Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 4796 от 12.08.2024, Софийски градски съд

Съд
Софийски градски съд
Дело
Въззивно гражданско дело 8546/2024
Вид
Решение № 4796
Подписан
12.08.2024
В сила
12.08.2024
Състав
Силвана Гълъбова, Георги Стоянов Чехларов, Боян Георгиев Бояджиев

Цитирани разпоредби

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 4796 гр. София, 12.08.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ЧЖ-II-Д, в закрито заседание на дванадесети август през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Силвана Гълъбова

Членове:

Георги Ст. Чехларов

Боян Г. Бояджиев като разгледа докладваното от Георги Ст. Чехларов Въззивно гражданско дело № 20241100508546 по описа за 2024 година

Производството е по реда на чл. 435 и сл. ГПК.

Образувано е по жалба с вх. №4640/24.06.2024 г. по описа на ЧСИ М.К., подадена от Г. Г. П., ЕГН ********** срещу разпореждане от 18.06.2024 г. по изп. дело № 20237880400954 на ЧСИ М.К., с което е отказано да се приложи искания изпълнителен способ – въвод във владение следния недвижим имот апартамент, находяш се в гр. София, ул. “*******. на партера на изток от входа, с площ 90 кв.м., с идентификатор ***. по кадастралната карта и кадастралните регистри, одобрени със Заповед № РД-18-33 от 15.06.2010 г. на изпълнителен директор на Агенцията по геодезия, картография и кадастьр, заедно с избено помещение №5 от 5,61 кв.м. и таванско помещение № 10 от 8,53 кв.м., заедно с 2/36 ид. части от общите части на зданието.

В жалбата се поддържа, че съдебният изпълнител не е извършил въвода на владение, тъй като е приел, че третото лице С.А. е придобил владението върху имота преди предявяването на иска, в производството по който е издаден изпълнителен лист. Сочи, че С.А. е закупил от Д. П.а правото на собственост върху 5/8 ид.ч. от имота, но си е запазила доживотно вещното 1 право на ползване върху тях, поради което и не може да се приеме за доказан изводът, че към датата на сделката /19.06.2018г./. С.А. е станал владелец върху процесния недвижим имот. Отделно се поддържа, че С.А. не може да се легитимира като собственик на процесния недвижим имот. Моли се за отмяна на отказа на съдебния изпълнител, както и съдът да разпореди на съдебният изпълнител да извърши искания изпълнителен способ.

Длъжниците по изпълнителното дело – С. Г. П. и Д. А. П.а, изразяват становище за неоснователност на подадената жалба. Поддържат, че С.А. и С.а А. са собственици на имота и владеят същият повече от 10 години, от преди завеждане делото, по което е постановено изпълнявано решението, поради което и спрямо тях не може да бъде извършен въвод във владение.

В мотивите си, депозирани на основание чл. 436, ал. 3 ГПК, съдебният изпълнител излага доводи, че жалбата е неоснователна.

Софийски градски съд, след като съобрази изложените от жалбоподателя доводи и събраните по делото доказателства, намира следното:

Изпълнително дело № 20237880400954 на ЧСИ М.К. е образувано въз основа на издаден изпълнителен лист от 13.12.2023 г. по в.гр.д. № 2499/2022 г. на САС, по силата на който на основание чл.108 ЗС Д. А. П.а с ЕГН ********** и С. Г. П. с ЕГН **********, са осъдени да предадат на Г. Г. П. с ЕГН **********, владението върху следния недвижим имот - апартамент, находяш се в гр. София, ул. “*******. на партера на изток от входа, с площ 90 кв.м., с идентификатор ***. по кадастралната карта и кадастралните регистри, одобрени със Заповед № РД-18-33 от 15.06.2010 г. на изпълнителен директор на Агенцията по геодезия, картография и кадастьр, заедно с избено помещение №5 от 5,61 кв.м. и таванско помещение, заедно с 2/36 ид. части от общите части на зданието. От доказателството по делото е видно, че искът, въз основа на който е издаден изпълнителният лист, е предявен на 03.12.2018 г.

