Решение № 556 от 10.04.2020, Административен съд - Бургас

Р Е Ш Е Н И Е

№ 556 10.04. 2020г. гр. Бургас

В ИМЕТО

НА НАРОДА

АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД -

БУРГАС, XIX СЪДЕБЕН СЪСТАВ, на пети март, две хиляди и двадесета година, в открито заседание в следния състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧАВДАР ДИМИТРОВ

ЧЛЕНОВЕ:

1.ХРИСТО Х.

2.МАРИНА НИКОЛОВА секретар: И. Л. прокурор: Д.Х.

Като разгледа докладваното от съдия Хр. Х.

КАН дело № 454 по описа за 2020г., за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл.63, ал.1 от ЗАНН, вр. с чл.348 от НПК, вр. с чл.208- чл.228 от АПК.

Образувано е по касационна жалба от ЕТ „З.В.“ с ЕИК

*********, чрез адв. И.С., против Решение № 42/13.01.2020г. постановено по НАХД № 5028/2019г. на Районен съд - Бургас, с което е потвърдено НП № 394716-F387982/02.11.2018г. на началник отдел „Оперативни дейности“ гр. Бургас, при ЦУ на НАП София, с което на ЕТ „З.В.“ с ЕИК *********, за нарушение на чл.118, ал.4 от ЗДДС, вр. чл.42, ал.2 от Наредба № Н-18/13.12.2006г., и на основание чл.185, ал.2 ЗДДС, е наложена имуществена санкция в размер на 500.00 лв.

Касаторът оспорва решението, като счита, че е неправилно и незаконосъобразно. Излага доводи, че при провеждане на административно-наказателната процедура са допуснати груби процесуални нарушения, които въззивният състав е приел за несъществени и отделно от това търговецът е санкциониран по отменена материална норма. Иска се отмяна на съдебния акт и отмяна на издаденото наказателно постановление.

В съдебно заседание касаторът ЕТ „З.В.“ се представлява от физическото лице З.В. и от процесуален представител адв. С., която поддържа жалбата на посочените в нея основание.

Ответникът Отдел оперативни дейности – гр.Бургас, редовно и своевременно призован, не се представлява.

Участващият в процеса представител на ОП - Бургас при ЦУ на НАП София счита, че решението на районния съд следва да бъде потвърдено като правилно и законосъобразно.

Настоящата съдебна инстанция, след като прецени допустимостта на жалбата и обсъди направените в нея оплаквания, становището на прокурора в съдебно заседание, събраните по делото доказателства и извърши проверка на обжалваното решение съобразно разпоредбите на чл.218 и чл.220 от АПК, намира за установено следното:

Касационната жалба е допустима като подадена в законоустановения срок по чл.211, ал.1 от АПК от легитимирано лице, имащо право и интерес да обжалва съдебния акт, съгласно разпоредбата на чл.210, ал.1 от АПК и при спазване на изискванията на чл.212 от АПК. Разгледана по същество жалбата се явява основателна поради следните съображения:

С обжалваното решение Районен съд гр. Бургас е потвърдил наказателно постановление НП № 394716-F387982/02.11.2018г. на началник отдел „Оперативни дейности“ гр. Бургас, при ЦУ на НАП София, с което на ЕТ „З.В.“ с ЕИК *********, за нарушение на чл.118, ал.4 от ЗДДС, вр. чл.42, ал.2 от Наредба № Н-18/13.12.2006г., и на основание чл.185, ал.2 ЗДДС, е наложена имуществена санкция в размер на 500.00 лв. Наказанието е наложено за това, че при извършена проверка на 28.05.2018г. около 09.30 часа в гр.Бургас, к-с „Славейков“ в търговски обект за продажба на плодове и зеленчуци, стопанисван от касатора ЕТ „З.В.“ с ЕИК *********, е установено, че търговецът не съхранява паспорта за регистрация на функциониращото в обекта ФУ модел TREMOL ZM-UL, с инд.№ ZU061441 и № на ФП *********. За да постанови решението си, съдът е приел, че издаденият АУАН и НП съдържат всички изискуеми от ЗАНН реквизити. Приел е, че фактическата обстановка не е спорна и кореспондира по безспорен начин от събраните по делото доказателства. Мотивирал е извод, че нарушението е безспорно доказано, поради което е потвърдил издаденото НП.

