Решение № 137 от 10.12.2021, Районен съд - Пирдоп

РЕШЕНИЕ

№ 137 гр. , 10.12.2021 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПИРДОП, ТРЕТИ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на десети ноември през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:

Председател: Д.И.П. при участието на секретаря П.Т.А. като разгледа докладваното от Д.И.П. Гражданско дело № 20211860100244 по описа за 2021 година

Производството е по реда на чл.422 във вр. чл. 124 и сл. от Гражданско-процесуалния кодекс /ГПК/.

Делото е образувано по искова молба, подадена от БНП П.П.Ф. С.А. Париж чрез БНП П.П.Ф. С.А. клон България КЧТ, с ЕИК: ********* срещу Л.Д.Б., с която се иска от съда да признае за установено по отношение на ответника, че за ищеца е налице вземане в размер на: 4506.28 лв., представляваща главница по Договор за кредит № *********** от 16.12.2015г.; 1202.00 лв., представляваща възнаградителна лихва по договора; 478.82 лв., представляваща лихва за забава за периода от 20.02.2018г. до 08.03.2019г., ведно със законната лихва върху главницата за периода от 25.03.2019г. /датата на подаване на заявлението по чл.410 ГПК/ до окончателното заплащане на дължимата сума. Претендират се и разноски. Заявена е молба към съда в случай, че установителният иск бъде отхвърлен поради ненадлежно обявена предсрочна изискуемост на вземането по кредита, да се приеме при условията на евентуалност предявяването на осъдителен иск за същите суми и същият да бъде уважен.

Делото е било разгледано от друг състав на РС-Пирдоп и е приключило с постановяване на неприсъствено решение, което обаче е отменено от Върховния касационен съд с Решение № ***/*********г. по гр.д. №112/2021г. по описа на ВКС и върнато на РСПирдоп за разглеждане от друг съдебен състав, доколкото е счетено, че не са били налице предпоставките на чл.238, ал.1 ГПК за постановяване на неприсъствено решение, тъй като ответникът се е явил в първото редовно проведено по делото заседание.

Твърди се в исковата молба, че с Договор за потребителски заем № *********** от 1

16.12.2015г. „БНП П.П.Ф.“ С.А., Париж чрез клона си в България е отпуснало паричен кредит в размер на 6000 лв. на Л.Д.Б.. Сумата, предмет на договора, била изплатена от кредитора по начина, уговорен в договора, което Б. бил удостоверил с полагане на подписа си в поле „Удостоверение на изпълнението“. Въз основа на чл.3 от Договора за ответника възникнало задължение да погаси заема на 60 месечни вноски- всяка по чл.185.63 лв., които вноски съставлявали изплащане на главницата по заема, ведно с оскъпяването й съгласно годишния процент на разходите- 21.31% и годишния лихвен процент – 17.80%. Длъжникът преустановил плащането на вноските по кредита на 20.01.2018г., като към тази дата били погасени 24 месечни вноски. На основание чл.5 от договора вземането ставало изискуемо в пълен размер ако кредитополучателят просрочи две или повече месечни вноски, считано от падежната дата на втората пропусната месечна вноска. По този начин ответникът следвало да изплати остатъка от заема в размер на 5708.28 лв., представляващ оставащите 36 броя погасителни вноски към 20.02.2018г., към която дата кредитът бил станал изискуем в целия му размер. Неизпълнението на задължението принудило кредитора да изпрати покана за доброволно изпълнение, в която изрично е обявено вземането за предсрочно изискуемо и е поканен длъжникът да го погаси. Поканата била изпратена на адреса, деклариран в договора.

В срока по чл. 131 ал.1 ГПК по делото не е постъпил писмен отговор на исковата молба от ответника Л.Д.Б.. В молбата за отмяна на първото решение на РС-Пирдоп ответникът Л.Б. е твърдял, че е подал отговор на исковата молба в срока и по реда на чл.131 ГПК. Такъв отговор обаче не фигурира по делото. Настоящият съд му е предоставил изрична възможност да представи доказателства, че е подал в законоустановения 1-месечен срок, считано от 06.08.2019г., отговор на исковата молба. Във връзка с указанията и в предоставения му срок ответникът не е ангажирал надлежни доказателства, че е подал отговор на исковата молба, поради което за съда не съществува друга възможност, освен да счете, че отговор на исковата молба не е бил подаден.

