Решение № 28 от 05.03.2024, Апелативен съд - Варна

РЕШЕНИЕ

№ 28 гр. Варна, 05.03.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АПЕЛАТИВЕН СЪД – ВАРНА, I СЪСТАВ, в публично заседание на седми февруари през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Милен П. Славов

Членове:

Петя Ив. Петрова

Мария Кр. М. при участието на секретаря Олга Ст. Желязкова като разгледа докладваното от Милен П. Славов Въззивно гражданско дело № 20243000500017 по описа за 2024 година за да се произнесе взе предвид следното:

Настоящото производството е образувано по въззивни жалби на всяка от насрещните страни в първоинстанционното производство срещу различни части на решение № 1248/30.10.2023г., постановено по гражданско дело № 313 по описа за 2023г. на Окръжен съд-Варна, а именно:

1.Въззивна жалба на Прокуратурата на РБ, подадена чрез прокурор в ОП-Варна, против решението в частите му, с които този въззивник е бил осъден да заплати на основание чл. 2, ал. 1, т. 3 от ЗОДОВ на В. П. Б. от гр. В. сумата, представляваща разликата над 4 000 лв. до присъдената сума от 15 000 лева (съобразно уточняваща молба от 01.12.23г.) като обезщетение за причинените му страдания и сумата от 3 000 лева, представляваща обезщетение за претърпените от ищеца имуществени вреди: платен адвокатски хонорар, всички вреди вследствие повдигането и поддържането на обвинение за престъпление по чл. 123, ал. 1 от НК, по което е бил оправдан с присъда № 260005/18.11.2020 г. по НОХД № 211 по описа за 2018 г. на Окръжен съд Добрич, потвърдена с решение № 9/02.02.2022 г. по ВНОХД № 115/2021г. на Варненския апелативен съд, на основание чл. 2, ал. 1, т. 3 вр. чл.

4 от ЗОДОВ, ведно със законната лихва върху обезщетението за неимуществени вреди, считано от датата на влизане на присъдата в сила:

11.03.2022г. до окончателното изплащане на задължението, както и сумата 20 лв., представляваща сторените разноски: платени държавни такси, на основание чл. 10, ал. 3 от ЗОДОВ. Счита се, че не е доказано по делото 1 възникването на здравословни проблеми (х., проблеми с апетита и съня, сърцебиене и др.), да са свързани с наказателното производство срещу ищеца.

Заболяванията са датирали отпреди *г., т.е. преди привличането на ищеца към наказателна отговорност. Освен това ищецът е претърпял и други стресови фактори – смърт на дете, смяна на работното място, гледане на възрастен родител, което не е било взето предвид за генезиса и развитието на заболяванията. В тази връзка въззивникът се позовава на заключението на СМЕ и на възрастта на ищеца към 2013г. Неправилно било прието от съда, че в резултат на воденото срещу ищеца наказателно производство той е бил принуден да си продаде всички оръжия, тъй като доказателствата сочат за продажбата само на едно от тях. Счита се, че по делото не са доказани твърдените вреди и причинната им връзка с воденото наказателно производство. Поддържа се, че присъденото обезщетение за неимуществени вреди в размер на 15 000 лв. е прекомерно и в нарушение на принципа за справедливост по чл. 52 от ЗЗД, както и установената практика на ВКС (цитирани са конкретни решения). Сочи се, че по делото не е било доказано и извършването на разноски в рамките на наказателното дело, тъй като нито един от представените договори за правна помощ в наказателното производство няма номер, а отделно от това не са представени доказателства за начина на плащане на уговорените възнаграждения – в брой или по банков път. Отправеното искане е решението да бъде отменено в обжалваните му части като обезщетението за неимуществени вреди бъде намалено, а искът за присъждане на имуществени вреди - изцяло отхвърлен.

В указания от съда срок не е депозиран отговор на тази въззивна жалба от насрещната страна.

2. Въззивна жалба на В. П. Б. (подадена лично с вх. № 28013/16.11.23г. и чрез адв. Р. Х. – с вх. 28165/17.11.23г.) против решението, в частите му, с които са отхвърлени исковете му за заплащане на горницата над присъдената сума 15 000 лв. до претендираната сума 50 000 лева, представляваща обезщетение за причинените му страдания и сумата 792 лева, представляваща обезщетение за претърпените от ищеца имуществени вреди: платени разноски за пътни и дневни за него и защитниците му до Добрич за заседанията, всички вреди вследствие повдигането и поддържането на обвинение за престъпление по чл. 123, ал. 1 от НК, по което е бил оправдан с присъда № 260005/18.11.2020 г. по НОХД № 211 по описа за 2018г. на Окръжен съд Добрич, потвърдена с решение № 9/02.02.2022г. по ВНОХД № 115/2021г. на Варненския апелативен съд, на основание чл. 2, ал. 1, т. 3 вр. чл.

