Решение № 1533 от 09.03.2026, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ 1533 гр. София, 09.03.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ГО I-4 СЪСТАВ, в публично заседание на единадесети февруари през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Гергана Ив. Кратункова при участието на секретаря Ива Ат. И.а като разгледа докладваното от Гергана Ив. Кратункова Гражданско дело № 20241100111135 по описа за 2024 година

Производството по делото е образувано по искова молба на Н. К. Д. срещу Столична община, с която е предявен иск с правно основание чл. 49, вр. чл. 45 ЗЗД, с който се иска осъждане на ответника да заплати на ищцата сумата от 35000 лева представляващи обезщетение за претърпени от ищцата неимуществени вреди настъпили в резултат на деликт от 17.06.2024 г., ведно със законната лихва, считано от 17.06.2024 г. до окончателното заплащане на обезщетението.

Ищцата твърди, че на 17.06.2024 г., в град София, около 15,30ч. вървяла по левия тротоар на улица „Бузлуджа“ с посока на движение от ул.“Цар Петър“ към бул. „Прага“ като непосредствено преди №48 стъпва с десния си крак в несигнализирана и необезопасена дупка на тротоара, образувана от липсващи плочки и разрушена повърхност на тротоара, при което крака й се усуква при глезена, губи равновесие и пада върху десния си крак.

Веднага след инцидента тя е откарана в ДКЦ „Неоклиник“ където и е поставена диагноза Вследствие на падането ищцата е получила счупване на фибулата /коса фрактура на фибуларния малеол/ и скъсване на ставните връзки на ниво глезен и стъпало и на крака е имобилизация, като в продъление на месец са извършвани контролни прегледи и проследяване на възставновяването. В исковата молба се посочва, че неимуществените вреди, които ищцата е търпяла и ще търпи за продължителен период от време се изразяват в болки и страдания, ежедневен дискомфорт, като се посочва, че те продължават и до момента. Освен това претърпяното телесно увреждане е рефлектирало и върху емоционалното й състояние. Твърди се, че посочените неимуществени вреди са пряка и непосредствена последица от неизпълнението на ответника да поддържа в цялост участъци от пътя, които са негова собственост. Претендира разноски.

1

В законоустановения срок ответникът Столична община е подал отговор, с който е оспорил така предявените искове, като неоснователни и недоказани. Ответникът оспорва фактическия състав на процесния деликт. Оспорва размера на претендираното обезщетение за неимуществени вреди, като прекомерно завишен. Релевира възражение за съпричиняване от ищеца на процесните вреди. Твърди, че ищцата е можел да заобиколи евентуално компрометирани участъци от платното за движение.

След като прецени събраните по делото доказателства по реда на чл. 235 ГПК, Софийски градски съд приема за установено следното от фактическа страна:

Съдът намира, че производството по делото е допустимо и следва да се произнесе по същество.

По делото са събрани гласни доказателства от свидетелката Н.П.Д. – очевидец на инцидента. Посочва, че през месец юни имали среща с ищцата в гр. София, на ул.

„Бузлуджа“. Имали среща с ищцата и вървели с нея по ули;ата. В момента в който завили по ул. „Бузлуджа“ в посока бул. „Прага“ тя се спънала и паднала. Свидетелката твърди, че тротоарната настилка била компрометирана – имала извадени плочки, дупки, корени на дървета. Заявява, че кракът и попаднал в дупка, бил изкълчен и тя политнала напред.

Впоследствие не можела да стане от земята. Свидетелката посочва, че закарала ищцата в ДКЦ„Неоклиник“, където била прегледана и й била поставена имобилизация. Посочва, че вследствие на счупването ищцата получила усложнения, вследствие на което още 4-5 месеца носела мека шина, заради скъсаните връзки. Имала битови затруднения при придвижването и не можела да кара автомобил около 4-5 месеца.