На 17.01.2024 г. е насрочен въвод във владение на процесния имот, при което съдебния изпълнител е заварил в имота трето лице - С.А., който се легитимира като собственик на имота по силата на нотариален акт № 117 от 19.06.2018 г., том I, рег. № 4434, дело № 110 от 2018 г. Съдебният изпълнител е отложил изпълнението и е дал на третото лице срок да поиска спиране на изпълнението на основание чл. 523, ал. 2 ГПК.

2

С молба вх. № 17452 от 19.01.2024 г. на С.А. е сезирал СРС с искане за спиране на изпълнението по изпълнителен лист № 565 от 13.12.2023 г. издаден по гр. д. № 2499/2022 по описа на САС по изп. д. № 20237880400954 по описа на М.К., рег. № 788, район на действие СГС. С определение № 9762/05.03.2024 г., постановено по гр.д. №3530/2024 г. на СРС, ГО, 39 състав, искането по чл.523,ал.2 ГПК е оставено без разглеждане с аргумента, че от нотариален акт № 117 от 19.06.2018 г., том I, рег. № 4434, дело № 110 от 2018 г. се установява, че С.А. е придобил владението върху процесния имот най-късно на 19.06.2018 г. а искът, въз основа на който е постановено решение и е издаден изпълнителен лист, подлежащ на изпълнение по процесното изпълнително дело, е предявен по-късно – на 03.12.2018 г., поради което по отношение на С.А. е недопустимо да се осъществява принудително изпълнение въз основа на този изпълнителен лист. Определението е обжалвано от С.А., като с определение № 7051/08.05.2024 г., постановено по гр.д. № 4831/2024 г. на СГС определението е потвърдено. С молба от 11.06.2024 г. взискателят е поискал извършването на въвод, като с разпореждане от 18.06.2024 г. съдът е отказал предприемане на поисканото изпълнително действие.

Единственото доказателство, на което се е позовал С.А. за доказване владението и заявените самостоятелни права върху имота, е нотариален акт № 117 от 19.06.2018 г., том I, рег. № 4434, дело № 110 от 2018 г. С посочения нотариален длъжникът по изпълнението Д. П.а А. е прехвърлила на С.А. 5/8 ид.ч. от процесния недвижим имот, но си е запазила пожизнено вещното право на ползване върху посочените ид.ч. от имота. В самия нотариален акт липсва удостоверяване на предаване на владението, нито уговорено такова задължение за прехвърлителя, като това произтича именно от запазеното вещно право на ползване от страна на Д. П.а А.. Ето защо и с представения нотариален акт не се доказва придобиване владението от страна на С.А. върху имота, доколкото осъществяването на фактическата власт е продължило да се осъществява от легитимирания вещен ползвател. Други доказателства за придобиване на владението от страна на С.А. преди завеждане на иска, по който е издаден процесния изпълнителен лист, не са представени. Липсата на доказателства, че С.А. е бил във владение на имота преди предявяване на иска, решението по който се изпълнява, е достатъчна да обоснове извод за липса на пречка въводът да се изпълнява спрямо него, при съблюдаване и на правилата на чл.523,ал.1 и ал.2 ГПК. Следва да се отбележи, че изводите на съда в 3 определение № 9762/05.03.2024 г., постановено по гр.д. №3530/2024 г. на СРС, ГО, 39 състав, не формират сила на пресъдено нещо, нито имат обвързваща сила по отношение на настоящото производство.

Ето защо и постановеното разпореждане на съдебния изпълнител се явява незаконосъобразно и като такова следва да бъде отменено.

Мотивиран от горното, Софийски градски съд

РЕШИ:

ОТМЕНЯ разпореждане от 18.06.2024 г., постановено на 18.06.2024 г. по изп. дело № 20237880400954 на ЧСИ М.К., с което е отказано да се приложи искания изпълнителен способ – въвод във владение следния недвижим имот - апартамент, находяш се в гр. София, ул. “*******. на партера на изток от входа, с площ 90 кв.м., с идентификатор ***. по кадастралната карта и кадастралните регистри, одобрени със Заповед № РД18-33 от 15.06.2010 г. на изпълнителен директор на Агенцията по геодезия, картография и кадастьр, заедно с избено помещение №5 от 5,61 кв.м. и таванско помещение № 10 от 8,53 кв.м., заедно с 2/36 ид. части от общите части на зданието.

Решението е окончателно.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

4