Решение № 532 от 28.04.2025, Апелативен съд - София

РЕШЕНИЕ

№ 532 гр. София, 28.04.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 10-ТИ ГРАЖДАНСКИ, в публично заседание на двадесет и осми март през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Цветко Лазаров

Членове:

Ралица Димитрова

Нина Стойчева при участието на секретаря Красимира Г. Георгиева като разгледа докладваното от Ралица Димитрова Въззивно гражданско дело № 20241000502198 по описа за 2024 година

Производството е образувано по въззивна жалба на Б. Х. Б. срещу решение № 1248/01.03.2024г.на СГС, ГО, 15 състав, постановено по гр.д. № 11018/22г. в частта, в която е отхвърлен искът му по чл.49 от ЗЗД за присъждане на обезщетение за неимуществени вреди до пълния предявен размер.

Срещу същият съдебен акт е постъпила насрещна въззивна жалба от Столична Община /СО/ в част, в която предявените срещу нея искове са уважени.

Жалбоподателят Б. Б. сочи, че в обжалваната от него част решението е неправилно и необосновано. Правилно е прието, че е установена основателността на иска, но определеният размер на обезщетението е в противоречие с критерия за справедливост. От доказателствата по делото и заключението на медицинската експертиза са доказани болките и страданията, които е търпял, търпи и ще търпи в бъдеще. Поради травмата е имал нужда от чужда помощ в ежедневието си. Понесъл е тежко получените увреждания.

Счита за справедлив размер за репариране на вредите 30 000лв.

1

Затова моли въззивния съд да отмени решението в обжалваната част и да постанови друго, с което да уважи изцяло иска.

Жалбоподателят СО твърди, че в атакуваната от него част съдебният акт е неправилен, необоснован и незаконосъобразен.

Прави възражение, че ревизионната шахта, станала причина за травмата на ищеца е собственост на „Виваком България“ ЕАД и то е задължено по закон да извършва проверки и да поддържа инженерната инфраструктура. Капакът на шахтата е сменян три пъти за един месец, но се намира на пътното платно и се компрометира постоянно. Въпреки изпратено писмо от СО до дружеството за подмяна на капака с метален, мерки не са взети. Счита определеното обезщетение за прекомерно. Счита, че не е изяснен периодът на лечение на ищеца. Той е отказал оперативно лечение, което се е налагало. Не е доказан фактическият състав на непозволеното увреждане. Поддържа възражението си за съпричиняване.

За това моли въззивния съд да отмени първоинстанционното решение в частта, в която са уважени предявените искове по чл.49 от ЗЗД и постанови друго като ги отхвърли изцяло или намали присъдено обезщетение за неимуществени вреди.

В депозиран писмен отговор Б. Б. и в съдебно заседание чрез процесуалния си представител оспорва въззивната жалба на СО като неоснователна.

Не е постъпил писмен отговор от СО по жалбата на ищеца.

Съдът, след като обсъди събраните по делото доказателства в първоинстанционното и въззивно производство по реда на чл.235 от ГПК, намира за установено следното от фактическа и правна страна:

Съдът е сезиран с искове по чл.49 от ЗЗД за присъждане на обезщетение за имуществени и неимуществени вреди. В исковата молба ищецът Б. Б. твърди, че на 27.02.2022г. около 10.30ч. в гр. София, вървейки от лявата страна на ул. „Боянски водопад“ с посока на движение от ул. „Ив. Киров“ към ул. „Шарл Шампо“ в района на № 104, бл.1 стъпил на криво в необезопасена и несигнализирана дупка на пътя и паднал. Отишъл е в УМБАЛСМ „Н.И.Пирогов“. Там е констатирано, след образно изследване, че има счупване на външен/латерален/ мелеолус на десния долен крайник.

2

Поставена му е гипсова имобилизация. На 02.03.2022г. му е издаде болничен лист за 14 дни. На 07.03.2022г. е бил на контролен преглед, при който са установени болка и отток в глезена на десния крак. Издаден му е амбулаторен лист и е заплатил 2.90лв. потребителска такса. На същата дата му е направена рентгенография и след преглед му е поставен гипсов ботуш.

