Решение № 232 от 22.12.2022, Окръжен съд - Кърджали

РЕШЕНИЕ

№ 232 гр. Кърджали, 21.12.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – КЪРДЖАЛИ, II. СЪСТАВ, в публично заседание на седми декември през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: Пламен Ал. Александров

Членове:

Кирил М. Димов

Невена К. Калинова при участието на секретаря Петя Хр. Михайлова като разгледа докладваното от Кирил М. Димов Въззивно гражданско дело № 20225100500237 по описа за 2022 година

Производството е по чл.258 и сл. от ГПК.

С решение № 195/28.07.2022 г., постановено по гр.д. № 623 по описа за 2020 г. на РС – С., е признато за установено на основание чл. 422, във вр. с чл.415, ал.1 ГПК по отношение на С. Т. М., с ЕГН **********, от гр. С., ул.

„П.“ № *, бл. **, вх. *, ет. *,, ап. **, че съществува вземане на „П.К.Б.” ЕООД, с ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр. С., ж.к.“М.“, бул.

„Б.“ № **, бл. **, вх. *, ет. *, представлявано от С.Н. Н., Я.Я.Ч., Ц. Г.С. и Я.

К.Ч., по издадената срещу нея заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК № 147/12.06.2020 г. по ч.гр.д. № 457/2020 г. по описа на РС - С. за сумата от 1 170.80 лв., представляваща дължима главница по договор за потребителски кредит Профи кредит Стандарт № 3020961*** от 22.06.2017 г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от 10.06.2020 г. до окончателното плащане, като е отхвърлен като неоснователен и недоказан иска за главницата в частта за разликата над уважената част от 1 170.80 лв. до пълния предявен размер от 2 658.99 лв., както и в частта на исковете по чл.422, във вр. с чл.415, ал.1 ГПК за договорно възнаграждение в размер на 1 333.39 лв. за периода 05.04.2018 - 28.08.2019 г. и 366,56 лв. лихви за забава за периода 06.10.2017 - 28.08.2019 г.

1

Със същото решение е отхвърлен като неоснователен и недоказан осъдителния иск с правно основание чл.79, ал.1 от ЗЗД, предявен от „П.К.Б.” ЕООД, с ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр.С., ж.к.

„М.“, бул. „Б.“ № **, бл.***, вх. *, ет. *, представлявано от С.Н. Н., Я.Я.Ч., Ц.

Г.С. и Я. К.Ч., срещу С. Т. М., с ЕГН **********, от гр. С., ул. „П.“ №*, бл.

**, ет. *, ап. ** за сумата от 3 061.36 лв., представляваща възнаграждение за пакет допълнителни услуги по договор за потребителски кредит Профи кредит Стандарт № 3020961*** от 22.06.2017 г. и споразумение за представяне на пакет от допълнителни услуги, ведно със законната лихва, считано от 22.12.2021 г. до окончателното плащане на сумата.

Също така С. Т. М. е осъдена да заплати на „П.К.Б.” ЕООД - С. сумата от 151.32 лв. за деловодни разноски в исковото производство, пропорционално на уважената част от исковете, а за заповедното производство по ч.гр.д. № 457/2020 г. по описа на СмРС сумата от 31.56 лв. В полза на адв. М. О. е присъдено адвокатско възнаграждение за оказана безплатна помощ в размер на 344.03 лв., пропорционално на отхвърлените искове.

С определение № 488/01.09.2022 г. по гр.д. № 623 по описа за 2020 г. на РС – С., постановено на основание чл.248 от ГПК, в полза на адв. М. О. е присъдено допълнително адвокатско възнаграждение в размер на 444.30 лв. за отхвърления осъдителен иск, както и 50 лв. по ч.гр.д. № 457/2020 г. по опис ана РС – С..