От приетата по делото медицинска документация и неоспорено от страните заключение по допуснатата СМЕ се установява, че в резултат на падането ищцата е получила „Закрито счупване на долния край на дясната малкопищялна кости; разкъсване на връзките между скочната кости и доллния край на малкопищялната кост на дясната глезенна става“, като посочените увреждания биха могли да бъдат получени при спъване от неравност на тротоар и последвало падане. Обичайният възстановителен период при подобен вид травма при липса на усложнения е около два месеца. След травмата крайникът е бил обездвижен с ортопедичен ботуш за около 30 дни, след което е носила отреза за известен период от време. След сваляне на ботуша ищцата е провеждала раздвижване на глезена амбулаторно. Вещото лице посочва, че към датата на извършения личен преглед травматичните увреждания са възстановени и движението на десния глезен е в пълен обем.

Отразено е в експертизата, че ищцата е търпяла болки с голям интензитет непосредствено след събитието за 7-8 дни,болки с умерен интензитет за около 1-2 месеца, след което интензитетът на болките намалял постепенно. Според заключението на вещото лице предприетото лечение е проведено според правилата за добра медицинска практика на НЗОК. При разпита си в съдебно заседание вещото лице посочва, че е налице пълно възстановяване на ищцата, но е възможно при влошаване на времето или при натоварване на глезена ищцата да изпитва болки и да получава оток.

Предвид гореизложената фактическа обстановка съдът намери от правна страна 2 следното:

Съдът е сезиран с искове с правно основание чл. 49, вр. чл. 45 ЗЗД за присъждане на обезщетения за претърпените от ищецът имуществени и неимуществени вреди от деликт от 17.06.2024 г., ведно със законната лихва върху присъдените суми от датата на увреждането (17.06.2024 г.) до окончателно плащане.

За да е налице фактическият състав на отговорността по чл. 49 ЗЗД е необходимо да са налице следните елементи - причинени от виновни и противоправни действия/бездействия/ вреди /имуществени и неимуществени/ от лица при или по повод на възложена им работа, които вреди да са в причинно-следствена връзка с противоправното действие/бездействие/ на лицата, на които е възложена работата.

Преди всичко, следва да се установи противоправно поведение, тъй като само при наличието на такова, стои въпросът за обезщетяване на вредите от отговорното лице /респ. и за причинната връзка/.

Изрично следва да се посочи, че не е необходимо да се установяват конкретните лица, осъществили деянието (ППВС№7/1959 г. на ВС, т. 7), а само качеството им на изпълнители на възложена работа. Наличието на всички останали елементи от фактическия състав на чл.

45 ЗЗД, доколкото същите представляват правопораждащи юридически факти за твърдяното право, трябва да се докажат от претендиращия обезщетението, съобразно правилата за разпределение на доказателствената тежест, при условията на пълно и главно доказване.

В случая ищецът е заявил в исковата си молба, че ответното юридическо лице не е изпълнило задължението си обезопаси и да поддържа в добро състояние тротоарът, по който той е минавал.

Съгласно разясненията, дадени в Постановление № 9 от 28.12.1966 г., пленум на ВС, вредите се считат причинени при изпълнение на възложената работа не само когато са резултат на действие, но и когато настъпят в резултат на бездействие на лицето, на което е възложена работа. За възложителите бездействието е основание за отговорност за увреждане, когато то се изразява в неизпълнение на задължения, които произтичат от закона, от техническите и други правила, и от характера на възложената работа. Ето защо, за да е налице противоправно бездействие, даденият субект, чиято отговорност следва да се ангажира, трябва да е имал задължение да действа.

Съгласно чл. 11 от ЗОС "имоти и вещи - общинска собственост, се управляват в интерес на населението в общината съобразно разпоредбите на закона и с грижата на добър стопанин". Общинските пътища са собственост на общината (чл. 8, ал. 3 ЗП). Част от тях са и тротоарите, по аргумент от чл. 31 ЗП вр. § 1, т. 2 от ДР на ЗП, както и от § 6, т. 6 от ДР на ЗДвП. На основание чл. 31 ЗП във вр. с чл. 48, т. 2, б. "а" ППЗП поддръжката на общинските пътища е задължение на ответника. Съгласно т. 14, пар. 1 от ДР на ЗП, "поддържане на пътищата" е дейност по осигуряване на необходимите условия за непрекъснато, безопасно и удобно движение през цялата година, предпазване на пътищата от преждевременно износване, охрана и защита на пътищата, водене на техническата отчетност на пътищата.

