Решение № 323 от 26.02.2020, Административен съд - Варна

Р Е Ш Е Н И Е

№ гр. Варна, ...02.2020.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД ГР.ВАРНА, VІІ състав в открито съдебно заседание, проведено на тридесети октомври две хиляди и деветнадесета година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

РОМЕО СИМЕОНОВ при участието на секретаря Оля Йорданова, като разгледа докладваното от съдия Р. Симеонов административно дело № 3316/2018г. и за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл.156 от ДОПК.

Образувано е по жалба на „Интерком Груп“

ООД, ЕИК *********, със седалище гр. Варна и адрес на управление ЗПЗ, ул. “инж. П.Н.“ №11, представлявано от управителя П.И.Н., против Ревизионен акт /РА/№ Р-0300031700374–091-001/16.08.2018г. на органи по приходите, потвърден с Решение № 283/09.11.2018г. на Директора на Дирекция ОДОП-Варна, с което за оспорващото търговско дружество са определени задължения на основание чл.177 от ЗДДС, в общ размер на главницата 122528,59 лева и лихви в общ размер 73921,93 лева, във връзка с доставки по 28 бр. фактури от „Супер Транс Груп“ ЕООД по периоди и размер, както следва: за данъчен период м.06.2012г. – 17562,62 лева главница и 10865,75 лева лихва; за д.п.м. 07.2012г. – 21562,93 лева главница и 13162,22 лихва; за д.п.м.08.2012г. – 51877,84 лева главница и 31188,43 лева лихва и за д.п.м.09.2012 г. – 31525,20 лева главница и 18703,53 лева лихва. С жалбата, в съдебно заседание и с представената от процесуалния представител на жалбоподателя – адв. Р. Р. писмена защита с.д. 16370/05.11.2019 г. са релевирани доводи основно за необоснованост на оспорения РА поради съдържащите се в него взаимно изключващи се изводи за реалност и привидност на процесните доставки между оспорващото дружество „Интерком Груп” ООД и неговия пряк доставчик „Супер Транс Груп“ ЕООД, както и такива за противоречие на обжалвания РА с материалния закон. Твърди се в заключение, че, макар да са налице всички обективни предпоставки за ангажиране отговорността на „Интерком Груп” ООД по предвидения в чл.177 от ЗДДС, то не е налице последната предпоставка, която има субективен характер, а именно – знанието на получателя, че дължимият ДДС няма да бъде внесен от неговия пряк доставчик или че е бил длъжен да знае за това намерение на своя контрагент. И доколкото законът изисква кумулативното наличие на всички предпоставки, то липсата на последната – знанието или наличието на възможност получателят по доставката да знае за намерението на доставчика да не изпълни задължението си към държавния бюджет, е пречка за ангажиране отговорността на „Интерком Груп” ООД по този ред. Иска се отмяна на РА.

В съдебно заседание жалбата се поддържа от процесуалния представител на „Интерком Груп” ООД. Претендира присъждане на сторените по делото разноски в размер на 7200 лева, за които е представен списък.

Ответникът - директора на Дирекция

"Обжалване и данъчно - осигурителна практика" /Дирекция ОДОП/, чрез процесуалния си представител – гю.к. М. М. оспорва жалбата. Моли съда да я отхвърли като неоснователна. Претендира присъждане на разноски във вид на юрисконсултско възнаграждение в полза на ответника в минимален размер съгласно Наредбата за минималните размери на адвокатските възнаграждения. В депозирани писмени бележки излага подробни съображения за отхвърляне на жалбата.

Съдът, след съвкупна преценка на събраните по делото доказателства и доводите на страните, приема за установено от фактическа страна следното:

Разглежданият в настоящото съдебно производство РА № Р-0300031700374–091-001/16.08.2018г. е изцяло обжалван по реда на чл.152 и сл. от ДОПК пред директора на Дирекция ОДОП – Варна при ЦУ на НАП. Производството е приключило с Решение № 283/09.11.2018 г., с което жалбата срещу ревизионния акт е изцяло отхвърлена. Екземпляр от Решение №283/09.11.2018 г. е изпратено на адреса на дружеството по пощата и е получено от адресата на 16.11.2018 г., видно от приложената на лист 16 от делото обратна разписка. Жалбата е постъпила в деловодството на ответника на 26.11. 2018 г., следователно жалбата е подадена в предвидения в чл. 156, ал. 1 от ДОПК 14-дневен срок за обжалване. Оспорването е направено от адресат на акта, за когото същият създава задължения, поради което за него е налице правен интерес от оспорването. С жалбата е сезиран материално и териториално компетентен съд.

Предвид наличието на всички необходими положителни процесуални предпоставки и липсата на отрицателни такива, жалбата се преценява от настоящата съдебна инстанция като допустима и следва да се разгледа по същество.

