Решение № 301 от 15.01.2026, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ 301 гр. София, 15.01.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. III-В СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и седми ноември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Николай Димов

Членове:

Велина Пейчинова

Евгени Ст. Станоев при участието на секретаря Юлия С. Димитрова Асенова като разгледа докладваното от Евгени Ст. Станоев Въззивно гражданско дело № 20241100505861 по описа за 2024 година

Производството е по реда на чл. 258 и сл. ГПК.

С Решение № 3493/27.02.2024 г., постановено по гр.д. № 38136/2023 г. по описа на СРС, 65 състав, е уважен осъдителен иск с правно основание чл. 410 КЗ вр. чл. 49 и чл. 45, ал. 1 ЗЗД за осъждане на ответника Столична община да заплати на ищеца ЗЕАД „Булстрад Виена Иншурънс Груп“ ЕАД, ЕИК 000694286, сумата от 292,52 лв., представляваща регресно вземане за платено застрахователно обезщетение за вреди от ПТП, настъпило на 23.02.2023 г., ведно със законната лихва от 07.07.2023 г. до окончателното заплащане на сумата.

С решението е отхвърлен предявеният по реда на чл. 219, ал. 3 ГПК обратен осъдителен иск с правно основание чл. 59, ал. 1 ЗЗД за осъждане на третото лице помагач „Виваком България“ ЕАД, ЕИК 831642181, да заплати на Столична община сумата от 292,52 лв., ведно със законната лихва от 14.09.2023 г. до окончателното плащане.

С решението е разпределена и отговорността за разноски, като ответникът е осъден на основание чл. 78, ал. 1 ГПК да заплати на ищеца 1 сумата от 100 лв.

Решението е постановено при участието на трето лице помагач на страната на ответника – „Виваком България“ ЕАД.

Срещу така постановеното решение в частта, с която е отхвърлен обратният иск, е депозирана въззивна жалба о т ответника в първоинстанционното производство – Столична община.

Във въззивната жалба се поддържа, че решението е неправилно и незаконосъобразно в обжалваната му част, постановено в противоречие с материалния и процесуалния закони. Счита се като погрешна дадената от първоинстанционния съд правна квалификация по чл. 59 ЗЗД. Неправилно съдът е счел, че основанието на обратния иск се свеждало единствено и само до това дали ответникът по него е собственик на процесната шахта. Счита се, че шахтата като част от електросъобщителните мрежи е собственост на „Виваком България“ ЕАД на основание разпоредбите на Закона за електронните съобщителни мрежи и физическата инфраструктура /ЗЕСМФИ/, така и в Закона за електронните съобщения /ЗЕС/. Цитираните актове не правили разлика по отношение на стопанисваната инфраструктура дали е в процес на разполагане или е в процес на използване. Твърди се, че съдът не взел предвид разпоредбата на чл. 169, ал. 1, т. 3 и т. 4 ЗУТ. Поддържа се, че отговорността по чл. 31 ЗП не се разпростира и по отношение на съоръженията и принадлежностите.

Така мотивиран, моли първоинстанционното решение да бъде отменено в обжалваната част, а искът – уважен. Претендира разноски.

В срока по чл. 263, ал. 1 ГПК въззиваемата страна е подала отговор на въззивната жалба, с който я оспорва като неоснователна. Счита, че по силата на чл. 31 ЗП отговорността за произшествия по него, възникнали от липсата на поддръжка, е за лицето, което го стопанисва. Изпълнението на тези задължения не се ограничавало само до пътното платно. Предвид правната квалификация на обратния иск по чл. 59 ЗЗД, то единственото основание на предявения иск било неоснователното обогатяване на „Виваком България“ ЕАД. Уваженият главен иск означавало, че Столична община е осъдена да заплати свое, а не чуждо задължение. Моли решението да бъде потвърдено в обжалваната част. Претендира и разноски.

Съдът, като обсъди доводите на страните и представените по делото 2 писмени доказателства, приема за установено от фактическа и правна страна следното:

Въззивната жалба е подадена в срока по чл. 259, ал. 1 ГПК от легитимирано лице срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, поради което същата е процесуално допустима и подлежи на разглеждане по същество.

