Решение № 445 от 23.06.2020, Районен съд - Русе

Р Е Ш Е Н И Е №445 гр.Русе, 23.06.2020г.

В ИМЕТО НА

НАРОДА

Русенският

Районен съд, единадесети наказателен състав, в публично заседание на втори юни през две хиляди и двадесета година, в състав:

Председател

: Александър Станчев при секретаря Юлия Острева и в присъствието на прокурора …………….. като разгледа докладваното от съдията АН Дело № 94/2020г. по описа на съда, за да се произнесе съобрази следното :

Производството е по реда на чл. 59 и сл. от ЗАНН.

С Наказателно постановление №

38-0001697/11.12.2019г., издадено от Началник на ОО“АА”-гр.Русе, против „РУМ ТРАНС“ЕООД, с БУЛСТАТ/ЕИК *********, за нарушение на чл.96г, ал.1, пр.1 от ЗАвП е наложено адм. наказание „Имуществена санкция“ в размер на 3000 лв.

Срещу издаденото наказателно постановление е подадена жалба от представляващия и управител на ю.л.-жалбоподател – Р;Ц., чрез адв.С.М.-упълномощен, която е допустима, като подадена в законоустановения 7-дневен срок. С нея жалбоподателят атакува издаденото срещу него наказателно постановление, като твърди, че то е незаконосъобразно и моли съда да го отмени.

Жалбоподателят е редовно призован, явява се упълномощения представител, който поддържа жалбата.

Ответникът по жалбата, административнонаказващият орган, не изпраща представител.

Районна прокуратура-гр.Русе не изпраща представител и не взема становище по жалбата.

Съдът, след като разгледа жалбата, изложените в нея доводи и като се запозна с материалите по делото, намира за установено от фактическа и правна страна следното:

На 15.11.2019г., служители на ОО“АА“-Русе извършили комплексна адм. проверка по документи на ю.л.-жалбоподател „РУМ ТРАНС“ЕООД, с БУЛСТАТ/ЕИК *********, притежаващо лиценз за международен автомобилен превоз на товари, при която установили според АУАН и НП следното нарушение /цит./ :

1.„Транспортното предприятие е допуснало назначаване на работа на лицето Магдален С. Дончев като водач /шофьор/ на тежкотоварен автомобил, видно от трудов договор №013/11.01.2019г., без да отговаря на изискванията за психологическа годност.

При направена справка в Регистър за психологическите изследвания на водачите се установи, че лицето М.Д.няма данни, че същият е изкарал необходимия курс и Удостоверение за психологическата му годност.“.

За посоченото нарушение е съставен АУАН бл.№ 271518/15.11.2019г., а впоследствие е издадено и обжалваното НП.

По настоящото съдебно производство в качеството на свидетел е разпитан актос.Р.Цветанов.

В показанията си пред съда, същият пресъздава констатациите отразени в АУАН.

Описаната фактическа обстановка съдът прие за установена, въз основа на събраните по делото писмени и гласни доказателства.

При така възприетата фактическа обстановка се налагат следните правни изводи:

Жалбата е основателна.

При съставянето на АУАН и НП са допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените по чл.42, т.4 и т.5 /относно АУАН/ и чл.57, ал.1, т.5 и т.6 /относно НП/ от ЗАНН.

По т. от Наказателното постановление

Съдът намира, че НП в тази му част е незаконосъобразно, поради допуснати съществени процесуални нарушения по смисъла на чл.57, ал.1, т.5 и т.6 от ЗАНН, които са ограничили правото на защита на дружеството.

Административно наказателната отговорност на жалбоподателя е ангажирана за нарушение на санкционната норма - чл.96г, ал.1 от ЗАвП, според която /цит./: „Който назначи на работа или допусне водач, който не отговаря на някое от изискванията, определени с този закон и с подзаконовите нормативни актове по прилагането му, да управлява превозно средство за обществен превоз или превоз за собствена сметка на пътници или товари, се наказва с глоба или имуществена санкция в размер на 3000 лева.“.

В конкретния случай правните норми, описващи състава на конкретно нарушение е бланкетна и си служи с общи и абстрактни понятия, за да могат да имат повтарящо се действие неограничен брой пъти и спрямо широк кръг адресати. При съставяне на АУАН и издаване на наказателно постановление, задължение на административния орган е тези общи понятия да бъдат запълнени с твърдения за конкретни факти, индивидуализирани по време, място и начин на извършване. Това изискване не е изпълнено от АНО при описание на процесното нарушение в наказателното постановление, тъй като не са посочени каквито и да било факти и обстоятелства, които да доказват обективните признаци от така посочената квалификация на нарушението.

Относно изискванията за психологическа годност в случая е приложима разпоредбата на чл.7а, ал.2, пр.3 от ЗАвП, предвиждаща следното: „Лицензираните превозвачи и лицата, извършващи превози за собствена сметка, могат да осъществяват превоз на пътници и товари само с водачи, които отговарят на изискванията за минимална възраст, правоспособност за управление на моторни превозни средства от съответната категория и за психологическа годност, определени с наредбите по чл.7, ал.3 и чл.12б, ал.1, от този закон и чл.152, ал.1, т.2 от Закона за движението по пътищата.“, която от своя страна препраща към разпоредбите на три нормативни акта, като в случая нито е посочена тази разпоредба, нито някой от тези три нормативни акта, за да се свърже по някакъв начин посоченото нарушение в НП нарушение, респ. да може да се прецени дали е налице така описаното нарушение.

Съгласно санкционната норма на чл.96г, ал.1 от ЗАвП са посочени две форми на изпълнителни деяние : първа - още при „назначаване“ на работа водачът да не отговаря на съответни изисквания по ЗАвП и подзаконовите нормативни актове по прилагането му и второ - при „допускане“ такъв водач, той да управлява.

В наказателното постановление изпълнителното деяние е описано: “…е допуснало назначаване на работа на лицето ….. без да отговаря на изискванията за психологическа годност…“. При установяване на липса на такова удостоверение не е нарушение на закона, а в случая няма никакви доказателства на коя дата е управлявал, къде, какви моторни превозни средства, какъв товар /обществен превоз или превоз за собствена сметка/, за да е евентуално налице второто изпълнително деяние.

Така описаното деяние с неговите фактически белези и липсата на описание на обстоятелствата - време, място, начин на извършване, предвид задължителното препращане към други нормативни актове /тъй като чл.96г, ал.1 от ЗАвП има бланкетен и санкционен характер/ възпрепятства възможността на жалбоподателя за адекватна и пълноценна защита.

Санкционираното лице /в случай ю.л./ трябва да може да се защитава пълноценно в адм. производство - по конкретни факти, които АНО твърди, че са налице за извършено съставомерно нарушение, от АНО следва да се посочи и каква е точната квалификация на нарушението и обстоятелствата при които е извършено.

Предвид изложените съображения Съдът счита, че са налице законови основания за отмяна на издаденото наказателно постановление, поради допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила по ЗАНН, посочени по-горе.

По гореизложените съображения и на основание чл.63, ал.1 от ЗАНН, Съдът

Р Е Ш И:

ОТМЕНЯ Наказателно постановление № 38-0001697/11.12.2019г., издадено от Началник на ОО“АА”-гр.Русе, против „РУМ ТРАНС“ЕООД, с БУЛСТАТ/ЕИК *********, с което за нарушение на чл.96г, ал.1, пр.1 от ЗАвП е наложено адм. наказание „Имуществена санкция“ в размер на 3000 лв.

Решението може да се обжалва пред Административен съд – гр.Русе, в 14-дневен срок от получаване на съобщението за изготвянето му.

Районен съдия :