Решение № 67 от 06.02.2023, Софийски окръжен съд

РЕШЕНИЕ

№ 67 гр. София, 03.02.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ОКРЪЖЕН СЪД, II ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ

СЪСТАВ, в публично заседание на дванадесети октомври през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: Ирина Р. Славчева

Членове:

Ваня Н. И.

Ивайло П. Георгиев при участието на секретаря Цветанка П. Младенова Павлова като разгледа докладваното от Ваня Н. И. Въззивно гражданско дело № 20221800500360 по описа за 2022 година

Производството е образувано по въззивна жалба на „Ц.К.Б.“ АД срещу Решение от 04.04.2022г. по гр.д. 319/ 2019г. по описа на Етрополския районен съд, с което е отхвърлен искът на банката за признаване за установено, че М. Х. В. дължи сумата от 5409.48лв., ведно със законната лихва за забава, считано от 16.08.2018г.; редовна лихва в размер на 79.49лв. за периода от 23.07.2018г. до 15.08.2018г., както и просрочена лихва в размер на 3867.51лв. за периода от 28.08.2014г. до 15.08.2018г.

В жалбата си дружеството чрез своя представител твърди, че първоинстанционният съд неправилно е приел в акта си, че банката е упражнила правото си да обяви кредита за предсрочно изискуем. Заявява, че от всички писма, изпратени до страната и впоследствие представени по делото, е видно, че те съдържат единствено покана до длъжника да изпълни просрочените си задължения, тъй като в противен случай кредитът може да бъде обявен за предсрочно изискуем. Подчертава, че изявлението на банката в писмата относно предсрочната изискуемост е изразявало само възможността това да се случи, но не и извършването на действия в тази посока. Изтъква, че в исковата молба не се твърди, нито пък се представят доказателства за обявяването на кредита за предсрочно изискуем.

Напротив, банката основава своята претенция на настъпил падеж на договора на 28.02.2018г. и настъпила изискуемост на цялото остатъчно непогасено кредитно задължение. Твърди още, че съдът е изградил изводите си върху несъществуващи доказателства, произнасяйки се по чл. 19.2 от Общите условия за потребителските кредити.

Моли решението да бъде отменено и да бъде постановено друго, с което искът да бъде уважен. Претендира разноски.

Постъпил е отговор на въззивната жалба от М. Х. В., в който твърди, че решението е правилно. Твърди, че процесният договор безспорно е бил сключен, но претенцията на ищеца е останала недоказана. Заявява, че не е получила известие за промяна на погасителната вноска, каквото уведомление е получила кредитополучателката. Изтъква, че чл. 6 от договора за кредит е нищожен. Сочи, че по делото не се установява реалното 1 предоставяне на кредитополучателката на сума по Анекс № 2/ 11.07.2012г., което би имало отношение към преценката за капитализиране на лихви. Моли жалбата да бъде отхвърлена.

Претендира разноски.

В о.с.з. „Ц.К.Б.“ АД, редовно призована, се представлява от адв. Ц., която поддържа жалбата. Моли решението да бъде отменено изцяло, като вместо него да бъде постановено решение, с което да бъде уважена претенцията на банката и да бъдат присъдени направените разноски, съгласно списъка, който представя.

В о.с.з. М. В., редовно призована, се представлява от адв. Д.. Моли решението на първоинстанционния съд да бъде потвърдено и да бъдат присъдени сторените в настоящото производство разноски.

Във въззивното производство не са събирани доказателства.

От представените по делото доказателства настоящата инстанция намира за установено следното:

Производството е образувано въз основа на подадено заявление за издаване на заповед за изпълнение по реда на чл. 417, ал. 1, т. 2 ГПК с Вх. № 1510/ 16.08.2018г. от „Ц.К.Б.“ АД срещу М. И. П. (главен длъжник) и М. Х. В. (поръчител) за сумите 5409.48лв., представляващи незаплатена главница по ДПК № 03200КР-АА-1013/ 28.02.2008г. и от Анекс № 2/ 11.07.2012г., както и сумата от 79.49лв., представляваща редовна (наказателна) лихва за периода от 23.07.2018г. до 15.08.2018г., както и сумата от 3867.51лв., представляваща просрочена лихва за периода от 28.08.2014г. до 15.08.2018г., ведно със законната лихва за забава от 16.08.2018г. до окончателното изплащане на вземането. Със заявлението е представено и извлечение от счетоводните книги на банката, съгласно което длъжниците не са заплати общо 15 анюитетни вноски по договора за кредит за периода от 28.08.2014г. до 28.02.2018г.

