Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 1093 от 24.10.2023, Окръжен съд - Бургас

Съд
Окръжен съд - Бургас
Дело
Въззивно гражданско дело 1229/2023
Вид
Решение № 1093
Подписан
24.10.2023
В сила
19.12.2024
Състав
Недялка Пенева Пенева, Тихомир Руменов Рачев, Нася Иванова Япаджиева

Цитирани разпоредби

  • чл.258 и сл. · Граждански процесуален кодекс
  • чл.259, ал.1 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.260 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.261 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.263, ал.2 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.269 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.293, ал.3 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.410 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.414 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.422 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.5, ал.3, т.1 · Закон за движението по пътищата
  • чл. 45 · Закон за задълженията и договорите
  • чл.86 · Закон за задълженията и договорите
  • чл.477, ал.1 · Кодекс за застраховането
  • чл.500, ал.1, т.1 · Кодекс за застраховането

РЕШЕНИЕ

№ 1093 гр. Бургас, 24.10.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – БУРГАС, IV ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ

СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и пети септември през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Недялка П. Пенева

Членове:

Нася Ив. Япаджиева

Тихомир Р. Рачев при участието на секретаря Ваня Ст. Димитрова като разгледа докладваното от Недялка П. Пенева Въззивно гражданско дело № 20232100501229 по описа за 2023 година за да се проезнесе, взе предвид следното:

Производството по делото е образувано по въззивна жалба на на ЗЕАД „Булстрад Виена иншурънс груп“ – гр.София - ищец в първоинстанционното производство, срещу Решение №1178/29.05.23г., постановено по гр.д. №7348/2022г. на Районен съд Бургас, с което е отхвърлени исковете на въззивника срещу В. Й. С., с правно основание чл.410, ал.1, т.1, вр. чл. 500, ал.1, т.1 от Кодекса за застраховането, вр.чл. 45 от ЗЗД и чл.86 от ЗЗД, предявени по реда на чл.422 от ГПК, за приемане за установено в отношенията между страните, че ответникът дължи на ищеца следните суми: 6155,99 лв. – главница, представляваща изплатено от застрахователя по щета №471022222202812, обезщетение по застраховка „Гражданска отговорност“, със срок на валидност 31.03.2022г. – 30.03.2023г., в полза на „Карко Експрес“ ЕООД, за отстраняване на щетите по лек автомобил „Тойота Ярис“, с рег. №********, причинени в резултат на ПТП, станало на 06.05.2022г., както и сумата от 241,11 лв. – мораторна лихва за периода 16.05.2022г. – 03.10.2022г, ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на заявлението по чл.410 от ГПК до окончателното изплащане на задължението, за които суми е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК №3027 по ч.гр.д. №6270/2022г. по описа на БРС.

Въззивникът изразява недоволство от първоинстанционното решение и претендира отмяната му, с постановяване на въззивно решение, с което искът да бъде уважен. Въззивникът оспорва извода на съда, че от доказателствата по делото не е установена концентрацията на алкохол в кръвта на ответника. В тази връзка извършва анализ на съставения протокол за ПТП, в който е отбелязано, че концентрацията е над 1.2 промила. Освен това, на водача е съставен Акт по чл.5, ал.3, т.1 ЗДвП. Излага съображения, че протоколът за ПТП е официален свидетелстващ документ, с 1 обвързваща съда доказателствена сила, чиято вярност не е оборена в процеса и това е следвало да извърши ответника.

Според въззивника, съдът не му е указал, че липсват доказателства относно концентрацията на алкохол в кръвта на ответника. В тази връзка прави доказателствени искания – за изискване от „Пътна полиция“ при ОДМВР Бургас на документ или информация, относно показанията на уреда за количеството на алкохол в кръвта на ответника, както и съставените на ответника Акт №2/0726 и Наказателно постановление, относно настъпилото на 06.05.22г. ПТП при управление на лек автомобил „Фолксваген Кадди“, рег.№********, за което е съставен Протокол за ПТП №1799342/06.05.22г., както и други актове и наказателни постановления за това ПТП.

Въззиваемият - ответник В. Й. С. не представя в срока по чл.263, ал.2 ГПК писмен отговор на въззивната жалба.

Производството е по реда на чл.258 и сл.ГПК, вр. чл.293, ал.3 ГПК. Въззивната жалба е подадена в срока по чл.259, ал.1 ГПК от лице, за което съществува правен интерес от обжалване на първоинстанционното решение; отговаря на изискванията на чл.260 и чл.261 ГПК, поради което същата е допустима.

