Акт от 23.01.2019, Окръжен съд - Габрово

Личните данни в текста са заличени.

ОПРЕДЕЛЕНИЕ № ......... град Габрово, 23.01.2019 година

В ИМЕТО НА НАРОДА

Габровският окръжен съд в закрито заседание на двадесет и трети януари през две хиляди и деветнадесета година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: П. ПЕНКОВА

ЧЛЕНОВЕ: ИВА ДИМОВА

СИМОНА МИЛАНЕЗИ при секретаря ........................., като изслуша докладваното от съдията И. Димова в.ч.гр.д. № 22/2019 г., за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 274- 278 ГПК.

Образувано е по подадена въззивна частна жалба от адв. П. Б. от ГАК, като процесуален представител на А.П.Ш. срещу определение от 18.12.2018 г. постановено по гр.д.

№ 1034/2018 г. по описа на РС - Габрово, с което е прекратено производството по делото и е върната исковата молба по предявения иск, подаден от А.П.Ш. срещу И.Д.И. и Г.Д.И. да се приеме за установено по отношение на ответниците, че ищецът е собственик на 4/5 ид.ч. от ПИ с идентификатор *** в гр. Габрово по КККР, одобрени със Заповед 0 РД-18-64/26.10.2007 г. на изп. Директор на АГКК, последно изменяна със Заповед № КД-14-07-360/23.12.2009 г. на началника на СГКК - Габрово, с административен адрес гр. Габрово, ул. "***" № *, с площ 177,00 кв.м., а ответниците на 2/10 ид.ч. от същия, ведно със законните последици.

Според частния жалбоподател обжалваното определение е неправилно и незаконосъобразно, постановено при едностранчиво и фрагментарно тълкуване на фактите и обстоятелствата и непълно запознаване с представените по делото към отговора на ответната страна писмени доказателства. Към отговора на исковата молба ответникът И.И. е представил писмени доказателства между които и нотариален акт за покупко-продажба на недвижим имот 123, т. ІІІ, рег. № 6112, д. № 250/29.12.2009 г. на нотариус И. И. и протокол от 17.11.2009 г. по гр.д. № 1695/2009 г. на ГРС. В нотариалния акт ответникът Г.Д.И. придобива от майка си чрез покупко-продажба процесния имот, като от дворното място са прехвърлени 21,6 %, като използвания израз е "собствен недвижим имот". В съдебния протокол е осъществена спогодба за доброволна делба на процесния имот без участието на ищеца, а ответникът И.И. получава в дял 17,70 ид.ч. от дворното място в своя изключителна собственост.

Счита, че тези доказателства са в противоречие с "признанието на иска" в отговора по чл. 131 ГПК. Доколко са основателни претенциите на ищеца е въпрос по основателността на иска, а не на допустимостта и съдът е следвало да се запознае с приложените от страните доказателства. Моли за се отмени обжалваното определение, ведно със законните последици.

Съобразно правилата на чл. 130 ГПК, на ответната страна не е изпратен препис от частната жалба, тъй като съдът е приел, че предявения иск е недопустим и е върнал исковата молба.

Габровският окръжен съд, след като се запозна с доводите, изложени в частната жалба и доказателствата по делото, намира за установено следното:

Районен съд -

Габрово е бил сезиран с искова молба от А.Ш. с положителен установителен иск, с който се иска да се признае по отношение на ответниците И.Д.И. и Г.Д.И., че ищецът е собственик на 4/5 ид.ч. от ПИ с идентификатор *** в гр.

Габрово, с административен адрес гр. Габрово, ул. "***" № *, с площ 177,00 кв.м., а ответниците на 2/10 ид.ч. от същия. Представил е доказателства откъде произтича това него право.

С отговора на исковата молба, ответникът И.И. е оспорил иска като недопустим и неоснователен.

Като аргумент за недопустимост на иска посочва липсата на правен интерес за ищеца, тъй като не е имало оспорване на собствеността. Отделно излага съображения за неоснователността на иска.

При постановяването на обжалваното определение, съдът е приел, че съгласно трайната съдебна практика, при предмет на спор за собствеността върху недвижим имот, който е в режим на семейна имуществена общност, съпругата се явява необходим другар по делото, тъй като се явява обвързана от силата на присъдено нещо на решението. Приел е, че исковата молба е заявена при неспазване на посоченото изискване от ищцовата страна, поради което искът е недопустим. На следващо място първоинстанционния съд е приел, че от данните по делото и от отговора на исковата молба, съдът не установява да е налице правен интерес от страна ищеца по воденето на положителен установителен иск, тъй като не се оспорват правата му от страна на ответниците по делото. Въз основа на тези съображения, съдът е прекратил производството по делото и е върнал исковата молба на основание чл.

130 ГПК.

Въззивният съд намира тези изводи на първоинстанционния съд за неправилни.

Пред Районен съд - Габрово е депозиран искова молба, която по своята същност е предявен положителен установителен иск. Ищецът сезира съда с искане да бъде установено по отношение на ответниците, че той е собственик на 4/5 ид.ч. от процесния имот, а ответниците на 2/10 ид.ч. от него. В правото на ищеца е той да прецени в каква степен са засегнати правата му и в какъв вид и обем да поиска те да бъдат защитени при възникнал правен спор. С иска по чл. 124, ал. 1 ГПК може да се установи съществуването или несъществуването на едно право или на едно правоотношение, заплашено от нарушаване, т.е кога то е несигурно. Ищецът има интерес да внесе яснота в отношенията си с дадено лице, като установи, с влязло в законна сила решение, че между тях съществува или не определена правна връзка, т.е да установи съществуването или несъществуването на едно правоотношение, т.е има интерес от предявяването на установителен иск, с решенето, по който тази несигурност в правото ще бъде отстранена. Предмет на установителния иск по чл.

124, ал. ГПК могат да бъдат всякакви граждански правоотношения, възникнали по силата на фактическите състави в гражданското право. Съгласно трайно установената практика на ВКС, наличието на правен интерес по чл. 124, ал.