Въз основа на подаденото заявление е издадена Заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 417 ГПК № 224/ 16.08.2018г. по гр.д. 353/ 2018г. по описа на Районен съд – гр. Етрополе, като същата е връчена на М. П. и на М. В. от ЧСИ Магдалена Стоянова на 02.07.2019г. Възражение срещу нея е подала само М. В., което е постъпило в съда с Вх.

№1246/ 09.07.2019г.

Поради това с Разпореждане от 17.07.2019г. по гр.д. 353/ 2018г. районният съд е дал указания на заявителя да предяви иск за установяване на вземането си срещу длъжника М.

Х.. Съобщението е връчено на заявителя „Ц.К.Б.“ АД на 18.07.2019г., който в законоустановения срок е депозирал искова си молба с Вх. № 1435/ 16.08.2019г. с предмет, обективно съответстващ на заповедта за изпълнение, като е представил доказателства за предявяване на иска в срок и пред заповедния съд.

В исковата молба ищецът е заявил, че с Договор за потребителски кредит № 03200КР-АА-1013/ 28.02.2008г., ведно с Погасителен план № 1 и № 2 на кредитополучателката М. И. П. бил предоставен кредит в размер на 9000лв., както и че същият бил усвоен на 28.02.2008г. Договорът бил обезпечен с поръчителството на М. Х. В..

Поради натрупано просрочие по кредита и въз основа на изричното искане за предоговаряне на кредитополучателката от 26.06.2012г. същият бил анексиран на 11.07.2012г. Въпреки че дългът бил предоговорен, падежът на кредита останал непроменен (28.02.2018г.). От 2014г. кредитополучателката спряла да изпълнява задълженията си, независимо от многократните покани на банката, отправени както до нея самата, така и до поръчителката. Изпълнение не настъпило и към 28.02.2018г. – датата, на която съгласно уговореното цялата заета сума следвало да бъде върната. Към 16.08.2018г.дългът достигнал сумата в размер, съгласно посоченото в заявлението за издаване на заповед за изпълнение. Отправил е искане съдът да признае за установено съществуването на вземането.

С исковата молба ищецът е представил доказателства за обосноваване на твърденията си, сред които Договор за потребителски кредит № 03200КР-АА-1013/ 28.02.2008г. в размер на 9000лв., който е сключен между банката, М. П. в качеството на кредитополучател и М. В. в качеството на поръчител, неразделна част от който е и Погасителен план от 2

21.02.2008г., подписан от всяка от страните по правоотношението.

Представил е и уведомително писмо с Изх. № 440/ 113 – 08.12.08г. до М. П., получено на 12.12.2008г., с което банката – кредитор уведомява за извършена корекция на базовия лихвен процент.

Сред доказателствата е и Погасителен план без отбелязана дата, който е различен по съдържание от Погасителен планот 21.02.2008г., като прави впечатление, че е подписан единствено от М. П. - главната длъжница.

Представено е и Писмо с Изх. № 34008/ 07.03.2012г., получено на 12.03.2012г., с което банката- кредитор уведомява М. В. за непогасени задължения по Договор за банков кредит, отпуснат на 28.02.2008г., и я кани да погаси същите, като в противен случай договорът за банков кредит ще бъде обявен за предсрочно изискуем.

Представено е Искане за предоговаряне на кредит на физическо лице от 26.06.2014г. адресирано да банката от М. П., с което тя моли задължението в размер на 7575.97лв. да бъде предоговорено. В отговор на искането е издадена Карта за съгласуване на кредитен продукт от ЦКБ АД, в която директорът на клона е изразил съгласие за предоговарянето при срок за погасяване – 97 месеца и годишна лихва в размер на 13%, като е представена и разпечатана на хартия вътрешна кореспонденция на банката по електронната поща, в която са отразени конкретните параметри на преструктурирането.

