Решение № 20 от 12.01.2026, Районен съд - Пазарджик
- Съд
- Районен съд - Пазарджик
- Дело
- Административно наказателно дело 1360/2025
- Вид
- Решение № 20
- Подписан
- 12.01.2026
- В сила
- 30.01.2026
- Състав
- Снежана Стоянова
Цитирани разпоредби
- чл.28 · Закон за административните нарушения и наказания
- чл.34 · Закон за административните нарушения и наказания
- чл. 36, ал.2 · Закон за административните нарушения и наказания
- чл.53 · Закон за административните нарушения и наказания
- чл.59 и сл. · Закон за административните нарушения и наказания
- чл.59, ал.2 · Закон за административните нарушения и наказания
- чл.63 · Закон за административните нарушения и наказания
- чл.140 · Закон за движението по пътищата
- чл.140, ал.1 · Закон за движението по пътищата
- чл.175, ал.3, пр.1 · Закон за движението по пътищата
- чл.345, ал.2 · Наказателен кодекс
РЕШЕНИЕ
№ 20 гр. П., 12.01.2026 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – П., XI НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично заседание на тринадесети ноември през две хиляди Д.п. година в следния състав:
Председател: Снежана С. при участието на секретаря Елена Пенова като разгледа докладваното от Снежана С. Административно наказателно дело № 20255220201360 по описа за 2025 година за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.59 и сл. от ЗАНН.
Образувано е по жалба на И. Т. Т. от село С., обл.П., ЕГН: ********** против НП № 25-0340-000428 от 13.05.2025 г. на ВПД Началник РУ в ОДМВР - П., РУ - Септември, с което на основание чл.53 от ЗАНН и чл.175,ал.3, пр.1 от ЗДвП и за нарушение на чл.140, ал.1 от ЗДвП на жалбоподателя са наложени административни наказания глоба в размер на 200 (двеста) лева и лишаване от право да управлява МПС за срок от 6 (шест) месеца.
В жалбата се твърди, че НП е материално незаконосъобразно, поради което се иска неговата отмяна. и процесуално
В съдебно заседание жалбоподателят се представлява от упълномощен защитник, чрез който поддържа жалбата и моли за отмяна на НП. Релевира допълнителни възражения за неяснота на мястото на извършване на вмененото нарушение, както и за неспазване на срока по чл.34 от ЗАНН.
Ответникът по жалбата - АНО, редовно призован, не се явява и не изпраща представител. Постъпили са писмени бележки от юрисконсулт, видно от които жалбата се оспорва като неоснователна.
1
Районният съд провери основателността на жалбата, след като съобрази становищата на страните, съобразявайки закона, по вътрешно убеждение и след като обсъди събраните по делото доказателства, при съблюдаване разпоредбата на чл.63 от ЗАНН, прие за установено следното:
Жалбоподателят е санкциониран за това, че на 12.04.2023 год. около 16,40 часа в село С., на улица „Д.“ в района на контролен горски пункт – изход в посока местността „М.с.“ е управлявал четириколесно МПС – АТВ марка „Б.“, без регистрационна табела и номер на рамата, нерегистрирано по надлежния ред и неотговарящо на нормативните изисквания по Наредба I 45/24.03.2000 г.
Това било нарушение на чл.140, ал.1 от ЗДвП, като същото било констатирано от служител в РУ-Септември , който съставил срещу жалбоподателя АУАН за нарушение на чл.140 от ЗДвП. Впоследствие Началникът на РУ - Септември издал мотивирана резолюция за прекратяване на административно - наказателното производство по издадения АУАН, който бил изпратен по компетентност на Районна прокуратура - П., където било образувано досъдебно производство, насочено към разследване на евентуално извършено престъпление по чл.345, ал.2 от НК. Производството приключило с постановление за прекратяване. Видно е от мотивите на същото, прокурорът е приел че деянието по управление на нерегистрираното АТВ е формално извършено предвид явно незначителната степен на обществена опасност, поради което е изпратил препис от постановлението на Началника на сектор „Пътна полиция“ при ОДМВР – П. за преценка да се наложи ли административно наказание на водача за нарушение на чл.140 от ЗДвП. При това положение срещу жалбоподателя било издадено обжалваното в настоящото производство наказателно постановление. То било връчено лично на наказаното лице, видно от отбелязването в него, на 25.09.2025 г, като жалбата против него била подадена чрез АНО на 01.10.2025 г. При това положение жалбата е подадена в срока по чл.59, ал.2 от ЗАНН, с оглед на което е процесуално допустима.
Приетите по делото писмени доказателства безпротиворечиво установяват следната фактическа обстановка, възприета и в постановлението на прокурора:
През 2023 год. жалбоподателят си закупил АТВ, марка „Б.“, внос от 2
Германия. Той не предприел действия за регистрация на МПС, тъй като не разполагал с необходимите за целта документи.
На 12.04.2023 год. жалбоподателят И. Т. привел АТВ в движение и започнал да го управлява по улица „Т.“ в село С.. Възнамерявал да се разходи в гората край село С., в посока местността „М.с.“.
По пътя за гората, в района на горския пункт жалбоподателят бил засечен от дежурните служители в РУ - Септември. В хода на проверката станало ясно, че жалбоподателят не разполага с документи за АТВ и че същото не е регистрирано, поради което срещу него било отпочнато административно – наказателно производство, със съставянето на АУАН.
Видно е от възприетото в постановлението на прокурора, съответно на събраните в хода на производството доказателства, жалбоподателят И. Т. е управлявал процесното АТВ инцидентно /за първи път след закупуването му/, като смятал да се движи с него само в гората на село С., за да изпробва възможностите му по черен път.
Горната фактическа обстановка съдът възприе изцяло от събраните по делото писмени доказателства, в т.ч. доказателствата от проведеното досъдебно производство, които имат доказателствена стойност съгласно чл.