Недоволен от така постановеното решение е останал въззивникът „П.К.Б.” ЕООД - С., представляван от процесуалния представител - ю.к. Г.П., която го обжалва като неправилно поради нарушение на материалния закон в частта, с която са отхвърлени предявеният иск за заплащане на главница по договор за потребителски кредит за разликата над 1170.90 лв. до претендирания размер от 1 854.52 лв., както и в частта, с която е отхвърлен предявеният иск за заплащане на договорено възнаграждение по договор за потребителски кредит в размер на 1 333.39 лв. В жалбата се сочи, че уговорената възнаградителна лихва не била нищожна поради противоречие с добрите нрави. Излага съображения, че уговорената възнаградителна лихва не противоречи на добрите нрави, тъй като се касае за необезпечен кредит, осигурен от небанкова финансова институция. Твърди се, че една сделка 2 противоречи на добрите нрави, ако с нея се договарят необосновано високи цени, неравноправно се третират икономически слаби участници в оборота, използва се недостиг на материални средства на един субект за облагодетелстване на друг, със сделката се цели недобросъвестна конкуренция, използва се монополно положение, за да се наложи на другата страна неизгодно условие. Към момента, предвиден за плащане на вноските, включващи и възнаградителната лихва, размерът на законната лихва бил 10 %, а петкратния й размер - 50 %. В този случай ГПР не надхвърлял петкратния размер на законната лихва по просрочени вземания за целия период на кредита. С оглед на това счита, че не било налице нарушение на законовото изискване, както и на добрите нрави, като уговореният размер на „оскъпяване“ на заетите парични средства не противоречал на добрите нрави, защото не злепоставял интереса на икономически по-слабата страна в облигационното отношение. В разпоредбата на чл.134 от ЗЗП се съдържал неизчерпателен списък с примери за неравноправни клаузи. Съдържанието на нито една от посочените точки не можело автоматично да докаже неравноправния характер на определена спорна клауза, а съдът следвало да прецени твърденията за неравноправен характер на посочената клауза, с оглед обстоятелствата по делото. Съгласно чл.145, ал.1 от ЗЗП при преценката за неравноправност на дадена договорна клауза трябвало да се отчита характерът на стоките или услугите, за които е сключен договорът, и да се вземат предвид всички обстоятелства, довели до сключването му, към момента на самото сключване. Счита за неправилно заключението на съда, че процесния договор е недействителен в частта на клаузите относно ГПР. В договора ясно била посочена методиката на формирания годишен процент на разходите. Страните уговорили глобален фиксиран размер на годишния лихвен процент с ясно посочени проценти на ГЛП и ГПР, както и точният размер на дължимите суми от длъжника. В закона нямало изискване в договора за потребителски кредит да е посочено как се формира годишният лихвен процент, а по отношение на годишния процент разходи общите условия към процесния договор препращали към Приложение № 1 на ЗПК чл.5.2. от Общите условия. Сочи се, че относително осведомен потребител, който е наблюдателен и съобразителен в разумни граници, може без затруднение да прецени напълно точно ефекта за него от сключване на договор за потребителски кредит. Към момента на сключване на договора за 3 кредит потребителят разполагал с пълна информация относно характеристиките на кредитните продукти на „П.К.Б.” ЕООД, с която е разполагал и на преддоговорния етап. Съдът неправилно и незаконосъобразно направил прихващане на всички платени суми по договора от дължимата главница. С оглед дължимостта на договорната лихва сумата платена по нея в размер на 683.72 лв. не следвало да се прихваща с дължимата сума от главницата, затова от първоначално претендираната главница 2658.99 лв. следвало да се приспадне единствено платеното по закупения пакет допълнителни услуги в размер на 740.60 лв., лихви за забава в размер на 23.87 лв. и такси по Тарифа в размер на 40 лв. Моли съда да отмени като неправилно обжалваното решение № 195 от 28.07.2022г., постановено по гр. дело № 623/2020 г. по описа на Районен съд - гр. С., с което е отхвърлена исковата претенция на „П.К.Б.“ ЕООД срещу длъжника по Договор потребителски кредит 3020961*** - С. Т. М., като се постанови постановено ново решение, с което да бъде установено съществуването на вземане в полза на „П.К.Б.” ЕООД срещу длъжника С. Т. М. за главница над присъдената сума от 1170.90 лв. до претендираната в размер на 1854.52 лв. и договорно възнаграждение в размер на 1333.39 лв., ведно със законна лихва от входиране на заявлението до окончателното изплащане на вземането.

Претендира разноски. В съдебно заседание представя писмена молба, с която поддържа въвзивната жалба.

Въззиваемата С. Т. М., представлявана от пълномощника си - адв. М.