Съгласно чл. 269 от ГПК, въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта – в обжалваната му част. По въпросите относно правилността той е ограничен от посоченото в жалбата, като следи служебно за правилното приложение на императивна правна норма, както и за интереса на някоя от страните по делото или за интереса на ненавършилите пълнолетие деца /ТР № 1 от 09.12.2013 г. по т.д. № 1/2013 г., на ВКС, ОСГТК/.

Предмет на въззивна проверка е решението на районния съд в частта относно обратния иск.

В случая постановеното от районния съд решение е валидно, тъй като е постановено от надлежен съдебен орган, функциониращ в надлежен състав, актът е постановен в пределите на правораздавателната власт на съда, изготвен е в изискуемата от закона писмена форма и съдържа реквизитите по чл. 236 ГПК, а волята на съда е ясна.

Въззивният съд приема, че обжалваното решение е допустимо, тъй като е постановено по допустим иск – налице са положителните процесуални предпоставки за предявяване на иска и отсъстват отрицателни такива.

По същество съдът приема следното:

Първоинстанционният съд е сезиран с искова молба от 07.07.2023 г., с която е предявен осъдителен иск с правно основание чл. 410 КЗ вр. чл. 49 и чл. 45, ал. 1 ЗЗД за осъждане на ответника Столична община да заплати на ищеца ЗЕАД „Булстрад Виена Иншурънс Груп“ ЕАД, ЕИК 000694286, сумата от 292,52 лв., представляваща регресно вземане за платено застрахователно обезщетение за вреди от ПТП, настъпило на 23.02.2023 г., ведно със законната лихва от 07.07.2023 г. до окончателното заплащане на сумата.

С отговора на исковата молба ответникът Столична община е поискал привличане на трето лице помагач – „Виваком България“ ЕАД, и е предявил 3 обратен иск по реда на чл. 219, ал. 3 ГПК срещу него.

Главният иск е уважен, поради което се е вътрешнопроцесуалното условие за разглеждане на обратния иск. сбъднало

Въззивният съд намира, че дадената от първоинстанционния съд правна квалификация на обратния иск – по чл. 59, ал. 1 ЗЗД, е неправилна. Това е така, тъй като в обстоятелствената част на молбата, с която е предявен обратният иск, ответникът Столична община е посочил, че желае да ангажира отговорността на третото лице помагач като собственик на шахтата, станала причина за процесното ПТП, в случай че главният иск бъде уважен. В петитума Столична община търси осъждане на третото лице помагач да заплати всички претендирани от ищеца суми по главния иск. Следователно правната квалификация на предявения обратен иск е чл. 54 вр. чл. 53 вр. чл. 49 вр. чл. 45, ал. 1 ЗЗД.

На първо място следва да се посочи, че търсената от третото лице помагач отговорност е деликтна – твърди се, че с противоправното си бездействие като собственик на процесната шахта, причинила застрахователното събитие, са нанесени вреди на застрахования при ищеца автомобил. Разпоредбата на чл.

53 ЗЗД предвижда солидарна отговорност на делинквентите, ако са неколцина.

Столична община е осъдена по главния иск да заплати регресно задължение на застрахователното дружество ищец на основание непозволено увреждане.

В тази част решението е влязло в сила, тъй като не е обжалвано. Следователно при твърдение, че третото лице помагач отговаря на деликтно основание за причинените щети, то искът следва да бъде квалифициран по чл. 53 ЗЗД.

На следващо място следва да се посочи, че твърдяната деликтна отговорност на третото лице помагач е на основание чл. 49 ЗЗД, а не чл. 50 ЗЗД. В т. 3 от ППВС № 4 от 30.X.1975 г. е посочена разликата между двата иска, състояща се в това дали са нарушени правила за безопасно ползване на вещта или не. Ако такива не са нарушени, отговорността е по чл. 50 ЗЗД, ако са нарушени – по чл. 49 ЗЗД. В настоящия случай се твърди, че третото лице помагач като собственик на процесната шахта без капак поради неспазване на задължението си да поддържа стопанисваните от него съоръжения в състояние, гарантиращо безопасна експлоатация и опазване на здравето и живота на гражданите, е станало причина за настъпване на процесните вреди – отговорност по чл. 49 ЗЗД.