3

Следователно, общината има задължение да осигурява чрез свои служители или чрез трети лица поддържането на тротоарната настилка в състояние, съответно на предназначението им за безопасно ползване от пешеходците.

По делото се установи, че мястото, на което е реализиран процесният инцидент, представлява тротоар, който на основание цитираните разпоредби е общинска собственост и Столична община има задължение да извършва дейности по поддържането му. Ето защо съдът приема, че служителите на ответника не са извършили необходимите действия за привеждане на настилката на процесния тротоар в състояние, годно за безопасно придвижване и от това тяхно бездействие са настъпили доказаните, съобразно приетото погоре, неимуществени вреди в правната сфера на ищеца. Предвид изложеното, съдът намира, че са осъществени всички елементи от фактическия състав на нормата на чл. 49 ЗЗД, което налага ангажиране на обективната гаранционно-обезпечителна отговорност на ответната община към ищеца.

Относно възражението за съпричиняване:

Обезщетението за вреди от непозволено увреждане подлежи на намаляване, ако с поведението си пострадалият е допринесъл за неговото настъпване. От значение за определяне наличието и степента на съпричиняване на вредоносния резултат от страна на увреденото лице е съществуването на причинна връзка между поведението на пострадалия и противоправното поведение на делинквента, доколкото намаляване обезщетението за вреди от деликт не може да е по предположения. При релевирано възражение за съпричиняване, съдът следва да прецени дали конкретните установени при условията на пълно и главно доказване, действия на пострадалия са допринесли за така настъпилата вреда - създали са условия или са я улеснили, и въз основа на тях да определи обективния принос на последния. Процесуалното задължение за установяването на твърдения правнорелевантен факт принадлежи на страната, която навежда това частично правоизключващо възражение, като доказването трябва да е пълно /несъмнено, безспорно/ съобразно правилата, предписани в правната норма на чл. 154, ал. 1 ГПК.

Съпричиняване, по смисъла на чл. 51 ал. 2 ЗЗД, е налице когато с действието или бездействието си пострадалият обективно е способствал за настъпване на вредоносния резултат или за увеличаване размера на вредоносните последици, т. е. когато приносът му в настъпването на увреждането е конкретен, независимо дали поведението му като цяло е било противоправно и виновно. Релевантен за съпричиняването е само онзи конкретно установен принос, без който не би се стигнало до увреждането - решение № 60123 от 23.12.2021 г. по т. д. № 887 / 2020 г., I т. о. на ВКС.

С отговора ответникът е въвел в процеса възражения по чл. 51, ал. 2 ЗЗД - че пострадалият е проявил поведение, с което е допринесъл пряко и непосредствено за настъпване на твърдените вреди, тъй като не е положил дължимата грижа да прояви внимание при своето движение. Попадането на крака на ищцата при движение в липсващи тротоарни плочи, за чиято поддръжка отговаря Столична община, не може да се приеме, като липса на полагане на дължимата грижа от страна на ищеца. Липсват доказателства за 4 наличие на конкретно действие или бездействие от страна на ищеца, което да е допринесло за настъпването на събитието. Не може да се приеме, че излизането на улицата и придвижването по тротоар , чието поддържане по закон е вменено в задължение на ответника, е израз на липса на нормална дължима грижа за здравето и телесната цялост на пострадалия. За пешеходеца не съществува задължение, предвидено в нормативен акт, постоянно да следи с погледа си пътната настилка, през която преминава.

Съдът намира, че ответникът не е доказал при условията на пълно и главно доказване, направеното от същия възражение за съпричиняване, неблагоприятните последици от недоказването са в тежест на въвелия и ползващия се от възражението, поради което възражението по чл. 51, ал. 2 ЗЗД е неоснователно.