4 от ЗОДОВ, ведно със законната лихва върху обезщетението за неимуществени вреди, считано от датата на влизане на присъдата в сила до окончателното изплащане на задължението. Счита се, че решението е необосновано, незаконосъобразно и постановено при нарушение на процесуалните правила. Оспорва се възражението на насрещната страна, че наказателното производство се е водило за по-дълъг период поради смяната на съдебния състав, но според въззивника това е било поради поведението на 2 представителя на прокуратурата, който е допуснал пропуски по конституирането на пострадалите лица. Оспорва се извода на съда, че заболяванията на ищеца датират отпреди наказателното производство, тъй като от доказателствата по делото се установява, че х.та е констатирана през *г. и то поради стреса от наказателното производство, чиито последици Б. като юрист, е осъзнавал. Именно поради изпитвания хроничен стрес от воденото наказателно дело, това заболяване е довело до с. н. през *г. и до смяна на с.та клапа с изкуствена такава през *г. Към въззивната жалба са приложени амбулаторни листи, съставени след приключване на устните състезания пред първата инстанция, в които е отбелязано включването на още едно лекарство. Оспорва се и приетото от първоинстанционния съд въз основа на заключението на вещото лице - съдебен медик, че не е налице връзка между възникването на здравословните проблеми именно с наказателното преследване. В тази връзка се поддържа становището, че хроническият стрес, установен чрез заключенията на вещото лице-психолог, е причината за сърдечно-съдовите заболявания при ищеца, базирайки се на цитирани чуждестранни научни статии. Съдът не бил взел предвид факта, че след като ищецът е бил принуден да напусне заеманата длъжност „заместникдиректор по техническите въпроси“, се наложило да работи на „незначителни длъжности“ и да приема каквато и да е работа, за да осигури издръжката на семейството си. Това също е причинило допълнителни страдания, неимуществени и имуществени вреди, които трябвало да бъдат обезщетени чрез размера на присъденото от съда обезщетение. Сочи, че след приключване на наказателното производство, ищецът е бил принуден и унизен да участва в курс за боравене с оръжие, за да възстанови правото си за носене на оръжие, при което е заплатил сумата от 250 лв. Тези страдания и вреди счита, че следва също да бъдат обезщетени. Поддържа се, че съдът не е преценил конкретиката на настоящия случай и не е оценил обективно тежестта и вида на конкретните страдания на ищеца, както и инфлационните процеси, поради което и присъденото обезщетение е в занижен размер. Сочи се, че и искът за присъждане на разноските във връзка с пътуванията от гр. В. до гр. Д. също следва да бъде уважен, тъй като по делото е установено личното участие на ищеца в наказателното производство, а цената на билетите за автобус и дневните разходи в минимален размер, също са установими. В жалбата, подадена чрез адв. Х. е допълнено, че решението е постановено при липсата на мотиви, тъй като е посочена само хронологията на действията и доказателствата по делото. Липсват обаче конкретните основания, които са мотивирали съда да определи обезщетението за неимуществени вреди в размер на 15 000 лв. Въззивникът претендира отмяна на решението в отхвърлителните му части и уважаване на исковете в пълните предявени размери. Претендира се и определяне на адвокатски хонорар на осн. чл. 38 от ЗАдв.

В предвидения срок не е депозиран отговор на тази въззивна жалба от насрещната страна - Прокуратурата на Република България.

3

С оглед направеното от представителя на Прокуратурата на Република България уточнение, решението не е обжалвано и поради това е влязло в сила в частта му, с която е присъдено обезщетение за неимуществени вреди в размер на 4 000 лв.