Бургаският окръжен съд, след като взе предвид твърденията на страните, събраните по делото доказателства и като съобрази Закона, намира за установено от фактическа и правна страна следното:

Видно от съставения Протокол за ПТП №1799342/06.05.2022г., на 06.05.2022г. около 15:00 часа, на пътя от кв.Ветрен, ул. „Българка“ №1, в посока магазин „Джъмбо“ е настъпило ПТП. Ответникът С., управлявайки лек автомобил „Фолксваген Кадли“, рег. №********, нарушил маркировката на пътното платно, навлязъл в лентата за насрещно движение и се блъснал в правомерно движещия се лек автомобил марка „Тойота Ярис“, с рег. №********, собственост на „Карко експрес“ ЕООД, управляван от свидетеля Х.. В следствие на това, на автомобила „Тойота Ярис“ били причинени материални щети. В съставения протокол е отбелязано, че участник 1 – ответникът С., е с концентрация на алкохол над 1.2 промила.

Не се спори, че към датата на събитието, лек автомобил марка „Фолксваген Кадли“ е застрахован в ЗЕАД „Булстрад Виена Иншурънс Груп“, със застраховка „Гражданска отговорност“, със застрахователна полица №BG/03/122000948605, със срок на валидност 31.03.2022г. – 30.03.2023г. Във връзка с настъпилото застрахователно събитие, на 16.05.22г., ищцовото дружество, в качеството си на застраховател на виновното лице, изплатило на собственика „Карко експрес“ ЕООД, за ремонта на увредения лек автомобил сумата 6155,99 лв., което се установява от представеното платежно нареждане.

Ищецът твърди, че виновният за ПТП водач – ответникът по делото, е управлявал автомобила си след употреба на алкохол, което поражда правото на регрес за ищеца, да получи от него платеното обезщетение, заедно с лихвите и разноските.

Твърди се, че ответникът е поканен да възстанови заплатеното от ищеца обезщетение, за което представя регресна покана с изх. №04122/30.06.2022г., връчена на ответника на 16.08.2022г., видно от известието за доставяне. Твърди, че ответникът не е заплатил посочената сума. За присъждането й е подадено заявление по чл.410 ГПК и е издадена Заповед №3027 по ч.гр.д. №6270/2022г. по описа на БРС, по която е постъпило възражение по чл.414 ГПК. Претендира да бъде установена дължимостта на горепосочената сума. Претендира се и лихва за забава в размер на 241,11 лв., за периода 16.05.2022г. – 03.10.2022.

Ответникът оспорва иска – конкретно оспорва че има вина за настъпилото ПТП, че вина за него има водачът на л.а. „Тойота Ярис“, че на автомобила са причинени твърдяните щети и че стойността им е такава, каквато се претендира с исковата молба.

За установяване твърденията на ищеца, в първоинстанционното производство са разпитани свидетелите свидетелите Х. Д. Х. – съставител на протокола за ПТП и И.

К. Х. – управляващ лекия автомобил „Тойота Ярис“.

2

Свидетелят Х. установява, че по подаден сигнал е отишъл на мястото на инцидента – кв. Ветрен, ул. „Българка“. Според свидетеля, виновният водач – ответникът е влязъл в платното за насрещно движение и е предизвикал ПТП, като е ударил движещия се там автомобил. Свидетелят посочва, че при отиването му на мястото на инцидента, установил, че водачът на виновния автомобил не е бил там, дошъл е впоследствие, като се е оправдал, че е трябвало да закара децата си вкъщи.

Направена му била проверка, при която е установено, че същият е употребил алкохол.

От показанията на свидетеля Х. се установява, че на 06.05.2022г., докато шофирал в кв. Ветрен, в градски условия, срещу него се е движел лек автомобил „Фолксваген“, който е навлязъл в неговото платно и го е ударил челно. Според свидетеля водачът на другия автомобил е бил видимо неадекватен и е миришел на алкохол. Напуснал е пеша местопроизшествието, за да прибере децата си вкъщи, след което се върнал. Според свидетеля, водачът на виновния автомобил е карал с висока скорост, доста над допустимото ограничение.

