Решение № 222 от 15.11.2024, Районен съд - Тутракан

РЕШЕНИЕ

№ 222 гр. Тутракан, 15.11.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ТУТРАКАН в публично заседание на шести ноември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Огнян К. Маладжиков при участието на секретаря Светлана Н. Генчева Гвоздейкова като разгледа докладваното от Огнян К. Маладжиков Гражданско дело № 20243430100413 по описа за 2024 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Делото е образувано по редовна искова молба с вх.№ 3294/10.07.2024 на Н. М. Н. с ЕГН ********** срещу „С. к.“ ООД с ЕИК ***, с която иска от съда да прогласи нищожността на Договор за потребителски кредит № 708504 от 19.07.2022 г., сключен между страните, в условията на евентуалност – да прогласи нищожността само на чл. 11.

С Определение № 267/28.08.2024 г. ищецът е освободен от задължението за плащане на такси и разноски към съда.

Подсъдността на делото на Тутраканския районен съд се определя от потребителското качество на ищеца и неговия настоящ адрес, служебно установен, който е в *** – чл. 113 ГПК, и от цената на иска, която е равна на предмета на договора, чиято нищожност се иска да бъде прогласена, а именно 775 лева (500 лева главница, 51,64 лева лихва, 223,36 лева неустойка).

И щ е ц ъ т твърди, че сключеният договор е нищожен поради противоречие на редица негови клаузи относно договорения годишен лихвен процент, годишен процент на разходите и неустойката с императивните изисквания на Закона за потребителския кредит. Моли чрез своя процесуален представител за уважаване на исковете. Адвокат Б. моли за присъждане на адвокатски хонорар.

Ответникът „С. к.“ депозира писмен отговор. Оспорва исковете. Счита съединяването на отрицателния установителен иск за недължимост на 1 парична сума за недопустим, поради липса на конкретизация. Навежда доводи за злоупотреба с правото на иск и моли за съединяване на делото с това по гр.д.№ 411/2024 на ТнРС. В останалата част намира исковата молба за неоснователна, като излага подробно становище за липса на твърдяната от ищеца неравноправност в договарянето на отделните компоненти на заема и неговите параметри. Моли за отхвърляне на исковата молба и присъждане на разноски. Възразява срещу присъждането на разноски на насрещната страна поради твърдяната злоупотреба с право на иск.

След преценка на събраните по делото доказателства, на становищата на страните и на закона, съдът намира от фактическа и правна страна следното:

Страните не оспорват, че между тях е сключен Договор за потребителски кредит № 708504 от 19.07.2022 г. Оспорва се валидността му.

Съдът следи служебно за интересите на ответника потребител и за наличието на неравноправни клаузи в потребителския договор, в т.ч. следи за нарушение на изискването на чл. 11, ал. 1, т. 20 от ЗПК.

Исковете са с правна квалификация по чл. 22 във вр. чл. 11, ал. 1, т. 9, т.

10 и т. 20 от ЗПК и чл. 26, ал. 1, пр. 3 от ЗЗД.

Съгласно чл. 22 във вр. чл. 11, ал. 1, т. 10 и т. 20 от ЗПК и чл. 26, ал. 1, пр. 3 от ЗЗД, договорът за потребителски заем е недействителен, ако не съдържа годишния процент на разходите по кредита или размера на лихвения процент на ден, когато е уговорено право на отказ на потребителя от договора в определен срок; а що се отнася до общия облигационен закон – договорът е нищожен, ако накърнява добрите нрави.

В договора за заем се чете, че размерът на кредита е 500 лева, посочени са погасителните вноски, които са на месечен интервал – общо 5 броя, фиксиран ГЛП 35,04%, ГПР 40,57%, а обезпечението за кредитодателя, което следва да е по избор на кредитополучателя, е поръчителство или банкова гаранция (чл. 5).

В договора на е посочен размерът на лихвения процент на ден, както изисква чл. 11, ал. 1, т. 20 от ЗПК. Той е необходим на потребителя за преценка на правото му да се откаже от договора за кредит. В чл. 7 от същия се съдържат условията за упражняване на това право с препращане към чл. 3, ал.

