищецът твърди, че е необходимо в ГПР да бъдат описани всички разходи, които трябва да заплати длъжника, а не същият да бъде поставен в положение да тълкува клаузите на договора и да преценява кои суми точно ще дължи. Сочи, че договора е посочена обща сума за връщане 3375 лева, която включва отпуснатия кредит - 2500 лева, и 875 лева лихва, при лихвен процент - 35 %. Твърди, че е посочен ГПР 49,66%, но не е ясно същият от какво се формира и не са посочени взетите предвид допускания, каквото е изискването на чл.11 ал.1 т.10 ЗПК. Навежда доводи, че както в Договора, така и Преддоговорната информация липсва конкретизация относно начина, по който е формиран посочения ГПР, което води до неяснота относно включените в него компоненти, а това от своя страна е нарушение на основното изискване за сключване на договора по ясен и разбираем начин (чл.10 ал.1 ЗПК). Ищецът твърди, че в общата сума не е включено допълнителното плащане по договор за гаранция в размер на 2525 лева.

Твърди, че съгласно чл.5 от договора заемът се обезпечава с поръчителство, предоставено от **** на кредитора, за което кредитополучателя заплаща такса в горепосочения размер от 2525 лева, която сума не е включена в ГПР.

Ищецът твърди, в Преддоговорната информация, в т. 4.3 изрично е посочено, че разхода от 2525 лева, който кредитополучателя ще направи при сключване на договор за гаранция, не се включва в ГПР по кредита, тъй като не влиза в общия разход по кредита, съгласно §1 т.1 ЗПК, доколкото касае допълнителна услуга, която не е задължително условие за предоставяне на кредита. Ищецът твърди, че тази сума следва да бъде включена в ГПР, тъй като е разход във връзка с предоставяне на кредита по смисъла на чл.19 ал.1 ЗПК, който 2 предвижда, че ГПР по кредита изразява общите разходи по кредита за потребителя, настоящи или бъдещи /лихви, други преки или косвени разходи, комисионни, възнаграждения от всякакъв вид, в т. ч. тези, дължими на посредниците за сключване на договора/, изразени като годишен процент от общия размер на предоставения кредит. Твърди, че ако се включи в ГПР, то той би бил многократно над допустимия размер.

Ищецът твърди, че по този начин е заобиколена императивната разпоредба на чл.19 ал.4 ЗПК, ограничаваща максималния размер на годишния процент на разходите по кредита и посочените в договора размери на годишния процент на разходите и общата сума, дължима от потребителя, не съответстват на действително уговорените такива, налице е неяснота при определяне на ГПР, което води до недействителност на договора /чл. 22 ЗПК/.

Посочва съдебна практика на СЕС, съгласно която когато в договор за потребителски кредит не е посочен ГПР, включващ всички предвидени в член 3, буква ж) от тази директива разходи, посочените разпоредби допускат този договор да се счита за освободен от лихви и разноски, така че обявяването на неговата нищожност да води единствено до връщане от страна на съответния потребител на предоставената в заем главница.

Ищецът твърди, че съгласно разпоредбата на чл.26 ал.4 от ЗЗД, нищожността на отделни части не влече нищожност на договора, когато те са заместени по право от повелителните правила на закона или когато може да се предположи, че сделката би била сключена и без недействителните й части, но в случая не е налице нито една от тези две хипотези - нищожната клауза на процесния договор за кредит относно определянето на ГПР да бъде заместена по право от повелителни норми на закона, или че договора за потребителски кредит би бил сключен и ако в него не е включена клаузата определяща ГПР, тъй като той е въведен като изрично изискване в чл.11 ал.1 т.10 ЗПК. Твърди, че в настоящия случай не е приложима нормата на чл.26 ал.4 ЗЗД и нищожността на посочената по-горе клауза от договора обуславя недействителността на целия договор.

Отделно от това ищецът твърди, че в т. 4.3 от преддоговорната информация е посочено какъв ще е размера на задължението по договора за гаранция, а имено сумата от 2525 лв., поради което въпреки условното описание в преддоговорната информация, кредиторът е бил напълно наясно 3 какъв ще е размера на задължението на кредитополучателя във връзка с ползване на услугата /посочена като допълнителна/ договор за гаранция.

Ищецът сочи, че това води до извод, че единствената цел на гаранцията /поръчителството/ е да бъде отпуснат кредита, поради което и дължимата за нея такса съставлява общ разход по кредита, който по силата на чл.19 ал.1 ЗПК подлежи на задължително включване в ГПР. Твърди, че обстоятелството, че кредитополучателят не е посочил поръчител-физическо лице, а се е съгласил на поръчителство от предложения от кредитора гарант, не освобождава кредитора да отрази таксата за гаранта в ГПР по договора за кредит, още повече, че по смисъла на закона ГПР не е бланкетен, а е индивидуален за всеки договор и изчисляването му се извършва в зависимост от конкретните условия и обстоятелства, при които договора за кредит се сключва.