Ревизионното производство е започнало със

Заповед за възлагане на ревизия /ЗВР/ № Р-О3ООО317003174-020-001/ 26.05.2017г., изменена със ЗВР № Р-О3ООО317003174-020-002/12.06.2017. ЗИЗВР № Р-О3ООО317003174-020-003/06.07.2017г., ЗИЗВР № Р-03000317003174-020-004/31.08.2017г. /връчени електронно/ е възложена втора ревизия на „Интерком груп” ООД за: .“Отговорност за данък върху добавената стойност за дължимия данък по доставки извършени от „Супер транс груп" ЕООД ЕИК ********* за периода от 01.06.2012 г. до 30.09.2012 г. /л. 1-20/.

Със Заповед № Р-О3ООО317003174- 023-001/07.09.2017 г. ревизията е спряна на основание чл. 34. ал.1. т.2 от ДОПК и възобновена със Заповед № Р-О3ООО317003174-143-001/08.05.2018 г. /л. 23-28/. Със Заповед за изменение на ЗВР № Р-О3ООО317003174-020-005/31.05.2018 г. е определен срок за приключване на ревизията -30.06.2018 г. За извършената ревизия в срока по чл. 117. ал. 1 от ДОПК е издаден РД № Р-03000317003174-092-001/16.07.2018 г. /л. 1056- 1083/. От ревизираното лице не е подадено възражение на основание чл. 117, ат. 5 от ДОПК срещу РД. Ревизионното производство е приключило с издаване на РА № Р-ОЗОООЗ 17003174-091- 001/16.08.2017 г. от началник сектор „Ревизии", възложил ревизията и от ръководителя на ревизията на основание чл. 119. ал. 2 от ДОПК. връчен електронно на 21.08.2018 г.

Органите на приходната администрация достигнали до извод, че кумулативно са налице всички предпоставки за ангажиране солидарната отговорност на „Интерком груп” ООД по реда на чл.177 от ЗДДС във връзка с доставки от „Супер Транс Груп“ ЕООД за периода от 01.06.2012 г. до 30.09.2012 година: 1/ „Интерком Груп“ е данъчно регистрирано лице, което е получател по облагаеми доставки от „Супер Транс Груп“ ЕООД; 2/ дължимият от „Супер Транс Груп“ ЕООД Данък ДДС по същите доставки не е внесен ефективно в държавния бюджет; 3/ Данъчно регистрираното лице, което е получател по доставките, е ползвало право на приспадане на данъчен кредит, свързан пряко или косвено с дължимия и невнесен данък; 4/ Ревизираното лице – получател по доставките, е знаело или е било длъжно да знае, че данъкът няма да бъде внесен .

За установяване на релевантните факти към доказателствата по ревизията с Протокол № Р-03000317003174-ППД/ 28.06.2017 г.

/л.1049 – л. 1051 от ревизионната преписка/ са приобщени доказателствата от предходно ревизионно производство, проведено на същото основание. Предходното производство е приключило с Решение № 138/16.07.2017 г. на Директора на Дирекция ОДОП – Варна, с което е отменен РА №

Р-03000316005214-091-001/20.02.2017 г. и на ревизиращите са дадени конкретни указания за събиране на нови факти. Оспореният в настоящото производство РА е резултат именно от проведената повторна ревизия.

В новото производство по отношение на първите три предпоставки на чл.177 от ЗДДС органите на приходната администрация следното:

1. През периода 01.06.2012г. - 30.09.2012г. „Интерком груп“ ООД, в качеството си на регистрирано по ЗДДС лице като получател по доставки на арматурна стомана е упражнило право на приспадане на данъчен кредит в размер на 122 528.59 лв. по доставки, документирани с 28 бр. фактури както следва: № 412/27.06.2012г., №411/27.06.2012г., №400/08.06.2012, №409/22.06.2012. №434/26.07.2012, №414/03.07.2012, №417/09.07.2012, №430/23.07.2012г., №441/31.07.2012г., №463/14.08.2012, №464/140.08.2012 г., №485/30.08.2012г., №489/31.08.2012г., №490/31.08.2012г., №447/03.08.2012г., №471/20.08.2012г., №472/20.08.2012г., №478/2308.2012г., №454/08.08.2012г., №457/09.08.2012г., №461/ 10.08.2012г., №508/13.09.2012г., №509/13.09.2012г., №497/05.09.2012г. №503/11.09.2012г., №504/11.09.2012г., №493/03.09.2012г. и №519/19.09.2012 г. /л. 970-1047/, издадени от „Супер транс груп" ЕООД с ЕИК********* - регистрирано по ЗДДС лице. Фактурите са включени в дневниците за покупки и в справките-декларации за ДДС за съответните периоди. ДДС във фактурите е посочен на отделен ред и е следвало да се внесе в бюджета от доставчика.

