Решение № 290 от 13.10.2023, Районен съд - Димитровград

РЕШЕНИЕ

№ 290 гр. гр. Димитровград, 13.10.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ДИМИТРОВГРАД в публично заседание на девети октомври през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Гергана Т. Стоянова Денчева при участието на секретаря Дарина М. Петрова като разгледа докладваното от Гергана Т. Стоянова Денчева Гражданско дело № 20235610100109 по описа за 2023 година

Предявени са кумулативно съединени искове по чл. 55 ал. 1, предложение първо от ЗЗД.

Ищецът И. Т. Т., чрез пълномощник адв. М.М., е предявила против „Сити Кеш” ООД, искове за прогласяване като нищожни поради противоречие с добрите нрави, заобикалящи изискването на чл. 19 ал. 4 от ЗПК , накърняващи договорното равноправие и нарушаващи предпоставките на чл. 11 т. 9 и 10 от ЗПК клаузата за неустойка от сключените между страните договори за кредит от 22.11.2021г. и от 24.01.2022г., като претенцията е да се осъди „СИТИ КЕШ" ООД, с ЕИК 202531869, със седалище и адрес на управление гр. София, р-н Средец, ул. „Славянска" № 29, ет. 7, представлявано от Н. П. Л. — управител да заплати, на основание чл.

55 от ЗЗД, недължимо платените суми от И. Т. Т., с ЕГН **********, с постоянен адрес: гр.

Димитровград, ул. П.Е. № **, вх. **, ет.**, ап.** на ответника в размер на BGN 908.45 лева/след допуснато изменение на размера на исковата претенция/ във връзка с Договор за паричен заем кредирект № 595049 от 22.11.2021 г. , както и да се осъди „СИТИ КЕШ" ООД, с ЕИК 202531869, със седалище и адрес на управление гр. София, р-н Средец, ул. „Славянска" № 29, ет. 7, представлявано от Н. П. П. — управител да заплати, на основание чл. 55 от З3Д, недължимо платените суми от И. Т. Т., с ЕГН **********, с постоянен адрес: гр. Димитровград, ул. П.Е. № **, вх. **, ет.**, ап.** на ответника в размер на BGN 1681.28 лева /след допуснато от съда увеличение размера на иска/ във връзка с Договор за паричен заем кредирект № 623963 от 24.1.2022 г.

В исковата молба се твърди, че на 22.11.2021 г. между И. Т. Т., с ЕГН **********, с постоянен адрес: гр. Димитровград, ул. П.Е. № **, вх. **, ет. ** в качеството му на кредитополучател и „СИТИ КЕШ" ООД, с ЕИК 202531869, със седалище и адрес на управление гр. София, р-н Средец, ул. „Славянска" № 29, ет. 7, в качеството си на кредитодател, е сключен договор за паричен заем кредирект №595049. Договорът е сключен при условията на закона за електронния документи и електронните удостоверителни услуги /ЗЕДЕУУ/. По силата на този договор, последният се задължава да предостави заемни средства в размер на BGN 600 1

/шестстотин лева/ на г[1]жа Т., а тя се задължава да ги възстанови, ведно с възнаградителна лихва.

Съгласно чл. 3.5. от договора, годишен лихвен процент на заема от 40.05% /четиридесет цяло и нула пет процента/, а годишният процент на разходите е 48.53% /четиридесет и осем цяло иетдесет и трн процента/. Уговореният срок на договора е 7 месеца. Начин на плащане не е уговорен.. II. На 24.01.2022 г. отново между И. Т. Т., с ЕГН **********, с постоянен адрес: гр. Димитровград, ул.

П.Е. № **, вх. **, ет. ** в качеството му на кредитополучател и ,,СИТИ КЕШ" ООД, с ЕИК 202531869, със седалище и адрес на управление гр. София, р-н Средец, ул. „Славянска" № 29, ет. 7, в качеството си на кредитодател, е сключен договор за паричен заем кредирект №623963.

Договорът е сключен 1 при условията на закона за електронния документи и електронните удостоверителни услуги /ЗЕДЕУУ/, както предходния път. По силата на този договор, последният е следвало да предостави заемни средства в размер на BON 1200 /хиляда и двеста лева/ на г-жа Т., а тя да ги възстанони, заедно с всички лихви и разноски по кредита. Съгласно чл. 3.7. от договора, годишен лихвеи процент на заема от 40.05% /четиридесет цяло и нула пет процента/, а годишният процент на разходите е 48.3б°/о /четиридесет и осем цяло и тридесет и шест процента/.

