Решение № 227 от 22.06.2026, Окръжен съд - Русе

РЕШЕНИЕ

№ 227 гр. Русе, 22.06.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – РУСЕ, ТРЕТИ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и девети май през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Аглика Гавраилова

Членове:

Палма Тараланска

Виржиния Караджова при участието на секретаря Билген Байдинова като разгледа докладваното от Виржиния Караджова Въззивно гражданско дело № 20264500500308 по описа за 2026 година

Производството е по чл. 258 и сл. ГПК.

Постъпила е въззивна жалба от С. Е. Ш., чрез пълномощник адв. Б. Б. от АК-Русе, против Решение № 305 от 05.03.2026 г., постановено по гр.дело № 128/2026 г. по описа на РРС, с което бил задължен да се въздържа от извършване на актове на домашно насилие спрямо Н. П. С., забранено му било да приближава жилището й, находящо се в гр.****, ж.к. „*********“, ул.

„**** *.“ № *, бл.***, вх. *, ет. *, работното място и местата за социални контакти и отдих, както и да осъществява контакт с нея под каквато и да е било форма за срок от 18 месеца. Срещу въззивника била издадена и заповед за защита по чл.15 ЗЗДН.

Счита, че решението е незаконосъобразно, постановено при неправилно приложение на материалния закон, недоказаност на твърдяното домашно насилие, съществено нарушение на процесуалните правила и необоснованост, в каквато насока са изложени съображения. Претендира отмяна на обжалвания акт и отхвърляне на молбата.

Ответницата по жалбата Н. П. С., чрез пълномощник адв. О. Б. от АК- 1

Русе, изразява становище за неоснователност на жалбата. Счита обжалваното решение за правилно и иска същото да бъде потвърдено. Претендира разноски за тази инстанция.

Жалбата е подадена от процесуално легитимирана страна, в законоустановения срок в чл.259 ал.1 от ГПК и срещу подлежащ на съдебен контрол акт, поради което е допустима.

При упражняване на правомощията си по чл.269 ГПК настоящият състав намира, че Решение № 305 от 05.03.2026 г., постановено по гр.дело № 128/2026 г. на Районен съд-Русе, е валидно и допустимо.

След преЦ. на всички събрани доказателства поотделно и в тяхната съвкупност и по вътрешно убеждение, се приема за установено от фактическа и правна страна следното:

С молба от 14.01.2026 г., депозирана до съда на 16.01.2026 г. чрез ОД на МВР-Русе, Н. П. С. поискала срещу С. Е. Ш., неин бивш интимен партньор, да бъде издадена заповед по реда на ЗЗДН. Изложени били твърдения, че на 22.12.2025 г. мъжът упражнил спрямо нея акт на домашно насилие, изразяващ се в нанасяне на удар в областта на устата, стискане на шията и отправяне на обиди и заплахи.

Ответникът оспорил всички твърдения в молбата за извършени от него актове на домашно насилие.

Районният съдия, след като се уверил, че молбата е подадена в предвидения в закона преклузивен срок, уважил искането на Н. П. С. и издал в нейна полза заповед по чл.15 ЗЗДН с посочените от лицето мерки, които наложил за срок от 18 месеца / без задължението С. Е. Ш. да се въздържа от извършване на актове на домашно насилие спрямо жената под формата на физически и психически тормоз, което не е ограничено с времеви период/.

За да достигне до извод, че ответникът е упражнил спрямо молителката актове на домашно насилие, първоинстанционният съд съобразил представено по делото СМУ № 9383/2025г., издадено от отделение „Съдебна медицина“ при УМБАЛ „Канев“-Русе. В документа е посочено, че на 22.12.2025 г. около 09,30-10,00 часа в гр.Русе ищцата е била ударена с ръка по лицето от бивш приятел и стискана за шията. Съдебният лекар е потвърдил в заключението си, че установените увреждания са резултат на действието на твърди тъпоръбести 2 предмети и по давност могат да бъдат получени както се съобщава в предварителните сведения. От името на Н. С. е приложена декларация по чл.9 ал3 ЗЗДН, като посочените там данни съвпадат с тези по молбата, депозирана в ОД на МВР.

Пълномощникът на ответника е потвърдил в открито заседание на 12.02.2026 г., в периода 2022-2025 г. страните са били колеги. Спорен е бил въпросът дали между тях е имало интимна връзка, както и че С. Ш. е извършил описаните по молбата актове на домашно насилие спрямо Н.