О., е представила отговор на основание чл.263, ал.1 от ГПК, с който оспорва въззивната жалба. В отговора се сочи, че че съгласно чл.19 ал.4 от ЗПК годишният процент на разходите не може да бъде по- висок от пет пъти размера на законната лихва по просрочени задължения в левове и във валута, определена с постановление на Министерския съвет на Република Б.. В договора за кредит от 22.06.2017 г. било записано, че ГПР е 49,90 %, като при отпусната заемна сума в размер на 3 000 лева кредитополучателят дължи връщане на 5270.04 лева. Подлежащата на връщане сума по договора обаче не била 5270.04 лева, а 9 072 лева - сумата, записана като „общо задължение по кредита и по пакета от допълнителни услуги". При това положение, ГПР не бил в размер на 49,90%, както е записано в договора, а поне два пъти повече.

Допуснато било нарушение на разпоредбите на чл.11, т.9 и т.10 от ЗПК и заобикаляне на императивната норма на чл. 19, ал. 4 от ЗПК, доколкото 4 уговореното възнаграждение от 3801.96 лв. в раздел VI от процесния договор за кредит за пакета от допълнителни услуги съставлявало скрит добавък към възнаградителната лихва и като такова следвало да бъде включено в годишния процент на разходите, съгласно чл.19, ал. 1 от ЗПК. Твърди се, че съдържанието на допълнителния пакет услуги по съществото си не представлявало реално предоставени допълнителни възможности или преференциални условия, от които кредитополучателят да може да се възползва и които да носят допълнителни ползи за него, за да бъде обосновано изискването на възнаграждение. По отношение на услугата "приоритетно разглеждане и изплащане на потребителския кредит" била налице изначална липса на яснота какъв е срокът за разглеждане и изплащане на кредита в случай, че не бъде избран допълнителен пакет. Основно задължение на кредитора по договора за кредит било да предостави договорената парична сума, като разглеждането и изплащането на кредита била дейност по усвояване и управление на кредита, а не допълнителна услуга, за която да се дължи допълнително възнаграждение. Представените като „допълнителни услуги" възможност за отлагане на определен брой погасителни вноски, за намаляване на определен брой погасителни вноски и за смяна датата на падежа се полагали на кредитополучателя по силата на закона, поради което поисканото заплащане за тях било неоправдано.

Услугите, описани в процесното споразумение, имали характер на действия, свързани с управлението на кредита, за които разпоредбата на чл. 10а, ал. 2 ЗПК забранявала заплащането на такси. Сочи се също, че с процесното споразумение бил закупен пакет от допълнителни услуги в общ размер на 3801.96 лева с размер на вноската по него 105,61 лева, като страните се съгласили възнаграждението за този пакет да бъде разсрочено за срока на ДПК на равни месечни вноски и добавено към месечните вноски за погасяване на главницата. Това възнаграждение не можело да се определя по този начин „ан блок“, тъй като съгласно чл. 10а, ал. 4 от ЗПК видът, размерът и действието, за което се събират такси и/или комисионни, които са за допълнителни услуги, трябвало да са ясно и точно определени в договора за кредит. В процесния случай не бил посочен размерът на всяка една от допълнителните услуги, поради което било налице нарушение на разпоредбата на чл. 10а, ал. 4 от ЗПК. Съгласно клаузите на ОУ, уреждащи съдържанието на допълнителните услуги, се налагал извода, че ползването на 5 всяка от тях е обусловено от насрещната воля на кредитора, което потвърждавало изложеното по-горе, че не се касае за допълнителни ползи или преференции за кредитополучателя, а за неравноправни клаузи по смисъла на чл. 143, т. 3 от ЗЗП. Предвид последиците на чл.23 от ЗПК, потребителят - ответник би следвало да дължи връщане само на чистата стойност по кредита, но не и лихви или други разходи. Извършените от ответника плащания по кредита следвало да се отнесат към погасяване само на действително възникналите задължения за връщане на усвоената сума.

Моли съда да потвърди решението на РС - С.. Претендира се заплащане на адвокатско възнаграждение на основание чл.38 ал.2 във вр. чл.38 ал.1 т.2 от ЗА. В съдебно заседание въззивницата, представлявана от пълномощника си адв. М. О., представя писмено становище, с което поддържа становището си, изразено в отговора на въззивната жалба.

Разпечатката съдържа 27 от 64 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/9ce64c35-a9fc-4734-99a3-53e434902a47