Съгласно чл.63 от

ЗАНН решението на районния съд подлежи на обжалване пред административния съд на основанията предвидени в НПК по реда на глава ХІІ от АПК.

Съобразявайки нормата на чл.218 от

АПК съдът обсъжда само посочените в жалбата пороци, като за валидността, допустимостта и съответствието на обжалваното решение с материалния закон, следи служебно.

Настоящият касационен състав намира за основателни възраженията на касатора.

Административно-наказващият орган е квалифицирал извършеното деяние като нарушение по чл.42, ал.2 от Наредба № Н-18/13.12.2006г. както в съставения АУАН, така и в издаденото въз основа на него НП.

Посочената норма е отменена с Наредба за изменение и допълнение на Наредба № Н-18/13.12.2006г. (Обн. - ДВ, бр.49 от 2010г., в сила от 29.06.2010г.).

Съгласно чл.42, т.5 от ЗАНН АУАН трябва да съдържа законните разпоредби, които са нарушени, а според чл.57, ал.1 т.6 в НП също следва да се посочат законните разпоредби, които са били нарушени виновно.

В конкретния случай актосъставителят и административно – наказващият орган са посочили като нарушена разпоредбата на чл.42, ал.2 от Наредба №

Н-18/13.12.2006г., която обаче не е съществувала към този момент, тъй като е била отменена с Наредба за изменение и допълнение на Наредба № Н-18/13.12.2006г. (Обн. - ДВ, бр.49 от 2010г., в сила от 29.06.2010г.). Това от една страна е довело до накърняване правото на защита на санкционираното лице, тъй като не е могло да разбере каква е правната квалификация на извършеното от него нарушение, което му се вменява, съответно да му стане ясно коя е правната норма, която е нарушил осъществявайки деянието, за което му е съставен АУАН и съответно издадено НП. От друга страна квалифицирайки извършеното деяние като нарушение по несъществуващ текст от съответния нормативен акт, административнонаказващият орган е издал НП в нарушение на материалните разпоредби на закона.

Настоящият съдебен състав счита, че въззивният съд неправилно е приел, че допуснатото нарушение на процесуалните правила и на материалния закон е без значение за законосъобразността на процесното НП, като е приел, че в случая извършеното деяние следва да се квалифицира като нарушение по чл.42, ал.1, т.2 от Наредба № Н-18/13.12.2006г., като на практика е преквалифицирал деянието, без да има правомощия за това. Административнонаказателното производство е строго формален процес и липсата или неточно определената правна квалификация на извършеното деяние представлява особено тежък порок на издаденото НП и е основание за отмяната му.

Предвид горното, настоящата инстанция намира касационната жалба за основателна, като всички изложени по-горе съображения водят до извода, че атакуваното в настоящото производство решение на РС – Бургас е неправилно и следва да бъде отменено, както и потвърденото с него НП.

Мотивиран от горното и на основание чл.221, ал.2, предл.1 от АПК, във връзка с чл.63, ал.1 от ЗАНН, БАС, касационен състав,

РЕШИ:

ОТМЕНЯ Решение № 42/13.01.2020г. постановено по НАХД № 5028/2019г. на Районен съд - Бургас, и вместо него ПОСТАНОВЯВА:

ОТМЕНЯ Наказателно постановление

№ 394716-F387982/02.11.2018г. на началник отдел „Оперативни дейности“ гр.

Бургас, при ЦУ на НАП София, с което на ЕТ „З.В.“ с ЕИК *********, за нарушение на чл.118, ал.4 от ЗДДС, вр. чл.42, ал.2 от Наредба № Н-18/13.12.2006г., и на основание чл.185, ал.2 ЗДДС, е наложена имуществена санкция в размер на 500.00 лв.

Решението е окончателно и не подлежи на обжалване и протестиране.

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ 1.

2.