3 за размера на лихвения процент на ден, но в последната клауза не се съдържа цифрова величина, а алгоритъм за изчисляването му. Съдът намира, че законът не е спазен с посочването на алгоритъма за изчисление, вместо точната величина на дневния лихвен процент, поради което договорът се явява недействителен на основание чл. 22 във вр. чл. 11, ал. 1, т. 20 от ЗПК. В този смисъл е Решение № 59/20.05.2024 на ВКС по търг.д.№ 2695/2022 на 2-ро т.о., в което върховните съдии, най-напред, се позовават на Тълкувателно решение № 1/2020г. от 27.04.2022г. по тълк. д. № 1/2020г. на ОСГТК на ВКС, според което „съдът се произнася в мотивите на решението по нищожността на правни сделки или на отделни клаузи, които са от значение за правния спор, 2 без да е направено възражение, ако нищожността произтича пряко от сделката или от събраните по делото доказателства, независимо от вида на договора и страните по него. В разяснителната част на тълкувателния акт е посочено, че когато нищожността е видима от представените с исковата молба или с отговора на исковата молба доказателства, първоинстанционният съд е длъжен да отрази в доклада по делото, че ще се произнесе по нищожността и да изпълни задължението си по чл. 146 т.2 и 5 ГПК. При пропуск или при представяне на доказателства в хода на производството, от които за пръв път се открива нищожността, съдът е длъжен да уведоми страните с нарочно определение като им даде възможност да изразят становище и посочат доказателства. Налице е и позоваване на новелата на чл.7, ал.3 ГПК (ДВ, бр.100/2019г.), в която изрично е предвидено задължение на съда да следи служебно за нищожността по чл. 146 ал.1 от Закона за защита на потребителите, произтичаща от неравноправни клаузи в договор, сключен с потребител.“ Тутраканският районен съд напомня, че с доклада по делото е уведомил страните, че ще следи служебно за интересите на ответника потребител и за неравноправност на потребителския договор, като е дал възможност да изразят становище, вкл. насочвайки ги към изискването на чл.

11, ал. 1, т. 20 от ЗПК. И още от цитираното решение на ВКС по чл. 290 от ГПК: „Посочването в съдържанието на договора на лихвата по кредита (годишния лихвен процент – пар.1 т.4 ДР на ЗПК), което е изискване по чл.11, ал.1, т.9 ЗПК, обаче не съставлява изпълнение на чл.11, ал.1, т.20 ЗПК за посочване на лихвен процент на ден, чиято цел е обезпечаване на реална възможност за упражняване на потестативното право на отказ от договора.“ Освен горното, съдът намира, че неустойката за непредоставяне на обезпечение е недействителна и всъщност прикрива възнаграждение за кредитодателя. Изискванията към поръчителя в чл. 5, ал. 1, т. 2 от договора са толкова завишени, че са нереални за изпълнение, а краткият тридневен срок по ал. 2 за предоставяне на обезпечението е почти неизпълним, тъй като едно от изискванията е да се предостави служебна бележка от работодателя за дохода на поръчителя, срокът за който е 14-дневен, според чл. 128а, ал. 1 от КТ.

Провежда се изводът, че неустойката не просто е нищожна, в който случай съдът би я игнорирал, но тя всъщност прикрива допълнително възнаграждение, което е следвало да се добави към общите разходи по заема.

Без необходимост от специални знания, но с помощта на специален калкулатор за ГПР, който не изисква специални знания, съдът направи собствени изчисления, от които става ясно, че при задаване на параметрите на договора за потребителски заем: главница 500 лева, при 5 месечни периода на издължаване, 35,04% ГЛП, ГПР възлиза на 41,26%, колкото приблизително е по договор (40,57%). Месечната вноска според изчислението на съда е 108,93 лева, колкото приблизително е средната по погасителния план (понеже първата е 14,60 лева, а останалите четири са по 134,26 лева, средната се явява 110,33 лева/месец), което верифицира точността на калкулатора и уменията на съда да го ползва. Ако към общите разходи по кредита се добави неустойката 3 от 223,36 лева (средно по 44,67 лева на месец, тъй като по план първите три вноски са по 135,10 лева, а останалите шест са по 18,92 лева), ГПР възлиза на 509,20%. Тези резултати са проверени и се потвърждават с допълнително направени от съда изчисления по формулата в Приложение № 1 към чл. 19, ал.

2.

