Решение № 291 от 04.06.2024, Районен съд - Русе

РЕШЕНИЕ

№ 291 гр. Русе, 03.06.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – РУСЕ, VI НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично заседание на десети май през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Пламен Г. Ченджиев при участието на секретаря Виолета К. Цветкова като разгледа докладваното от Пламен Г. Ченджиев Административно наказателно дело № 20244520200568 по описа за 2024 година Постъпила е жалба от В. П. К. от гр.В. ЕГН ********** против наказателно постановление № 23-000040/02.03.2023 г. на началника на РУ 01 в ОДМВР гр.Русе,с което на основание чл.183 ал.4 т.7 пр.1 от ЗДвП му е наложено административно наказание ГЛОБА в размер на ПЕТДЕСЕТ лева.

Жалбоподателят с жалбата си моли съда да отмени изцяло обжалваното наказателно постановление като постановено при съществени нарушения на процесуалните правила без да сочи конкретни съображения.

Представител на административно-наказващия иска от съда да потвърди постановлението.

От събраните по делото доказателства съдът приема за установено от фактическа страна следното:

Жалбоподателя е водач на

МПС,като в хода на административнонаказателното производство не са събирани доказателства относно правоспособност и наличие или липса на налагани му предишни административни наказания по ЗДвП.

На 03.02.2023г. жалбоподателят се намира в гр.Русе,където управлява МПС лек автомобил “Опел” с рег.№ РА 9154 АХ. Малко преди 23:00ч. се движи по бул.Славянски. По същото време на известно разстояние зад него се 1 движи служебен автомобил на ОДМВР Русе управляван от свид.Е. – ст.полицай в РУ 01 в ОДМВР Русе.

В момент в който жалбоподателят с управлявания от него автомобил се намира до №9 по неустановени по делото причини автомобилът започва да се движи криволичейки от оста на пътя. Това привлича вниманието на свид.Е.,който предполага,че неустойчивото движение се дължи на употреба на алкохол от водача и го застига и спира за проверка.При изръвняването на двата автомобила свид.Е. вижда ,че жалбоподателят не е поставил обезопасителния колан. Резултатът от проверката за алкохол се оказва отрицателен и свидетелят съставя срещу водача акт за установяване на административно нарушение на разпоредбата на чл.137а от ЗДвП.

По късно с обжалваното наказателно постановление № 23000040/02.03.2023 г. началникът на РУ 01 в ОДМВР гр.Русе налага на жалбоподателя на основание чл.183 ал.4 т.7 пр.1 от ЗДвП административно наказание ГЛОБА в размер на ПЕТДЕСЕТ лева .

Изложеното се установява от констатациите в АУАН и показанията на разпитания свидетел Е..

По отношение на факта на извършване на нарушението съдът цени показанията на разпитания свидетел Е.,който освен актосъставител е и очевидец и е имал възможност от сравнително малко разстояние да наблюдава поведението на водача и да възприеме обстоятелството,че той не е поставил обезопасителния колан,с какъвто след спиране за проверка е установено, че автомобила е оборудван.

Горната фактическа обстановка дава основание на съда да направи следните правни изводи:

Жалбата е допустима,а по основание неоснователна.

От обективна страна жалбоподателят е осъществил признаците на състава на нарушението по чл.183 ал.4 т.7 пр.1 от ЗДвП,тъй като на 03.02.2023г. в гр.Русе е управлявал МПС без да използва предпазния колан с който е оборудвано управляваното МПС.

От субективна страна нарушението е извършено умишлено.Съобразно квалификацията и правоспособността си на водач на МПС деецът е съзнавал задължението да се постави колан,но въпреки това не го е сторил.

2

Обжалваното наказателно постановление е обосновано и законосъобразно.Наложена е глоба в рамките на предвидената в санкцията на разпоредбата на чл.183 ал.4 от ЗДвП,която е фиксирана от законодателя и не следва да се обсъжда справедливостта ѝ.

В хода на производството не са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила,включително и твърдените от жалбоподателя в жалбата.Фактическата обстановка описана в обстоятелствената част на постановлението достатъчно добре описва съставомерните факти.От нея, без нужда от тълкуване пряко се извеждат обективните признаци на извършеното от жалбоподателя бездействие и не съществуват никакви пречки да разбере за кое точно бездействие е наказан.

Претендирани са разноски от страна на административнонаказващия орган. Основанието, на което разноските се дължат е чл.63 ал.3 от ЗАНН вр. чл.143 от АПК. Като взех предвид горното и обстоятелството, че наказателното постановление е потвърдено, намирам че са налице предпоставките на чл.143 АПК и жалбоподателя следва да бъде осъден да заплати направените от административнонаказващия орган в хода на административното производство разноски за юрисконсулт в размер на 100 лв. колкото следва да се определи хонорара за юрисконсулт, за да е съответен на извършените действия – участие в едно съдебно заседание.

Мотивиран от горното и на основание чл.63 от ЗАНН съдът РЕШИ:

П О Т ВЪ РЖ Д А ВА изцяло наказателно постановление № 23000040/02.03.2023 г. на началника на РУ 01 в ОДМВР гр.Русе,с което на В.

П. К. от гр.В. ЕГН ********** на основание чл.183 ал.4 т.7 пр.1 от ЗДвП е наложено административно наказание ГЛОБА в размер на ПЕТДЕСЕТ лева .

ОСЪЖДА В. П. К. от гр.В. ЕГН ********** да заплати на ОДМВР Русе сумата от сто лева разноски

Решението подлежи на обжалване пред АС Русе в 14-дневен срок от съобщението.

3

Съдия при Районен съд – Русе: _______________________ 4