4

Макар и дадената от районния съд правна квалификация да е неправилна, страните по обратния иск са осъществили защитата си, като са навели твърдения и са ангажирали доказателства по правнорелевантните факти.

Основателността на предявения обратен иск е предпоставена от това по делото Столична община да установи при условията на пълно и главно доказване следните правопораждащи факти: 1) че „Виваком България“ ЕАД е собственик на процесната шахта; 2) вид и размер на вредите, причинени на застрахованото от ищеца МПС; 3) пряка причинно-следствена връзка между настъпилите вреди и неизпълнението на задължението на „Виваком България“ ЕАД да обезопаси собствената си шахта; 4) размер на обезщетението, заплатено от застрахователя в изпълнение на задълженията му по договора за имуществена застраховка „Каско”; 5) възложена от третото лице помагач работа, при изпълнението или по повод на изпълнението на която изпълнителят с противоправното си поведение е причинил процесните вреди.

Във всички случаи на непозволено увреждане вината се предполага до доказване на противното по арг. от чл. 45, ал. 2 ЗЗД.

При установяване на тези обстоятелства в тежест на третото лице помагач е да докаже правоизключващите си възражения, ако твърди такива.

В частта, с която е уважен главният иск, е установено, че процесното ПТП е настъпило в резултат от попадането на 23.02.2023 г. на лек автомобил „Ауди А6“, рег. № ********, в необезопасена и необозначена шахта на пътя с повреден капак, което съобразно Общите условия към застрахователния договор представлява покрит застрахователен риск. В причинно-следствена връзка с процесното ПТП са настъпили вреди, обезщетени от застрахователя ищец по главния иск. На основание чл. 410 КЗ ответникът Столична община е осъден да заплати регресното вземане, възникнало в полза на застрахователя.

Посочено е, че Столична община отговаря за причинените вреди, тъй като не е изпълнила задължението си да обезопаси и обозначи опасността на пътя – шахта с повреден капак.

По делото не се спори, че шахтата е собственост на третото лице помагач – ответника по обратния иск. Правилен е изводът на съда, че това обстоятелство не освобождава Столична община от отговорност в качеството на собственик на пътя, върху който е разположена шахтата. Въззивният съд намира обаче, че отговорността е споделена – причинителите на вредите са 5 както Столична община в качеството си на стопанин на пътя, така и третото лице помагач в качеството си на собственик на процесната кабелна шахта.

Общовалидно е задължението на собственика на вещта да я поддържа в такова състояние, че същата да не представлява опасност за живота и здравето на други лица. Следователно третото лице помагач като собственик на процесната шахта има задължение да я поддържа изправна и в състояние, което да не води до нанасяне на вреди на лица и други вещи. Доколкото кабелната шахта елемент от мрежа на мрежови оператор и като такава е част от физическата инфраструктура по смисъла на § 1, т. 10 от ДР на Закона за електронните съобщителни мрежи и физическа инфраструктура, поддръжката на същата е възложена на мрежовия оператор, предоставящ обществени електронни съобщителни мрежи и/или услуги, който е неин собственик.

Въззивният съд приема, че с поведението си – бездействие за отстраняване на повредата по капака на шахтата, третото лице помагач е съпричинило процесните вреди по застрахования автомобил. Столична община не е изпълнила задължението си да обезопаси и сигнализира опасността на пътя, а „Виваком България“ ЕАД не е изпълнило задължението си да поддържа собствената си кабелна шахта в изправно и безопасно състояние. Доводът на оператора, че е обективно невъзможно осъществяването на 24-часово наблюдение върху техническото състояние на всички собствени на дружеството кабелни шахти, не може да освободи същото от отговорност.

Доколкото задължението за стопанисване на тези шахти е на „Виваком България“ ЕАД, а задължението за стопанисване на пътя – на Столична община, и доколкото тези задължения не са били изпълнени, то е налице основание за ангажиране на отговорността им на деликтно основание.