Определение № 4771 от 28.12.2017, Районен съд - Плевен

О

П Р Е

Д Е Л

Е Н И Е

№ гр. Плевен, 28.12.2017 год.

В ИМЕТО НА НАРОДА

Плевенският районен съд, пети граждански състав, в закрито заседание на 28.12.2017 год., в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ:Биляна

Видолова като разгледа докладваното от съдията Видолова гр. д. № 5613 по описа за 2016 година, и на основание данните по делото и закона, за да се произнесе, взе предвид следното:

Постъпила молба от ищеца за оттегляне на иска на осн. чл. 232 от ГПК.

Делото е образувано по искова молба на осн. чл.

415 от ГПК във вр. с чл.274, ал.1, т.1 от КЗ /отм./ от З.к. „Л.И.“ АД с БУЛСТАТ ********* против Н.В.Р., ЕГН ********** *** с искане да се признае за установено, че ответникът дължи сумата от 183,62 лв. – главница, ведно със законната лихва върху главницата от датата на завеждане на заявлението по ч.гр.дело № 2928/2016г. по описа на ПлРС – 22.04.2016 г. до изплащане на вземането. Производството по делото е спряно по общо съгласие на страните на осн. чл. 229 ал. 1 т.1 от ГПК в първото по делото с.з.

Съдът, като съобрази подадената молба и разпоредбата на чл. 232 от ГПК, намира, че същата има характер на оттегляне на предявената молба. Оттеглянето е направено преди приключване на първото по делото заседание, доколкото делото е било спряно преди неговия край, като в този случай не е необходимо съгласието на ответника.

Налице са всички предпоставки за прекратяване на производството по гр.д 7589/2017г. на ПлРС – изявление от активно легитимирана страна за пълно погасяване на задълженията по делото от страна на ответника и изрично посочване, че се касае за оттегляне на иска.

Същевременно, съобразявайки обстоятелството, че предмет на делото е иск по чл. 415 от ГПК, и съобразно разясненията по т. 13 от ТР № 4 от 18.06.2014г.на ОСГТК на ВКС по тълк.д.№ 4/2013г., съдът следва да обезсили постановената в производството по чл.410 от ГПК заповед за изпълнение на парично задължение, тъй като в конкретния случай на прекратяване на производството поради оттегляне на иска, следва да се приложат по аналогия последиците на чл.415 ал.2 от ГПК.

Воден от горното, съдът

О П Р Е Д Е Л И :

На осн. чл. 232 от ГПК, ПРЕКРАТЯВА производството по гр.д. 5613/2016г. на ПлРС по искове с правно основание чл. 415 от ГПК за признаване за установено, че ответникът Н.В.Р., ЕГН ********** ***, дължи на З.к. „Л.И.“ АД с БУЛСТАТ *********, със седалище и адрес на управление:*** Д, законен представител М. Стоянова М.-Г. и П.В.Д., сумата от 183,62 лв. – главница, ведно със законната лихва върху главницата от датата на завеждане на заявлението по ч.гр.дело № 2928/2016г. по описа на ПлРС – 22.04.2016г. до изплащане на вземането.

ОБЕЗСИЛВА ИЗЦЯЛО Заповед за изпълнение, издадена по реда на чл. 410 от ГПК № 1921/25.4.2016г. по ч.гр.д. 2928/2016г. на ПлРС.

Определението подлежи на обжалване пред ПлОС в едноседмичен срок от връчването му на страните.

РАЙОНЕН СЪДИЯ: