Протокол № 246 от 08.12.2025, Апелативен съд - Бургас

ПРОТОКОЛ

№ 246 гр. Бургас, 08.12.2025 г.

АПЕЛАТИВЕН СЪД – БУРГАС в публично заседание на осемнадесети ноември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Мартин Д. Данчев

Членове:

Яни Г. Гайдурлиев

Светлин Ив. Иванов при участието на секретаря Елена П. Георгиева и прокурора В. Ив. М.

Сложи за разглеждане докладваното от Светлин Ив. Иванов Въззивно наказателно дело от общ характер № 20252000600221 по описа за 2025 година.

На именното повикване в 10:00 часа се явиха:

З а Апелативна прокуратура – Бургас, редовно призована, се явява прокурор М..

Жалбоподателят подсъдим Г. П. С., редовно призован, се явява лично и с упълномощения си защитник адв. К. В. от АК – Стара Загора, редовно упълномощен от по-рано.

Жалбоподателят подсъдим А. В. Т., редовно призован, се явява лично и с упълномощените си защитници адв. М. Д. от АК – София и адв. К. В. от АК – Стара Загора.

Жалбоподателят подсъдим Щ. Г. Д., редовно призован, се явява лично и с упълномощения си от по-рано защитник адв. К. В. от АК – Стара Загора.

Гражданският ищец и частен обвинител И. Д. Т., редовно призован, се явява лично и с повереника си адв. Д. Р. от АК – Бургас.

По хода на делото:

1

ПРОКУРОРЪТ: Да се даде ход на делото.

АДВ. Р.: Да се даде ход на делото.

ГРАЖДАНСКИЯТ ИЩЕЦ И ЧАСТЕН ОБВИНИТЕЛ И. Т.: Да се даде ход на делото.

АДВ. Д.: Да се даде ход на делото.

АДВ. В.: Да се даде ход на делото.

ПОДСЪДИМИЯТ Г. С.: Да се даде ход на делото.

ПОДСЪДИМИЯТ А. Т.: Да се даде ход на делото.

ПОДСЪДИМИЯТ Щ. Д.: Да се даде ход на делото.

Съдът намира, че няма законови пречки за даване ход на делото, поради което

О П Р Е Д Е Л И:

ДАВА ХОД НА ДЕЛОТО.

Съдията докладчик докладва делото.

Производството пред тази инстанция е образувано по въззивни жалби на частния обвинител, както и по въззивни жалби на подсъдимите, чрез техния защитник адв. В..

В жалбата на частния обвинител се претендира увеличаване на наказанието и размера на претендираното обезщетение. В жалбите на подсъдимите се оспорва преценката на първоинстанционния съд за съставомерност на деянието, доказаност на обвинението. Настоява се за оправдаване, алтернативно за приложението на чл. 9 от НК.

Страните поотделно ЗАЯВИХА, че няма да правят искания за отводи на състава на съда, на прокурора и на секретаря.

АДВ. Д.: Ако не е проблемно, бихте ли казали защо се наложи смяната на съдиите, тъй като ние не успяхме да дойдем и да проверим делото – отводи ли си правят, болни ли са.

Председателят на съдебния състав разясни на страните редът, по който се определят членовете на съдебния състав при първоначално насрочване на делото и при разглеждането му в съдебно заседание.

2

ПРОКУРОРЪТ: Нямам искания за нови доказателства.

АДВ. Р.: Няма да сочим нови доказателства.

ГРАЖДАНСКИЯТ ИЩЕЦ И ЧАСТЕН ОБВИНИТЕЛ И. Т.: Няма да представям нови доказателства.

АДВ. Д.: Няма да сочим нови доказателства.

АДВ. В.: Няма да сочим нови доказателства.

ПОДСЪДИМИЯТ Г. С.: Няма да представям нови доказателства.

ПОДСЪДИМИЯТ А. Т.: Няма да представям нови доказателства.

ПОДСЪДИМИЯТ Щ. Д.: Няма да представям нови доказателства.

С оглед становищата на страните, съдът намира делото за изяснено, поради което

О П Р Е Д Е Л И:

ПРИКЛЮЧВА следствие. събирането на доказателствата и съдебното

ДАВА ХОД на съдебните прения.

П Р О К У Р О Р Ъ Т : Уважаеми господин председател, уважаеми апелативни съдии, уважаеми колеги, жалбите на подсъдимите, както и тази на пострадалия, намирам за допустими, но същевременно и трите жалби считам за неоснователни.

Считам, че в хода на съдебното производство не са допуснати нарушения на процесуалните правила, които да са ограничили правата както на подсъдимите, така и на пострадалото лице. Считам също така, че изведените в мотивите на съда фактически положения почиват на събраните доказателства. При преценката на тези доказателства съдът е бил максимално обстоятелствен и се е водил както от закона, така и от съдебната практика.

Реално, направените възражения посредством жалбите пред настоящата инстанция, са намерили отговор в първоинстанционния съдебен акт. По делото няма спор, считам, че никой в тази зала не спори, че на процесната дата и на процесните места, както и в установеното време, тримата подсъдими и пострадалият са контактували помежду си. Считам също, че няма спор, че плановете на пострадалия за 03.12.2023 г. след 17 часа, не са включвали посещение на училищния двор на Начално базово училище „Михаил 3

Лъкатник“ в гр. Бургас. Считам също, че няма спор, че от централната част на гр. Бургас, до въпросния училищен двор в к-с „Славейков“, подсъдимите и пострадалия са се придвижвали посредством автомобил, управляван от единия от подсъдимите. Няма спор, че пострадалият е бил там до към 19.50 часа и че е претърпял противни на волята му неща - качил се е в лек автомобил, провел е телефонен разговор със свидетелката Г., легнал е на земя по очи и е останал в унизително за всяко човешко същество в случая положение, в калта на земята известно време, докато му дадат знак, че може да стане.

Въпросът е дали тези според мен, безспорно установени факти, покриват обективните белези на състава по чл. 142, ал. 1 от НК, както от обективна, така и от субективна страна. Считам, че това е така в случая. За съставомерността на деянието по чл. 142, ал. 1 от НК е необходимо от обективна страна да бъде установена единствено принудителна промяна на досегашното местоположение на пострадалия. При отвличането, което по естеството си е насилствено преместване на жертвата в пространството, винаги е налице и противоправно лишаване от свобода, това е според съдебната практика, която е в този смисъл, тъй като пострадалият фактически е лишен от свобода на движение по собствен избор.

От субективна страна пък, съставът на чл. 142 от НК изисква деецът да съзнава, че чрез използваната от него принуда, пострадалият е напуснал мястото в което се е намирал, т.е. че последният не е дал съгласие да бъде променено досегашното му местонахождение. И сега тези, така да се каже юридически трактовки и разбирания, следва да бъдат приведени към конкретиката в настоящия казус. В случая дебненето и причакването на пострадалия, за което също считам, че има доказателства, последвало от заобграждане на същия, за което също считам, че има доказателства, физически досег на тялото му от един от подсъдимите, съчетано с възприемането, че един от подсъдимите е въоръжен, не поставят под съмнение извода, че пострадалият Т. принудително се е качил в автомобила на извършителите. Също така считам, че през целия период на придвижване на автомобила от центъра на гр. Бургас като начална точка, в двора на въпросното училище в к-с „Славейков“ като крайна точка, пострадалият И. Т. фактически е бил лишен от свобода. Съгласието на пострадалия да изпълни всичко разпоредено му от подсъдимите без да окаже физическа съпротива, според мен далеч не означава в конкретния случай, че е налице доброволност на неговите действия, защото нито едно от действията на И. Т. от момента на отвличането му с автомобила на подсъдимите, не е в резултат на самостоятелен извод или пък на проява на негова собствена воля. Изрази на решение да не оказва съпротива предвид упражнената принуда или осъзнаването, че му е бил поставен капан и то с дейното участие на приятеля му Г.. Нещо, което той разбира малко по-късно и се убеждава в това.

Пострадалият Т. е направил така, че да „съдейства“, с идеята да предпочете по-малкото зло. Очевидно те имат числов превес и лек възрастов, разбира се.

Гледам млади, прави, добре сложени младежи и е нормално в ситуацията, в 4 каквато е бил подложен пострадалия, а още повече малко преди въпросния инцидент, ако мога въобще да нарека случката инцидент, е имало комуникация между И. и между свидетеля Й. Д., който е брат на един от подсъдимите.

И в този смисъл считам, че всеки човек с нормална зряла психика би изпитал страх в тази ситуация. Важно е в случая да се каже и това, че в субективните представи на тримата подсъдими е имало знание за това, как точно са направили пострадалия Т. покорен и изпълнителен. Т.е. те са знаели много добре къде той ще бъде в този часови диапазон, те са го изчакали, поскоро причакали да отиде на така уреченото и предварително уговорено място, защото смятам, че доказателствата са безспорни по делото. И сега, тук идва лекото усложнение на казуса, ако мога също така да се изразя, защото съвсем отделна е темата защо обвинението не е квалифицирало действията на свидетеля Г. като помагачество, както и тези на подсъдимите след влизането в училищния двор, изразяващи се в принуждаване на Т. да претърпи няколко неща противно на волята си, а именно – да се обади на телефона на свидетелката А. Г., да легне на земята по очи и да стои в тази унизителна, безспорно унизителна поза, докато въпросните младежи му дадат знак, че може да стане. Считам, че тази преценка на прокуратурата да не повдига обвинение за деяние по чл. 143 от НК, извършено в съвкупност с деянието по чл. 142 от НК, след довършване на същото, не може да бъде тълкувана в полза заявена от защитата, а именно за липса на оказана първоначално принуда за качване в автомобила, съответно за началото на изпълнението на отвличането, но така или иначе обвиненията са факт и подсъдимите се защитават по тях.

Не се наблюдава и явна несправедливост, това по отношение на повереника на пострадалия. Не се наблюдава и според прокуратурата явна несправедливост на наложените наказания. Волята и подбудите на съда за налагане на наказание в този вид и в този размер, според мен е много ясна и изключително добре мотивирана.

Освен чистото съдебно минало по отношение на тримата подсъдими, е отдадено значение на мотива за извършване на престъплението. Тук е втората особеност на този казус, според мен. Вярно е, че престъпления от този вид обичайно се извършват по далеч по-сериозни подбуди, така да се каже. Също така е вярно в процесния случай, че от този изключително незначителен повод, мотиви, всъщност е довел до това, дори не намирам подходящата дума ако трябва да бъда честна, но така или иначе това нещо, незначителното, е мотивирано и тримата подсъдими да планират, да организират и да извършат престъплението, защото синхронът тук е просто очевиден. Това говори не само за объркана ценностна система, според мен, но и за един арогантен, обществено неприемлив маниер за противодействие.

В случая, казано на неюридически език, може би следствието в пъти, така да се каже, надвишава причината, което е факт за съжаление и точно по тази причина пък считам, че в настоящото производство исканията на 5 защитата така или иначе извършеното от обективна страна, за него да бъде приложена разпоредбата на чл. 9, ал. 2 от НК, т.е да приемем, че в случая е налице малозначителност на деянието, не може да намери приложение.

Считам отмереното от първоинстанционния съд наказание за изключително справедливо, законосъобразно и обосновано и ще Ви моля за съдебен акт в този смисъл.

АДВ. Р.: Уважаеми апелативни съдии, недоволството от постановения първоинстанционен съдебен акт на моя доверител - частен обвинител и граждански ищец, така и на мен като повереник, се изразява в прекалено занижаване на отмерените от този съд наказания, както и неоправдано занижаване на размера на присъденото обезщетение за претърпените неимуществени вреди от страна на моя доверител.