В с.з. становищата, изразени във въззивните жалби и отговора, се поддържат чрез процесуални представители на страните. Депозирани са и писмени бележки от процесуалния представител на ищеца и от самия ищец, в които след обсъждане на фактите по делото се поддържа, че са налице предпоставките на специалния материален закон за ангажиране на отговорността на държавата от воденото срещу него незаконно наказателно производство, продължило в неразумен срок, тъй като са налице претърпени от същото неимуществени и имуществени вреди. Поради техния характер и интензитет се счита, че претендираният с исковата претенция размер е адекватен и освен това е съобразен и с обществено-икономическите условия в страната, касателно инфлацията, поскъпването на цената на стоките и услугите и невъзможността ищецът да се реализира професионално, въпреки двете си висши образования. В писмените бележки на ищеца се претендира присъждането и на законна лихва върху обезщетението за имуществени вреди, считано от влизането в сила на оправдателната присъда.

За да се произнесе настоящият състав на съда съобрази следното от фактическа и правна страна, относимо към предмета на въззивното производство:

В исковата си молба, подадена на 09.02.23г., ищецът В. П. Б. от гр. В. е твърдял, че по ДП № 139/14г. по описа на РУ на МВР, гр. Тервел му е било повдигнато обвинение за това, че на 01.07.14г. в гр. Т., в качеството си на заместник-директор по техническите въпроси в „Пл. - Т“ АД, гр. Т., е причинил смъртта на И. Н. С. от с. П. С., област Д., поради немарливо изпълнение на правно регламентирана дейност, представляваща източник на повишена опасност – работа с екструдерна линия за производство на полипропиленови ленти „STAREX 800 S/90“, като е нарушил подробно посочени правни норми, като не е изпълнил задълженията си във връзка с поддържането в изправност на производственото оборудване и обезпечаване на безопасни условия на труд при работа с посоченото техническо съоръжение, престъпление по чл. 123, ал. 1 от НК. Срещу ищеца е бил депозиран в съда обвинителен акт и по образуваното НОХД № 211/18г. на ОС-Добрич след проведени 12 съдебни заседания е била постановена присъда на 18.11.20г., с която същият е бил признат за невиновен в извършване на престъплението, за което е било повдигнато обвинението. Въз основа на протест на прокурора е било образувано ВНОХД № 115/21г. на ВАпС, който с решение № 9/02.02.22г. е потвърдил първоинстанционното присъда. Съдът е приел на двете инстанции, че ищецът не е допуснал вменените му с обвинителния акт нарушения и не е осъществил от обективна и субективна страна състава на чл. 123, ал. 1 от НК. Изложено е било в исковата молба, че за целия период на повдигане на обвинението до оправдателната присъда на 4 въззивната инстанция, ищецът е живеел под постоянен стрес и напрежение, несигурност за бъдещето си. При явяванията в сградата на полицията и покъсно в съдебните зали, ищецът се чувствал изключително унизен и страдащ от уронване на престижа му, на доброто му име в обществото. Изключително тежко ищецът е преживял и разпита на работници от предприятието, както и на майката и братът на починалия, тъй като е било болезнено да вижда в очите на повечето от тях укора, че е виновен за смъртта на техния приятел и роднина. Тежестта на преживяванията на ищеца се усилвали от това, че той е бил невинен. Всичко това е рефлектирало и върху семейството му, което също е било под стрес и напрежение. Вследствие на стреса и голямото психическо напрежение от възможните негативни последствия, ищецът не можел да спи, да се храни и да води нормален живот. През 2016г. е заболял и бил диагностициран с х.. Въпреки предприетото медикаментозно лечение, продължаващото нервно напрежение и стрес са влошили здравословното състояние на ищеца и през *г. заболяването му преминало в с. н., а по-късно всичко това е наложило предприемането на оперативно лечение на сърцето чрез смяната на с.та клапа с изкуствена такава. Едновременно с това на ищеца е било назначено лечение и с два вида антидепресанти, което продължавало и към момента на подаване на исковата молба в съда. Отделно от горното, ищецът е направил и разходи за заплащане на адвокатски възнаграждения за защита в наказателното производство на двете му фази, общо в размер на 3 000 лв. Явяването пред съда пък било свързано и с извършването на разходи за транспорт и дневни, които съизмерени с цената на билетите за пътуване с автобус от гр. В. до гр. Д. и обратно, както и по 10 лв. дневни, възлизат на общо 792 лв. Отправените до съда искания са били да бъде осъдена Прокуратурата на Република България да заплати на ищеца обезщетение за претърпените неимуществени вреди в размер на 50 000 лв. и обезщетение за претърпените имуществени вреди в размер на 3 792 лв., ведно със законната лихва върху обезщетението от 50 000 лв., считано от влизане в сила на оправдателната присъда до окончателното му изплащане.