Уговореният срок на договора е l8 месеца. Начин на усвояване на заемната сума не е уговорен. 1.

Действително приложеният в кредитните правоотношения годишен процент на разходите обаче, е различен от посочения в договорите и с вписания от Кредитодателя, в размер от 48.Збо/о /четиридесет и осем цяло и тридесет и шест процента/. Това е така, защото съгласно договора се дължи "неустойка" по смисъла на чл. 6.2 от договора, в случай че доверителката ми не предостави в тридневен срок от подписване на всяко от съглашенията поръчител или банкова гаранция.

Кредитодателят, залагайки като клауза 6.2 в договорите за потребителски кредит всъщност цели заблуда на потребителя и свръхпечалба за себе си. Ответникът в настоящото производство, използвайки заблуждаваща търговска практика създава неравноправност, която благоприятства кредитодателя и уврежда потребителя. Със самата уговорка СИТИ КЕШ ООД цели да заблуди кредитополучателя в частга относно действителния годишен процент на разходите, като това обстоятелство поражда нищожност на разпоредбата на чл. 6.2. от договора, тьй като по смисъла на чл. 11 от ЗПК във връзка с чл. 19 от ГПК във връзка с чл. 22 от ЗПК липсата на задължителен реквизит от съдържанието на договора за потребителски кредит води до нищожност на договора.

Това е така, защото годишният процент на разходите по кредита включва в себе си всички разходи по кредита за потребителя, настоящи или бъдещи лихви, други преки или косвени разходи, комисиони, възнаграждения от всякакьв вхд, в т.ч. тези, дължими на посредниците за сключване на договора. Твърдяното от мен се подкрепя и от факта, че съгласно чл. 33, ал. 1 от общите условия към договорите за кредит, доверителката ми е следвало да предостави в срок от 3 /три/ дни обезпечение, на което обезпечение да бъде извършена предварителна проверка от страна на Кредитора и едва след нея, и след като отговаря на посочените от кредитора условия, да сключи договор за поръчителство във връзка с процесния договор за заем, като в противен случай се дължи неустойка. Неустойката по договора за паричен заем кредирект №623963 от 24.1.2022 г. е в размер на BGN 2 422.14 /две хилядх четиристотин двадесет и два лева и четвринадесет стотхнки/, а по договора за паркчех заем кредирект №595049 от 22.11.2021г. е в размер на BGN 467.54 /четирхстотин шестдесет и седем лена и петдесет и четири стотинки/, която неустойка се дължи пропорцхохално към асяка виоска по кредита и е отразена в погасхтелния илан и представлява неразделна част от договорите. Поставените възможности за обезпечение по договора за заем са посочени в чл. 33, ал. 1 от общите условия и към договорите за заем, като същи са следните: 1/ да се предостави от доверителката ми поръчител едно или две лица, които да имат осигурителен доход в общ размер на най[1]малко 7 пъти размера на минималната работна заплата за страната, а в 2 случай на двама поръчители, размерът на осигурителния доход на всеки един от тях да бъде размер на поне 4 пъти минималната работна заплата за страната, да не са поръчители по други догонори за заем, сключени от доверителката ми, те самите да не са заематели по сключени и непогасени договори за заем със СИТИ КЕШ ООД да нямат кредити към банки или финансови институции с класификация различна от „Редовен", както по активни, така и по погасени 2 задъпжения, съгласно справочните данни на ЦКР към БНБ 2/ Алтернативно на гореизложените възможности, кредитополучателят можр да представи като обезпечение банкова гаранция, в еквивалентен размер на сумата по договора за заем. Уговореното възнаграждение под формата на „неустойка" е разход по кредита, който следва да бъде включен при изчисляването на ГПР индикаторът за общото оскъпяване на кредита, по смисъла на чл. 19, ал. 1 и 2 от ЗПК. Поради невключвамето на възмаграждението в посочения от потребителския договор размер на ГПР, последният не съответства на действително прилагания такъв от кредитора в кредитното правоотношение. Лосочването в договора на размер на ГПР, който не е реално прилагания в отношенията между страните представлява "заблуждаваща тьрговска практика" по смисъла на чл.