Представен е и Анекс № 2 към Договор за потребителски кредит № 03200КР-АА1013/ 28.02.2008г., сключен между кредитора, кредитополучателя и поръчителя, с който се уговаря, че размерът на кредита вече следва да се счита 10164.62лв., като крайният срок за издължаване се запазва - 28.02.2018г. Анексът е съпроводен от тристранно подписан Погасителен план от 11.07.2012г.

Представени са още три броя Писма с Вх. № 50613/15.04.2014г., Вх. № 12982/ 28.01.2015г. и Вх. № 155819/01.09.2017г., адресирани до М. В. и получени от нея. Същите съответстват по съдържание на Писмо с Изх. № 34008/ 07.03.2012г. – уведомяват лицето за незаплатени анюитетни вноски като съдържат предупреждението, че банката ще обяви кредита за предсрочно изискуем в случай на непогасяването им.

В срока за отговор е постъпил такъв. Ответницата М. Х. В. е изразила становище за допустимост на претенцията. Счела е обаче, че същата е неоснователна, тъй като е недоказана. Заявила е, че претенцията е погасена поне частично, включително и по давност.

Посочила е, че процесният договор и анекс са нищожни поради противоречие с императивни разпоредни на ЗКИ и ЗЗП, както и поради наличието на неравноправни клаузи.

По искане на ответницата по делото е изискано и представено кредитното досие на длъжниците по Договор за потребителски кредит № 03200КР-АА-1013/ 28.02.2008г.

С Решение от 04.04.2022г. по делото Районен съд – гр. Етрополе е отхвърлил предявените искове с мотиви, че с уведомление, връчено на 12.03.2012г. банката е упражнила правото си да обяви кредита за предсрочно изискуем. Приел е, че от този момент е започнал да тече 6- месечният преклузивен срок по реда на чл. 147, ал. 1 ГПК, както и че същият е изтекъл към 16.08.2018г., а именно датата на подаване на заявлението за издаване за заповед за изпълнение срещу главния длъжник М. П..

Съгласно разпоредбата на чл. 269 от ГПК, въззивният съд се произнася служебно по валидността на обжалвания съдебен акт, а по допустимостта - в обжалваната му част, като по останалите въпроси е ограничен от посоченото в жалбата.

І. По валидността

Обжалваното в настоящото производство съдебно решение е валидно, доколкото е постановено от надлежен съдебен състав, в писмен вид и е подписано от разгледалия делото съдия, а формираната от последния воля е ясно и разбираемо формулирана.

ІІ. По допустимостта

Решението е и допустимо, тъй като е постановено при наличие на положителните и 3 липса на отрицателни предпоставки за упражняване на правото на иск, а първоинстанционният съд се е произнесъл по действително предявения такъв.

ІІІ. По същество

1. Предсрочна изискуемост

Настоящата инстанция намира за основателен довода на жалбоподателя, който изтъква, че районният съд неправилно приел за изтекъл 6-месечният преклузивен срок по чл. 147, ал. 1 ЗЗД. Действително изложеният от съда правен извод не намира опора в събраните по делото доказателства, включително в писмо с Изх. № 34008/ 07.03.2012г. (л. 21 от делото), което е връчено както на кредитополучателката, така и на поръчителката на 12.03.2012г., и в което банката предоставя 7- дневен срок за погасяване на просроченото задължение, като посочва, че в противен случай кредитът „ще бъде обявен за предсрочно изискуем“.

Макар нито теорията, нито практиката да поставят някакви формални изисквания към съдържанието на волеизявлението, във всички случаи то трябва да е изрично и недвусмислено. Езиковото тълкуване на използваното глаголно време в изявлението в конкретния случай налага извода, че действителната воля на кредитора е била да отправи предупреждение с дисциплиниращ характер, а не да упражни правото си да обяви кредита за предсрочно изискуем под условие (неизпълнението в предоставения срок на просроченото задължение). В допълнение към това настоящата инстанция констатира, че неправилно е и позоваването на съда на твърдения на ищеца в исковата молба за настъпила предсрочна изискуемост, доколкото в същата такива изобщо не се съдържат. Напротив, в исковата молба банката кредитор подчертава, че е уведомявала длъжниците за просрочените задължения, но че изискуемостта на кредита е настъпила съгласно първоначално уговорения срок - 28.02.2018г., който извод се подкрепя и от представения ДПК № 03200КР-АА-1013/ 28.02.2008г. и от Анекс № 2 към него.