Наведеното обстоятелство, че ищеца е избрал поръчителя си е без значение в случая. Ищецът твърди, на ищеца е предоставена единствено възможността да избира кой да бъде поръчителят избрано от него лице или "****", но при всички случаи условие за сключване на договора е било предоставянето на обезпечение под формата на поръчителство, което се одобрява чрез одобряване на заема. Твърди, че след като ищецът е избрал възмездното поръчителство от "****", то ответникът е следвало да включи възнаграждението за това поръчителство в ГПР, което обаче не е било сторено. Сочи, че възнаграждението за поръчителство, дължимо на предложения от кредитора гарант е изрично посочено в т.4.3 от преддоговорната информация и дори е посочена цената на услугата - 2525 лв.

, което установява, че при сключването на договора за кредит ответното дружество не само е знаело за договореното възнаграждение за поръчителство и неговият размер, но и представянето на договора за поръчителство е съставлявало фактическо и юридическо условие кредитът да бъде одобрен.

Твърди, че с оглед изложеното, сключеният между страните договор за кредит се явява недействителен на основание чл.22 ЗПК вр. чл.11 ал.1 т.10 ЗПК.

Ищецът твърди, че предвид недействителността на договора, то на основание чл.23 ЗПК е следвало да върне само главницата по договора за кредит, като всички други платени суми по договора за кредит, се явяват платени без основание, а именно заплатената сумата от 2692,36 лв. на 4 основание чл.55 ал.1 пр.1 ЗЗД подлежи на връщане, като недължимо платена по недействително правоотношение.

В заключение моли съда да прогласи на основание чл.22 вр. чл.11 ал.1 т.10 ЗПК за недействителен сключения между М. К. П., с ЕГН: ********** и „Ф.Б.“‘ ЕООП, с ЕИК *******, със седалище и адрес на управление: гр. ***** № 51, вх. А, ет. 9, ап. Офис 20, представлявано от управителите i Д.В.Н. и И.В.В., Договор за предоставяне на потребителски кредит № 1250017/27.03.2023г., поради това, че посоченият в договора годишен процент на разходите не съответства на действителния годишен процент на разходите и не са посочени компонентите и допусканията, използвани при изчисляване на годишния процент на разходите по договора.

При условие на евентуалност моли съда да прогласи за нищожна клаузата на чл.5 от договора за кредит, изискваща предоставяне на поръчителство от кредитополучателя, поради противоречие с чл.146 ал.1 ЗЗП, а също и на добрите нрави по смисъла на чл. 26, ал. 1 ЗЗД.

Моли съда на основание чл.55 ал.1 пр.1 ЗЗД да осъди ответника да му заплати сумата от 2692,36 лева, представляваща недължимо платени суми по Договор за предоставяне на потребителски кредит № 1250017/27.03.2023г., ведно със законната лихва от датата на депозиране на исковата молба в съда до окончателното заплащане на сумата.

В едномесечния срок е постъпил писмен отговор, с който ответникът оспорва предявените искове. Сочи, че ищецът е имал възможност да избере свой поръчител или този, предложен от кредитора, като всъщност той сам избира обезпечението. Оспорва твърдението, че е нарушена разпоредбата на чл.143 ЗЗП.

Съдът, като прецени събраните по делото писмени и гласни доказателства и съобрази доводите на страните, намира за установено следното:

Не се спори между страните и се установява от приложения на лист 4 договор, че между ищецът като кредитополучател, и „Ф.Б.“ ЕООД, е сключен Договор № 1250017/27.03.2023г., с който договор на ищеца е предоставен паричен заем в размер от 2500 лв., платим на 18 месечни вноски, с първа падежна дата 26.04.2023г. и погасителен план неразделна част от договора.

Видно от договора, възнаградителната лихва е определена в размер на 23,33 5

%, което се равнява на сума от 875 лева. Видно от договора, ГПР е определен в размер на 49,66 %, като в него влиза ГЛП от 23,33 %.

Видно от договора, съгласно чл.5, заемът се обезпечава с поръчителство, предоставено от „Ф.Б. в полза на ответното дружество. По делото с исковата молба ищецът е представил разписки за платени суми на каса И.П., в които е посочен наредител М. К. П.и получател „Ф.Б.“ ЕООД.

Общият сбор на всички плащания по договора, които е извършил ищеца, е в размер на 5192,36 лева.

Не са представени доказателства как са осчетоводени внесените от ищеца суми, тъй като по делото не е назначена съдебно-счетоводна експертиза. С общата сума, която ищецът е внесъл в размер на 5192,36 лева, съдът приема, че ищецът е погасил главницата от 2500 лева, а остатъкът от 2692,36 лева е разпределен за възнаградителна лихва (875 лева) и такса съобразно разпоредбата на чл.1.6 от договора за поръчителство ( 2525 лева).