Реалността на доставките е била обект на данъчна ревизия на „Интерком груп" ООД и е потвърдена с PA № Р-0300015003354-091-001/22.03.2016г. на ТД на НАП- Варна /л. 936-969 от ревиз. преписка/, т.е. дружеството реално е получило описаните във фактурите стоки.

2. Доставчикът

„Супер транс груп" ЕООД дължи данък по доставки, който не е внесен ефективно, като резултати за данъчни периоди от 01.06.2012 до 30.09.2012г. установен с Ревизионен акт № *********-1/26.07.2013год., приобщен към настоящата преписка, ведно с РД /л. 370-398 от ревиз. преписка/. Посочените задължения, установени с РА, не са внесени. Неиздълженият ДДС от „Супер транс груп“ ЕООД е пряко свързан с данъка, който „Интерком груп“ ООД е приспаднало като данъчен кредит през данъчни периоди от 06.2012г. до 09.2012г„ предвид установения невнесен ДДС от „Супер транс груп“ ЕООД в размери над 99% от общия размер на следващият се за внасяне данък. От страна на НАП са предприети действия за принудително изпълнение на задълженията на „Супер транс груп“ ЕООД в рамките на изпълнително дело № 16014702/2016г. /л. 34-35 от ревиз. преписка/, но същите са безуспешни, предвид липса на активи собственост на задълженото лице „Супер транс груп“ ЕООД, които да обезпечат задълженията му.

3. Получателят „Интерком Груп“ ООД е ползвал право на приспадане на данъчен кредит, пряко или косвено свързан с невнесения от „Супер транс груп“ ЕООД данък. В хода на ревизията е установено, че получателят „Интерком груп“ ООД е отразил в своите отчети и отчетните регистри по чл.124 от ЗДДС - дневници за покупките и чл. 125 от ЗДДС - справки декларации, доставките от „Супер Транс Груп“ ЕООД, като такива с право на пълен данъчен кредит. Установена е непосредствена връзка между невнесения данък от „Супер Транс Груп“ ЕООД и данъчния кредит, ползван от „Интерком Груп“ ООД, тъй като с издадения РА № **********-1/26.07.13 г. на „Супер Транс Груп“ ЕООД, не е признато правото на данъчен кредит по получени доставки от дружеството от „Виватех 02“ ЕООД, което е единствен доставчик на „Супер Транс Груп“ ЕООД на арматурно желязо по издадените от дружеството последващи фактури за продажба на „Интерком груп“ ООД, съгласно приобщените справки от досието на „Супер Транс Груп“ ЕООД /л. 459-466 от ревиз. преписка/.

След като в хода на ревизионното производство е установено наличието на гореизброените обективни фактори /първите три условия/ за ангажиране отговорността на „Интерком Груп“ ООД по реда на ччл.177 от ЗДДС, органите на приходната администрация предприели действия по установяване на доказателства за наличие на четвъртото, субективно условие, установено в чл.177, ал.3, т.2 във връзка с ал.2 от ЗДДС – че лицето е било длъжно да знае, че дължимият ДДС няма да бъде внесен от неговия доставчик, тъй като сключената с него облагаема доставка е привидна.

Ревизиращият екип установил, че с цел да си осигури право на приспадане на данъчен кредит по доставките на арматурно желязо с произход гръцкото дружество „Халивургия Еладос“ АД /„ХАΛΥΒОРΓΙА ЕΛΛАΔОΣ АЕ“/ с VIN EL***** ****, ревизираното лице е декларирало доставка на арматурно желязо с изпълнител „Супер транс груп“ ЕООД, с предшестващ доставчик „Виватех 02“ ЕООД с ЕИК *********, вместо извършената доставка на същото арматурно желязо директно от гръцкото дружество с посредник „Виватех 02“ ЕООД за „Интерком груп“ ООД. При това е установено въз основа на извършени ревизии на трите дружества, участващи във веригата, че закупеното по посочените данъчни фактури арматурно желязо е превозено директно от складовете на гръцкото дружество-производител „Халивургия Еладос“ АД с VIN EL********* до складове на „Интерком груп“ ООД в гр. Елин Пелин. Превозът е осъществен с нает от доставчика транспорт като номерата на товарните автомобили са посочени в приложените кантарни бележки, товарителници, паркинг-листи и др. Не са установени документи, удостоверяващи че стоката реално е предадена от „Виватех 02“ ЕООД на „Супер транс груп“ ЕООД, както и от „Супер транс груп“ ЕООД на „Интреком груп“ ЕООД.