Определение № 2273 от 11.06.2026, Софийски градски съд

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 2273 гр. София, 11.06.2026 г.

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, НО 33 СЪСТАВ, в закрито заседание на единадесети юни през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Вилислава Янч. Ангелова като разгледа докладваното от Вилислава Янч. Ангелова Частно наказателно дело № 20261100203198 по описа за 2026 година

Образувано е по жалба от Н. Н. К. срещу постановление на АП-София от 06.04.2026г. по пр.пр. № 761/2026г. по описа на САП, с което е потвърдено постановление на Софийска градска прокуратура от 24.02.2026г. за отказ да се образува досъдебно производство по пр.пр. № 925/2026г. по описа на СГП.

Направено е искане за отмяна на постановлението.

В жалбата се излагат твърдения за необоснованост и незаконосъобразност на постановлението, както и липса на обективност.

След запознаване с материалите по делото и изложените съображения, съдът установи следното:

Жалбата е подадена в законоустановения 7-дневен срок и изхожда от легитимирано лице, а именно лицето, подало сигнала с твърдения за извършено престъпление, поради което се явява процесуално допустима, като прокурорският отказ е да се образува досъдебно производство за извършено престъпление от магистрати, а именно прокурори, съдии и следователи при съответните институции в гр. Свиленград.

За пълнота следва да бъде отбелязано, че съгласно нормата на чл.213, ал.4 от НПК обект на съдебен контрол е единствено постановлението на първоинстанционния прокурор, с което е отказано образуване на наказателно производство, а не и това на горестоящия прокурор, с което постановеният отказ е бил потвърден, но с оглед съдържанието на жалбата, настоящият състав приема, че по същество същата е насочена именно към отказа на СГП за образуване на досъдебно производство.

Разгледана по същество, жалбата се явява неоснователна по следните съображения:

Прокурорската преписка № 925/2026г. по описа на СГП е образувана по повод постъпили материали от ВКП, препратени от Министерство на правосъдието, във връзка с подаден сигнал от Н. Н. К. с твърдения за извършено престъпление по служба от магистрати от РУ, РП и РС – 1 гр.Свиленград.

С постановление на прокурор при СГП от 24.02.2026г. е било отказано извършване на проверка по чл.145, ал.2 от ЗСВ, респ. образуването на досъдебно производство по преписката, със становище, че не се установява извършването на престъпление от общ характер. Отказът на СГП за образуване на досъдебно производство е бил потвърден с постановление на прокурор при САП от 06.04.2026г.

Съдът констатира, че в постановленията на прокурорите от СГП и САП е направен анализ на установените факти и правилно е достигнато до извода, че няма данни за извършено престъпление. И в двата акта не само подробно са изложени относимите факти, но е извършен и коректният им анализ в контекста на правото, с който съдът се солидаризира напълно.

В конкретния случай посочените магистрати са извършвали действия в рамките предвидените в НПК правомощия, т.е. не се констатира умишлено нарушаване на служебни задължения и не се установява противоправно поведение, изразяващо се в реализиране на която и да било от трите възможни форми на изпълнителното деяние на престъплението по чл.282 от НК, а именно умишлено, със специална цел, да набави за себе си или за другиго облага или да навреди другиму, което да налага ангажиране на нечия наказателна отговорност по смисъла на НК.

Напълно основателно е съобразен и принципът на независимост на магистрата, в частност на съдията, постановил процесния съдебен акт по НЧД №781/2025г. по описа на РС-Свиленград, съответно неговия функционален имунитет, изразяващ се в правилото, че съдии, прокурори и следователи при осъществяване на правораздавателната си работа не носят наказателна и гражданска отговорност за техните служебни действия и постановени актове.

Направено е ясно разграничение между незаконосъобразен и престъпен акт на магистрат.

Прокурорът от САП е отговорил аргументирано и подробно на изложените в жалбата на К. оплаквания, отделил е внимание на всяко едно от тях, като правилно е изтъкнал, че липсва каквато и да било конкретика за допуснати закононарушения от страна на наблюдаващия прокурор при РП Хасково, ТО - Свиленград, или на надзорния прокурор при ОП - Хасково, чиито прокурорски актове са били предмет на съдебен контрол от PC – Свиленград, обективиран в процесния съдебен акт по НЧД №781/2025г. по описа на РС-Свиленград. Посочено е, че същият е постановен при спазване на процесуалния закон с изрично отбелязване, че съгласно разпоредбата на чл.213, ал.5 от НПК този тип актове се постановяват в закрито заседание, като по никакъв начин не е изпълнена обективната страна на престъплението по чл.282 от НК, както и че постановяването на неудовлетворителен за някоя от страните акт подлежи на инстанционен, служебен или съдебен контрол и не може да бъде обект на наказателно преследване.

Подадената в СГС жалба по своето съдържание е сходна с жалбата, 2 подадена до САП, като жалбоподателят не излага нови оплаквания и е игнорирал аргументите на прокурора от САП.

Съдът намери, че на всички поставени от жалбоподателя въпроси е отговорено ясно, недвусмислено, аргументирано и обосновано, като аргументите на СГП, доразвити в постановлението на САП, се споделят изцяло от настоящия съд.

По тези съображения, съдът не намира за нужно да преповтаря всичко вече изложено, а други основания за отмяна на атакувания прокурорски акт не са налице.

Правилно е констатирана липсата на законовите предпоставки за образуване на досъдебно производство, тъй като не са установени достатъчно данни за извършено престъпление по смисъла на чл.207, ал.1 от НПК. В настоящия случай съдът намира, че са използвани всички способи и събрани всички относими данни, в резултат на което правилно е формиран извод, че не е извършено престъпление от общ характер.

В допълнение следва да се посочи, че постановленията за отказ от образуване на наказателно производство подлежат на съдебен контрол, но само в изрично регламентираните случаи, при водени разследвания за престъпления по НК, изчерпателно изброени в чл.213, ал.4 от НПК. В случая, по описаното в жалбата, не се установяват действия на твърдените за извършители магистрати, които да могат да се обхванат от текстовете на НК, изброени в чл.213, ал.4 от НПК. Инстанционен контрол е извършен, завършвайки с постановление на прокурор при САП. Настоящият състав се солидализира с изводите на последния, който в постановлението си сочи, че няма данни за извършено престъпление от общ характер.

При така установеното, съдът намира, че обжалваното постановление е правилно и законосъобразно и като такова следва да бъде потвърдено.

Водим от горното и на основание чл. 213, ал. 5 от НПК, СЪДЪТ ОПРЕДЕЛИ:

ПОТВЪРЖДАВА постановление на Софийска градска прокуратура от 24.02.2026г. за отказ да се образува наказателно производство по пр.пр. № 925/2026г. по описа на СГП, потвърдено с Постановление на Софийска Апелативна прокуратура от 06.04.2026г. по преписка № 761/2026г. по описа на САП.

ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване и протестиране.

Препис от определението да се връчи на жалбоподателя Н. Н. К..

Препис от определението, ведно с материалите по преписката, да се изпратят на СГП.

3

Съдия при Софийски градски съд: _______________________ 4