На 16.03.2022г. ищецът е бил на контролен преглед и му е издаден болничен лист за 30 дни, считано от 16.03.2022г. На 19.03.2022г. отново е бил на преглед и гипсовият ботуш е свален. Възстановителният период е бил около 4 месеца. Ищецът е търпял болки, страдания и ежедневен дискомфорт през този период, имал е затруднения в обслужването, вземането на баня, обличане, чистене, поддържане на домакинството. Имал е нужда от чужда помощ за тези действия. Неимуществените вреди са пряка и непосредствена последица от неизпълнение на задълженията на СО да поддържа в цялост и в състояние незастрашаващо живота и здравето на хората на участъци от пътя, който е нейна собственост съгласно чл.31 от ЗП. Затова моли съда да осъди ответника СО да му заплати обезщетение за неимуществени вреди в размер на 30 000 лв. и имуществени вреди от 2, 90 лв. в едно със законната лихва от 27.02.2022г. до окончателното изплащане на сумите Претендира разноски.

Ответникът Столична община в депозиран писмен отговор в срока по чл.131 от ГПК оспорва иска. Счита, че не са налице предпоставките на чл.49 във вр. с чл.45 от ЗЗД. Счита, предявените искове за недоказани. Твърди, че не е доказано мястото на инцидента и липсва причинно – следствена връзка между инцидента и състоянието на процесния участък. Няма доказателства за наличието на необезопасена дупка на пътя. Инцидентът е станал на тротоара, а не на пътя. Като пешеходец той не е следвало да се движи по пътя, а по тротоара. С това е нарушил ЗДвП. Счита претендираното обезщетение за прекомерно по размер. Прави възражение за съпричиняване, защото ищецът не е проявил необходимата внимание при придвижването си. Той е отказал оперативно лечение и с това също е допринесъл за удължаването на оздравителния период.

Не се спори, че на 27.02.2022г. в гр. София, ул. „Боянски водопад“ пред № 104, бл.1 ищецът Б. Б. е претъпял инцидент.

Безспорно е, че същият ден е бил прегледан в

„Н.И.Пирогов“ ЕАД.

3

УМБАЛСМ

От представените 2бр. болнични листа и лист за преглед от 27.02.2022г. се установява, че той е бил в отпуск за временна нетрудоспособност от 27.02.2022г. до 16.04.2022г.

Във връзка с иска за имуществени вреди е представен касов бон от „ Н.И.Пирогов“ ЕАД за сумата от 2, 90лв.

От заключението на медицинската експертиза са установява, че ищецът е получил следната травма: закрита фрактура в областта на дясната глезенна става, която е довела до трайно затруднение на движенията на долния десен крайник за срок повече от 30 дни. Вещото лице е описало предприетото лечение и възстановителния период. Извършен е личен преглед на ищеца на 09.11.2023г. и в заключението е посочено констатираното при него състояние на ищеца. При последния няма дефицит на движенията на десния долен крайник в областта на глезенната става. Това, че не е проведено оперативно лечение, а консервативно, е довело само до по – дълъг срок на имобилизация.

При правилно провеждане и на двата вида лечение крайните функционални резултати са почти еднакви. Няма данни на ищеца да са назначавани обезболяващи медикаменти. В съдебно заседание вещото лице е допълнило заключението си.

Съдът възприема заключението като компетентно, безпристрастно, основаващо се на научните правила и професионалния опит на експерта.

В хода на съдебното дирене са събрани гласни доказателства.

Свидетелят М. е очевидец на инцидента, станал с ищеца. Той е видяла как е паднал и къде. Твърди, че това е станало на не на тротоар, който е свършил след като са подминали „Геосторй“, а на пътя. Описва механизма на падането на Б. Б. и мястото, където е станало. Според свидетеля той е стъпил в шахтата без капак, кракът му е потънал, изкривил се е и е паднал.

Извикал е от болка. Шахтата е била на улицата и е била под нивото й с около 15 см. Отишли са до „Пирогов“ и там са гипсирали крака. Около месец и половина е бил в гипс. Свидетелят го е посещавал в дома му. Възстановявал се е около 4 месеца. Жената на ищеца му е помагала. През първия месец Б. Б. не е могъл да се облича сам, да става, не е можел да работи. Около 2 месеца е бил на раздвижване.

Съдът кредитира показанията на свидетелят като основаващи се на 4 лични впечатления за фактите, които излага, с изключение на частта, в която твърди, че ищецът е провеждал раздвижване. В тази част те противоречат на признанието на Б. Б., заявено пред вещото лице, че не е провеждал рехабилитация. В останалата част ги намира за достоверни и убедителни.