В съдебните заседания по разглеждане на делото ищецът БНП П.П.Ф. С.А. клон България КЧТ не изпраща представител. Депозира молба, с която заявява, че поддържа исковата молба и моли съда да постанови решение, с което да уважи предявените искове изцяло като основателни и доказани и на ищеца бъдат присъдени разноски за исковото и заповедното производство.

Ответникът Л.Д.Б. се е явил лично в първото съдебно заседание при разглеждане на делото от предходния състав. В съдебните заседания при настоящото второ разглеждане на делото ответникът Б. не се явява, но депозира писмени молби. С молбата си от 30.06.2021г. ответникът заявява, че оспорва изцяло предявените искове като неоснователни и моли делото да се гледа в негово отсъствие. Оспорва наличието на валидно сключен потребителски заем и твърди, че кредитното правоотношение между него и ищеца се явява недействително на основание чл.22 от Закона за потребителския кредит и не поражда присъщите за този тип сделка правни последици. Твърди, че не е налице и предсрочна изискуемост, тъй като за нея не му е съобщено. Моли съда да отхвърли предявените искове 2 като неоснователни и недоказани със законните последици от това.

Съдът, след като прецени доказателствата по делото и доводите на страните, намира следното от фактическа страна:

Ищецът БНП П.П.Ф. С.А Париж чрез клона си в Република България е подал на 25.03.2019 г. до Районен съд-Пирдоп заявление за издаване на заповед за изпълнение по реда на чл.410 ГПК против ответника Л.Д.Б. за дължими суми, произтичащи от Договор за потребителски кредит № ***********/16.12.2015г., въз основа на което е образувано ч.гр.д.

№183/2019г. по описа на РС-Пирдоп, по което в полза на заявителя е издадена заповед за изпълнение на парично задължение № 213/28.03.2019г. против длъжника и настоящ ответник за главница в размер на 4506.28 лв., възнаградителна лихва в размер на 1202.00 лв. за периода от 20.01.2018г. до 20.12.2020г. и мораторна лихва в размер на 478.82 лв. за периода от 20.02.2018г. до 08.03.2019г., които суми се явяват и процесните такива.

Заповедта за изпълнение е била връчена на длъжника Л.Д.Б., който е подал възражение по чл.414 ГПК в законоустановения срок, твърдейки че „не дължи изпълнение на претендираната сума“, поради което, на основание чл.415, ал.1 ГПК, на заявителя е било указано да предяви установителен иск относно вземанията си и същият го е сторил в законоустановния едномесечен срок.

По делото е представен и приет Договор за потребителски паричен кредит, издаване и ползване на кредитна карта /ДПК/ № ***********/16.12.2015г., сключен между „БНП П.П.Ф.“ ЕАД /кредитор/ и Л.Д.Б. /кредитополучател/, по силата на който кредитодателят е предоставил на кредитополучателя потребителски кредит, в размер на 6000 лв., като е договорено кредитът да бъде преведен по сметка в „УниКредит Булбанк“ АД с IBAN *********************, която кредитополучателят е декларирал, че е лично негова и предоставя доброволно. Уговорено е, че погасяването на кредита ще се извърши на 60 равни месечни погасителни вноски от по 185.63 лв., съгласно погасителен план, като лихвеният процент е 17.80% на годишна база а годишният процент разходи- 21.31% и общата сума за връщане по кредита възлиза на 11137.80 лв. Предвидена е такса „Ангажимент“ в размер на 210.00 лв. Видно от погасителния план първата вноска по договора е с падеж 20.01.2016г., а последната – 20.12.2020г. Не е отбелязано на кредитополучателя да е предоставена кредитна карта, каквато възможност предвижда договорът. В т.5 от договора е предвидено, че “При забава на една или повече месечни погасителни вноски Кредитополучателят дължи обезщетение за забава в размер на действащата законна лихва за периода на забавата върху всяка забавена погасителна вноска, ведно с направените разноски по събиране на вземането, извършени по преценка на Кредитора. При просрочване на две или повече месечни вноски, считано от падежната дата на втората непогасена вноска, вземането на Кредитора става предсрочно изискуемо в пълния му размер…, без да е необходимо изпращане на съобщение от Кредитора за настъпване на предсрочната изискуемост…“. Договорът е двустранно подписан. Към него са приложени сертификат за сключена застраховка и Общи условия.