36, ал.2 от ЗАНН. Съдът изцяло се доверява на събраните в хода на процеса доказателства, тъй като са непротиворечиви и взаимно допълващи се, а и не се отричат от жалбоподателя.
При така установената фактическа обстановка, съдът намира че извършеното от жалбоподателя И. Т. представлява нарушение на чл.140, ал.1от ЗДв.П само от формална страна и следва да се квалифицира като маловажен случай.
Според чл.28 от ЗАНН за маловажен случай на административно нарушение наказващият орган не налага наказание на нарушителя, като го предупреждава писмено, че при извършване на друго административно нарушение от същия вид ще му бъде наложено административно наказание.
Легална дефиниция на „маловажен случай“ се съдържа в § 1, т.4 от ЗАНН, съгласно който: „Маловажен случай е този, при който извършеното нарушение от физическо лице или неизпълнение на задължение от едноличен търговец или юридическо лице към държавата или община, с оглед на липсата 3 или незначителността на вредните последици или с оглед на други смекчаващи обстоятелства, представлява по-ниска степен на обществена опасност в сравнение с обикновените случаи на нарушение или на неизпълнение на задължение от съответния вид“.
При изложените горе факти деянието на жалбоподателя И. Т. разкрива по-ниска степен на обществена опасност в сравнение с обикновените случаи на нарушения от този вид, при което налагането на глоба и лишаване от правоуправление в предвидения от закона към момента на деянието минимален размер съответно 200 лв. глоба и 6 месеца лишаване от правоуправление, се явява несъразмерно тежко спрямо степента на обществената опасност на деянието и дееца. Маловажността на случая следва да се аргументира с инцидентността на случая, както и с краткото разстояние, в рамките на което жалбоподателят е управлявал процесното АТВ по път, отворен за обществено ползване,
При това положение и като не е приложил нормата на чл.28 от ЗАНН наказващият орган е издал незаконосъобразен акт. Преценката за "маловажност на случая" подлежи и на съдебен контрол, като в неговия обхват се включва и проверка за законосъобразност на преценката по чл. 28 от ЗАНН от страна на наказващия орган. С други думи, когато съдът констатира, че предпоставките на чл. 28 от ЗАНН са налице, но наказващият орган не ги е приложил, това е основание за отмяна на наказателното постановление, като в този случай преценката на съда е преценка за законосъобразност (ТР № 1/12.12.2007г. по тълк. н. д. № 1/2005г. ОСНК – ВКС).
В горния ред на мисли вече има достатъчно утвърдено съдебна практика на административните съдилища в Р България.
По изложените съображения, и на основание чл.63 ал.2, т.2 и ал.4 от ЗАНН, съдът намира че след като отмени НП, следва да предупреди нарушителя, че при извършване на друго административно нарушение от същия вид, представляващо маловажен случай, в едногодишен срок от влизане в сила на съдебния акт, за това друго нарушение ще му бъде наложено административно наказание. Ето защо занапред жалбоподателят следва да се въздържа да управлява процесното АТВ по път, отворен за обществено ползване, па макар и за кратко разстояние, за да отиде в гората.
При този изход на делото е безпредметно да се коментират възраженията 4 за неяснота на мястото на извършване на вмененото нарушение, както и за неспазване на срока по чл.34 от ЗАНН, но само за пълнота следва да се каже, че те не са основателни. Мястото на извършване на нарушението е посочено пределно ясно и с достатъчна конкретика, а в случая сроковете по чл.34 от ЗАНН не важат, тъй като НП е съставено на основание чл.36, ал.2 от ЗАНН, съгласно който: „Без приложен акт административно наказателна преписка не се образува освен в случаите, когато производството е прекратено от съда или прокурора или прокурорът е отказал да образува наказателно производство и е препратено на наказващия орган“.
Предвид изхода на спора, в полза на жалбоподателя следва да бъдат присъдени разноски. Същите се претендират в размер на 750 лева, който съдът и предвид направеното от ответника възражение, намира за прекомерен.
Ето защо адвокатското възнаграждение следва да бъде намалено на 400 лева съобразно разписаното в чл.18 ал.2 вр. чл.7 ал.2 т.1 в Наредба №1/09.07.2004г. за възнагражденията за адвокатска работа, в какъвто размер се явява съответно от една страна, а от друга – справедливо.
По изложените съображения, РС – П.
РЕШИ:
ОТМЕНЯВА НП № 25-0340-000428 от 13.05.2025 г. на ВПД Началник РУ в ОДМВР - П., РУ - Септември, с което на И. Т. Т. от село С., обл.П., ЕГН:
********** на основание чл.53 от ЗАНН и чл.175, ал.3, пр.1 от ЗДП и за нарушение на чл.140, ал.1 от ЗДвП са наложени административни наказания глоба в размер на 200 (двеста) лева и лишаване от право да управлява МПС за срок от 6 (шест) месеца, като незаконосъобразно.
ПРЕДУПРЕЖДАВА И. Т. Т. с ЕГН: **********, че при извършване на друго административно нарушение от същия вид, представляващо маловажен случай, в едногодишен срок от влизане в сила на съдебния акт, за това друго нарушение ще му бъдат наложени административни наказания.
ОСЪЖДА ОДМВР – П., представлявана от Директор, с административен адрес: гр.П., бул. „С.“ №3 ДА ЗАПЛАТИ на И. Т. Т. с ЕГН:**********, адрес: село С., обл.П., улица „Д.п.“ № 23, направените по делото разноски в размер на 400 /четиристотин/ лева.
5
Решението подлежи на обжалване в 14-дневен срок от съобщението пред Административен съд – П..
Съдия при Районен съд – П.: _______________________ 6