СГС е уважил иска частично иска по чл.49 от ЗЗД за неимуществени вреди и изцяло този за имуществени вреди.

Пред настоящата инстанция нови доказателства не са ангажирани.

При така установената фактическа обстановка от правна страна съдът приема, че предмет на въззивно разглеждане са обективно съединени искове по чл.49 от ЗЗД за присъждане на обезщетение за имуществени и неимуществени вреди.

Въззивния съд се произнася служебно по валидността на първоинстанционното решение, по допустимостта му в обжалваната част, а по правилността му е обвързан от посоченото в жалбата- чл.269 от ГПК, с изключение на допуснато нарушение на императивна материалноправна норма.

Обжалваното решение е валидно и допустимо.

Отговорността по чл.49 от ЗЗД е гаранционно – обезпечителна и за да се ангажира трябва да са налице следните предпоставки: деяние- действие или бездействие, то да е противоправно, вреда и тя да е причинена от лице, на което е възложена работата при или по повод на изпълнението й и този, комуто е възложена работата да има вина за причинените вреди.

Отговорността по чл.49 от ЗЗД се реализира въз основа на правната норма, чиито фактически състав изисква установяването на определени предпоставки. При осъществяването им се достига до ангажиране на отговорността на възложителя на работата. Отговорността е гаранционно – обезпечителна. В случая се претендира ангажиране на тази на Столична община. Възложителят може да се освободи от отговорност, ако докаже, че този, комуто е възложена работата не е причинил вреда и действията му не са виновни и противоправни или ако вредата не е причинена при или по повод на възложената работа/ПП на ВС № 7/29.12.1958г./. Ищецът, сега жалбоподател, твърди, че в резултат на бездействие на СО, изразяващо се в неподдържане на пътя , което задължение произтича от закона, е настъпил процесният 5 инцидент. Възложителят на работата следва да отговаря за виновното неизпълнение на задълженията от страна на лицето, на което е възложено да поддържа общинските пътища и конкретно този, пътят, на който е станало произшествието. От показанията на свидетеля М. е видно, че тя е станала на пътното платно на ул. „Боянски водопад“ в района на № 104, бл.1, гр. София.

Столична община има задължението, вменено й от ЗОбС да полага грижата на добрия стопанин при поддържането на общинската собственост- чл.11 от ЗОбС. Съгласно чл.3, ал.1 пътищата са републикански и местни, а според ал.3 местните пътища са общински и частни. Те са отворени са за обществено ползване, осигуряват транспортни връзки от местно значение и са свързани с републиканските пътища и улиците. В пар.1, т.1 от ДРЗП е дадена легална дефиниция за път, според която това е ивица от земната повърхност, която е специално пригодена за движение на превозни средства и пешеходци и отговаря на определени технически изисквания. Съгласно чл.19, ал.1 от ЗП общинските пътища се управляват от кмета на съответната община. А съгласно ал.2, т.3 от същата разпоредба управлението на пътищата включва организирането, възлагането, финансирането и контрол на дейностите, свързани непосредствено с проектирането, изграждането, управлението, ремонта и поддържането на пътищата. Общинска собственост са общинските пътища, улиците и булевардите. Това е записано в чл.8, ал.3 от Закона за пътищата/ЗП/. Съгласно чл.31 от него изграждането, ремонтът и поддържането на общинските пътища е задължения на общината. Съгласно чл.108, ал.2 от ЗДвП пешеходците могат да се движат по платното за движение, когато няма тротоар или банкет или е невъзможно да те да бъдат използвани. От показанията на разпитания свидетел се установява, че мястото, на което е пострадал ищецът няма тротоар и то е част от платното за движение. Той е бил пешеходец и при липсата на тротоар не е имало пречка да се движи по пътното платно. Общинска собственост са общинските пътища, улиците и булевардите. Няма спор, че участъкът от пътя, където е пострадал ищеца е общинска собственост. Той е бил в състояние, което не е позволявало безопасно преминаване на пешеходци. Столична община като негов собственик, е задължена да осигури възможността за МПС и пешеходците да ползват пътя безпроблемно и безопасно. Поради това следва да се приеме, че има виновно и противоправно поведение, изразено чрез бездействие на лица, на който СО е възложила поддържането на общинската 6 инфраструктура, респективно в района, където е станал инцидентът с ищеца.