Определение № 1049 от 28.04.2023, Окръжен съд - Пловдив

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 1049 гр. Пловдив, 28.04.2023 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛОВДИВ, VIII СЪСТАВ, в закрито заседание на двадесет и осми април през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Екатерина Вл. Мандалиева

Членове:

Недялка Д. Свиркова Петкова

Величка З. Запрянова като разгледа докладваното от Недялка Д. Свиркова Петкова Въззивно частно гражданско дело № 20235300500895 по описа за 2023 година Производство по реда на чл. 274 – 279 от ГПК.

Образувано по въззивна частна жалба от „ЙЕТТЕЛ БЪЛГАРИЯ“ ЕАД – гр. София, ЕИК 130460283; против определение № 2655/03,03,2023 г., постановено по гр. д. № 7385/2022 г. на РС Пловдив, ХХІ гр. състав, с което е върната като процесуално недопустима предявената от дружеството искова молба В ЧАСТТА, с която се иска установяване по реда на чл. 422 от ГПК дължимостта на вземания, за които се твърди да е издадена Заповед за изпълнение на парично задължение по реда на чл. 410 от ГПК по ч. гр. д. № 1468/2022 г. на РС Пловдив, 4 гр. състав, както следва: сумата от 93,67 лв. – лизингови вноски по договор за лизинг от 05,04,2018 г.; сумата от 5,59 лв. – лизингова вноска по договор за лизинг от 09,10,2017 г.; сумата от 132,44 лв. – лизингови вноски по договор за лизинг от 03,12,2018 г.; и сумата от 79,85 лв. – лизингови вноски по договор за лизинг от 28,06,2019 г.; и В ТАЗИ ЧАСТ е ПРЕКРАТЕНО производството по делото.

С оплакване за незаконосъобразност на обжалваното определение, жалбоподателят иска отмяната му и връщане на делото на РС за продължаване на съдопроизводствените действия.

След преценка на събраните по делото доказателства, съдът намира за установено следното:

Производството пред РС е образувано по предявени от „ЙЕТТЕЛ 1

БЪЛГАРИЯ“ ЕАД – гр. София, ЕИК 130460283; против С. Х. М., ЕГН **********; искове за установяване по реда на чл. 422 от ГПК дължимостта на вземания, за които е издадена Заповед за изпълнение на парично задължение по реда на чл. 410 от ГПК по ч. гр. д. № 1468/2022 г. на РС Пловдив, 4 гр. състав..

С обжалваното определение РС е върнал исковата молба като недопустима и е прекратил производството досежно част от претендираните за установяване суми като е приел, че по отношение на същите липсва идентичност между вземанията - предмет на исковете, и тези – предмет на посочената заповед за изпълнение, както и че тази липса на идентичност води до недопустимост на предявените установителни искове.

Видно от приложеното ч. гр. д. № 1468/2022 г. на ПРС, 4 гр. с., същото е образувано по заявление от „ЙЕТТЕЛ БЪЛГАРИЯ“ ЕАД – гр. София, ЕИК 130460283; за издаване на заповед на изпълнение по чл. 410 ГПК срещу С. Х. М., ЕГН **********; за задължения в общ размер на 1676,80 лв., претендирани на следните основания: сумата 295,74 лв. – задължения за неустойки за предсрочно прекратяване на договори; сумата 787,70 лв. – вноски за лизинг за три описани в заявлението устройства; сумата 593,36 лв. – задължения за цена на предоставени мобилни услуги за предходен период. След указания на заповедния съд за отстраняване нередовности на заявлението, вземанията са конкретизирани поотделно по размер и основание , като са посочени датите на сключване на договорите за мобилни услуги и на договорите за лизинг(допълнително заявление на л. 70-83 по заповедното дело). По това заявление е издадена Заповед № 1715/09,03,2022 г.

Вземанията – предмет на исковете за установяване са индивидуализирани по основание и размер с исковата молба и уточненията към нея. За част от претендираните вземания (сумата от 93,67 лв. – лизингови вноски по договор за лизинг от 05,04,2018 г.; сумата от 5,59 лв. – лизингова вноска по договор за лизинг от 09,10,2017 г.; сумата от 132,44 лв. – лизингови вноски по договор за лизинг от 03,12,2018 г.; и сумата от 79,85 лв. – лизингови вноски по договор за лизинг от 28,06,2019 г.) липсва идентичност със задълженията, описани в заповедта за изпълнение. Заплащане на такива суми въз основа на такива договори за лизинг не е претендирано със заявлението и не е разпореждано със заповедта по чл. 410 от ГПК. Следователно липсва идентитет между вземанията по заповедта за изпълнение и част от вземанията – предмет на установителните претенции, за които производството е прекратено с обжалваното определение.

2

Не може да бъде споделено становището на частния жалбоподател за това, че щом вземанията са претендирани и присъдени като сбор от задължения за предоставени услуги, те следва да бъдат установявани като такива, тъй като договорът за лизинг представлявал финансова услуга. Отделните договори между страните представляват самостоятелни основания за възникване на задължения и не може да се приеме, че претендираните с исковата молба вземания за лизингови вноски за сумата от 93,67 лв. – лизингови вноски по договор за лизинг от 05,04,2018 г.; сумата от 5,59 лв. – лизингова вноска по договор за лизинг от 09,10,2017 г.; сумата от 132,44 лв. – лизингови вноски по договор за лизинг от 03,12,2018 г.; и сумата от 79,85 лв. – лизингови вноски по договор за лизинг от 28,06,2019 г.; са идентични с присъдените със заповедта „задължения за предоставени услуги за предходен период“, съгласно изброени в заповедта фактури, които са със съвсем различни от посочените в исковата молба периоди и размери.

Интересът от установяване съществуването на вземания се обуславя от издадената вече заповед за изпълнение на същите. Поради това допустимо е установяване на вземания по реда на чл. 422 от ГПК само в субективните и обективните предели на заповедта за изпълнение. Поради това следва да се приеме, че посочените по-горе вземания за лизингови вноски не са идентични с присъдените със в заповедта вземания, поради което установителните искове за тези суми лишени от правен интерес и затова – недопустими. При това положение частната жалба следва да се приеме за неоснователна и обжалваното определение следва да се потвърди.

По изложените съображения, съдът

ОПРЕДЕЛИ:

ПОТВЪРЖДАВА определение № 2655/03,03,2023 г., постановено по гр. д. № 7385/2022 г. на РС Пловдив, ХХІ гр. състав, с което е върната като недопустима предявената от „ЙЕТТЕЛ БЪЛГАРИЯ“ ЕАД – гр. София, ЕИК 130460283; искова молба В ЧАСТТА, с която се иска установяване по реда на чл.

422 от ГПК дължимостта на вземания, за които се твърди да е издадена Заповед за изпълнение на парично задължение по реда на чл. 410 от ГПК по ч. гр. д. № 1468/2022 г. на РС Пловдив, както следва: сумата от 93,67 лв. – лизингови вноски по договор за лизинг от 05,04,2018 г.; сумата от 5,59 лв. – лизингова вноска по договор за лизинг от 09,10,2017 г.; сумата от 132,44 лв. – лизингови вноски по 3 договор за лизинг от 03,12,2018 г.; и сумата от 79,85 лв. – лизингови вноски по договор за лизинг от 28,06,2019 г.; и В ТАЗИ ЧАСТ е ПРЕКРАТЕНО производството по делото.

Определението не подлежи на касационно обжалване.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

4