С..Действително от разпитаните от първата инстанция свидетели не може да се обоснове категоричен извод, че молителката е от кръга лица, визиран в чл.3 ЗЗДН, имащи право да търсят защита по този ред. В тази връзка във възивната инстанция са събрани допълнителни гласни доказателства чрез разпита на свидетелката Ц. И. И. – майка на жената. Същата установява, че в продължение на четири години дъщеря й е поддържала интимна връзка със С., като включително имало периоди, в които двамата живеели съвместно на квартира в района на старата сладкарница „****“. Страните демонстрирали близките си отношения пред техни приятели и дори говорили да сключат брак. Ц.И. е посещавала квартирата им, когато и ответникът бил там. Вещите на последния били трайно в апартамента. За С. свидетелката знае, че е разведен, но продължава да поддържа отношения с бившата си съпруга и детето им и често ги посещавал. Жената сочи, че в началото отношенията между страните били добри. Впоследствие обаче дъщеря й започнала да се обажда често и да споделя, че С. й взема парите, за да играе в казино. Имало случай и в който я ударил. Н. поставила въпроса двамата да се разделят, но ответникът я заплашил с физическа саморазправа. Когато ударил Н., свидетелката я посъветвала да потърси помощ от институциите. Ц.И. установява, че дъщеря й много се страхува от С., даже имала намерение да напусне гр.Русе. Свидетелката установява, че последният случай на агресия, проявена от ответника, бил през м.декември 2025 г. Тогава тя и Н. се връщали с покупки от “******“. Когато стигнали до квартирата, видели, че С. стои пред входа. Той поискал да разговаря с Н. и тя я помолила да останат насаме.

Свидетелката влязла във входа, но след 3-4 минути чула вик от дъщеря си и веднага излязла. Н. била с кръв по лицето. Видимо С. имал намерение пак да я удари, затова Ц.И. застанала между тях, той обаче я отблъснал и тя паднала на земята. Изправила се и продължила да се опитва да защити дъщеря си.

3

Обадила се и на телефон 112. Впоследствие разбрала, че и друг намиращ се в близост гражданин също е позвънил за помощ.

Настоящата инстанция кредитира показанията на свидетелката Ц. И., тъй като същата е пряк очевидец на извършеното насилие спрямо молителката през м.декември 2025 г., като изнесените от лицето факти кореспондират с останалите, събрани по делото писмени доказателства. Следва да се обърне внимание и на приложеното от районния съд свидетелство за съдимост на ответника, според което той има две осъждания за нанасяне на телесни повреди, макар да е реабилитиран по право за едното деяние.

Въз основа на събраните в производството писмени и гласни доказателства, настоящият състав счита, че първоинстанционният съд е достигнал до правилния извод, че молбата на Н. П. С. е основателна. Няма допуснато процесуално нарушение от районния съдия, поради това, че не е кредитирал показанията на разпитаните пред него свидетели В.В.Г. и Б.Г.Ш., доколкото показанията на същите са косвени и предвид семейното положение на С. Ш., възможно е той да не е споделял за връзката си с молителката, още повече, че през него период всички тези лица са били и колеги. Настоящата инстанция споделя мотивите, изложени в обжалвания акт относно установените фактически положения. Верни са и развитите правни доводи. В тежест на ответника е било да обори твърдението, че не е упражнил актове на домашно насилие спрямо Н. С. на процесната дата. Събраните по делото доказателства не опровергават по никакъв начин изложените от молителката факти. Първите обосновават категоричен извод, че спрямо жената са били осъществени действия на физическо и психическо насилие от страна на С. Ш., като по този начин е било накърнено човешкото достойнство на пострадалото лице. По изложените съображения въззивната инстанция намира, че първоинстанционното решение следва да бъде потвърдено, като правилно и законосъобразно.

В тежест на жалбоподателя са направените от насрещната страна разноски за тази инстанция.

Водим от горното, Окръжен съд-Русе

РЕШИ:

4

ПОТВЪРЖДАВА Решение № 305 от 05.03.2026 г., постановено по гр.дело № 128/2026 г. по описа на Районен съд-Русе.

ОСЪЖДА С. Е. Ш., ЕГН **********, от гр.Русе, ул.“******* ****“ № *, вх.*, ет.*, ап.*, със съдебен адрес: гр.Русе, ул.“***********“ №**, чрез адв.Б. Б. от АК-Русе, да заплати на Н. П. С., ЕГН ********** , от гр.Русе, “********“ № *, вх.*, ет.*, сумата от 400 евро-разноски за въззивното производство.

Решението е окончателно и не подлежи на обжалване.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

5