За установяване на спорните по делото факти – механизма на ПТП и размера на щетите, в първоинстанционното производство са извършени основна и допълнителна съдебни автотехнически експертизи. Според експертизата, е налице причинноследствена връзка между механизма на ПТП и настъпилите щети по лек автомобил „Тойота Ярис“, с рег. №********. По отношение размера на действителната стойност на щетите по лекия автомобил, вещото лице е изготвило два варианта. Първият от тях е с влагане на нови оригинални авточасти и приложена корекция 0,5 на цените им за автомобили от 7 до 14 години, в който случай, общата средна пазарна цена, която е необходима, за да се отремонтира лекият автомобил е 7832 лв. Вторият вариант е с влагане на нови алтернативни или втора употреба авточасти, без да бъде прилагана корекция на цените им, в който случай, общата средна пазарна цена, която е необходима, за да се отремонтира лекия автомобил с алтернативни или втора употреба части е 7126 лв.

Бургаският окръжен съд, при служебната проверка на обжалваното решение, извършена на осн. чл.269 ГПК, не установи съществуването на основания за нищожност или недопустимост на същото, поради което намира, че то е валидно и допустимо. Като взе пред вид събраните по делото доказателства, становищата на страните и като съобрази закона намира, че първоинстанционното решение е неправилно и незаконосъобразно и следва да бъде отменено, като вместо него следва да бъде постановено друго, с което искът следва да бъде уважен.

Съобразно нормата на чл.477, ал.1 от Кодекса за застраховането (КЗ), обект на застраховане по задължителната застраховка "Гражданска отговорност" на автомобилистите е гражданската отговорност на застрахованите физически и юридически лица за причинените от тях на трети лица имуществени и неимуществени вреди, свързани с притежаването и/или използването на моторни превозни средства, за които застрахованите отговарят съгласно българското законодателство или законодателството на държавата, в която е настъпила вредата. Според разпоредбата на чл.500, ал.1, т.1 КЗ, застрахователят има право да получи от виновния водач платеното от застрахователя обезщетение заедно с платените лихви и разноски, когато виновният водач при настъпването на пътнотранспортното произшествие е извършил нарушение по ЗДВП, като е управлявал моторното превозно средство под въздействие на алкохол с концентрация на алкохола в кръвта над допустимата по закон норма. Нормата на чл.5, ал.3, т.1 от Закона за движение по пътищата (ЗДвП), на водача на пътно превозно средство е забранено да управлява пътно превозно средство с концентрация на алкохол в кръвта над 0,5 на хиляда. Следователно регресното право на застрахователя възниква спрямо застрахования водач, ако последният е допуснал ПТП, след като е управлявал превозното средство с концентрация на алкохол в кръвта равна или по-висока от 1.2 промила.

В настоящия случай, с отговора на исковата молба ответникът е оспорил иска досежно вината си за настъпване на ПТП, но не е заявил конкретни оспорвания досежно факта на управление на автомобила след употреба на алкохол, поради което въззивната инстанция намира, че по делото не е наведен спор относно този факт. На 3 второ място, свидетелят Христов установява, че е извършил проверка на ответника за алкохол и е констатирал употреба на такъв, за което е направено отбелязване в съставения протокол за ПТП. Видно от него, стойностите под 05 на 100 и от 0.5 до 1.2 на 1000 за задраскани и е отбелязана концентрация над 1.2 на 1000. Съгласно трайно установената практика (напр. решение № 24 от 10.03.2011 г. на ВКС по т. дело № 444/2010 г., I т. о., ТК, решение № 85 от 28.05.2009 г. на ВКС по т. дело № 768/2008 г., II т. о., ТК, решение № 73 от 22.06.2012 г. на ВКС по т. дело № 423/2011 г., I т. о., ТК, решение № 98 от 25.06.2012 г. на ВКС по т. дело № 750/2011 г., II т. о., ТК и решение № 15 от 25.07.2014 г. на ВКС по т. дело № 1506/2013 г., I т. о., ТК.), протоколът за ПТП е официален свидетелстващ документ и като такъв се ползва с обвързваща материална доказателствена сила относно удостоверените в него, непосредствено възприети от длъжностното лице факти, относими за механизма на ПТП. В настоящия случай и при липса на оспорване на констатациите в протокола следва да се зачете неговата обвързваща доказателствена сила относно констатираната концентрация на алкохол в кръвта на водача. Ответникът не твърди и не установява, че се е подложил на кръвен текст, от който да е установена по-ниска от законнодопустимата концентрация от 0.5 на 1000. Поради изложените съображения, макар да не е посочена точната концентрация, обстоятелството, че същата е над 0.5 и дори над 1.2 на 1000 несъмнено установява, че водачът е управлявал лекия автомобил „Фолксваген Кадли“ с концентрация на алкохол в кръвта над допустимата по закон норма. Това води до ангажиране на регресната му отговорност спрямо застрахователя за заплатеното в полза на пострадалото лице обезщетение.