Заради привидността на неустойката, чиято цел е да даде друго име на очевидното – че се касае за възнаграждение за кредитодателя, което е трябвало да бъде включено в общите разходи по заема, съдът намира, че действителният ГПР е в размер на 509,20%.

На практика длъжникът е бил заблуден за действителния размер на ГПР, което води до недействителност на договора за заем и на основанието по чл.

22 във вр. чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК.

Исковата молба се явява основателна и следва да се уважи.

По разноските

Тъй като ищецът е освободен от такси и разноски с Определение № 267/28.08.2024, на осн. чл. 78, ал. 6 от ГПК, ответникът дължи минималната държавна такса заради ниската цена на иска, а именно 50 лева.

В полза на адв. Б. следва да се присъди възнаграждение по чл. 7, ал. 2, т.

1 от НМРАВ за оказаната безплатна правна помощ на ищеца, а именно 400 лева.

По възражението за злоупотреба с право

Оплакването на ответника е неоснователно. Наличието на друго заемно правоотношение между същите страни, но произтичащо от друг правопораждащ юридически факт (друг договор), чиято нищожност е предмет на гр.д.№ 411/2024 на ТнРС, може да навежда на сходство с предмета по настоящото дело, но в никакъв случай на идентичност между тях. Дори да бяха предявени с една искова молба и да бе заведено едно дело, разликата в правопораждащите факти обуславя разлика в защитавания интерес. Този принцип е следван в изменението на чл. 72 от ГПК, което дава основание в практиката да се приеме като индиция за отделен „интерес“ наличието на различни правопораждащи юридически факт, които обуславят спорните права. В такава хипотеза съдът щеше да събере две отделни държавни такси върху отделната цена на всеки от двата иска, обусловени от двата договора, респ. на процесуалния представител на ищеца биха се дължали отделни възнаграждения за всеки от двата иска, тъй като с тях се защитават два отделни интереса – арг. чл. 7, ал. 1 от Наредба № 1 за минималните размери на адвокатските възнаграждения, където меродавно за определяне на възнаграждението е „интересът“, който се защитава по делото. Ето защо, завеждането на два отделни искови молби, по които са образувани гр.д.№ 411/2024 и гр.д.№ 413/2024 на ТнРС, по никакъв начин не влошава положението на ответника, спрямо хипотезата, ако бяха заведени с една искова молба и беше образувано едно дело, но с два предмета. Съдът обръща внимание, че присъжда на адв. Б. минимума по НМРАВ. Въпреки че тази 4 наредба не е задължителна за съда, тя все пак е някакъв ориентир за възмездността на адвокатския труд. Активната работа на адвоката по делото не обуславя намаляване на възнаграждението му.

Доводът за злоупотребата с право има своя реципрочен аргумент: не е ли злоупотреба с материално право включването на неизпълнимите клаузи за нищожната, бутафорна неустойката към договора за заем и ако същият порок е засегнал другия договор, който е предмет на гр.д.№ 411/2024 на ТнРС, не следваше ли по логиката на ответника, още при предоставянето на втория по хронология заем на ищеца, да беше „бонифицирал“ същия, като му спести не само злоупотребата с неустойката, но и договорната лихва, предоставяйки му безлихвен заем, понеже вече е сключил друг лихвоносен договор за заем.

Отговорът очевидно е отрицателен, защото както договорната лихва, така и псевдонеустойката са възнаграждение за кредитодателя, задето е предоставил в заем различни парични суми на иначе същия заемател. На същото основание не следва за положения адвокатски труд по две различни дела с различен предмет, макар и сходен, на адв. Б. да се присъжда едно възнаграждение.

Основание би имало за намаляване на възнаграждението по едно от делата, ако то бе договорно и то само ако е в по-голям размер от минималния по наредбата. В случая съдът присъжда минимума по оказана безплатна правна помощ.

Водим от гореизложеното, Тутраканският районен съд

РЕШИ:

ОБЯВЯВА ЗА НЕДЕЙСТВИТЕЛЕН в отношенията между ищеца Н. М.

Н. с ЕГН ********** и „С. к.“ ООД с ЕИК *** сключения между тях Договор за потребителски кредит № 708504 от 19.07.2022 г.

Разпечатката съдържа 40 от 44 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/9ce41f8d-5b54-4308-af17-34b8721e53bc