Представена е към исковата молба справка по кредит ***********, изготвена от упълномощената Н.А. - юрисконсулт към БНП П.П.Ф. С.А. клон България КЧТ, в която е 3 отразен погасителният план по кредита и е посочено какви плащания са постъпило по кредита. Отразени са като платени 24 вноски за периода от 18.01.2016г. до 19.01.2018г.

Приложена е към исковата молба „Последна покана“ до Л.Д.Б. от 09.08.2018г., с която Б. бива уведомен, че е преустановил плащане на вноските по кредита на 20.01.2018г., поради което вземането на БНП П.П.Ф. С.А. към него е обявено за предсрочно изискуемо. В табличен вид е посочено какви суми дължи Б. и същият е поканен да ги заплати доброволно в срок от 7 дни. Няма представени доказателства за връчване на поканата.

Допусната е, изготвена и изслушана Съдебно-счетоводна експертиза /ССчЕ/ относно усвояването на кредита, за което писмени доказателства не са били представени, и относно размера на задълженията към датата на подаване на заявлението по чл.410 ГПК и към настоящия момент. Назначеното вещо лице М.Л. е проверила материалите по делото и е посетила счетоводството на ищеца, където е извършила проверка, след което е дала отговор на поставените въпроси. Според вещото лице с платежно нареждане за кредитен превод №************ от 17.12.2015г. по сметката на Л.Д.Б. /*********************/ в УниКредит Булбанк е преведена сумата в размер на 5790.00 лв., с основание: „съгласно договор ***********“ от сметката на „БНП П.П.Ф.“ ЕАД. Според заключението към датата на подаване на заявлението по чл.410 ГПК и към момента на изготвяне на експертизата дължимите суми по кредита са, както следва: 4506.28 лв.- главница по кредита; 1202.00 лв.възнаградителна лихва за периода от 20.01.2018г. до 20.12.2020г.; 478.82 лв.- лихва за забава, начислена за периода от 20.02.2018г. до 08.03.2019г. Посочено е още, че за периода от 09.03.2019г. до 25.08.2021г. е начислена лихва за неиздължената главница в размер на 1127.91 лв.

Приложени са към исковата молба Извлечение от вписване в Търговския и Фирмен регистър към Секретариата на Търговския съд в гр.Париж /в превод от френски език/ относно „БНП Париба Лични Финанси“, чиято правна форма е акционерно дружество, към 13 март 2018г. Приложена е /също в превод от френски език/ и Нотификация от Канцеларията на Търговския съд в Париж за влизане в сила на презгранично сливане, извършено между дружеството „БНП П.П.Ф.“- френско акционерно дружество, вписано в Парижкия Търговски регистър и дружеството „БНП П.П.Ф.“ ЕАД- българско акционерно дружество със седалище в гр.С., вписано в Търговския регистър към Агенция по вписванията. Видно от справка в Търговския регистър към Агенция по вписванията през декември 2017г. е регистриран клон на чуждестранен търговец, с ЕИК: ********* с наименование „БНП П.П.Ф. С.А., клон България“. Посочен е чуждестранният търговец, чрез който клон са предявени исковете, а именно: БНП П.П.Ф. С.А., регистрирано във Франция.

Обемът на представителна власт на клона също е вписан в Търговския регистър и в него попада властта да представлява БНПП ПФ пред всички физически и юридически лица, включително съдебни инстанции.

Други доказателства по делото не са представени и приобщени.

При така установеното от фактическа страна, съдът намира за установено от правна страна следното:

4

Предявени са обективно кумулативно съединени установителни искове с правно основание: чл.422 ГПК вр. с чл.240, ал.1 и ал.2 от Закона за задълженията и договорите /ЗЗД/ вр. чл. 9 от Закона за потребителския кредит /ЗПК/ - за претендираната главница и договорна лихва и чл.422 ГПК вр. чл.86 ЗЗД - за претендираното обезщетение за забава.

Евентуално предявени са осъдителни искове с правно основание чл.240, ал.1 и ал.2 ЗЗД вр. чл.9 ЗПК - за претендираната главница и договорна лихва и с правно основание чл.86 ЗЗД за претендираното обезщетение за забава.