•68д, ал. 1 и ал. 2, т. 1 от ЗЗП. Поради това считам, че договорът за кредит е нищожен на основание чл. 22 от ЗПК и неспазване на изискванията на чл. 11, ал. 1 1, т. 20 от ЗПК. В тази връзка са Решение №260065 от 08.02.2021 г. на ОС - Бургас по гр. д. №2449/2020 г.; Решение №260257 от 09.12.2020 г. на РС - Шумен по гр. д. №2313/2019 г. Решение №857 от 03.07.2020 г. на РС - Русе по гр. д. №2303/2019 г., Решение № 260017 от 4.01.2021 г. на РС - Пловдив по гр. д. № 3464/2020 г.х потвърждават изложеното от мен по-горе. Потвърждава се и от Решение № 3963 от 25.11.2022 г. на РС - Пловдив по гр. д. № 9209/2022 г. и Решение № 3205 от 6.10.2022 г. на РС - Пловдив по гр. д. № 3581/2022 г., по които е странва именно СПТИ КЕШ ООД. Изложената теза се потвърждава и от разпоредбата на чл. 68г от ЗЗП, която дава легалната дефинцията на нелоялната тьрговска практика тьрговска, която се използва в настоящия случай, с цел свръхпечалба на кредитора.

Такава практика от страна на тьрговец към потребител се извършва ако противоречи на изискването за добросъвестност и професионална компетентност и е възможно да промени съществено икономическото поведение на средния потребител. Член 68д от същия закон гласи, че заблуждаваща е такава тьрговска практика, при която се съдържа невярна информация и следователно е подвеждаща или когато по някакъв начин, включително чрез цялостното й представяне, заблуждава или е в състояние да въведе в заблуждение средния потребител, дори и ако представената информация е фактически точна и има за резултат или е възможно да има за резултат вземането на тьрговско решение, което той не би взел без използването на тьрговската практика. Така в чл. 33, ал. 1 от Общите условия към процесните договори е уговорено заемите да бъдат обезпечени с поръчител,отговарящ на условията посочени по-горе. В случай на неизпълнение от страна на кредитополучателя на условията, визирани в чл. 33, ал. 1 от общите условия към договорите, сьщата дължи „неустойка" по чл. 6.2. от договора на кредитора в размери равняващи се на 200%, респективно на 80% от главницата, които суми се начисляват иропорционално кьм всяка вноска по кредитите. Тоест се кумулира месечната вноска за „неустойка", с която неустойка падежното вземане нараства значително. Иначе казано, вноската по кредитите става двойно пo-голяма. Същото това кумулиране на неустойката към погасителните вноски еоди до скрито оскъпяване на кредита и създава предпоставка за неоснователно обогатяване на заемодателя за сметка на потребителя. Трябва да се посочи, че „неизпълнението" на задължението от доверителя ми да се представи поръчител, отговарящ на условията, посочени погоре, вдига лихвеният процент на кредита неколкократно, тьй като тази „ неустойка" представлява 3 прикрита възнаградителиа лихва. Това се потвърждава и от факта, че тази „неустойка" е уговорена и в погасителния план по договора. Предвид неизпълненото изискване на чл. 11, ал. 1, т. 9 ЗПК, и на основание чл. 22 ЗПК договорът е недействителен, като съгласно чл. 23 ЗПК от името ми заявявам, че 3 доверителят ми дължи само чистата стойност на кредита, без лихва или други разходи по кредита. Съгласно член 8, параграф 1 от Директива 2008/48 преди сключването на договор за кредит, кредиторът е длъжен да направи оценка на кредитоспособностга на потребителя, като при необходимост това задължение може да включва да се направи справка в съответната база данни. В този смисъл в съображение 26 от Директивата се лосочва, че в условията на разрастващ се кредитен пазар е особено важно кредиторите да не кредитират по безотговорен начин или да не предоставят кредити без предварителна оценка на кредитоспособността, а държавите членки следва да упражняват необходимия надзор с цел избягване на такова ловедение и да приложат необходимите средстваза санкциониране на кредиторите в случаите, в които те не процедират по този начин. Преддоговорното задължение на кредитора да направи оценка на кредитоспособностга на кредитополучателя, доколкото цели да лредпази потребителите от свръхзадлъжнялост и неплатежоспособност, допринася за постигането на целта на Директива 2008/48, която се състои, както става ясно от съображения 7 и 9, в предвиждането в областга на потребителските кредити на пълна и нanожителна хармонизация в редица ключови области, която се приема като необходима, за да се осигури на всички потребители в Съюза високо и равностойно равнище на защита на техните интереси и за да се улесни изграждането на добре функциониращ вътрешен пазар на потребителски кредити. В този смисъл параграф 40- 43 от Решение от 27 03. 2014 г. по дело С-565/12 на четвърти състав на СЕС.